Н.Пр. Юрий Исаков, посланик на Русия в България, събеседник в „Седмицата” на Дарик:
Ще признае ли Русия новите републики в Донецк, в Харков, Луганск?
Така не стои въпросът. Въпросът сега стои за друго - че в Украйна продължава дълбока криза, която е предизвикана не от някакви усложнения на отношенията с Русия, а е предизвикана от това, че Украйна като унитарна държава, ако назоваваме нещата с имената им, не се състоя. Необходимо е да се осъществят такива мерки, които да позволят на всички части на тази държава - и на запада, и на Централна Украйна, и на Източна Украйна, и на Югоизточна Украйна, да имат възможност с целия си глас да заявят своите интереси, своите културни корени, своите езикови предпочитания. Това може да се направи в рамките на устройство в една или друга форма федеративна. Сега различните части на Украйна, които, повтарям, имат различни. . . дори различни оценки на миналото си, на сегашното си, различни предпочитания относно бъдещото си развитие на своята страна. Тези различни части на тази страна много е важно да се запазят. Бих казал този крехък мир, който съществува засега, за да се запази този мир, трябва някаква федерализация на Украйна. Каква - това, разбира се, трябва да решава не някой извън, не Русия, не други външни сили, а трябва да решават самите украинци, но задължително трябва да го решат. И проява на нерешителността на тези фундаментални проблеми са тези прояви на недоволството на изтока на Украйна, за които говорите, това е показател за това, че не всичко е наред в държавата. А такива екзотични неща като признаване на републики - Луганска и т.н., мисля, че в такава плоскост не стои въпросът.
Но част от хората там искат да са част от Русия. . . А каква е разликата с Крим? Защо Русия прие Крим, а да не приеме територии от Източна Украйна - Харков или Донецк?
Нека да различаваме тези ситуации. Първо, става дума не за приемане на Крим в Русия, а за възсъединяване на изконно руска територия, която беше Крим много години, и тази пауза, която е възникнала за 60 години и е възникнала по абсолютно такива волунтаристки решения на ръководителите по това време на Съветския съюз, вие знаете тази история, не искам да се задълбочавам в нея, тези исторически корени, които свързват. .. не само свързват Русия и Крим, а Крим е интегрална част на Русия и винаги се е явявала такава, и изявлението на волята на кримския народ, което беше проявено по време на кримския референдум, и вие прекрасно знаете, са огромно мнозинство гласове. Народът на Крим реши да се възсъедини с Руската федерация. Тази история е абсолютно ясна и ако я гледаме непредвзето, то се вижда всичко - и корените на тази ситуация, и мнението на абсолютно мнозинство на хората, които поискаха да се върнат в Русия. И тук, мисля, ситуацията е друга и аз не бих поставил знак на равенство, такъв механичен, между двете ситуации. По-скоро бих предложил да погледнем през призмата на . . .(не се разбира - бел.ред.) на вътрешните украински проблеми и през призмата на остротата на тези проблеми, на вътрешните проблеми на Украйна, които днес съществуват и които се превръщат в такива прояви на недоволство на много широки маси на населението на изтока.
Какво отговаряте на упрека срещу бързината и начина на провеждането на референдума в Крим? Наистина, има примери за това как народи се самоопределят, стават дори отделни държави, наскоро това се случи с признатата от ООН Южен Судан. Но в случая това се случи много бързо. Нямаше кампании, нямаше възможност да се защитават различни тези.
Аз мисля, че това, което ставаше на Кримския полуостров в продължение на последните десетилетия, това е постоянен процес, бих казал, на стремежа към присъединяване с Русия. Това имаше винаги и през 50-те, и 60-те, и през целия този период в историята на Крим, който прекъсна естествения си статут като част на Русия през 1954 г., така че да говорим за бързия процес, както вие поставяте въпроса, не можем. А под заплаха от страна на крайно националистически и неофашистки сили в Украйна, които ясно се проявиха по време на събитията на майдана от ноември до февруари, и сега продължават да се проявяват, стана ясно, че рускоезичното население на Украйна се намира под реална, бих казал, физическа заплаха и постоянно случаи, които продължават и досега. И буквално вчера беше пребит рускоезичният претендент за поста на президент на Украйна в Одеса, боевиците на майдана го набиха в пълния смисъл на думата. С една дума, става дума не за едномоментно решение, форсирано, и провеждане на референдум. Този референдум беше изстрадан с десетилетия, по време на което Крим се намираше в състава на Украйна, с нерешеността на фундаментални проблеми, които съществуваха на полуострова. Прекрасно си спомняте, че през 1991 г., когато Украйна стана независима и когато прекрати съществуването си Съветският съюз, Крим обяви за себе си като за независимо образувание и този статут народът на Крим се опитваше да отстоява, обаче Киев не поиска такова развитие на събитията и много бързо Крим получи статут на някаква автономия, но в реалния живот дори тези права на населението в автономна форма не се изпълняваха. И в итог, както знаете, проблемите бяха и с татарското население на Крим, които не получаваха тези минимални дори в рамките на автономията права, рускоезичното население нямаше в пълния обем тези права за пълноценното развитие на културния, етническия. . .
