Ограничаване на международния оръжеен пазарлък
Ограничаване на международния оръжеен пазарлък / netinfo

Амбициозна инициатива за контрол над въоръженията е атакувана от ново поколение производители в момент, в който преговарящи се надпреварват с времето, за да постигнат глобално споразумение, което да попречи на екстремисти да се сдобият с конвенционални оръжия.

Крайният срок за приемане на Договора за търговия с оръжия на ООН изтича в понеделник. Очаква се Китай да оглави бунта на Третия свят срещу въвеждането на по-строги мерки и в тази битка може да срещне неочакван съюзник в лицето на САЩ.

Когато през декември миналата година подкрепата за този договор беше за първи път поставена на изпитание в Общото събрание на ООН, Съединените щати бяха единствената държава от участвалите в заседанието 178, която гласува против. Китай заедно с още 24 други държави се въздържа.

Компромисно на преговарящите беше даден срок до 30 април да представят становищата си по договора, който ще наложи на производителите и търговците на оръжия правила за по-отговорно поведение на оръжейния пазар, особено в размирните развиващи се страни.

Великобритания, Франция, Германия и Испания - четири от най-големите страни, търгуващи с оръжие - заявиха, че ще гласуват за приемането на подобен договор. Но коалицията от неправителствени организации и правозащитници, която стои зад договора, е загрижена по-скоро от увеличаването на броя на по-малките производители.

Около 1300 са компаниите в близо 100 държави, които се борят за част от оценяваните на 1 билион долара сделки на Съединените американски щати, които продават осем милиона нови оръжия всяка година. Само преди десетилетие имаше много по-малко производители, които освен това имаха и съвсем различни подбуди.

"Продажбата на оръжия традиционно беше част от външната политика или от въпросите на националната сигурност ... поне така беше в годините на Студената война, но сега определено икономическите мотиви стават все по-силни", заяви дипломат, участващ в преговорите за ограничаване на оръжията.

"Естествено, става по-трудно да се постигнат общи позиции, когато имате толкова много държави с икономически интереси. Ситуацията в днешно време е по-трудна за контрол, защото има риск тези държави да имат по-малко скрупули и да продават оръжия на режими, смятани за нестабилни."

САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Русия реализират общо 85 на сто от продажбите на оръжия в световен мащаб. Веднага след тях е Китай. През 2005 г. само американските фирми достигнаха продажби за 14 милиарда долара, което е три пъти повече от всяка друга страна.

От 1990 г. насам обаче броят на новите фирми сред стоте най-големи производители се е увеличил повече от два пъти. Индия и Южна Корея имат по три компании в списъка, а Израел и Сингапур съответно четири и една. Няма данни за китайските фирми, но се смята, че в списъка трябва да бъдат включени поне три китайски.

Според миналогодишно проучване "Оръжия без граници" на неправителствени организации, участието на азиатските страни в регионалното оръжейно изложение между 1996 г. и 2006 г. е нараснало трикратно, което е показател за повишеното производство.

На изложението в Куала Лумпур през 2006 г. е имало 17 индийски фирми. За сравнение, през 1999г. не е имало нито една. Малайзия е имала 36 представители през 1996 г. и 55 през 2006 г., а Южна Корея съответно 8 през 1996 г. и 15 през 2006 г.

"Въпреки че тези данни не са категоричен показател за увеличени продажби от нови производители, те ясно показват тенденция, че се увеличава броят на компаниите, търсещи своето място на международния оръжеен пазар, които са от страни, смятани за нетрадиционни износителки, се казва още в доклада.

Това, което тревожи привържениците на ограниченията е, че много от страните в Третия свят не разполагат с ясни критерии или принципи за разрешаване на продажбата на оръжия, които да съответстват на задълженията на въпросната страна според международното право.

Законите на ООН, създадени от 90-те години насам с подкрепата на Европейския съюз, Организацията на американските държави и други организации, вече са забранили продажбата на оръжия на страни, за които има сведения, че нарушават човешките права. Регионални кодекси за поведение пък изрично включват в черен списък нестабилни режими като Мианма и Северна Корея.

Но тези ограничения не са правнообвързващи и се прилагат непоследователно. Много често те не са включени в националното законодателство, а някои от новите страни, износителки на оръжие не са подписали никакви документи, ограничаващи оръжейните продажби.

Изключително модерни оръжия все още стигат до държави, заклеймени от международната общност. Стокхолмският институт за проучване на проблемите на мира представя доклад за продажбата на оръжия между 1995г. и 2005г., според който Северна Корея е била снабдявана от Русия, Китай и Казахстан в незачитане на американското и европейското ембарго. След това севернокорейците са приспособили и модифицирали тези технологии за свои собствени производства, извършвайки доставки през същите години за Йемен, Пакистан, Иран, Либия и Мианма.

За същия период Пакистан си е осигурил тонове оръжия от не по-малко от 14 държави, включително Китай, Индонезия, САЩ, Франция, Германия, Русия и Швеция, въпреки опасенията, че много от тях ще бъдат разположени в невралгичния район на границата с Индия - Кашмир. В тези доставки са били включени ракети земя-въздух и противокорабни ракети, фрегати, хеликоптери, изтребители, тежка артилерия и торпеда.

