Чуждестранните вестници отделят широко внимание на съдбата на петте български медицински сестри и палестинския лекар, чиито смъртни присъди по обвинение в заразяване на либийски деца с вируса на СПИН бяха потвърдени вчера от либийския Върховен касационен съд.
Излизащият на английски език в Обединените арабски емирства в. "Халееж таймс" публикува редакционна статия по темата, озаглавена "Либийски погребален звън". В нея се отбелязва, че либийският Върховен касационен съд е потвърдил смъртните присъди на медиците въпреки растящите международни призиви те да не бъдат превръщани в изкупителни жертви за прикриване на небрежност и некомпетентност. Свидетелски показания обрисуваха ужасяваща картина в болницата, където е избухнала епидемията от СПИН. Изпълнението на смъртните присъди, за да се прикрие една огромна медицинска неадекватност, би било възможно най-голямата съдебна грешка, отбелязва изданието.
Ирландският в. "Айриш екзаминър" цитира адвокатите на защитата, които реагират отрицателно на решението на либийския съд. "Потресен съм. Правосъдие не бе въздадено", казва адвокат Хари Хараламбиев. "Либийското правосъдие написа тъжна и срамна страница в книгата си. Сега е очевидно, че либийската съдебна система е била използвана за постигане на други цели", заявява адвокат Траян Марковски.
Очевидно е, че шестимата медици са станали изкупителни жертви, пише френският в. "Ест репюбликен". Прехвърлянето на вината върху чужденци даде възможност на либийските власти да скрият плачевното състояние на здравната си система. По едно време Муамар Кадафи дори изкарваше отговорни /за епидемията от СПИН/ израелските и американските тайни служби, отбелязва вестникът.
От самото начало либийският лидер Муамар Кадафи отхвърля призивите да преразгледа тежките присъди и изтъква "независимостта на либийската съдебна система", пише руският в. "Комерсант". Преди няколко години обаче Триполи даде да се разбере, че е готов на компромис. Решение на проблема либийската страна намери в законите на шериата. София трябвало да заплати на семействата на пострадалите либийски деца т.нар. "кръвнина" - сума, която семейството на някой убиец плаща на семейството на жертвата му. Размерът на обезщетенията за Либия бе изчислен съвсем просто - роднините на всяко заразено дете да получат по 10 милиона евро. Горе-долу такива суми Западът накара либийците да платят на роднините на жертвите от терористичния атентат срещу самолет на ПанАм в небето над Локърби през 1988 г., отбелязва "Комерсант".
В София обаче смятат, че изплащането на обезщетения би било равнозначно на официално признание за вина на подсъдимите, пише "Российская газета". След оповестяването на окончателното решение на Върховния касационен съд на Либия родителите на заразените деца потвърдиха информациите, че съществува споразумение за изплащане на компенсации, но засега никакви официални документи по този въпрос не са подписани, изтъква вестникът.
Френският в. "Фигаро" отбелязва, че споразумението със семействата е потвърдено от либийския външен министър Абдел Рахман Мохамед Шалкам, но не и от българските власти. Европейската комисия заяви от своя страна, че очаква допълнителни подробности по този въпрос, пише изданието.
Според експерти потвърждаването на смъртните присъди на медиците дава на Либия практически неограничени възможности за по-нататъшно пазарене, коментира "Российская газета". През годините, откакто е в ход съдебният процес, Либия развали отношенията си с много държави по света. При такава ситуация в замяна на българските медици Триполи преди всичко ще се стреми да получи от ЕС и САЩ различни отстъпки в политически и икономически план. Либия например би желала да се присъедини към договора за партньорство между ЕС и страните от южното Средиземноморие, изтъква вестникът.
Британският в. "Индипендънт" цитира българския президент Георги Първанов, който казва, че България очаква и настоява за бързо решение от страна на Висшия съдебен съвет на Либия, за да се приключи с този въпрос. Българският премиер Сергей Станишев спомена за решаване на случая "на политическо ниво", отбелязва вестникът.
На заседанието си другата седмица /16 юли/ либийският Висш съдебен съвет може да излезе с решение, което да пощади репутацията и на двете страни. Ако шестимата медици бъдат освободени, Либия ще е направила така, че съдебната й система да остане неопетнена, като същевременно ще запази доброто ниво на отношенията си със Запада, които значително се подобриха, откакто полковник Кадафи се отказа от оръжията за масово поразяване през 2003 г. Вчера либийският външен министър Абдел Рахман Мохамед Шалкам спомена, че не се знае колко заседания ще са нужни на Висшия съдебен съвет да стигне до решение, но ще се вземат предвид различни фактори като "компенсации, възрастта на обвиняемите и времето, което те са прекарали в затвора", припомня "Индипендънт".
