Симеон Дянков: Ние сме се фокусирали върху това България да е стабилна финансово
Симеон Дянков: Ние сме се фокусирали върху това България да е стабилна финансово / снимка: Sofia Photo Agency, архив, Юлиана Николова
Министърът на финансите Симеон Дянков в „Годината“ - 17.12.2011
48244
Министърът на финансите Симеон Дянков в „Годината“ - 17.12.2011
  • Министърът на финансите Симеон Дянков в „Годината“ - 17.12.2011

Симеон Дянков, вицепремиер и министър на финансите, в „Годината” на Дарик:

Вие от какво се лишихте в годината на кризата, в годината, в която кризата става събитие на годината за българите?

От доста спокойствие се лиших, защото освен проблемите, които тук в България трябваше да решаваме, беше и годината на постоянно ходене в Брюксел, постоянни телефонни обаждания с другите финансови министри и оттам и каквото спокойствие имаше или можеше да го има, всъщност изчезна.

2011 г. станахте по-неспокоен, независимо че навсякъде, където се появявате, се опитвате да кажете, че работите се оправят.

В 2009 г., като дойдохме на власт и аз като станах финансов министър, имах сравнително ясна перспектива и от работата ми в други държави и региони по света по кризи как тази криза ще се развие и очаквах 2009 г. да е тежка, 2010 г. да е тежка, но от 2011 г. нататък вече да се влезе в растеж и до началото на 2011 г. така всъщност това вървеше. Макар че беше трудно тук в България, някак си се изпълваше прогнозата ни, а и общата прогноза на добрите икономисти как върви светът, и от пролетта на 2011 г. внезапно стана все по-вероятно и по-вероятно да има втора рецесия в Европа и за съжаление това е факт вече.

Т.е. сега няма да кажете това, с което станахте известен през последните години - кризата свърши, даже с дати говорехте, или кризата свършва, пак говорехте с дати за прогнози. Сега, днес няма да го кажете.

В България вече шесто тримесечие сме на положителен растеж. Следващата година също ще сме на положителен растеж, така че от тази гледна точка макроикономическата криза в България свърши преди година и половина. Но Европейският съюз или голяма част от страните в Европейския съюз или вече са влезли в рецесия през миналото или това тримесечие, или ще влизат в началото на следващата година, и ще са малко страните, по последния доклад на Европейската комисия седем страни, сред които и България, които ще имат растеж над 1% следващата 2012 г. А 1% е сравнително нисък процент исторически.

Т.е. според вас събитие на 2012 г. пак може да си е кризата, кризата започва.

Тя навлиза в една втора, в една втора фаза, което в интерес на истината много малка група икономисти предупреждаваха още 2008 г., до 2010 г. никой вече не мислеше така, може би с изключение на Рубини, Нуриел Рубини, и вече почти всички пък мислят така. В последните особено три-четири месеца рязко се промениха мненията за 2012 г., а и 2013 г.

Това криза на какво е, защо е в криза Европа?

Това е криза не на финансовото доверие или икономическото доверие, това е криза на доверието в способността на европейските политици да вземат смислени решения и да ги вземат заедно, два проблема. В смисъл, че още 2008 г., 2009 г. се знаеше какво става в Гърция, не знаехме колко голям е проблемът, но знаехме, че има голям проблем, и какво е решението. Отне на политиците в Брюксел над две години да стигнат до някакво решение през лятото на тази година. И тъкмо като бяха стигнали до това решение, в края на октомври тази година вече може би заради многото нерви, заради голямото безпокойство, заради несигурността тогавашният премиер Папандреу един вид с едно свое изказване зачеркна всичко, направено в предишните две години, и оттам нататък вече няма как хората да вярват на европейските политици.

Неспособност на Европа да взима заедно решения. И на фона на това, което казвате, защо България през миналата и тази седмица избира да е с групата, подкрепяща международното споразумение за задълбочаване на икономическата и фискалната интеграция, каквото е коректното наименование, а не например позицията на Великобритания, която виждайки всичко това, от една страна, поставя конкретни условия, които за нея са важни, а, от друга страна, смята, че тази интеграция няма бъдеще?