Какво отговаряте на упрека обаче, че Русия на практика нарушава международното право, защото нарушава споразумението от Будапеща, с което е гарантирала териториалната цялост, суверенитета на Украйна, срещу отказа на Украйна от ядрено оръжие?
Първо, както е известно, сегашните власти в Киев дойдоха в кабинетите си не по законния път, не конституционно, а при подкрепа на въоръжен уличен протест, т.е. в резултат на процес, който няма ни най-малко общо с демократичните норми, промяна на власт, на ландшафт в страната или властните структури. Съществуват ясно проявени конституционни норми, които определят кога и по какъв начин се сменя властта. Нищо подобно не беше направено в Украйна, затова тук възникват много сериозни въпроси относно законността на съществуващите власти в Киев. И както е известно, ние отчасти признаваме легитимността само на една . .. един клон на тази власт - на Рада. Всички останали власти в Украйна трябва да потвърдят своята законност.
Да, но това, че. . .
Затова. .. оттук вие казвате за буквата и духа на законодателните актове. Тъкмо нелегалността на този режим накара, кара по особен начин да гледаме на договореностите, които бяха сключени с украинската държава, в това число на споменатия от вас документ. И като цяло разговорът на тази тема, струва ми се, напълно е уместно да сравняваме ситуациите например в Косово, ситуацията в Косово, когато въпреки всякакви норми на международното право, между другото, без провеждане на какъвто и да било референдум, въпреки мнението на държавата, на територията на която това образувание се намираше, в резултат на тримесечни бомбардировки на тази държава беше образувана, така да се каже, образувание, извинявайте за тавтологията, което се нарича Косово. И начинът на образуването на това образувание нямаше нищо общо с международното право. В същото време в много ускорения ред нашите партньори от НАТО, които, както е известно, избутаха някакъв процес, пробутаха някакъв процес, целта на който беше предаване на легитимността на това образувание. Същото може да се каже и за ситуацията в Коморските острови, спомняте си тази история, или за Южен Судан. Има какво да си спомним. Затова не може на такива неща, на такива въпроси да гледаме само от една страна и да игнорираме, ако е угодно, прецеденти, които бяха създавани нееднократно. И това е много хубав пример за съжаление на често практикуващи се двойни стандарти. При това в случая на Крим двойният стандарт е, когато за едно говорят като за позитивно нещо, а за друго като се опитват да покажат, че никой не вижда нищо.
Как си обяснявате обаче, че само 12 държави в ООН подкрепят руската позиция? В Съвета на Европа казват, че не е имало непосредствена заплаха за руснаците в Крим, за да се стигне до присъединяването към Русия.
Първо, за резолюцията, абсолютно неправилно е да се разглежда това чрез съотношението само на гласовете за и против. Трябва да се види цялата картина в съвкупност, а именно колко страни се въздържаха, колко страни не приемаха участие в гласуването. Трябва да се знае и вие, мисля, знаете за този масиран натиск, който беше оказан от нашите западни партньори върху държавите членки на ООН с цел да гласуват именно по такъв сценарий, който се изискваше за Запада. И все пак в резултат на гласуването, примерно, наполовина са се разделили страните. Ако смятаме който е за, който в различна форма не подкрепя това за, съотношението е около 100 срещу 90. Така че за никаква изолация или нещо такова не можем да говорим. Така че това е, което се отнася да гласуването.
За това, че в Съвета на Европа казват, че не е имало непосредствена заплаха, за да се предприемат крайни действия в Крим.
