Българското винопроизводство се завръща от пропастта
Българското винопроизводство се завръща от пропастта / netinfo

Преди време българското вино „Каберне совиньон” беше известно колкото сега е известен австралийският шираз, пише вестник “Скотланд он съндей”.

В далечната 1908 г., когато гледахме на изток за сключване на сделките си за вино, България и Румъния доминираха ценовия диапазон от 2-3 английски лири със зрели и пикантни вина, произведени от необичайни сортове грозде като Гъмза, Мавруд и Мелник.

Тази година двете страни станаха членки на Европейския съюз и без съмнение ще се възползват от значителните средства, отпускани от програмите за развитие на земеделието. Съдейки от ограниченото им присъствие на британския пазар, те ще се нуждаят от фондовете.

От средата на 60-те години на миналия век българското винопроизводство вървеше изключително добре. През 1985 г. България произведе 4,5 мил. хектолитра вино – почти колкото Германия и доста повече от Австралия. Интересно е да се отбележи, че по едно време страната е на четвърто място по износ на червено вино.

Но тогава се появи Горбачов и неговият опит да отрезви Съветския съюз доведе до изкореняването на голяма част от лозовите насаждения в България. В чисто комунистически стил системата тогава определяше цените на гроздето всяка година, без да се съобразява с качеството. Производителите на грозде загубиха интерес и качеството тревожно спадна.

През 1990 г. въпреки фантастичната реколта, бяха произведени само 1,8 мил. хектолитра вино. Когато в България падна режимът на Тодор Живков през 1989 г., винарският сектор бързо беше либерализиран, но настъпи хаос. Програмата за реституция на земеделските земи беше въвеждана с много често катастрофални резултати.

Програмата на ЕС за развитие на земеделските и селските райони е силно средство за подпомагане. Българското правителство пък публикува доклад, че цели подобряване на качеството. (БГНЕС)

Коментар