Обещах си да не говоря за валутния борд с бащата на валутния борд. Разбира се, в един момент разговорът със Стив Ханке така или иначе тръгва в тази посока, какво да се прави.
Стив Ханке е интересен събеседник, особено ако не говорите с него за това, за което всички говорят - икономика. Първоначалният разговор от 15 минути бързо прерасна в 55-минутна телефонна среща, която можеше да продължи и още, ако в един момент не бяхме сложили край.
Няколко дни преди да отиде на почивка със съпругата си в Тоскана, Ханке даде интервю за проекта "Иноваторите" на Дарик радио. Ето една част от разговора:
Константин Вълков Искали ли сте да се занимавате с нещо различно в даден момент от Вашата кариера?
Стив Ханке: Тъй като в моята кариера съм се занимавал с доста различни неща, по-скоро не съм искал да правя нищо странично. Аз съм в академичните среди в съзнателните ми години на зрял човек. Първото ми академично назначение беше през 1966 година, става дума за академично назначение на пълен работен ден в Университета по геофизика в Колорадо. Беше страхотно преживяване за млад човек. Там за първи път се преподаваше икономика на суровините. Бях сред първите, които изучаваха това. След това се занимавах с икономика на горивата. Спомням си, че бях академично свободен да правя това, което искам.
След това отидох в университета Джон Хопкинс, където съм от 1969 година. Трябва да добавим и многото изследователски позиции по света, които съм заемал. Тъй че академичната част на моята кариера продължава, разнообразна е, винаги съм се занимавал с интересни неща.
Политическата част на моята кариера включва анализи на политики. Започнах в щата Мериленд, където живея. Имаше икономически съвет към губернатора, който беше формиран тогава и аз бях член на този съвет. Това беше страхотна възможност да започна да работя в политическата сфера, в съвета имаше изтъкнати специалисти.
Губернаторът на Мериленд беше демократ. По-късно, когато бях част от съветниците на президента Рейгън, който беше републиканец, започнах да работя и с републиканци. Сблъсквал съм се с военни и комунистически режими - от Чили на Пиночет до комунистическите в Югославия.
Третата част от моята кариера е изцяло бизнес ориентирана. Трябва да призная, че започнах да "продавам" себе си от 14-годишна възраст. В началото работих в Торонто, Канада. След това бях президент на взаимен фонд в Буенос Айрес, Аржентина. През 1995 година, това беше най-добре работещият взаимен фонд в света. И все още продължавам да работя това. Преди няколко години започнах да работя и с един хедж фонд, с който съм активно ангажиран и сега.
За да отговоря на въпроса - дали става дума за работа в академичната, политическата или бизнес сфера, аз се занимавам и с трите неща едновременно. Така че нямам за какво да съжалявам.
Говорите с любов и за трите неща, но какво Ви изнервя в тях? Със сигурност има нещо, което не Ви харесва.
Не бих казал, че се изнервям, а по-скоро ставам неспокоен, тъй като нося доста неща под мишница. В края на деня не мога да изчистя чинията си, пълна с толкова много проекти. Моето правило е, че човек трябва да е способен да свърши цялата работа за деня в рамките на деня. Понякога изненадвам дори младите си студенти, когато приключвам работа в 2 или 3 часа през нощта в кабинета в университета.
Разкажете за първия път, когато срещнахте Роналд Рейгън.
Бях в Калифорния като професор в университета Бъркли. Това беше в началото на 70-те години на миналия век, когато Рейгън беше губернатор. Една малка група от хора, сред които бях и аз, консултирахме Рейгън по икономически въпроси. Това беше и причината за първата ми среща с Рейгън. Беше доста преди да стане президент.
Все пак какво правихте за Рейгън, когато вече беше президент. Коя беше първата задача?
Бях назначен като старши икономист към съвета на Рейгън по икономическите въпроси в Белия дом. Това всъщност беше първата и единствената официална служба, която съм заемал в Белия дом. Имах предимството да го познавам от годините в Калифорния. Той знаеше, че се занимавам с много различни неща. Към някои от тях проявяваше интерес. Ще дам два примера. На първо място имах сериозен опит за това, което в Америка наричат обществени земи. Това са земите, които правителството притежава или по-скоро федералните правителства притeжават. Става дума за огромни площи. Равняват се на шест пъти площта на Франция. Това е едно огромно предприятие, собственост на държавата. Рейгън беше много заинтересoван в приватизирането на част от тези земи, особено обработваемите, на които се отглежда добитък и други, които дават дървен материал. Президентът ми позволи да оглавя проекта за приватизиране на тези земи. Разработих всички стъпки по това и в крайна сметка Рейгън одобри тези мерки. За съжаление, случи се така, че ние не приватизирахме кой знае каква част от земите.