Не повече от пет минути бяха нужни на либийския Върховен касационен съд, за да реши да потвърди смъртните присъди на петте български медицински сестри и палестинския лекар, пише "Берлинер цайтунг" в коментар за СПИН-делото в Либия.
Съдиите ни най-малко не се заинтересуваха от липсата на сериозни доказателства за обвинението, че медиците са заразили над 400 либийски деца, сочи водещият германски всекидневник. Единственото положително нещо от вчерашното решение бе, че заседанието протече при отсъствието на обвиняемите. Така им бе спестено да чуят още веднъж как така наречени пазители на закона им отнемат правото на живот, добавя той.
Всъщност друго решение не се и очакваше, тъй като съдиите са само пионки в една голяма политическа игра, в която обвиняемите явно вече са изтърпели най-лошото. "Берлинер цайтунг" добавя, че според различни източници в понеделник Висшият съдебен съвет на Либия ще промени смъртните присъди, след което обвиняемите ще бъдат върнати в България, където рано или късно ще бъдат пуснати на свобода. Семействата на заразените деца ще получат от фондация "Кадафи" компенсации, които ще бъдат взети от фондовете на Европейския съюз за подпомагане на развитието, добавя изданието.
Всичко може да приключи добре за несправедливо обвинените медици, които осем години живяха със страх, че ще загубят живота си. Случаят обаче си остава лоша театрална постановка, в която се приканва за още едно действие, заключава "Берлинер цайтунг". "Кадафи иска да бъде ухажван", гласи заглавието на коментара във "Франкфуртер рундшау".
Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер изрази тревога, съчувствие и надежда, но в реакцията му липсваше едно нещо - възмущение, смята вестникът. Щайнмайер съзнателно реагира сдържано на вчерашното решение на либийския съд, умерен бе тонът и на ЕС, сочи той. Според него причините за това лесно могат да се открият - в крайна сметка съдбата на шестимата медици ще бъде решена не от съдия, колкото и висш да е той, а от най-високопоставения в страната - лидера Муамар Кадафи, пише вестникът.
Кадафи обаче трябва да внимава, тъй като дори в една толкова монолитна на вид система като либийската има различни групи. Те стават толкова повече, колкото по-успешна е политиката на Запада да подкрепя застаряващия революционен лидер за политиката му на отваряне към света, смята изданието. При СПИН-делото не става въпрос за юридическо, а за политическо решение, заключава то.
Европа положи много усилия, за да повлияе на това решение и обеща пари, но явно те не са единственото определящо нещо. Кадафи иска и признание, но явно е разочарован в тази насока, пише "Франкфуртер рундшау". Кадафи смята, че отказът му от старите военни времена не е достатъчно оценен. Фактът, че шестима души трябва да страдат от това, също показва как новите времена все още са далече от съвършенството, отбелязва вестникът.
Деспотът си остава деспот, пише австрийският в ."Стандарт". Историята на осъдените на смърт в Либия шестима медици е драма в много действия. Вчерашното потвърждаване на смъртните присъди бе поредното действие, но парадоксално то може да доведе до добър край, сочи ежедневникът. Сега юридическите възможности са изчерпани и на ход е политиката, пояснява той. Либийският лидер Муамар Кадафи успя да си уреди подобна развръзка, позволяваща да излезе от задънената улица, в която сам попадна, без да накърни авторитета си, пише "Стандарт". Досега се изключваше помилване, което той има право да дава, както се отричаше и личното влияние върху правосъдието, за да се запази образът на независимост на съдебната система, коментира вестникът.
Дори и без екзекуции ХИВ-скандалът от Бенгази е показателен за един деспот - Кадафи превърна шестима невинни чуждестранни работници в политически заложници. Те бяха подлагани на мъчения, Кадафи злоупотреби със съдебната система, за да прикрие лошото състояние на либийските болници. Омаловажавайки опасността от ХИВ-заразата, Кадафи разиграва смъртоносна игра с либийците. Дори без оръжия за масово унищожаване /ОМУ/ полковникът в Триполи си остава диктатор и това го усеща ежедневно най-вече собственият му народ, пише "Стандарт".
Германският в. "Велт" смята, че Кадафи няма да представи себе си пред света като спасител на шестимата осъдени на смърт медици, а може би ще припише успеха на сина си Сейф ал Ислам. Хитрият син на либийския лидер надали ще рискува последните си дипломатически успехи - споразумението за жертвите от Локърби, отказът на Триполи от програмата за ОМУ и последвалото преобразяване на Либия от неблагонадежден в търсен търговски партньор, признаването от САЩ - та да позволи да бъдат екзекутирани хора, дошли в страната му, за да помагат, пише "Велт".
Кадафи не желае да се върне към изолацията, тъй като режимът на санкции от ООН разруши страната му, притежаваща потенциал да бъде богата, добавя вестникът. В понеделник Либия ще реши не само съдбата на шестима души, но и своята собствена, заключава той. (БТА)