Ние смятаме и аз лично смятам, цялото правителство смята, че това е отговорното поведение сега, а именно ние трябва да помогнем и на себе си, и на Европа, като кажем - единственият начин да излезем от тази все по-задълбочаваща се криза е всички заедно да се стегнем, да сме по-финансово дисциплинирани и оттам нататък, което все още не се е случило, но следващият дебат, се надявам, да е, веднъж като има фискална дисциплина в Европа, как стигаме пак до по-висок растеж. Но до тази дискусия все още не сме стигнали. А относно Великобритания, значи, да, донякъде те защитават в случая банковия си пазар, като искаха срещу евентуална сделка на тях да не им се налагат допълнителни такси. Но другото, което не се говори много, и е важно да се каже: Великобритания и за миналата, и за тази, и за следващата година има бюджетен дефицит от близо 10%. В смисъл идеята, че те по някакъв начин следващите няколко години могат да влязат в този пакт, просто е неосъществима.

Т.е. те ще бъдат от глобяваните автоматично?

Да. В смисъл те си го знаят, че няма как да го направят това в следващите години, и си водят за тях си много смислена, но, за съжаление, бих казал, много краткосрочна политика. Те казват: ние сме по-добре навън. Да, може би сега са много по-добре навън, но ако и на тях нещо им се случи, а тяхната икономика вече е в рецесия от това тримесечие, огромна държава са, голяма икономика, но и на тях ще им трябва помощ. За мен беше грешното решение за се държат по такъв начин.

Но България няма да поставя условия? А не е ли логично да постави ако всички твърдят, че интеграцията е водещата, че трябва да сме заедно, както казвате вие? Ами ако ще сме заедно, да сме заедно и по граничния въпрос. Само че се намират холандците, които казват: ами, те не са ни симпатични, няма да влязат сега в Шенген. Защо България няма условия, както Великобритания?

Там, знаете, че първо, ние вече сме поставили едно условие и с времето може би ще поставим и други, то е обаче финансово, което на мен ми харесва, ще го кажа след малко. Относно Шенген - да, действително холандското правителство продължава да има големи резерви, но нека не забравяме, че само преди два-три месеца само имаше и няколко други правителства с резерви. Те един по един се оттеглиха и сега ни остава да убедим холандците.

Кое е българското условие, финансовото условие?

Българското условие е това, което написахме в писмо към президента Барозу и ще бъде в средата на януари и част от разговорите ни с канцлера Меркел, а именно, че за държави като България, които водят добра фискална политика, е редно Европейската комисия също да направи отстъпки относно процента на съфинансиране - вместо да е 20%...

По европейските фондове?

…по европейските фондове. Пак да ни е същия…

Така. Сега е 20%, а ние колко процента искаме?

Ние искаме да е 10%, да е намален наполовина. Вече сме изразили това становище в официално писмо.

България няма да подпише международното споразумение за задълбочаване на икономическата и фискална интеграция, ако не бъде предвидено, че съфинансирането по европейски фондове от националния бюджет не падне за България, при изпълнение на критериите в това споразумение, от 20 на 10%?

По-скоро ние водим двата дебата едновременно, точно с хората, които имат най-голям интерес да се случи този пакт за стабилност. И по този начин дипломатически се разбира, че България е голям привърженик, така или иначе, между другото, на пакта за финансова стабилност, защото ние сме едни от първите държави, които тръгнахме по този път. Но двете дискусии се водят по едно и също време в едни и същи срещи.

Но условие ли е…

Условие е дотолкова доколкото двете дискусии се водят едновременно. Официално
няма как да е едното свързано с другото.

Не правим като англичаните, които свързват банковите регулации с…

Не, не правим така, не заплашваме с вето, не мисля, че това е европейско поведение.

А защо България няма да участва заедно с пет други страни, които са извън еврозоната, във финансирането на Международния валутен фонд с 200 млрд. евро? Чехи, поляци, са от новите страни в Европа, заедно с шведи, датчани и Великобритания ще участват и вие описвате колко зле е Великобритания по финансови показатели, но те участват, а България - не. Защо?

Въпрос на държавна политика. Ние сме мислили по въпроса и не смятаме, че България трябва да участва в евентуалното даване на допълнителни пари за Международния валутен фонд по две причини. Първо, според мен Международният валутен фонд досега всъщност беше една от големите причини да има втора рецесия в Европа, в смисъл, когато те трябваше да решават въпроса заедно с Европейската комисия за пакета мерки за Гърция, според мен те се огънаха. Става въпрос преди около две години и всъщност бих казал, че Международният  валутен фонд е една от причините да се намира Европа в такова тежко положение. При това е малко трудно да се каже - дайте да им дадем още повече пари, при положение че не водят добри политики. Втората тема е тази, която казах - ние сме се фокусирали върху това България да е стабилна финансово и не смятаме, че подкрепа на този тип проекти ни е приоритет.

