Евроконституцията и нейната нератификация
Евроконституцията и нейната нератификация / снимка: BGNES

Сезонът на отпуските в европейската политика приключва. Народните избраници и тясно свързаните с тях министри от Стария свят постепенно се връщат на работа. Очертават се вече и основните теми на задаващия се политически сезон. При всички различия между отделните държави голямо внимание вероятно ще привлече проблемът с ратификацията на "обновения" основополагащ документ на ЕС. Очевидно е също, че перспективите тук са доста мъгляви.

Неотдавна брюкселският Център за европейска политика (ЦЕП) публикува интересен преглед на ситуацията, в който процедурите и шансовете за ратификация са описани отделно за всяка страна. Ще припомним, че в началото на шестмесечното си председателство Португалия провъзгласи като цел да подкрепи инициативите на Германия, която бе първа сред равните в ЕС в началото на годината, и да положи всички усилия, за да стартира процеса на ратификация на документа.

За 18 и 19 октомври е насрочена неформална среща на ЕС, която окончателно да одобри процедурата по ратификацията. Както посочва Сара Хагеман - експерт на ЦЕП и автор на споменатия анализ, проектът на документа бе съгласуван от ръководителите на европейското интеграционно обединение още през юни, но дълго време никой не успя да види самия текст. Чуваха се единствено уверения на лидерите, че има "джентълменско споразумение". С други думи е твърде възможно, че подобен текст няма и досега.

От известно време насам Евросъюзът има две възможности - или да публикува обемисти безсъдържателни декларации, или изобщо да не разработва документи, задължителни за държавите членки (измежду 27 страни в ЕС все някоя ще е недоволна). Тъкмо това обяснява вероятно съобщенията, които идват отвреме-навреме - че официална Варшава отново не е съгласна с предлагания нов документ, уреждащ общоевропейския процес за вземане на решения. Явно причината е, че този процес не съществува във вид, записан на хартия и задължителен за изпълнение (дори ако не е ратифициран още на национално равнище). А докато няма текст, не се очаква и кризата да бъде преодоляна.

Да се върнем към доклада на Хагеман. Авторът вижда един от основните проблеми на днешната евробюрокрация и лидерите на отделни европейски страни в това, че те не допускат проектът да бъде обсъден от широките обществени среди - съответно ще е невъзможно да се постигне и пълна легитимност на документа. От друга страна, това може би се прави съзнателно - не бива да изключваме, че допусната да решава съдбата на ЕС, обществеността ще прати съюза в историята.

Затова е толкова трудно да се ратифицира чрез референдуми. Хагеман припомня, че законово изискване за референдум съществува само в Ирландия, позитивно настроена към евроинтеграцията. Европейските лидери обаче не желаят да си играят с огъня и сами лансират инициатива за всеобщо гласуване. Нещо повече, дори в страните, където евроконституцията се ратифицира от парламента, рядко има гаранции, че процедурата ще мине безболезнено.

Основното безпокойство естествено не иде от "еврооптимистичните" страни, в които за ратификация се изисква обикновено мнозинство, например Люксембург, България и Румъния (двете последни страни се съгласиха с всичко и то предварително, още преди да влязат в ЕС). Тревога будят главно държавите със сложен политически пейзаж (Полша, Чехия, Белгия, Италия, Холандия, Франция), страните с резерви към ЕС (Великобритания) или със сложни процедури за ратификация в парламента (необходими са например пет шести от гласовете в датския Фолкетинг).

Основополагащият документ трябва да бъде ратифициран от всички членки на ЕС, тъй че не се очаква да бъде приет в близките години. Ще има обаче крайно разгорещени дискусии. Очертават се твърде интересни спорове - в крайна сметка, ще можем да разберем много неща и за европейската демокрация, и за реалния потенциал на Стария свят, по който с толкова жар се прехласват някои експерти в Русия. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар