Усещането на българите за справедливост, казусът „необяснимо богатство", който от години предизвиква справедливия протест на обществото и възможността един нов закон да направи по-ефективна борбата с незаконното забогатяване, организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта - този дебат предстои да стане част от дневния ред на българския парламент. Защото се очаква в Народното събрание да бъде внесен новият закон за отнемане на незаконното имущество.
Новият министър на правосъдието Диана Ковачева обеща неотдавна, че проектът ще е готов до края на януари. Законът е приоритетен и заради очаквания в края на февруари доклад на ЕК за правосъдието и вътрешния ред в България. Предишният проект, придобил известност като закона „Попова", беше отхвърлен, като беше бламиран дори от депутати от ГЕРБ, гласували срещу него. Най-спорният въпрос в закона тогава беше по заложената т.нар. „гражданска конфискация" или отнемане на имущество без влязла в сила осъдителна присъда.
„За да бъде ефективен новият закон, трябва да се въведе принципа на „гражданската конфискация" - само така може да бъдат обхванати всички онези случаи на необяснимо богатство, в които няма присъда за извършено престъпление". Това заяви в интервю за рубриката „МеждУредие" на Дарик кафе председателят на Комисията за установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност Тодор Коларов. Той е дал своите предложения във връзка с подготовката на новия законопроект. Според него хората, срещу които има сигнали за престъпна дейност и които имат имущество за над 250 хиляди лева без доказан произход, трябва да подлежат на проверка от комисията. Ето какво още каза Коларов пред Дарик:
Депутатите заложиха сред приоритетите си за тази сесия приемането на нов закон, който се очаква да въведе гражданската конфискация в България като метод за борба с необяснимото богатство. Каква е вашата информация. Очаква ли се скоро новият проект за закон да влезе в Народното събрание. Потърсиха ли и вас за становище като комисия?
Разбира се, комисията е органът, който най-добре знае какъв закон би могъл да се справи с проблемите, пред които се изправя България, проблемите с тежката организирана престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Така че моето мнение беше търсено и продължава да бъде търсено при подготовката на такъв един законопроект. Аз се включих доста активно. Споменавал съм и преди, че бях изготвил концепция за това какъв би могъл да бъде бъдещият закон. В продължение на много месеци след отхвърлянето на предишния законопроект, мисля, че провокирах доста сериозен обществен дебат със своите мнения и изказвания. Така че в този момент мисля, че е събрана една критична маса от информация и международна практика, която може да бъде използвана при подготовката на закона.
Докато чакаме да видим този проект в готови му вид, нека поговорим за може би най-спорният момент, който беше свързан с философията на предния законопроект - гражданската конфискация. Става дума за възможността без влязла в сила осъдителна присъда, както се изисква в момента, да бъде отнемано имущество на лица, за които се вижда, че няма как да обяснят своето богатство. Трябва ли това да се запази и как да се разпише така, че да не нарушава права на българите?
Аз отново искам да припомня, че след отхвърлянето на предишния законопроект, когато словосъчетанието гражданска конфискация без влязла в сила присъда бе мръсна дума, аз защитавах последователно идеята, че това трябва да бъде залегнало в бъдещия законопроект, тъй като само така България може да постигне едни по-добри резултати. Това е и световната, и европейска практика. България в никакъв случай няма да се превърне в опитно поле, ако тази концепция бъде възприета. Искам да обясня, че влязлата в сила присъда и отнемането на имущество, чийто произход не може да се обясни, не би следвало да се свързват. Отнемането на имущество по граждански ред няма нищо общо с наказателната репресия. Тоест това не е наказание. Това е възстановяване на справедливостта в обществото. Когато вие сте получили нещо, без да имате правно основание, когато вие сте получили нещо, без да може да обясните откъде то идва, вие следва да го върнете. Това е основен принцип в гражданското право.
Но как да бъде разписано това? От една страна, наказателните дела, по които вие след старта им сте сезирани и се очаква влязла в сила присъда и самата гражданска конфискация. Трябва ли да бъдат разделени в законопроекта и на какво основание тогава ще се започва производство срещу един човек?
