Зъболекарите май ще ни спретнат номер точно, когато ни е нужна красива усмивка, за да излезем доволни в кадрите на „Евронюз”, които ще отразяват празненствата за влизането на България в Европейския съюз. Когато най-малко трябва да сме беззъби и безгласни като член на общността.
През последните няколко седмици съсловия и браншове в България се опитват да ме убеждават как на 1 януари сутринта, понеже ще се чувствам европейка, трябва да плащам в пъти отгоре за услугите и стоките на родния пазар.
Нямало начин – евростандартите налагали 30-процентното увеличение на зъболекарските услуги от догодина. За да стане пломбата 80 лева, а коронката – 200. Чудя се с какво европломбата ми, направена на 7 януари, ще е по-различна от забърканата ми пломба на 28 ноември.
Спор няма, че това е само една от услугите, които неизбежно ще гонят европейските цени през следващите години, но да използваш датата в един политически договор, за да лепнеш новия ценоразпис в кабинета си, е ачик-ачик печалбарство. Защото иначе ще попитам – сегашната ми пломба от 30 или 40 лева например, некачествена ли е и ако да, защо? И има ли гаранция, че двойно по-скъпата ще свети като брюкселска и няма да падне до месец.
Стоматолозите ни обясняват, че трябвало да инвестират в нови инструменти и консумативи. Прави са, но да не би днес да са разбрали, че ставаме член на Европейския съюз или той им служи като прекрасно алиби да оправдаят скока в стойността на услугата им?!? Всеки, който вдига цените в България с оправданието Европа, първо трябва да ми докаже, че до момента е произвеждал качествена стока или ми е предлагал услуга на европейско ниво.
Между 30 и 50 процента били поскъпнали суровите кожи на световните пазари – друг аргумент за родните производители на обувки за предстоящото увеличение на стоката им. Иначе казано друг вид алиби, за да догоним европейските цени в магазините за обувки, защото там чифта на щанда струвал 150 процента отгоре върху стойността, на която излизала от завода. Хубаво съотношение са открили родните обущари, само че първо в Европа, която ни се цитира твърде често през последните дни по въпроса за цените, се залага основно на едно нещо и то е качеството. И там страдат от евтиния китайски внос, но за поставеното на щанда в магазина се знае, че няма да се разлепи на крака ти до втората пряка.
Ясно е, че голяма част от фирмите в обувния бранш са застрашени от фалит – и заради високите изисквания към тях като производители и заради силната конкуренция на европейския пазар.
Обясним е страхът на родните обущари, че българинът може да избере да си купи два чифта качествени обувки от по 100 лева на година, вместо четири-пет чифта български от по 40 лева. Но пък е смешно да се мериш с чуждата продукция първо и единствено по цените. И ще бъде жалко, ако обувните фирми не се дават сметка, че ще започнем да се обуваме все по-често с италиански, испански и други еврочепици.
Ако наистина цените скочат сериозно с оправданието, че е поскъпнала суровата кожа, то е най-добре българските производители да залепят на етикетите и надписа – „Работим с кожа на клиента”. Защото дори и за тези, които не пазаруват всеки ден в Мюнхен, Мадрид или Брюксел, е ясно, че куп стоки там, не само обувките, са далеч по-евтини от тези в родината ни. Защото качество, предлагане и търсене определят стойността на всеки продукт там.
За всеки сектор, който предлага услуги в България, е нужно да направим по една група за потребителски натиск. Истина е, че трудно ще успеем да бойкотираме зъболекарите, за разлика от лекотата, с която всички бихме спрели телефоните си за два часа например, но все от някъде трябва да се започне.
Дори и без зъби и на бос крак, българинът все още има глас и е крайно време да спре да мълчи, докато не са му свалили кожата! Да започне да се държи като истински потребител – най-малко заради честта на българския еврокомисар, който ще брани интересите на клиента в Европа.
