„Ще се оттегля, когато аз реша” - малцина са лидерите в родната политика, които са си помисляли, че могат да изрекат дори само наум подобно признание. 16 години откакто създаде ДПС и е на върха му Доган опровергава логиката на преходност в българската политика.
16 години стои в центъра на тази политика, дирижира, провокира и наблюдава „от кухнята” изгряването и залеза на куп партийни лидери. Политическите конфигурации ту засилваха, ту отслабваха сякаш вродения му апетит към играта с име „политика”. 16 години, в които Доган няма алтернатива в собствената си партия, а преизбирането му на всяка конференция отнема минути.
Доган обаче не от вчера дава знаци, че взе да му писва от политиката. „Както няма абонамент за ЕС, така трябва да няма и за лидерството в ДПС. Лесно е изпитан воин да бъде преизбран, но трябва да имаме креативно мислене с оглед реалностите” – думи на Ахмед Доган, изречени на 1 април тази година, минути след като за шести пореден път беше преизбран за лидер на ДПС. Излишно е да споменавам, че гласове „против” в залата никога няма. Това за религия в каквато е превърнато ДПС би означавало просто ерес. И още: „Създателите на партията сме субекти на прехода, а новите политически реалности вече в европейски мащаб предполагат друг тип лидер - молбата ми е да няма вече дежурни лидери!”. Апел към движението да мисли за негова алтернатива, изречен за второ път през последните четири години. – апел, който на езика на партия като ДПС означава само едно – за наследник да мисли самият лидер. Защото въпреки усърдието, с което партията подготвя младите си кадри, засега Доган просто подсеща своите, че някога трябва да могат да си представят ДПС и без днешните й лидери.
Никой в България не си представя, че Доган ще се събуди един ден и просто ще си „грабне шапката”, напускайки лидерския пост в ДПС, а с това и мястото си в политиката. Нужно е голямо въображение, за да си го представим като почетен председател на ДПС например или лидер в сянка, който кротко да твори в кабинета си „мисловни парадигми” и да дава акъл на наследника си.
Въпреки, че когато в края на 2004 година беше удостоен с наградата „Политик на прехода” на Дарик радио лидерът на ДПС призна:
„К.Вълчев: Ще повторите ли, че карате последен мандат като лидер на ДПС?
А. Доган: Ще ми се – да! Преходът беше толкова тежък, че се отразява на всеки политик. Моят маратон последните 15 години беше доста тежък. Следващите парламентарни избори аз трябва да довърша нещо, което съм започнал. Във всички случаи реалното ни включване в ЕС, като време, отговорност, като конкретни параметри – ще ми се да бъда отдаден повече на науката, благодарение на която влязох в политиката.” /17.12.2004г. Дарик радио/
Ако е искрен в публичната си заявка „търси се нов лидер”, Доган признава най-малко две неща. Че първо не подценява, а напротив си дава ясна сметка за фактора ВРЕМЕ. Че ако не е изтекло, то времето му е на път да изтече и той рано или късно трябва да напусне политическата сцена, както отдавна са слезли от нея лицата, с които е тръгнал да играе в политиката още в зората на демокрацията. И второ – признава, че ДПС в България, вече членка на Европейския съюз, има нужда от нов тип европейски лидер. Някога…
Дали преходът спретна номер на Ахмед Доган или той се опита да спретне номер на прехода, но безспорната находка с признанието за „обръча от фирми” от лятото на 2005-та коства дотук година и половина обяснения на Сокола: „Колеги, аз никъде не съм казвал, че ДПС има фирми – ако една партия има фирми, значи тя е много демоде. Аз направих опит да ви направя една рентгенова снимка за редица нови явления от последните 5-6 години. Тази работа е ваша – вие да направите разследване. Не обвинявайте апарата, който е направил рентгеновата снимка, а се вгледайте в самата снимка!”
Обръчите не смутиха електората на ДПС, който даде всичко от себе си за преизбирането на президента Първанов. Доган инвестира отново в държавния глава – сериозна подкрепа, която набъбна в гласове тъкмо заради участието на Волен Сидеров в тези избори. „Протестният вот е практика – той трябва да се изследва – въпросът не е до Сидеров, а за този вот, който той получи.. Неговото отношение към ДПС е разбираемо, но ДПС в случая е просто една дъвка, която циментира този вот”.
Както Атака циментира и вота на ДПС. 509 903 гласа – изреченото на шега или не изчисление на гласовете на ДПС в подкрепа на президента стана повод за първия сериозен сблъсък на Доган със столичния кмет Бойко Борисов. Който попита как така ДПС знае електората си поименно до последните три . Ахмед Доган, който даже не коментира създаването на ГЕРБ, прати Борисов да учи основите на политиката: „Ние сме изборджии – имаме вече 15-16 избори и знаем от тези 12 хиляди секционни избирателни комисии кои гласуват, кои не гласуват. Нито една партия няма такъв сигурен електорат като нашия, но гледам, че разни новоизлюпени политици, в случая дето го лансирате много – г-н Борисов, той бърка битовизма с политиката”.
Борисов вече беше изрекъл тежките думи, че иска да си остане истински мъж, ако ще бъде обгрижван от Ахмед Доган.
„Явно имаме нужда от общуване, жадни сме един за друг. Обгрижвай партньора си, за да го обикнеш! - призив на Доган за любов в коалицията в опит да спре порочната практика по-големите коалиционни партньори да отглеждат по-малките с едничката цел – да ги изядат. Финалът на тихата все още битка Доган – Борисов е пред нас. Тя ще тече докато кмета гради партия, а Доган – еврокадрите си.
Лидерът на ДПС ще затвори вратата на 2006-та, затваряйки и една страница от историята, защото тъкмо той направи решаващата крачка за отварянето на досиетата. 2007-ма ще покаже дали с апела си да му търсят наследник в ДПС Доган е дал нишан или кьорфишек.
2004 – Дарик радио: „К.Вълчев: Къде се виждате преди пенсия?
А. Доган: Преди пенсия се виждам по-скоро на научното поприще”
Добрите играчи на карти умеят да блъфират – избират подходящия момент и знаят чии карти искат да свалят на масата. По тях ще познаем дали Ахмед Доган си търси наследник без особен елемент на спешност – както Тодор Живков е търсил безуспешно своя повече от 30 години.
