В началото на седмицата разказахме за предстоящия протест на родители от цялата страна, които настояват за това, всички деца да имат право на детски надбавки, независимо от доходите на родителите си. Тези надбавки се отпускат по закона за семейните помощи за деца и право на тях в момента имат семействата, в които доходът на член от семейството не надвишава 350 лева на месец. За да разберем каква е логиката на тази политика и може ли да отпадне този праг, потърсихме заместник-министъра на труда и социалната политика Валентина Симеонова. Според нея промяната не е на дневен ред, тъй като 878 600 деца или около 80 процента от всички деца у нас имат право и получават детски надбавки. Намесата на държавата трябва да бъде тогава, когато родителите се нуждаят от подкрепа, и когато децата са поставени в рискови ситуации, обясни Валентина Симеонова. Ето какво още обясни зам.-министър Симеонова:
Ако отпадне подоходният критерий и се дават тези пари на всички хора за месечно подпомагане, първо, в бюджета има определена сума пари, която е ориентирана към този тип помощ и подкрепа и това означава, че вместо да получават сегашните 35 лв., ако ние приложим този подход, трябва да получат примерно 20 или 25 лв. А кой ще спечели от това? Никой няма да спечели. Защото хората, които са със сериозни доходи, примерно 2000 лв. в семейството, едва ли ще проявят интерес и се нуждаят от тези 35 лв. Тогава обаче ние ще лишим от възможност да развиваме друг тип подкрепа за семействата, които се нуждаят от такава. Според мен принципът на всички по малко не е най-добрият.
Смятам, че трябва подкрепата на държавата да се базира на индивидуална оценка и да се подкрепя семейството с това, от което се нуждае. Тоест освен паричната подкрепа, която според мен е символична, имам предвид месечните помощи, държавата осигурява много видове подкрепа по Закона за семейните помощи за деца и освен това най-вече и много важно за мен е развитието на мрежовите услуги. Когато семейството няма възможности да плаща таксата за детска градина на детето, да се осигури такава финансова възможност. И ние го правим. Отделно по Закона за семейните помощи за деца се осигурява месечната издръжка на децата до една година. България има доста сериозна политика по отношение на майчинството - нещо, което в Европа трудно се среща. Освен това еднократното подпомагане при раждане на дете, еднократната помощ при раждане на близнаци, еднократнта помощ за майки студентки, която също никак не е малка и тук също се получават доста големи злоупотреби и спекулации. Мислим за режим на контрол, тъй като последната ни информация е, че има не малко млади жени, които записват платено обучение, плащат таксата, след което не продължават образованието си, тоест те са фиктивни студенти, а еднократното подпомагане не е малко, то е над 2000 лв.
Как стоят нещата с контрола върху получаването на детски, особено при така наречените недобросъвестни родители, които раждат деца, за да получават помощи?
Няма как да им спрем детските, защото те са правоимащи по закон. Този проблем само чрез репресивни мерки не може да бъде преодолян. За мен тук трябва да говорим много сериозно за инвестиции в ранното детско развитие. И сме започнали да го правим. Започнали сме много сериозен проект за социално включване, който е ориентиран към такива инвестиции в ранното детско развитие, да променяме съзнанието, мисленето на тези деца, които живеят в такива семейства, да започнат да мислят по друг начин, да планират живота си по-различно от средата, в която живеят. Защото дори да не им даваме детските, смятате ли, че те няма да продължат да раждат деца? Това не е решение на проблема. Тук трябва да се подходи комплексно.
Санкциите са едно на ръка. Ние доста санкции сме помислили и сме въвели. Те не могат да получават месечни помощи, докато не полагат обществено полезен труд, от една страна, и от друга страна, не могат да ги получават, ако не покажат някаква грижа към децата, те да ходят на училище редовно и да бъдат имунизирани - нещо, което до този момент не беше въвеждано. То дава резултат, но това не е достатъчно. Трябва да продължим и да инвестираме много в посока на това да променяме съзнанието най-вече на младите хора.
Възможно ли е да се промени модела на даването на детски надбавки? Майки подхвърлиха идеята те да са предимно под формата на социална инвестиция, тоест да се гарантира, че парите се харчат за детето.
И сега по Закона за семейните помощи за деца и по Закона за закрила на детето се дава много сериозна сума пари като социални инвестиции. Това са социални услуги, това е плащане на такси за детски градини, помощите за първокласници... Така че инвестициите са много сериозни. Само по Закона за семейните помощи за деца от бюджета всяка година се отделят над 500 млн. лв. Другото нещо, което не се отчита като факт, над 80 процента от децата у нас са на този режим на семейно подпомагане. Изключително малко - около 20 процента е делът на децата, които не получават такава подкрепа.