Индия е най-големият световен вносител на оръжия за периода 1975-2005 г. След нея са съответно Саудитска Арабия, Ирак, Турция, Япония, Иран, Тайван, Египет, Либия и Гърция. Държавата получава доставки от някои от страните, които снабдяват и Пакистан - САЩ, Франция, Германия, Холандия, Русия, както и Израел, Сингапур, ЮАР, Италия, Южна Корея и Полша.

Почти 40 на сто от доставките на оръжия в Азия през 2005, на стойност 8 милиарда долара, са от САЩ. Русия е доставила 24 на сто, Франция - 17 на сто, Великобритания - 7 процента, а Китай – 3 процента. В Близкия Изток, който е внесъл оръжия в размер на 12 милиарда долара през същата година, процентът на доставки от САЩ е 46. Великобритания е доставила 27% от оръжията, Франция - 11%, Русия - 4%, а Китай - 0.8%.

Индия стана един от първите доставчици, които открито нарушиха международните ограничения за търговия с оръжие, когато през 2002 г. пренебрегна черния списък с "неблагонадеждни" държави. Оттогава производителите в страната изнасят за Мианма и Судан, за които има наложено ембарго както от ООН, така и от Европейския съюз.

Не само безскрупулни страни от Третия свят обаче участват в увеличаването на световния арсенал от 640 милиона оръжия. Почти половината от всички оръжия, продавани на развиващите се страни, идват от САЩ. За сравнение Русия продава 15 на сто от тези оръжия, а Великобритания - 13 на сто.

Проучване на Института по световна политика разкрива, че САЩ е снабдявала с оръжие 18 от 25-те страни, участващи в активни конфликти. Интересно е, че повече от половината от тези страни са определени като "недемократични" в годишния доклад за човешките права на американския Държавен департамент.

Вашингтон обикновено оправдава продажбата с "войната си срещу тероризма", въпреки че мнозина подозират, че по-важната цел е възпирането на увеличаващата се военна мощ на Китай. Важно е да се отбележи, че Пентагонът продава своя изтребител Ф-16 както на Пакистан, така и на неговия непримирим противник - Индия, а това е оръжие, което е смятано за стратегическо във всеки арсенал и обикновено се предоставя само на много близки съюзници.

"Самолетите Ф-16 с ракети въздух-въздух със среден обхват на действие не са предвидени за война с Ал Каида. Те са за война с Индия", заяви Уейд Баус, научен директор в американската Асоциация за контрол над оръжията, след приключването на сделката с Пакистан. "Създаваме собствен пазар, продавайки и на двете страни в регионални конфликти."

Докато антитерористичните кампании и политиката на сдържане на Китай оформят ядрото на външнополитическата стратегия на САЩ, страната вероятно ще продължи да блокира инициативите за ограничаване на въоръженията.

На въпроса обаче не трябва да се гледа само в глобален план. Американските граждани притежават 220 милиона оръжия - почти за всеки мъж, жена и дете в страната и една трета от всичките съществуващи малки оръжия. Затова и политическите водачи не са склонни да подкрепят мерки, които могат да подкопаят подкрепата, която имат сред електората.

Договорът на ООН цели да "затвори" вратичките в законодателството, които позволяват на доставчиците да заобикалят ограниченията, като просто променят спецификациите на продукта или като го изпращат чрез офшорна компания-доставчик.

Продажбата на оръжия във вид на разглобени комплекти или на отделни части е законна и производителите често снабдяват страните от черния списък и позволяват на други компании да сглобяват по лиценз. По този начин като страна на произход на готовите оръжия се посочва държавата, в която са сглобени.

Законовите рамки изостават зад технологичното развитие във въоръжаването и съществени елементи като двигатели и електроника често не присъстват в списъците със забранено за продажба оборудване, с които разполагат доставчиците.

В доклада "Оръжия без граници" се споменава, че Китай е успял да заобиколи европейската и северноамериканската забрана за продажба на военни хеликоптери, тъй като тя се е отнасяла само до "цели" единици. Хеликоптер, известен като Z-10, е произвеждан от части, изработвани в отделни заводи в САЩ, Великобритания и Канада.

Прави впечатление, че само една трета от оръжията в обращение се използват от въоръжените сили или органите на реда в страните, които ги купуват.

Цели 6,4 милиона оръжия са в ръцете на въоръжени групи, включително терористи, като някои от тях се използват в двете дузини активни конфликти по света, включително етническите борби в Шри Ланка, Индонезийския архипелаг и Мианма, както и бунтовете във Филипините и Южен Тайланд.

Основните жертви са цивилни граждани. Според данни на британската неправителствена организация Оксфам най-малко 300 000 хиляди души годишно са убивани от преносими оръжия като пистолети, пушки, гранати и бомби.

"В дадения момент много от извършваните продажби не са жизненоважни за отбраната на въпросните страни и оръжията продължават да подхранват напрежението и конфликтите в нестабилни региони", заяви в доклада си за 2006г. изпълнителният директор на Асоциацията за контрол над оръжията във Вашингтон - Дарил Кимбол. "В дългосрочен план всичко това е безсмислено", каза той.
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар