По повод 38-та годишнина от Великата либийска революция, довела на власт Муамар Кадафи на 1 септември 1969 година, британският вестник "Обзървър" публикува обширен коментар за състоянието на Джамахирията.
Историята на Либия в последните години и месеци показа, че е възможно една страна да излезе от ситуацията на прокудена от международната общност държава и да се превърне в страна, в която нещата са се променили.
Тази констатация направи през май тогавашният британски премиер Тони Блеър, когато посети Джамахирията. Промените обаче са много по-ограничени, отколкото Блеър и други представители на международната общност си мислят.
В Либия пресата е строго контролирана, чуждите журналисти са внимателно наблюдавани, а политическото дисидентство не е толерирано, припомня британското издание. Вестникът допълва, че Либия в очите на Запада сега е като Клондайк. Западните държави се надпреварват да инвестират в Джамахирията, защото там могат да бъдат направени големи пари. Като пример се посочва Франция, която след като постигна освобождаването на българските медици, хвърлени в либийски затвор на базата на скалъпени обвинения, че са заразили със СПИН либийски деца, обяви сключването на голяма оръжейна сделка с Либия и каза, че ще помогне за изграждането на първата ядрена централа в Джамахирията. Изданието припомня, че интересът на Запада да инвестира в Либия води до икономически подем и Триполи можа да се похвали с икономически растеж през изминалата година от 7 процента. Но този подем се чувства в цяла Северна Африка и над един милион незаконни имигранти отиват в Либия, за да търсят работа, поблазнени от относително високите заплати. Богатствата на Либия помагат на Кадафи да не прилага бруталността на Саддам Хюсеин. Той ръководи по-скоро като подава моркова, отколкото като размахва тоягата. Огромните приходи от либийските петролни залежи бяха ужасно управлявани десетилетия наред, но те все пак позволиха на Кадафи да се подсигури срещу всякаква форма на бунт. В Либия 60 процента от работните места се предоставят от държавата, образованието е безплатно, а основни суровини като ориза, брашното и петрола се "радват" на щедри субсидии, припомня "Обзървър". (БТА)