Аз смятам, че това също е проява на двойни стандарти. Гледайте какво става - когато в Донецк, Луганск и други градове на югоизтока и изтока на Украйна стават масови. .. (не се разбира - бел.ред.) на хората, когато там превземат административни сгради, то това незабавно се квалифицира и в Киев, и от западните ни приятели като нарушаване на законността. В Киев дори стига до това, че това се нарича проява на тероризъм, на сепаратизъм и ги заплашват с доживотен затвор. Това е едната страна. А другата страна е, когато центърът на Киев е целият в огън, когато подпалват блюстителите на реда в пълния смисъл с коктейли "Молотов", когато ги гърмят и всичко това са благородни, мирни протестиращи, нито един от които не е арестуван, това е много интересно.
Ще създаде ли Русия Евразийски съюз в противовес на Европейския, на Съединените щати?
Първо не е в противовес, ние, напротив, винаги поставяме въпроса за това да хармонизираме интеграционните процеси на пространството от Ламанша до Тихия океан и винаги поставяме въпроса за създаване на единно икономическо, хуманитарно пространство на цялата тази огромна територия. В никакъв смисъл не противопоставяме нашите евразийски интеграционни процеси и европейските в рамките на Европейския съюз. Това, което ще започне да функционира от 2015 година - Евразийският икономически съюз, който, както знаете, включва в себе си Русия, Беларус и Казахстан, повтарям, това интеграционно обединение, което е органично продължение на тези интеграционни процеси, които имаха място и имат място на постсъветското пространство, и тези страни, които в стремежа си да взаимодействат и да се интегрират една с друга излязоха на определено качествено и високо ниво, а това са тези три страни засега, те започват вече нов етап на интеграцията си във форма на Евразийски икономически съюз. Но трябва да разбираме, че някои страни вече сега проявяват интерес към това да участват в този процес на последващите в тази . . .
България поканена ли е? Може ли една държава да е член на Европейския съюз, но да бъде поканена и във вашия съюз, който е различен икономически?
Абсолютно не изключвам такова развитие на събитията и по отношение на България, и по-широк контекст на хармонизиране на интеграционните процеси между Европейския съюз и Евразийския икономически съюз. Абсолютно допускам това. И още повече искам да ви напомня, че този проблем, от който започна всичко в Украйна през ноември миналата година, вие знаете историята, възможността на изхода и на подписване между ЕС, Европейския съюз и Украйна на споразумение за първия етап на сближаване между Украйна и Европейския съюз, оттук и започна всичко. Когато Русия съвършено спокойно, бих казал, и по деловия начин каза, че ако Украйна има намерение да започне интеграционните процеси във формата на Европейския съюз, като се намира засега в интеграционното пространство на ОНД, то цяла редица, бих казал, на легални икономически задължения и отстъпки, които Украйна има в рамките на едно интеграционно пространство, влиза в противоречие с тези норми и правила, които съществуват в другото интеграционно пространство. Тук няма никаква трагедия. Просто такива неща трябва да бъдат синхронизирани и трябва да разбираме последиците от тях. И тъкмо затова предложихме, дори не ние предложихме, а Киев предложи в своето време, това беше през есента, по-точно през зимата миналата година, да се проведат консултации между Европейския съюз, Украйна и Русия относно това как да бъдат обсъдени тези последици, които още донесе началото на интеграцията на Украйна в евросъюза от гледна точка на последиците и задълженията, и нейните бонуси, и отстъпки, които има на пространството на ОНД. Обаче, евросъюзът тогава отговори с категорично "не".
Прави ли Русия военни операции край българското въздушно пространство?
Нищо подобно не съм чул. Във всеки случай всички тези действия, които се осъществяват от военновъздушните сили на Руската федерация, те са сто процента в пълно съответствие с всички международни задължения, които Русия. . .
Няма нищо извънредно. Не, не нарушения, но извънредни полети?
На ваше място бих обърнал внимание на друго, когато говорим за извънредност. Знаете, че съществува определен режим на Черноморското пространство, което предвижда определени легални рамки за намиране на чуждестранни кораби, не от черноморските страни в Черно море. И бих ви предложил да обърнете внимание върху друго, че вече сега в Черно море се намират два американски военни кораба и доколкото знам още два наближават, макар че това влиза в противоречие с конвенцията от Монтрьо, която в този план установява съвършено конкретен режим. Затова да говорим за някаква повишена активност на руските самолети в басейна на Черно море, не бих говорил за това. По-скоро бих обърнал внимание на тази повишена активност на нашите американски партньори. И навярно никакви действия от такъв род не могат да останат незабелязани, бих казал. Не съм специалист по военните въпроси, но предполагам, че всяко действие безусловно поражда някакво противодействие.