Ще вземе ли заем догодина България, г-н министър?

Отнякъде трябва да вземем поне частичен заем, за да можем да покрием огромните, огромните лихви, а и главница за януари 2013 г. по т.нар. сделка Милен Велчев.

Това означават около 2 млрд., така ли?

Ами, 1,8 млрд. лева е цялата вноска и главница, която дължим.

И това ще е заемът, който ще се търси за рефинансиране на стария заем.

Не цялата сума, защото се надявам част от тази сума ние да сме успели да спестим благодарение на по-ниския си дефицит и тази, и следващата година, и следователно част от главницата да я изплатим веднага и да вземем по-малка сума от тази, която е сега. Един вид външният ни дълг да падне.

В това финансово споразумение с другите европейски държави се предвижда механизъм за уведомяване и предварително съгласуване с Европейската комисия на взимането на заеми. Няма проблем да го направи България в следващата година.

Не, няма проблем. Това е така или иначе част от т.нар. европейски семестър, който от тази година вече тече, така да се каже, пилотно. Така че ние сме го направили и тази година. Така че вървим по европейския семестър.

Защо променихте плана за пенсиите и го направихте след изборите?

Всъщност и планът, който се прие и сега всъщност мина и на трето четене в парламента, е идентичен с плана, който се предложи март 2010 г. Тогава обаче се огънахме пред синдикатите. В рамките на тристранния съвет вървяха добре преговорите, след което синдикатите излязоха от тристранния съвет и тогава и успяха да убедят част от правителството, не работодателите, те не участваха в тази странична сделка, че трябва да е много по-бавна реформата там. Сега се върнахме на първоначалния вариант. Защо, защото времето доказва, че това е начинът да стабилизираме пенсионната система.

Да, но въпросът е за честността на политиците към изборите. Вие не сте и, така, стандартният политик и често пъти говорите много по-направо, ама честно ли е преди изборите на кажеш например на зърнопроизводителите, че ще им дадеш едни пари и като те гласуват за теб, след това да им кажеш - а, объркал съм се, то не излезе сметката? Честно ли е да кажеш на хората, които им предстои да се пенсионират - нашият план е, това ще задейства след години, няма сега да правим нищо и като минат изборите и те са гласували за теб, ти са си промениш мнението?

Има и политически, и икономически цикъл. В случая те съвпаднаха, в смисъл, че винаги се казва и това се показва и с анализ, че най-големите реформи се правят в самото начало на мандата на едно правителство. Идваш, хората току-що са ти гласували доверие, правиш големите реформи. Ние тогава 2009 г. направихме фискални реформи, които и сега ни помагат, направихме някои други реформи, които и сега ни помагат, но не успяхме да направим няколкото важни реформи. Реформата в здравеопазването няколко пъти пробвахме, забоксува, все още не е напълно…

Там, за да не отварям голямата тема, там нищо няма да направите до края на мандата, нали?

От сега до края на мандата според мен ще бъде много трудно да се направи голяма реформа в здравеопазването…

Т.е. промяна, свързана с възможност за избор на хората - къде да се осигуряват, повече фондове конкуренция...

Ще бъде в рамките на втория мандат.

…това няма да стане.

Не смятам, че имаме достатъчно време това да стане. По същия начин тръгнахме и с пенсионната реформа, но, както казах, забоксува в пролетта на 2010 г. и затова я повтаряме сега. За мен тук обаче има урок и има урок и за членовете на самото правителство - че там, където се огънахме преди година, година и половина, БДЖ между другото беше същата тема, още преди две години знаехме, като влязохме на власт, че дори предишното правителство беше спряло да си плаща лихвите по почти всички заеми от БДЖ. И ако тогава тогавашният министър имаше смелост Сашо Цветков да го направи, трябваше да се направи тогава. Тогава се огънахме, решихме, че по-лесно е просто  да се говори със синдикатите, да се тупа топката и точно затова две години по-късно сме в този проблем в БДЖ. Но донякъде това е политически цикъл, както казах. Или в началото на мандата можеш да го направиш, или в средата на мандата, като току-що си спечелил и президентски и местни избори. От тази гледна точка смятам, че е честно.