Представих различни варианти в своята концепция, но това, което мисля, че е безспорно като вариант и това, което не би създало абсолютно никакви проблеми на България, тъй като се прилага и в други държави както в Европейския съюз, така и в световен мащаб, е да имаме уведомление, което постъпва в комисията, на базата на започнало наказателно производство, но когато лицето е привлечено като обвиняем в досъдебна фаза, да бъде изпратено уведомление на комисията от прокуратурата и органите на досъдебното производство, т.е. прокуратура и МВР и на базата на това тя да започне своята работа. Оттам нататък евентуалното разделяне - идеята, която аз застъпвам - на гражданското производство от наказателното производство, няма да създаде абсолютно никакви проблеми и това са неща, които са консултирани със Съвета на Европа, с представителите на Европейския съд за правата на човека. Всъщност това е практика, която е установена и не би следвало да има никакви проблеми. Може би да припомня, че когато имахме среща с наши италиански партньори преди няколко месеца, те даже посочиха практика, която е възприета в Италия - предварителното обезпечение преди още срещу лицето да бъде започнато наказателно преследване в много тежки случаи, които в много по-голяма степен интрузивно, в много по-голяма степен навлиза в гражданските права на лицата и което е било подложено на тест в Европейския съд за правата на човека и е издържало. Ние въобще не стигаме до такива ситуации. Не мисля, че е наложително в българските условия да се стига до такива законодателни разпоредби. Просто го давам за сравнение.
Просто казано, човек трябва така или иначе да прекрачил закона по част от текстовете, които се дефинират като престъпление, за да започне едно такова производство. Не всеки, за когото съседът му твърди, че виж ти, за десет години назад този човек е работил яко в сивия сектор, прибрал е пари и си е купил апартамент, може да бъде обект на атака.
Аз затова мисля, че са много важни дефинициите, които ще се поставят в закона и на това акцентирах. Много е важно какъв ще бъде този закон. Когато говорим за закон за необяснимото богатство, когато говорим за закон за отнемане на неправомерно придобито имущество, в този смисъл работата в сивия сектор не би следвало да попада под ударите на закона. Защото тук вече е въпрос на разписване и на формулировка. Аз ще дам следния пример: едно е едно лице да работи дейност, която може би не е морална, но не е незаконна, тоест едно лице може да се занимава с проституция да речем, но можем ясно да проследим откъде идват тези доходи, друго е това лице да се занимава със сутеньорство, тогава вече имаме прекрачване на закона. Именно тук е тънката разлика, която трябва да се прави, за да може да се стигне до там, че ние да следваме именно онези лица, за които имаме сериозни съмнения, че са извършили престъпление и за тях те са привлечени като обвиняеми, а не просто лица, които са работили в сивия сектор. Именно затова е следващият компонент, за който аз много настоявам - да има увеличаване на праговете за имущество, при които може лицето да подлежи на проверка. Защото в момента прагът от 60 000 лв. е прекалено нисък за българските условия.
Имущество на значителна стойност пишеше в закона, но в момента това е 60 000 лв.
В момента това е 60 000 лв. Няма смисъл комисията да се занимава с малозначителни случаи. Смятам, че праговете значително трябва да се вдигнат, за да може комисията да се насочи към високите етажи на тежката организирана престъпност, на корупцията по високите етажи на властта. Разбира се, може да се помисли и за такъв праг, който да обхваща и средните нива на престъпността, но да се занимаваме с праг над 60 000 лв. просто е много ниско.
Кой би бил оптималният праг, в проекта беше записано около 100 000 лв.
Аз считам, че и този праг е нисък, това е, разбира се, моето мнение. Ако си спомняте аз говорих в своята концепция за един праг от около четвърт милион, когато имаме необяснимо богатство. Разбира се, аз предложих и един друг праг - един милион, заедно с четвърт милион комбиниран.
Да уточним - това е разликата между онова, което можеш да докажеш и онова, което вече минава в графа „необяснимо”.
Да, но това би било приложимо, ако комисията има възможност да се самосезира. Ако комисията не се самосезира, тогава един праг от около четвърт милион може би бил удачен.
Казахте самосезира, хващам се за тази дума - удачна ли тази формула? Има ли страни, в които по сигнали на граждани, по публикации в медиите...
Да, има такива държави - Словакия, Австралия. Има и други държави по света, които приемат тази формулировка. Тук е вече въпрос на политическа преценка дали българското общество е готово да приеме случаи на самосезиране. Аз не приемам идеята за анонимни сигнали в никакъв случай. Разбирам, че въпросът за самосезирането на комисията може да е чувствителен за българските граждани. Това беше предложение, което беше част от общественото обсъждане, което аз инициирах по новия закон в продължение на месеци.
Плюсовете на едно такова нещо са, че ще можете дори по публикации в медиите да се самосезирате по куп случаи...
Би следвало да бъде малко по-сериозен прагът, тоест да има повече доказателства, да може да се направи много сериозно мотивирано предложение, за да може да се започне такова производство. Но тук влизаме в много големи детайли, във висш пилотаж. Има по-важни моменти, които задължително трябва да залегнат в закона.