Ще спре ли Русия природния газ за Европа? Как да разбираме предупреждението от президента Путин за критична ситуация с украинския газов дълг и евентуални последици върху транзита на руски газ за Европа?
Първо, нека да наричаме нещата с имената им. Русия никога през всички десетилетия на взаимодействието ни с Европа от гледна точка на доставки на енергийни носители, в този случай на газ, никога, в никаква форма не е нарушавала задълженията си към Европа. Тези проблеми, които имаха място в доставките на газ, особено през януари 2009 година, станаха изключително по вина на украинската страна, която предприемаше различни действия, като започнем от това, че просто не пускаше руския газ, който опираше и не можеше да влезе в газотранспортната система на територията на Украйна, това е една мярка. И другите мерки са свързани с така нареченото несанкционирано изтегляне на газ, когато, неплащайки за този газ и нямайки право за тези обеми газ, този газ се нагнетяваше в подземните газохранилища или се използваше вътре в Украйна, вместо този газ като експортна стока да се премества до своите потребители в Европа. Сега става дума за това, и трябва да го разбираме много ясно, че Украйна, която през март, миналия март получаваше руския газ по свръх намалена цена, която беше образувана за сметка на намаления и отстъпки, предоставени за Украйна, в това число като предплащане за престоя на нашия флот в Севастопол, при това, което е интересно, започвайки от 2017 година. Тоест намалението е в това, че ние като аванс плащаме на украинците и намаляваме цената на газта за тези плащания, които бихме били задължени да им плащаме, започвайки от 2017 година, за базиране на нашия флот в Севастопол. Разбираме, че Севастопол се върна в Русия и затова това намаление, разбира се, не действа, както и някои други. По-подробно можете да го намерите в нашите източници на информация. С една дума дори тази намалена цена на газта не е била платена от украинската страна, т.е. договорът за доставки на газ беше нарушен от едната страна. Какво ще бъде по-нататък, не искам да гадая, но за съжаление имаме такъв негативен опит когато нашите партньори просто не плащат за доставената продукция, за доставения газ, и това, разбира се, дори звучи, макар че е и абсурдно, но дори в наше време такива неща се случват. И как да действа Русия в тази ситуация?! На Русия й остават съвсем малко възможности да апелира към нашите партньори в Украйна, засега те игнорират нашите призиви. Да апелираме към нашите европейски партньори, защото от Украйна зависи ще получат ли в пълен обем и навреме своя газ, като си спомним за този негативен опит на несанкционирано изтегляне. Това, разбира се, можем да използваме и по-силни изрази. Разбира се, че от тръбата се взема газ, който не принадлежи на недобросъвестния. . . И предлагаме на нашите европейски партньори да погледнат на тази ситуация по-широко. Какво имам предвид - ако вземем последните 4 години за сметка на различни отстъпки, субсидии, на нашето добросъседско отношение към Украйна, през тези 4 години ние в пълния смисъл на думата субсидирахме икономиката на Украйна с 35 милиарда долара. Обърнете внимание на тази цифра. В същото време интересно е това, че дефицитът на външнотърговския баланс на Украйна със страните от евросъюза възлиза на около 10 милиарда долара. И става любопитна ситуация. Русия субсидира Украйна, както вече казах с десетки милиарди долара, които отиват, в това число за това да покриват външнотърговския дефицит с Европа. Тази икономическа ситуация в Украйна безусловно е наша обща грижа не само на Русия, която не само с думи, но и с делата влага не малко пари в Украйна, но и на Европейския съюз, който много говори, но, доколкото знам, засега много малко прави в реално парично изражение за това ситуацията в Украйна да се подобри. И изходът е много лесен, което нееднократно и много ясно предлагаме на нашите партньори - трябва незабавно да започнем консултации на ниво министри на икономиката, енергетиката, финансите за това да обсъдим възможностите за безусловно спазване на всички газови договори, осигуряване на достигането на газта до своите адресати, недопускане на проблеми в работата на газотранспортната система, в това число по причина на неплащане на Украйна на нейните задължения и негативния опит на несанкционирано изтегляне на газ. . . на което могат да направят някои, така да се каже, горещи глави в Киев, и цяла редица други въпроси, при това в широк контекст, мобилизиране на усилията на всички страни, а не само на Украйна за това да помогнем съвместно на братския украински народ да реши своите икономически задачи.
