Географските координати на Бермудския четириъгълник са някъде в Източна Европа. Или още по-точно - навсякъде в Източна Европа. В него не изчезват кораби и самолети, а демокрацията и несметни количества пари.
Политическите координати на явлението, наречено "Бермудски четириъгълник", бяха дефинирани за първи път от поляка Ярослав Качински преди около десетина години - още преди да стане премиер. Бермудският четириъгълник се образува от: хората, свързани с ДС; бившите комунисти; номенклатурчиците, станали бизнесмени; и мафията. Когато Качински направи откритието си, бившите полски комунисти тъкмо бяха взели властта - вече за втори път след краха на комунизма. И за това си имаше съвсем основателна причина: предишните управляващи - съюз от либерали, консерватори и националисти от лагера на опозицията - се бяха изпокарали жестоко помежду си, да не говорим за множеството корупционни скандали, в които се бяха забъркали. И който тогава си е мислел, че по-лошо не може да стане, очевидно е бъркал. Защото дошлите след това на власт бивши комунисти, превърнали се за една нощ в социалдемократи, доказаха, че са най-"способните", когато става дума за това да се използват възможностите на онази политическа координатна система, която преди това беше дефинирал Ярослав Качински - Бермудският четириъгълник, в който потъна полската демокрация, заедно с несметни количества пари.
Вечната власт на номенклатурчиците
Този сюжет спокойно би могъл да бъде поставен на сцената на всяка една друга източноевропейска държава. Навсякъде някогашните комунисти притежаваха много тънък усет за това как и откъде могат да бъдат извлечени ползи и облаги. Във времената на реалния социализъм този усет гарантираше достъп до власт, пари и привилегии.
Нежната смяна на системата, договорена в повечето източноевропейски страни на т. нар. Кръгла маса, позволи на бившите номенклатурчици да запазят ключовите си позиции в икономиката, правосъдието, държавната администрация и медиите. Ако в една Унгария например националконсервативната партия "Фидес" на премиера Виктор Орбан нанесе на изборите съкрушителен удар на социалистите, то това стана и заради тяхната неспособност да скъсат с навика си да се самообслужват във властта. Така, както навремето братята Качински в Полша бяха тръгнали да довършат прехода от 1989-та година, като прекъснат властта на бившата номенклатура и нейните наследници, така и в Унгария сега Виктор Орбан изглежда твърдо решен да пресуши това блато. В този си поход той използва и много спорни методи, като често се заиграва с национално-патриотичните чувства на своите сънародници.
Внимание: черна дупка!
Бермудски четириъгълник си имат и румънците. Там амбициозният премиер-социалдемократ и консервативният президент не могат да си поделят властта. Битката им е толкова ожесточена, че заплашва да погребе крехката румънска демокрация. Актьорите в румънската полит-сапунка, обзети от желание за мъст, се движат в същата координатна система от връзкарство, интриги, власт и пари.
Това тревожно развитие в Източна Европа трябва да задейства червената лампичка в Брюксел. Действията на източноевропейските управници трябва да бъдат следени изкъсо. В Полша и Унгария заплахата, произтичаща от наследниците на бившите комунисти, междувременно е със затихваща сила. Примерът с Румъния обаче показва ясно, че и над 20 години след началото на прехода източноевропейският Бермудски четириъгълник е една черна дупка, която със страшна сила засмуква всичко наоколо. И ако в Полша навремето в нея изчезнаха предимно огромни количества пари, то в Румъния сега тя заплашва да погълне демокрацията и цялата правова държава.