Факт е. Тази реплика я правя не за друго, а защото вие сте с вързани ръце по чувствителни казуси, за които българите се вълнуват, дали защото ние медиите им ги разказваме - кой имал шест апартамента, кой - двадесет, кой как ги е придобил и вие по закон нямате инструмент.
Българското общество трябва да знае кой орган какви правомощия има. Ако комисията не се самосезира, тя ще продължи да бъде така или иначе да бъде зависима от прокуратурата. Тост прокуратурата ще бъде пазачът на портата. Това, което е подадено от прокуратурата, само по него ще може да се работи.
Да се върнем на очаквания нов законопроект. Казахте и вие необяснимо богатство. Има ли шанс този закон с твърде дълго заглавие, което ние съкращаваме... наричаме комисията „Коларов", комисията „Кушлев", да бъде сведено до закон да необяснимото богатство. Дали може да срещне такава идея подкрепа?
Може би за отнемане на необяснимото, неправомерно придобито имущество. Има различни вариации, но общо взето аз считам, че трябва да се въртим около тази формулировка. Важно е и за вашите читатели да се посочи, че името на един закон съвсем не е без значение. Всеки юрист знае, че когато се тълкува законът и ние виждаме това и в практиката на Върховния касационен съд и на другите съдилища по сега действащия закон, че това как ще се формулира името на един закон, има важно значение за тълкуването и оттам за неговото прилагане. Така че този въпрос не бива да се подценява.
Сега е престъпно имуществото.
Точно така.
Т.е. сега се обвързва с някакво престъпление задължително търсенето на това богатство и неговият произход най-вече.
Аз считам, че съвременните тенденции би следвало да бъдат приложени в България и това, че едно лице е привлечено като обвиняем в досъдебната фаза, трябва да бъде сигналът, спусъкът, че може би това лице би следвало да бъде проверено и то привличане като обвиняем за много ограничен кръг сериозни тежки престъпления. Тук говорим за организирана престъпна дейност, трафик на наркотици, трафик на хора, престъпления по служба - нещо, което сега не е включено в закона, трафик на културни ценности. Изобщо тежки престъпления, за които знаем, че по принцип генерират голямо богатство, големи финансови активи и по принцип те се извършват от организираната престъпност. Защото един международен трафик на наркотици много трудно някой може да го направи самосиндикално. Това няма как да стане. Или пък трафик на хора... Няма как да стане, естеството на престъплението е такова. Или пък трафик на културни ценности, по същия начин - това е едно престъпление, от което България много страда. Винаги съм застъпвал идеята, че трябва да влиза в приложното поле на закона, а от него се генерират огромни богатства.
Но сте по-скоро на мнение, ако правилно ви разбирам, че престъпно трябва да отпадне от заглавието на закона или би било добре да не се обвързва толкова директно, за да ви даде по-широк периметър на действие?
Точно така. Не за да ни даде по-широк периметър на действие. Защото ако оставим престъпно в заглавието на закона или пък говорим през целия закон за престъпно имущество, ние така или иначе обвързваме и създаваме една много тясна връзка между имуществото и престъпното деяние. И в тълкуването на този закон съдът би могъл - никой не може да предположи как ще се развие съдебната практика, апропо - да обвърже и да иска установяването на причинно-следствена връзка между престъплението и имуществото. Тогава защо го прави тогава този закон? Ами ние сега си имаме пране на пари - като се докаже, че едно имущество е от съответното престъпление, предикатно престъпление, както се нарича, тогава ние се насочваме към това имущество, защото то е изпрано и си има съответни текстове, прокуратурата си действа. Нали това е целта на закона - до обхване онези случаи, които не могат да бъдат обхванати от наказателната репресия.
Иначе казано онова необяснимо богатство, което много дразни българите. Как обаче ще ги убедим, че новият законопрект, ще бори ефективно тази история, която виждаме с едни хора с палати, но не знаем откъде са ги направили тези палати и от друга страна, наистина ще им гарантира, че те пък няма да бъдат погнати, ако в годините назад по някакъв начин не могат да докажат своите доходи. Защото и за срока във времето назад също се водиха спорове.
