Всяка седмица той прави едно интервю. После го качва на сайта си и - колкото и да е странно - формулата работи. Малцина биха повярвали, че в медиа като интернет, която определено не е седмично списание, подобна формула би проработила.
Резултатите на проекта The Talks обаче опровергават това. И в интернет можеш да правиш ъпдейти по-рядко, особено ако са качествени. Свен Шуман стои зад www.the-talks.com и не може да се оплаче от качествено присъствие - в сайта ще откриете интервюта с Джак Никълсън, Том Форд, Дъстин Хофман и поне още стотина други. Все от този ранг. Свен е новият гост на проекта "Иноваторите" на Дарик.
Константин Вълков: Струва ми се странно. Вашият сайт е посещаван, не е бутиков, но въпреки това се обновява само веднъж седмично. Обяснете.
Свен Шуман: Реакцията на посетителите е, че те биха искали да има малко повече съдържание, но в същото време седмичното обновяване им дава възможност да следват някакъв цикъл. На практика ние публикуваме само интервюта. Това е и разликата с други уебсайтове, които се обновяват непрекъснато. Разбира се, в скоро време ще започнем публикуването на повече съдържание, тъй като отзивите са много добри.
Отзивите наистина са отлични, но мислите ли, че ако бяхте стартирали с интервюта с по-неизвестни хора, реакциите щяха да бъдат същите?
По-скоро не. Трябва да отчетем факта, че ние имахме възможност да интервюираме тези популярни хора, което създаде доверие в сайта. Трудно е да се осигурят интервюта точно с тези хора и когато го направихме, това беше сериозна добавена стойност. Веднага след това решихме, че е време да представяме и хора, които не са чак толкова популярни, но са интересни за нас. Именно публикуването на интервюта с известни хора в началото ни даде свободата да експериментираме.
И все пак, за един абсолютно нов проект е интересно как успяхте да поканите толкова популярни хора от най-висок калибър. Има ли универсална формула за това или е просто късмет?
Основното е да имаш концепция. Ако концепцията е добра, хората ще я харесат. Проектът трябва да е добре конструиран и да има някакъв смисъл. Когато веднъж осигурите основата от добри интервюта, след това става лесно, тъй като хората си казват, че са в добра компания и не отказват.
Защо все пак решихте да направите проекта The Talks? Има ли конкретно нещо, което Ви вдъхнови?
Аз правя интервюта за списания, което е много хубаво, но винаги съм си мечтал за проект като The Talks. Причината е, че в този сайт имам възможност да публикувам интервютата така, както са се случили. Освен това хората откриват, че тук могат да говорят както искат. Понякога можете да прочетете и неприлични думи в сайта. Крайният продукт не е полиран, а истински. Представяме хората както говорят обикновено. Допълнение към интервютата са и аудио-откъсите, които представяме, защото те дават възможност на читателите да усетят атмосферата на интервюто.
Вашият сайт се обновява веднъж седмично. През останалите дни какви сайтове посещавате, какво четете в аналогов вариант?
Аз не чета чак толкова много вестници в хартиен вариант, макар че в Германия има добри такива. Абониран съм за Süddeutsche Zeitung, но го получавам у дома. И тъй като през деня съм на работа, го откривам чак вечерта, а не винаги имам време да го прочета. От сайтовете - всеки ден посещавам страницата на New York Times. Също така чета германските таблоиди, тъй като винаги е добре да знаеш от какво се интересуват хората.
Как се подготвяте за интервютата и най-важното - кой въпрос е най-важен според Вас? Първият, последният?
Мисля, че първият въпрос е много важен. Това е въпросът, който улавя вниманието на човека. Ако въпросът е малко по-необикновен, това е от значение както за човека, когото интервюирате, така и за читателя. Ако попитате Том Круз как са минали снимките на последния епизод на "Мисия невъзможна" като първи въпрос, е един тип начало, но можете и да го изненадате, да привлечете вниманието. В същото време за мен е много важно не само да задам силен последен въпрос, но ако е възможно, да получа и много добър отговор на този последен въпрос.
Какво се случва след този последен въпрос, след края на интервюто? Отивате ли на обяд, на кафе с гостите си?
Всичко зависи от конкретния момент. Ако интервюто е по време на срещи с медии, докато гостите промотират нещо, едва ли ще имат време. Казвате си "Довиждане" и така. Но в повечето случаи, когато си допаднете, задължително отивате за питие, евентуално за вечеря.
Как избирате хората, които ще интервюирате? Винаги ли трябва на Вас да Ви харесват?
Да, но не е задължително да са ме вдъхновили, по-скоро това са хора, които по някаква причина ме интересуват. Любопитен съм за това, което правят. В повечето случаи са хора, които имат някакво влияние върху обществото, върху развитието на културата. Отличен пример е Мистър Брейнуош.
Казахте ми преди нашата среща, че единственият човек, от когото сте били уплашен и притеснен преди интервю, е Мик Джагър. Защо?
Винаги е така, когато трябва да се срещнеш с някоя от иконите си. В този случай - как да не си напрегнат, когато толкова много години си се възхищавал и слушал музиката.
Подготовката за едно интервю включва ли и начина, по който изглеждате?
Най-важното е да се чувстваш удобно в дрехите си. Дрес-кодът почти винаги е един и същ. В повечето случаи съм с джинси и кецове, а ако денят го изисква, мога да нося и сако. Колкото до самото интервю, наистина е важно дрехите да са удобни. Що се отнася до конкретната подготовка и въпросите, които ще зададеш, полезно е да прочетеш други интервюта, но не много. По-съществено е да разбереш какво би те интересувало теб и какво би искал да откриеш за човека. Да откриеш ъгъл и гледна точка, които не са очаквани. Очевидно е, че ако откриеш нещо в Wikipedia, то е известно и човекът е говорил някъде за това.
Има ли разлика в това да интервюираш млад и по-възрастен човек? Оставам с впечатлението от интервюта в сайта The Talks, че по-възрастните са някак по-освободени в отговорите си.
Абсолютно сте прав. Предпочитам да интервюирам по-възрастни. Честно казано, е трудно с младите, особено младите актриси. За тях е важно да имат определен имидж и те не могат да се отпуснат, да кажат нещо, което би срутило този имидж. По-възрастните актьори са далеч по-освободени. Те вече са получили достатъчно лоша публичност, поради което са свикнали с това. Гледат с усмивка на всичко.
Не виждам никаква реклама на сайта?
Към този момент нямаме нужда да правим пари от това, тъй като компанията, която притежаваме с партньора ми Йоханес, реално дистрибутира интервюта за различни списания по света и ние печелим от това.
Преди да започнете да правите интервюта, кой беше най-добрият съвет, който получихте?
Да слушам какво казва човекът срещу мен. Ако не го правите, всеки път изпускате по една възможност. Като цяло вярвам, че колкото повече четеш, толкова по-лесно за теб е да пишеш въпросите, да се подготвиш за интервюто. Така в съзнанието ти остават не само различни теми, по които можеш да говориш, да питаш събеседника си, но и малки анекдоти например.