Балансите в бюджета, който предложихте. Откъде може да се увеличат приходите? Сигурно ли е, че няма да помислите за промяна в данъците - по-богатите да платят повече, ако не в данъците, то поне в осигуровките?

Сигурен съм, освен това току-що минаха вече всички…

А догодина?

…всички бюджетни закони. Догодина също смятам, че това ще е правилната политика, и аз поне ще я поддържам. Хубаво е да има сигурност в данъчната политика. Вече три години я поддържаме и ще продължим, аз поне ще продължа да я поддържам. Да, много е лесно популистки да се каже - дайте сега да увеличим данъците на по-богатите. И действително, ако си спомняте, в края на лятото първо във Франция, след това дори Уорън Бъфет в Съединените щати каза - ние всъщност, по-богатите, трябва да плащаме повече. Това звучи добре, но, ако помните, тогава Бил Гейтс какво му каза, основателят на „Майкрософт”, той му каза - ами, ако имаш пари, давай ги ти и ги давай за благотворителност, както аз го правя. Ако имаш пари и ти го направи, вместо да говориш да се увеличават данъците на всички. Факт е, че нито във Франция, нито в Щатите всъщност се увеличиха тези данъци. За мен това е по-скоро популизъм, икономически неиздържана теория.

Друг възможен източник на приходи е увеличаването на прихода от тези, които не си плащат данъците, контрабандата например. Не само опозицията твърди, че този дял в България е голям, и твърди, че нараства при вас. Например петролните търговци казват, асоциацията им, че 37% бил делът на такива горива в България.

Всъщност този дял се намалява и то е явно в статистиката как се намалява, че тази година между НАП и митниците сме събрали 1,5 млрд. повече пари, отколкото миналата година. За 2012 г. сме прогнозирали близо милиард повече, в смисъл между 2012 и 2010 ще сме увеличили събираемостта с близо 2,5 млрд. А междувременно не сме сменяли нито данъци, нито акцизи.

И това става, вие твърдите, не от това, че гоните тези, които ви е по-лесно, тези, които са на светло, да бъдат притиснати още повече, а твърдите, че влизат нови данъкоплатци и митоплатци, така ли?

Значи, данните са следните, особено в акцизните стоки са много явни. За 2011 г. сме събрали точно 90% повече акцизи в алкохола, отколкото 2010-а, 2011 спрямо 2010 – 90% повече. Значи в алкохола е много по-затегнат контролът, ако приемем, че нацията долу-горе употребява едно и също количество алкохол двете години. В цигарите тази година събираме с около 40% повече от акцизи и от данък ДДС от миналата година, което означава, че или хората пушат повече, което не вярвам да е така, всъщност данните показват намаление с около 7% на пушенето в България на годишна основа, означава, че митниците се справят по-добре. И е факт, просто виждаме как събираемостта в тези отделни стоки… в горивата също имаме увеличаване с около 9% на акцизите и на данък ДДС 2011-а спрямо 2010-а, докато потреблението в горивата е намаляло с около 10%. Там всъщност имаме близо 20% по-голяма събираемост, нетно.

Понеже сред събитията на този година остават проблемите на МВР с Шенген и със специалните разузнавателни средства, което е един от възможни преводи на това, че хората го виждат като събитие, че България продължава да има проблем с тези, които са организирани да вършат престъпления, и конкретно във вашия сектор. И то тежък проблем, то го виждат и отвън, в докладите, които пишат.

Проблем явно има, не може за две години да се изчисти изцяло. Проблемът беше огромен, като влязохме на власт, някои неща се направиха, аз съм особено доволен от Агенция „Митници”, и се направиха не само организационно, а и минаха много закони. Закони, които между другото голяма част от бизнеса вкара в съда, в административен съд, опитаха да паднат Наредба 3 примерно за измервателните уреди. За радост тя издържа на няколко нива, а законът вече също е факт. И това ни помага и тази година, и ще ни помогне следващата година. А пък някои неща, примерно инвестирането в скенери, в апаратура за митниците, за да си запечатаме всички граници, заради Закона за обществените поръчки и процедурите трае близо година и половина. Но от април 2012 г. ние напълно ще сме си запечатали с нова техника и морската граница, и южната граница, и северната граница, и това ще ни помогне още повече.

