Наблюдавайки българските печатни медии, пък и електронните, ми прави впечатление отсъствието на ангажираност в отразяването на темите и проблемите отвъд границите на България.
Би било хубаво и желателно покрай случващото се в България, вниманието на медиите да се насочи и към случващото се зад граница.
Мисля, че българските общности, които заради исторически обстоятелства са останали отвъд границите на родината си, трябва да присъстват във фокуса на българската журналистика.
Политически, културни и социални теми, касаещи българите, които се намират извън пределите на страната, трябва да намерят своето място в българските вестници и електрони медии. Смятам, че те биха били интересни на българската аудитория, дори темите да се от типа - опазване на българския дух, култура и самобитност.
Смятам че, българската държава сякаш е абдикирала по отношение на българите зад граница, по специално относно българите в Сърбия.
Покрай политическите сътресения, България е станала глуха и сляпа за проблемите на хората, живеещи зад граница. В този смисъл силата на четвъртата власт, в лицето на българската журналистика, би могла да работи сериозно в отразяването на редица теми и проблеми.
Идвам от Босилеград, само на 120 километра западно от София. Нещата там не са розови. Хората в България биха си казали - какво от това и тук си имаме проблеми?! Да не забравяме, че зад граница има хора, които не по тяхна вина и желание са останали отвъд пределите на страната си. Те срещат трудности в осъществяването на елементарните човешки права - от това децата ни да учат на майчин, български език, до обезлюдяване на селските райони, миграция, младежка безработица до политическия натиск по отношение на свободата на словото. Това, че за тях не се говори, не означава че те не съществуват. Напротив, факт са в продължение на десетилетия.
Много малко медии в България отразяват каквито и да е новини за българите в Западните покрайнини. Новините от Босилеград не са маловажни, босилеградските българи се чувстват сигурни, че някой ще чуе болката им и си казват - ето, че не сме забравени. Надявам се и българите в България да имат желанието да чуят какво се случва със сънародниците им.
В тази връзка искам да подчертая, че Дарик е едно от малкото радиа в България, което не подминава хубавите новини от Босилеград, като Великденския фестивал по чупене на яйца, Фотоизложбата „Босилеград преди и сега", платформата за опазване на правата на българите и много други.
Дарик в продължение на години следи и отразява така наречените лоши новини. Един от най-болезнените проблеми в Босилеград продължава да е обучението на майчин език.
Пожелавам на радиото успех, хъс, добронамереност и желание да даде думата не само на сънародниците си в Западните покрайнини, а и на банатските, бесарабските и останалите българи, където и да са те по света.
