Аз имам огромно уважение към всички наши колеги - и тези, които са ми направили комплименти, и тези, които са ме критикували. Смятам, че в диалог и уважение един към друг ще постигнем това, което трябва България да постигне. Преди всичко искам да започна с газовата криза, която вече се смята, че е приключила, и на това място трябва веднага да благодарим на Европейския съюз, на Европейската комисия и на всички органи и институции на Европейския съюз, защото тази газова криза се разреши благоприятно за България единствено поради намесата на Европейския съюз. Никога сама България нямаше да може да се изправи, да стане арбитър между Русия и Украйна и да ги принуди да се разберат помежду си в името на един сравнително дребен от техния мащабен интерес газов поток към България. Така че благодаря на европейските институции, специално на Европейската комисия, по този въпрос. Сега на конкретния ви въпрос - защо се дистанцираме от тази кампания. Ами, основната причина, поради която се дистанцираме - защото това е една напълно обречена кампания. Аз не виждам никакъв смисъл държавата да се ангажира с обречени кампании или държавата носталгично да се връща непрекъснато назад, към безвъзвратно загубени каузи. Имал съм случаи няколко пъти вече да правя подобна аналогия: на АЕЦ, три и четири блоковете, трябва да се гледа така, както се гледа на Западните покрайнини - те са част от миналото на България, ние много уважаваме нашите съграждани, българите, които живеят в Западните покрайнини, но трябва да си даваме сметка, че международната обстановка в ХХ век не предполага предявяване на териториални претенции към съседните държави. Това, че всичко, което НДСВ каза чрез всичките си представители, като започнем г-жа Кунева, която е еврокомисар, излязла от средите на НДСВ, като минем през министъра по европейските въпроси вчера, като минем през всички други изказвания, и в края на краищата и на мен ми се наложи да говоря от името на парламентарната група на НДСВ в пленарната зала, ние повторихме всички аргументи, които са преговорени много пъти вече и вследствие на които се вижда, че Европейската комисия за нищо на света няма да се съгласи на преотварянето на тези два блока. Просто ние влязохме в ЕС при условие, че няма да отваряме тези блокове. И тук ще цитирам една много хубава българска поговорка, която казва "Всеки манастир си има кондика", т.е. когато отиваш. . . кондиката е нещо като устройствен правилник, като отиваш в един манастир, ти трябва да се съобразяваш с неговите правила. Основната кондика на ЕС по отношение на България е да не се използват ядрени централи от този тип. Ама това, че те били пребоядисани, че те били освежени и подсигурени, това хората не ги интересува.
Те ни казаха - нашата кондика не допуска използването на такива централи и ако сте съгласни да влизате при нас, заповядайте, само че приемате тези условия и вървим напред. И какво стана, г-жо Марчева? Сега гледам пред мен изказването на говорителя на ЕК Марк Грей, което вие преди малко цитирахте, и гледам, че той, човекът, буквално е повторил всичко, е казал всичко онова, което ние вчера предвидихме, че ЕК ще каже. Ами, има някои очевидни неща и аз не виждам никакъв смисъл да се борим, да блъскаме главата си в скалата и в стената, вместо да направим една врата в тази стена, през която държавата да мине и да върви напред. Човекът ни казва много ясно и това не е неговото лично мнение. Той ни казва това, което би отговорила комисията, ако бъде официално попитана. Той казва: важното е сега как ще продължим напред и как ще направим така, че за в бъдеще България да не се оказва отрязана от останалата част на Европа.
В едно изречение един път казва да вървим напред и един път казва да вървим. . . говори за нашето бъдеще. И освен това някъде другаде преди това казва, по неговите думи ядрените технологии от 70-те години на миналия век не са онова, което Европейската комисия иска да обсъжда. Ами, ясно като бял ден! И аз наистина не виждам защо трябваше да загубим времето на парламента. И най-вече това, което за мене е най-тревожно - да създадем толкова много фалшиви очаквания у редица български избиратели, у редица български граждани, да създадем илюзията, че тези блокове са отваряеми. Те са истински неотваряеми и няма никакъв смисъл да залъгваме българите, вместо да им кажем - хора, дайте да се обединим сега и да направим всичко онова, което комшиите. . . което от Европейската комисия казват, че ще подкрепят. Ето какво казва говорителят на комисията. Те са готови да разговарят с нас за газопреносни системи към съседните страни, за хранилища, било то за стари хранилища или за разширяване на съществуващите, за терминали за втечнен газ, което е една изключително напредничава технология. Това са нещата, които те са готови да обсъждат с нас, да ни подкрепят, да ни финансират дори са готови, но давайте да вървим напред. Така казват хората.
Така, г-н Паси, и в тази ситуация как НДСВ или по-скоро готово ли е НДСВ да посрещне всички упреци, които оттук насетне ще се стоварят върху вас: че клатите лодката на управляващата коалиция, че не се държите лоялно към своите коалиционни партньори БСП и ДПС? Ако щете, че дори не сте патриоти, защото не подкрепяте една такава митологизирана национална кауза, каквато е отварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй".За нас е много по-важно да кажем истината на българите, да кажем истината на нашите избиратели. Ние не искаме да даваме на нашите избиратели опиум. Ние не искаме да им даваме наркотици, за да забравят действителността. Ние искаме, напротив, да им просветне пред очите и да знаят какво може и какво не може в тази страна.
Защото популизмът е най-големият наркотик за избирателите и ние искаме да имаме едни здрави, свежи избиратели, целият ни народ да върви напред в една ясна посока, а не да се движи между миражи в пустинята. И това, което вчера започнах да го говоря в парламента, в момента бих добавил. Ние трябва да се чувстваме като господари в Брюксел. Ние не сме служителите на Брюксел. Брюксел не е някаква империална столица, от която диктуват какво трябва да се прави. Ние сме част от този Брюксел. Ние трябва да си представяме Брюксел като разделен на 27 квартала. Единият квартал е Лондон, другият квартал е Париж, Берлин, Рим, Мадрид, Лисабон и София. София е един от тези 27 квартала, както са Лондон и Париж, и всички ние сме част от този Брюксел. Ние се самоуправляваме чрез Брюксел.
Добре. Той не е някакви абстрактни хора, паднали от Луната или от Марс, които си смучат от пръстите някакви решения и ги издават като директиви. Не, ние участваме там чрез стотици, десетки и стотици органи на управление, чрез Европейски парламент, чрез Европейска комисия, чрез българи, работещи в отделните институции, чрез отделните формати, на които се събират външни министри, финансови министри, земеделски министри. Ние участваме ежедневно в управлението на Брюксел. Така че ние трябва да слушаме Брюксел, защото това означава, че слушаме себе си.