Ще се съгласи ли Русия да продава газ на еднаква цена в целия Европейски съюз, на общ енергиен съюз на европейските държави, а не както е сега да преговаря за различни цени според различни обеми?
Не знам. Това е въпрос не за мен. Различна цена се формира по различни причини и макар че казват понякога в последно време, че цената на украинския газ е уж нещо политическо, това не е така. Това е недобросъвестен подход към въпроса. Искам да напомня на тези, които се опитват да тиражират тези думи и да вярват в тях, да им напомня, че договорът с Украйна, който действа сега, беше подписан през 2009 година от уважаемата г-жа Тимошенко и нищо в този договор от гледна точка на формулата на цената, подчертавам това, не се е променило. Тя действа, както и договорът. А кое не действа? Не действат тези намаления, тези отстъпки, които бяха дадени на Украйна, както ви казах в това число за авансови плащания за черноморския флот, ако не греша за поддържане на някои инструменти от украинската икономика. Това трябва да се види, не искам да се задълбочавам в детайли, искам да подчертая най-главното. Тази цена, която имаше в действащия договор от 2009 година, формулата на цената, тя е останала и остава същата. Промениха се само намаленията, промени се самата основа. Сега не съществува основа за предоставяне на такива отстъпки и по тази причина те не се предоставят. По това да говорим за някаква политическа цена, не е вярно.
Съгласна ли е Русия по "Южен поток" да тече и неруски газ?
Аз не искам да гадая, да предвиждам нещата. Изхождам от това, че всичко тече, всичко се променя, и такива въпроси се решават чрез консултации и преговори. Искам да припомня, че действа специална работна група между Русия и Европейския съюз, която се занимава с обсъждането на въпроси, свързани с функционирането на "Южен поток", подчертавам функциониране, а не строителството, строителството е зад скоби и не касае никого. Функционирането на "Южен поток" в условията на действието на третия енергиен пакет на евросъюза. Тази работна група беше създадена в края на миналата година по решение на еврокомисаря Йотингер и нашия министър на енергетиката господин Новак. И съвсем скоро, ако не греша, на 8 април се състоя поредното заседание на тази група, така че процесът върви. Какви още въпроси могат да възникнат, в това число в тази плоскост, за която вие говорите, не искам да гадая. Но искам да кажа, че всички въпроси трябва да се решават на такава основа - чрез преговори, отчитане на позициите на страните, уважение на интересите на страните, конструктивни разговори - и това са тези рамки, вътре в които могат да бъдат решени всички проблеми.
Ако Западът наложи икономически санкции на Русия, ще отговори ли с икономически санкции Русия спрямо Запада?
Безусловно. Ние живеем в такъв свят, когато всякакви санкции са не само малко продуктивни, а и вредни, защото те действат като бумеранг. Много ми хрумва същата Куба, която 60 години живее с най-големи санкции и доколкото аз знам, разбира се, не искам да идеализирам нито ситуацията на Куба, нито икономическите й аспекти, но в същото време, доколкото знам, страната не само живее, но и има определени постижения. Например по-хубава медицина отколкото в Куба няма никъде в Латинска Америка. Има и други неща, с които кубинците могат да се похвалят, и това в условията на тотални санкции, и това е Куба. Сравнете Куба и Русия. Мисля, че никакви санкции. . . първо, разбира се, не искам да кажа, че ние се радваме когато ни налагат някакви санкции, разбира се, това не е приятно, но първо ние ще преживеем това, можете да не се съмнявате. А второ, тези санкции като бумеранг ще ударят и по тези, които ги инициират. Това е закон. И с оглед на това, че икономиката на Русия, ако провеждаме паралел с Куба, е малко по-голяма от кубинската, искам да припомня например, че само обемът на търговията ни с Европейския съюз миналата година наближи 500 милиарда долара, 500 милиарда долара! Навярно и сам разбирате, че при такъв обем на икономическото взаимодействие и икономическите връзки не може да разсъждаваме в плоскостта на това колко болезнени тези санкции ще бъдат за едната страна и да се надяваме на това, че негативният ефект за другата страна ще бъде абсолютно нулев. В нашия свят, в който всичко зависи едно от друго, особено когато става дума за такива свързани един с друг партньори, нищо безболезнено в този план не може да стане. Така че първият, който хвърля бумеранг от санкции, трябва да си спомни, че този бумеранг ще се върне и може много болезнено да го чукне по главата.