Спомням си как веднъж изнасях реч по темата, първата ми реч за приватизация, това беше в щата Невада. Това е зона, където има огромни площи обществена земи. Всъщност голяма част от щата Невада е собственост именно на федералните власти. И аз изнасях тази реч, съпругата ме беше с мен, тя прегледа речта и ми обърна внимание, че думата "приватизирам" има френски произход. Датира от 1972 година, когато социалистическото правителство във Франция е създало частните телевизии. Така се е появила тази дума. Ние транспортирахме за първи път думата в английския език и тя попадна в официалния речник на Уебстърс. През 1983 година думата вече беше в речника.
Може да се каже, че това е единственото нещо, което успях да свърша с приватизацията (смее се) по време на адвиминстрацията на Рейгън. Не успяхме да приватизираме, но поне вкарахме думата в речника.
Какво е мнението Ви за лидерите, от които една държава се нуждае? Работили сте с Рейгън и наблюдавали останалите президенти. Ето, в България също има такъв дебат - в момента технократ е министър-председател, който определено не е политически лидер. И това му създава проблеми.
Страхотното нещо за Рейгън още от годините, в които беше губернатор в Калифорния, беше, че изнасяше много речи, имаше собствено радиопредаване. Той пишеше сам речите си и те бяха за управление, обществени политики и т.н. Всички речи пишеше на ръка, не използваше пишеща машина. Тези речи са публикувани в два тома.
Това, което искам да кажа, е - той мислеше за тези обществени проблеми, но и ги комуникираше. Извеждаше собствените си изводи. Оформяше ги като послания и ги представяше на хората чрез радиопредаването си, което се излъчваше веднъж седмично. До него нямаше човек, който да пише речите му. Всичко правеше сам.
Ето затова той беше великият комуникатор. Правеше анализи, които след това представяше на хората. Ако не можете да убедите хората, че имате добра идея, няма начин да свършите каквото и да било. Много от политиците не могат да убедят хората за нищо, поради една основна причина - те не са премислили предварително нещата.
Спомняте ли си кой беше първият съвет, който дадохте на българския президент Стоянов?
Да, това беше идеята за валутния борд, който стабилизира страната. Ако няма стабилност, не съществува възможност да се направи каквото и да било друго.
Имам предвид личен съвет.
Не мога да си спомня конкретен съвет на лично ниво. Бях написал документ, не съм сигурен да си спомням точната дата, но със сигурност беше след въвеждането на валутния борд. Значи е било след месец юли 1997 година. Не е тук при мен, у дома, но пазя бележката в офиса. Въпреки това си спомням за какво точно ставаше дума в нея. Основната част беше именно комуникацията. След като валутният борд действаше, президентът получи огромно одобрение от това, защото - знаете ли - това е невероятно, имаше 56 хиперинфлации в света, една от тях беше България. Посъветвах Стоянов да капитализира този успех, защото той имаше основанието да го направи. Той беше един от защитниците на валутния борд. И другото, за което говорих в бележката, е да атакува корупцията.
Какво всъщност работи съветникът на една държава, какъвто бяхте Вие на България по времето на Стоянов? Какви са конкретните Ви задължения? Проектът, за който правим това интервю, се казва "Иноваторите". Един съветник може ли да предлага иновативни, рисковани, нестандартни съвети?
На първо място трябва да отбележа, с изключение на работата ми в Белия дом, където бях назначен на пълен работен ден, докато работех за Рейгън, моето правило е да приемам позиции на съветник, само ако те не се заплащат. Отказвам да ми плащат за това, правя го про боно.
Причината е, че ако бъда платен съветник, това значи да загубя свободата си да давам съвети. Превръщаш се в един наемник. Беше важно за мен да реша, че няма да получавам заплащане. Сега имам свободата да давам всякакви предложения и съвети. Също така, докато съм съветник, аз не участвам в неща, които считам, че са загуба на моето време или на времето на лидерите. Не се занимавам с малки детайли, с малки проблеми. Трябва да правиш големи неща, какъвто беше валутният борд в България. Това е голяма идея, голямо решение, знаех, че ще проработи.
Не сте се страхували, че нещо може да тръгне в погрешната посока?