Изглежда, не успяхте да промените философията на бюджетите на България, включително и този, който беше приет сега. Няма драстична промяна между разходите, които се правят за сигурност, където България е много напред в световните класации, и разходите, които се правят за образование, за наука, за здравеопазване. Коректно е, нали, да се каже, че вие искахте друго, но не успяхте.

Първите два бюджета бяха кризисни бюджети, в смисъл основният фокус беше намаляване на дефицита за 2009 и 2010 г. и там наистина някакво основно пребалансиране не се получи. В този бюджет за 2012 г. за първи път направихме по-сериозен опит за прехвърляне на повече средства към, така да се каже, социалните сфери - здравеопазване, образование и култура, и изваждане на ресурс от силовите министерства и организации. Първа крачка се направи. Дали е достатъчна? За мен не е достатъчна, повече можехме да направим, но според мен промяна първоначална на философията има, въпросът е крачката да е по-смела, но поне вратата се отвори. Миналата година в бюджет 2011 г. аз пробвах и просто вратата ми беше затворена.

Добре, и странното, странното на този фон е продължаващият ваш спор за няколко милиона с Българската академия на науките, които наистина не изглеждат толкова много пари, при положение, че миналата седмица с шефа на пътната агенция обсъждахме, че България е готова да даде 50 млн. да чисти сняг тази година. Тук скобата е голяма, че и с него обсъждахме, че в Германия например ми казваха, че те не виждат смисъл да дадат такива пари и предпочитат да натрупа снегът, а не да се лови от въздуха, както казва премиерът, но както и да е, това е само скоба. Но вие продължихте спора с Българската академия на науките за малко пари за държавата на фона на това, което казвате - че искате да насърчите науката.

Въпросът е принципен - да се докаже, че срещу каквито и да било пари се дава достатъчно добър продукт. Това все още не е доказано от Българската академия на науките и за мен този спор е принципен. Дали са 5 млн. или 50 млн., или 500 млн., спорът продължава.

И продължихте спора пък със студентите, които излизат да протестират. Нали, на фона на това, което говорите за образованието, студентите са недоволни заради промяната на таксите, заради увеличаването им.

Винаги има недоволни, въпросът е какво е социално оптимално. Всички сектори, ако ги попиташ, разговорът със зърнопроизводителите стана, така, най-ожесточен - да, дайте ни нас, но не ощетявайте, те това казваха, на нас ни дайте, но не ни скарвайте с другите ресори. Е, това как да стане? Имаме един куп пари и на вас, ако ви дадем повече, отнякъде трябва да вземем, така че хората трябва да разберат, не могат те да искат за себе си и да кажат: по принцип сте прав, че трябва да има ограничения, но за нас те да не важат. Темата в студентските такси, които са всъщност по избор на самите университети, не е наше решението с колко да се увеличат, много университети казаха, че няма да ги увеличават, не им е необходимо, всъщност ако се види във фискално съотношение, е минимално, някъде около 2,2 и 2,5 млн. лева…

Да, ама като ги извадят конкретните студенти по 200 лева, и те ще излязат да протестират. Въпросът е беше ли нужно да се отваря този фронт в България?

Ами, според мен е нужно. Всеки фронт, който принципно защитаваш позиция, там позицията е следната. Ако си отличник студент, всъщност не плащаш нищо, така че хайде тогава всички да учат повече, да стоят по-малко в дискотеките и да са отличници. Ако са отличници по успех, не плащат абсолютно нищо.

Как гледате на личното ви демонизиране? Вие сте във всякакви образи на плакатите начело на протестите, с най-грозни думи ви наричат, даже мислех да ги събирам, но реших, че не това е важното, да ги повторя и аз сега как ви наричат. Как гледате на това, че мнозина мислят, че ако вас ви няма, България ще се освободи едва ли не и че нещата ще потръгнат, че вие сте демонът на България тази година?

Определено не ми е приятно да го гледам това, не само тази година, вече трета година върви това. Определено не ми е приятно, но пък не ми променя начина на мислене и вземане на решения. Тежки решения има действително и по време на финансови проблеми финансовият министър най-много трябва да взема тези решения, но ако не ги взема аз, ще бъде някой друг, който, ако е смислен, ще взима същите решения. От тази гледна точка спя спокойно, нямам притеснения, че това, което правя, по някакъв начин пречи на политиката или на управляващата партия. За мен това е далновидна политика, която с времето, но става въпрос за дълъг период от време, след 15-20 години, ако се върнат хората назад и кажат свърши ли си той добре работата, имам основания да мисля, че ще кажат да, свърши си я.