Председателят на руския парламент няма да дойде в България през май, както беше планирано, нали?
Кой е казал така?
Или ще дойде? Остава ли визитата? Нали е в списъка за санкции на Европейския съюз?
Времето ще покаже какво ще се състои, къде ще се състои. Аз нямам никаква информация за някаква отмяна или някакви промени.
За кога точно е планирана визитата?
В началото на май.
В началото. . .
Да.
И не е отменена?
Не.
А нали Европейският съюз прие резолюция, с която са изброени няколко имена на руски представители, които да не могат да пътуват в Европейския съюз?
Ако имате въпроси към Европейския съюз, по-добре е да ги адресирате до Брюксел.
Русия не се отказва от тази визита.
Не, разбира се. Аз нямам никаква информация за това, че нещо се отменя.
А никой от българска страна не ви е уведомил за това, че няма да има такава?
Не, такива уведомления нямаме.
А визитата на председателя на българския парламент в Русия, която е планирана за след това, също остава, така ли?
Ние безусловно се готвим за тази визита и сигурен съм, че това ще бъде много сериозен нов етап и стъпка в развитието на нашия диалог, в това число и по парламентарна линия.
А други планове за политически контакти на високо ниво в рамките на годината - президент, премиер, има ли?
Първо, имаме безусловно в дневния ни ред контакти на най-високо ниво, не бих искал да ги конкретизирам като срок. В нашите планове има и визити на ниво министри на външните работи, наред с парламентарния обмен, за който вече споменахте. Бих искал да кажа за планираното посещение на главата на Следствения комитет на Руската федерация г-н Бастрикин в София. С една дума, така да се каже, в портфейла на перспективните контакти на различни нива има много запланирани неща и изхождам от това, че всички тези наши проекти ще бъдат реализирани. Във всеки случай ние от своя страна правим всичко това да стане именно така.
Благодаря ви, Ваше превъзходителство. Ако за мен имаше новина, това е поканата ви към България да бъде в Евразийския съюз, без да пречи това на членството в Европейския.
Още веднъж искам да уточня, казах и повтарям, не виждам в такъв въпрос нищо невъзможно. И както ви казах, и пак ще повторя, аз не виждам противоречие, не виждам фундаментални противоречия между двата интеграционни процеса - евросъюза и Евразийския съюз.
Вие ще имате обща валута, нали обсъждате в Евразийския съюз - стара руска монета. Как се казваше, обаче забравих. Мислите ли да имате обща валута? Мислите, да?
Невярно рублата би била естествено обща валута. . .
А Европейският съюз е с евро и тогава, ако България е и в Европейския съюз, и в Евразийския, ще имаме двете валути, така ли - рубла и евро?
Мисля, че ние малко сме по-напред. Засега не бих го свързал с някакви определени срокове или определени форми на нашите взаимодействия в този случай, на България и Евразийския съюз, както и всякакви други членове на евросъюза и други страни в рамките на Евразийския съюз. Искам пак да повторя и да подчертая следното, че, между другото, един от сложните моменти в нашите отношения с Европейския съюз е, бих казал, отсъствието от страна на Европейския съюз на някакво стратегическо виждане за това накъде отиваме и какво искаме един от друг. В същото време Москва има такова виждане. Ние много пъти сме казвали, ние сме за създаване на единно икономическо и хуманитарно пространство от Ламанша до Тихия океан. И в рамките на такова поставяне на въпроса, на тази стратегия ние виждаме синхронизиране на Европейския съюз и евразийския процес, в това число по отношение на България и всеки друг член на Европейския съюз. Смятам, че това е абсолютно реалистично поставяне на въпроса, но трябва да бъдем реалисти и в този смисъл да разбираме, че тези процеси са много сложни. И за решаването им и за достигането на някакъв резултат ще трябва много време, не една година и не две години, а може би и не едно десетилетие. Но когато имате ясна стратегическа цел и при това висока, като тази, за която аз казах, мисля, че ще можем да решим този въпрос.