Абсолютно, знаех, че 100 процента това ще проработи и моят проблем беше да убедя Стоянов.
Спорихте ли с него?
Разбира се, в онова време имаше много българи, които бяха против валутния борд. Моята работа беше да ги убедя или да се опитам да ги убедя, че няма риск, че това ще проработи. За щастие, Стоянов беше позитивно настроен, разбира се, че беше и притеснен, че може и да не проработи. Но си спомням един път, сигурно е било през август или септември 1997 година, той ми каза насаме, че не може да повярва колко добре е проработило всичко. Толкова добре, колкото не е очаквал.
Срещали сте се с много български политици и експерти. Ако трябва да наемете българин, който да работи с Вас по проекти, да помага в работата като съветник на други страни, кого ще изберете?
Задавате въпрос, който крие опасности (смее се). Друго мое правило в политиката е, че не обичам да сe замесвам с определени личности. Мога да говоря за политики, но не и за личности. Десет часа мога да Ви говоря за валутния борд, но не искам да се отвличам от големите идеи. Мога да кажа много неща за президента Стоянов, защото съм бил негов съветник. Нямам проблем с това, защото ние работихме заедно като един отбор.
Нека задам въпроса по друг начин. Кои са Вашите учители, на които Вие се възхищавате?
На първо място това е съпругата ми, госпожа Ханке. Трябва да добавим и многото приятели. Но, честно казано, аз обичам да мисля сам. Считам, че е далеч по-важно да се мисли, отколкото да се повтаря това, което казва един ментор. Иначе имам доста ментори, които са мои добри приятели. Някои от тях са Нобелови лауреати. Ето сега отиваме със съпругата ми в Италия, на гости на Робърт Мъндел. Всяко лято пътуваме до къщата му в Тоскана. Той е носител на Нобелова награда по икономика. Мъндел има страхотна къща, която купи през 1969 година. С него работим заедно в един икономически съвет към Обединените арабски емирства.
Очевидно в много страни сте работили като съветник. Има ли места, където не е имало успех, не се е случило перфектното развитие на нещата, както в България?
Бих казал, че провалите са по-скоро случаи, в които си се опитал да артикулираш промяна в политиките, но политическата класа или хората в страната не са се съгласили да приложат идеите ти. Нека дам пример. Веднъж нещо подобно се случи в Индонезия, където бях съветник на президента Сухарто по време на азиатската финансова криза през 1997. Сухарто първоначално се съгласи да въведе валутен борд и обяви решението си в национално обръщение. Каза, че ще бъда негов основен съветник. Същия ден стойността на рупията се повиши с 28 процента. Идеята за въвеждане на валутен борд в Индонезия беше абсолютно идентична с българската. Щеше да проработи веднага и да спре кризата. Това се случи през януари 1998, но през май същата година международният натиск против въвеждане на борда и особено натискът на САЩ беше много силен. Тогава Сухарто се отказа от своята идея. Бях там, когато президентът Клинтън се обади четири пъти и каза на Сухарто, че ако Индонезия приложи моята идея за валутен борд, страната няма да получи 42 милиарда долара помощ.
Как работите? Стриктен ли сте или по-скоро лежерен в задълженията си през деня?
Сигурно трябва да попитате асистентите ми. По-скоро съм лежерен. Истината е, че изисквам доста неща от студентите си. Естествено, че когато попаднеш в рутината, нещата са общо взето едни и същи. Но човек трябва да се мотивира. Правя си списък със задачи, той винаги стои в джоба ми. Опитвам се да направя това, което трябва да бъде направено в рамките на деня. Останалото са по-скоро плаващи задачи, които могат да се свършат, когато съм в настроение, имам нагласата за тях. Ако има краен срок за дадена задача, мога да стоя до късно през нощта, за да спазя сроковете.
Не бих казал, че всеки ден започвам работа рано сутрин и стоя до късно вечер. Обикновено си тръгвам от работа около пет и половина. Всъщност, започвам работа много рано у дома, имам прекрасен кабинет вкъщи и доста често ставам в четири или в пет. Обикновено отивам на работа около 10 сутринта.
На колко години сте?
На 70.
Какво си мислите за остаряването?
Не мисля, че остарявам. Не се чувствам така. Страхотното нещо е да си професор в университет е, че непрекъснато си обграден с млади хора. Идеята за времето и възрастта не се променя, защото винаги съм бил в университета и винаги се чувствам по един същи начин. Не се чувствам по-различно от времето, когато бях студент.