Важен въпрос е този за срока. Разбира се, настоящата възможност да се върнем в проверката 25 години назад е може би прекалено дълга. Това е поне моето становище. В никакъв случай обаче потенциалният срок на проверката не бива да се тълкува като нещо, което е във вреда на гражданите. Не е във вреда на гражданите, защото много чести са случаите, когато именно този по-дълъг срок на проверката позволява на гражданите да докажат своите доходи. Заблуда е, че всички доходи се доказват само с доказателствени средства, които са документи. Съдът е възприел практиката и това е и в Гражданско-процесуалния кодекс, че се използват и свидетелски показания, използват се и други методи, не бива да плашим гражданите, че всеки срок на проверка, по-дълъг от пет години, е много страшен, защото ние не можем да си пазим съответните документи, данъчни декларации и счетоводни документи и няма как да си докажем имуществото. Това не отговоря на истината и в настоящата практика въпреки много по-дългия потенциален срок на проверката. Аз считам, че всеки срок на проверка, по-къс от десет години, прави закона просто неефективен. Няма смисъл.
Защо?
Не, вижте просто десет години е един много кратък срок. По-малко от десет години за мен лично е неудачно кратък срок. Аз посочих, и преди съм посочвал, има връзка и с мандатите на различни длъжностни лица, това е достатъчно дълъг срок на проверката, без прекалено да затруднява лицата и същевременно ние обхващаме почти всички мандати в държавата, така че да имаме възможност да противодействаме на корупцията по високите етажи на властта. Когато говорим за това как ефективно ще можем да се преборим с необяснимото богатство, има някои пропуски в настоящия закон, от които ние трябва да се поучим. Настоящият закон има някои силни страни, които трябва да запазим, например независимостта на комисията. Неслучайно аз съм цитирал и преди писмото на госпожа Катрин Дей, главен секретар на ЕК, в което беше казано, че независимостта на комисията трябва не само да се запазва, но трябва и да се разширява и да се укрепва. Така че е много важно в този момент да не направим грешки, когато пишем новия закон и да не направим комисията неефективна поради многото различни контроли, на които тя е подчинена или вмъкването й в някакви други структури, изобщо тук трябва много да се внимава.
Имаше идеи да бъде към НАП.
Имаше най-различни идеи, които щяха да навредят много на страната ни, считам аз. Но това, което е важно, е, че трябва да отидем там и да погледнем именно онези въпроси, които не са засегнати в настоящия закон и онези въпроси, които позволяват наистина да се укрие имущество. Много често имуществото, което се укрива, става чрез трети свързани лица, „сламени хора", както се наричат в правото. Тоест ако аз съм проверявано лице, аз бих могъл да използвам свързани с мен лица, на които да прехвърля своето имущество и по този начин да го укрия, тъй като то официално се води, че е тяхно.
Стигате ли сега до тези хора.
Да, стигаме до тези хора. Но има някои ограничения, които поставя законът. Тук трябва да се погледне каква е практиката. Много съм коментирал, че трябва тук именно ние да ударим този елемент. Много сериозен проблем, който съществува, е с дяловете и акциите. Трябва да се стигне до там, че дяловете, които имат определени лица в юридически лица, които те контролират, да могат да бъдат трансформирани в ликвидационни дялове и да бъде отнето не само това, което е вложило в юридическото лице, тоест неправомерно придобитото имущество, което е вложило, да речем 500 лв., ами от тези 500 лв. дружеството после може да е натрупало милиони. Тоест ние трябва да трансформираме дружествения дял в ликвидационен и да може държавата и обществото да прибере тези суми, защото именно това е трансформацията на имуществото, която е генерирала последващи облаги. Много е важно също така да може да се стигне до гражданските плодове - до лихви и наеми. Защото когато се обезпечи едно имущество, трябва да се открие една доверителна сметка, която може би да бъде към МФ и това беше моето предложение в концепцията, като всички генерирани лихви, тоест плодове от едно имущество, което се дава под наем от лицето например, да отиват там. За да може ако се докаже, че това имущество е придобито по неправомерен начин, да може обществото да прибере и плодовете, които то е генерирало. А не само стойността му. Много важен момент са юридическите лица, които са контролирани от свързаните с проверяваното лице лица. Например, ако аз съм проверявано лице от комисията и моята съпруга контролира юридическо лице...
Някаква фирма.
...много вероятно е аз да използвам този способ да укрия имуществото си там. Само че ето, ние не можем да стигнем до тези юридически лица или доста се затрудняваме. Трябва новият закон да даде възможност да се презюмира, че както се презюмира знанието на близките лица - възходящи, низходящи, съпруги, съпрузи, близки до четвърта степен по сватовство и по пряка и съребрена линия, така и контролираните от тях лица, в които са вложени тези средства, да може от там също по-ефективно да се отнема имущество.