По-умерените ви критици ви намират пък по някой път за прекалено самоуверен. Хайде кажете в 2011 г. какво сбъркахте, което знаете, че сбъркахте, съжалявате, не бихте го повторил, ако не съжалявате?

От по-рано трябваше да почнем разговора за това пребалансиране, условно казано, в бюджета към социалните сфери и от силовите сфери. В смисъл аз вече три години близо говоря, че България на фона на средното за Европа харчи над два пъти повече в отбраната, в МВР, става въпрос спрямо средното за Европа. Но някак си бяхме останали на темата цифри. Може би трябваше да се води много по-дълбока полемика за това с тези пари какво може да се направи допълнително в социалната сфера. Това почна едва преди два-три месеца. Има един, освен някакви, признавам, малки крачки в сегашния бюджет, от това аз очаквам до месец-два да излезе нещо много голямо, което не е правено в целия преходен период, а именно - вече имаме между другото този анализ, представен е на премиера първоначалният анализ, да направим така, че всички държавни служители, но особено в силовите структури, да си плащат социалните осигуровки, което за мен ще е революция в мисленето кой какво получава от целия бюджет. Защото внезапно ще се покаже, че тези министерства не получават, грубо казано, по милиард, отбрана и МВР, а получават доста повече, ако наистина си плащат осигуровките.

Но то от гледна точка на чисти сметки просто ще се вадят по друг начин същите пари. Нищо няма да се промени, нали ще вдигнете заплатите на тези хора?

Да, заплатите ще се компенсират напълно, така че никой да не пострада от това.

Става дума за мисловна промяна.

Но тогава вече, вие казахте има ли промяна във философията, има, защото тогава ще кажем: примерно МВР не ни струва 1 милиард, то ни струва милиард и 450 млн. Това е вече съвсем друга цифра спрямо, сравняваме със здравеопазване - 3,25 млрд., но почват вече по друг начин да изглеждат сумите. Оттам може да се води и разговорът, примерно ако се вземат 100 млн. и се прехвърлят към образование, какво можем да направим с тези 100 млн. И отговорът е - много можем да направим.

След като идвате от Америка, сигурно изобщо не е нужно да ви питам дали подкрепяте решението за драстичното ограничаване, направо забраната на тютюнопушенето?

Аз съм голям привърженик на тази идея. И в предишните й формати бях привърженик. Смятам от две гледни точки - първо, човешката гледна точка, смятам, че е редно хората да се отнасят с уважение спрямо тези около тях, и ако аз съм примерно в един ресторант, с децата си особено, не бих искал хората около мен да пушат. Има частично решение на въпроса, разбира се, със сегашното разделяне на пушачи и непушачи, но то е доста условно. Аз съм за пълната забрана на пушенето във…

Преди вас вече казаха, ами, че не трябва да си по католик от папата, че има много държави, които не отиват толкова докрай…

Всъщност не са чак толкова много държавите. Факт е, че примерно в Турция това е така, дори в Македония това е така, Румъния вече е приела такава законодателна промяна, но другата причина, заради която аз съм привърженик на това, което много по-рядко се споменава, ако хората пушат по-малко, а то неминуемо ще доведе до по-малко пушене, те са и с времето много по-здрави, а това вече ни дава и съвсем друг облик как изглежда българското общество в здравно отношение.

Накрая - какво хубаво се случи през 2011 г., годината, в която всички виждат лошото, кризата като събитие на годината, и тези преди вас, а и тези след вас със сигурност ще изброяват повече лошите, неприятните неща. Какво хубаво може да се закачи на елхата в края на 2011-а според министъра на финансите?

Това, че вече няма въпрос дали България е финансово стабилна, икономическа стабилна. Вече този въпрос не се задава нито навън, нито вътре, нито дори от опозицията. Днес ми беше казано от опозицията, че няма такъв въпрос. Вече стигаме до следващия въпрос, който всъщност е най-важният финансово-икономически въпрос - къде трябва да сложим стимули за растежа на българското производство? Досега аз поне като вицепремиер нямах възможност да мисля по този въпрос, защото злободневните теми, финансови, важни, но злободневни, и в България, и в Европейския съюз, отнемаха цялото ни внимание. Ние вече мислим по темата двигатели на растежа. И това за мен е доброто, което ще запомня от 2011 г.