Хем премиерът обича да реже ленти, хем - когато става дума за пари, отговорът винаги е „няма". Свикнали сме да го чуваме често от финансовия министър, но този път „не" на дългоочакваните коледни добавки за най-бедните пенсионери каза лично Бойко Борисов. Неговото „не" обаче на дава отговор на въпросите - защо като сме толкова стабилни, пари няма? Защо от септември, когато бюджетът бе на плюс, сумата в него се топи и вече е повече на червено?
„Няма да има коледни добавки, тъй като няма пари в бюджета" - съобщи премиерът Бойко Борисов. Макар и признанието да дойде с аргумента, че това е начинът да се запази фискалната стабилност на страната ни, остават въпроси - например, като сме толкова стабилни фискално, толкова ли е трудно да се намерят няколко десетки млн. лева, за да се подкрепят пенсионерите. И още - нямаше ли това да е едно рамо и за бизнеса, тъй като особено през декември празнично всеки развързва мъничко кесията, стига, разбира се, да има нещо в нея.
Колко би струвало да се дадат коледни добавки на най-бедните пенсионери? Бившият социален министър Иван Нейков пресметна, че са необходими 50 млн. лв. „Което означава, че дори свещената ни крава - финансовата стабилност, не е толкова истинска. Или по-скоро това говори за неправилно подредени приоритети в бюджета. Или най-малкото пък говори за това, че никога не сме имали намерение да даваме тези пари и затова не сме ги предвиждали", коментира той.
Дали правителството не е имало да намерение да даде добавки изобщо или не, може би никога няма да разберем. Факт е обаче, че дълго време бяхме свидетели на изказвания като това на социалния министър Тотю Младенов, който в продължение на няколко дни искаше да се изчакат данните за изпълнението на бюджета за ноември от финансовото министерство, но паралелно с това изрази оптимизъм.
От КНСБ направиха още по-икономична сметка от Иван Нейков. Синдикалистите изчислиха, че далеч не е непосилно да се заделят допълнително около 30 млн. лв., за да се допълни сумата от икономията на разходи в ДОО и това да позволи да се изплатят диференцирани суми от 50 до 20 лв. на пенсионерите с пенсии от най-ниската до 400 лв. включително.
Финансовият министър Симеон Дянков обаче правеше друга сметка - че страната ни се справя по-добре от прогнозите и дефицитът в хазната за октомври е само 74 млн. лв. „Но за да има изобщо евентуален разговор за вдигане на пенсиите, се чакат и предварителните данни за ноември", каза вицепремиерът миналата седмица. Той посочи тогава, че при бюджета за ноември голямото неизвестно не е изпълнението на националния бюджет, който е на плюс от половин милиард, а плащанията от фондовете на ЕС, където на страната ни към миналата седмица са се дължали близо 800 млн. и „всеки ден могат да пристигнат такива разплащания".
И данните през ноември излязоха - ден, след като премиерът официално каза „не" на коледните добавки не пенсионерите. Дефицитът в хазната продължава да расте - от 74 млн. лева минус през ноември, дупката нарасна до 128 млн. лева. Защо? Отговорът на икономиста Лъчезар Богданов: „Правителството трябваше по-ясно да обясни на какво се дължи относително доброто изпълнение на бюджета до момента и ниският дефицит, до септември имахме дори излишък. Последните два месеца има минимални дефицити. Това, от една страна, е добра новина от гледна точка на финансовата стабилност, но причината за това не е в някакво твърде добро развитие на икономиката и от там твърде успешно събиране на приходи или пък някакви грандиозни реформи, които са подобрили ефективността на разходите. Основната причина за значително по-малкия дефицит е просто забавяне в изпълнението на инвестиционната програма, но така или иначе тези инвестиционни разходи ще трябва да бъдат направени дори с малки икономии. Голяма част от тях вероятно ще бъдат разплатени през декември, а другите ще останат за началото на следващата година. Тоест няма основание да смятаме, че има много съществена икономия".
По думите му 30 млн. лв., колкото изчисляват профсъюзите, че е необходимо за коледни добавки на пенсиите, не са чак толкова проблемни, колкото 300 млн., ако трябва да се даде например по половин пенсия на възрастен човек. „В случая според мен действа по-скоро и някакво политическо съображение, защото честно казано, ако добавката засегне наистина много тесен кръг хора и тя е символична, това определено няма да помогне съществено за решаване на тежкото положение на част от тези хора, а от друга страна, ще създаде доста негативен имидж на правителството", каза той.
На въпрос дали разплащанията от еврофондовете са аргумент за това, че няма да има коледни добавки, Богданов каза, че аргументът не е много коректен, защото това се отнася до касовото изпълнение на бюджета, тоест тези пари не са постъпили, но те ще постъпят в някакъв момент, така че това е по-скоро ликвиден проблем на финансовия министър. „Ако той е сигурен, че документите са така да се каже в ред и че тези средства наистина трябва да бъдат получени, не може това да е аргумент. Това е въпрос на управление на ликвидността. Българското правителство не е фалирало, не е неплатежоспособно като гръцкото, тоест във всеки един момент може да потърси едни умерено големи суми пари на заемния пазар, да вземе ликвиден заем или да похарчи част от фискалния резерв този месец, пък да го възстанови следващия. Както междувпрочем това се направи в началото на годината със земеделските субсидии: бяха разплатени значителни суми, дефицитът беше голям и всъщност след това бяха възстановени при получаване на плащанията от ЕК", каза икономистът.
С осигуряването на малко допълнителни пари на пенсионерите може да се подкрепи икономиката - именно с подобен аргумент управляващите решиха да вдигнат пенсиите от 1 април. Ако бяха дали по 20 или 50 лева на пенсионер през декември, тези пари също щяха да се върнат в икономиката, категоричен е Иван Нейков. „В момента, в който пенсионерите щяха да получат тези пари, ако някой си мисли, че ще ги скрият в дюшеците, много се лъжат. Те мигновено щяха да отидат като сметки, платени за ток и парно, като разходи за лекарства, като разходи за храна. Моментално щяха да бъдат върнати обратно в икономиката. Категорично. Най-добрите платци винаги са били пенсионерите в България", каза той. И допълни, че от тази гледна точка е вярно и съждението, че решението на правителството да не даде коледни добавки към пенсиите е в ущърб и на възрастните хора, и на икономиката.
Според Лъчезар Богданов ефектът от харченето или не на пенсионерските добавки няма да се отрази толкова на икономиката през декември, защото в последния месец на годината традиционно имаме голям ръст във вноса или търговски дефицит. Голяма част от тези харчове всъщност отиват за потребление на вносни стоки, което едва ли е от голяма полза за българския бизнес, обясни икономистът.
След като коледните добавки за пенсионерите бяха спестени, ще има ли поне положителен ефект за хазната? „Нещата ще станат още по-странни, когато чуем догодина окончателната оценка за Бюджет 2012 и когато тогава кажем, че примерно сме направили по-малък дефицит, отколкото сме предвидили и това се изтъква като голям успех", коментира Иван Нейков.
Заради това решение на правителството обаче, може би внуците на не едно и две възрастни семейства ще останат без подаръци от баба и дядо. Не че ако имаха подаръци, те щяха да бъдат луксозни, но щеше да ги има. Нали на Коледа стават чудеса - ето едно такова чудо, но с отрицателен знак - във финансово стабилната държава няма 30 или 50 млн. лева за най-бедните пенсионери. Явно на тази Коледа чудесата ще изглеждат по различен начин - не като сбъднати мечти, а като сбъднати страхове.
