Не очаквам някакви подаръци. Много се съмнявам Русия да се занимава с благотворителност в чист вид. Живеем в сериозен свят, в свят на сериозна конкуренция и конкретни търговски задължения. В духа на добрите отношения е редно да бъдат изчистени нещата около взаимните сметки за Белене. Така Н.Пр. Юрий Исаков, посланик на Русия у нас, коментира решението на българското правителство за спирането на строежа на АЕЦ „Белене” и претенциите за неустойки на руската страна около проекта. Повод за думите му станаха публикации в българските медии, че Русия преглътнала отказа ни от строежа на централата в Белене.
„Не смятам, че въпроса за Белене в широкия контекст на сътрудничеството между нашите държави в атомната енергетика е затворен. За самата площадка на Белене има сериозни идеи от българската страна за построяване там на паро-газова централа. Самият проект на централа Белене е сертифициран, той е жив проект, той е сертифициран от Европейския съюз”, заяви още той в предаването „Седмицатa” на Дарик. „Този продукт, който ние предлагаме, е продукт с високи конкурентни свойства и за този продукт винаги ще се намери купувач”, категоричен беше той. Ето какво още каза посланик Исаков пред Дарик:
Казахте, че Исаков (ударение на втората сричка - бел.ред.) е правилното ви име.
Абсолютно правилно. Много се радвам, защото така става в България, че много рядко ме наричат с правилното ударение.
Да започнем с енергетиката, горещата тема между България и Русия. Казвате в едно интервю, че сте убеден, че българското правителство ще вземе правилното решение за „Белене”. Това го казвате преди решението. Взе ли правилното решение българското правителство?
Първо, българското правителство е правителството на суверенната държава, което има право да вземе всяко решение, което смята за необходимо. Второ, не смятам, че въпросът за „Белене”, в широкия контекст на сътрудничеството между нашите държави в атомната енергетика, е затворен. Съвсем не. Искам да напомня, че сътрудничество в ядрената енергетика се развива от 1966 г., т.е. почти 50 години. Нали разбирате, че става дума за атомната централа „Козлодуй”, където първият блок беше пуснат през 1974 г., ако не греша, а през 1991 г. последният блок на „Козлодуй” заработи. Значи имате представа какъв голям опит е натрупан в тази област между нашите две страни. И междувпрочем дейностите по АЕЦ „Белене” в продължение на шест години... това е също голям опит, който, разбира се, ще бъде използван. Нали знаете, че става дума не само да не се строи „Белене”, а за това, че, първо, тази техника, това оборудване, енергийното оборудване, което се готви за „Белене”, да бъде пренесено на площадката на атомната централа в „Козлодуй” като седми блок на „Козлодуй”. Второ, на самата площадка „Белене”... за нея има сериозни идеи от българската страна за построяване там на парогазова централа. И най-накрая, трето, самият проект на централа „Белене” е сертифициран, то е жив проект, той е сертифициран... Европейския съюз. Той премина през много сериозни краш тестове в началото на тази година. Много е важно, че този проект има ултрасъвременни, свръхсъвременни технологии за сигурност. И там е взет предвид опитът от аварията във „Фукушима”. И това е проект за блок... за реактор 3 плюс. Той ще бъде реализиран така или иначе, в това не се съмнявам.
Т.е. Русия е готова да реализира проекта в „Белене”, ако на власт в България дойдат поддръжниците на този проект?
Не бих искал да гадая кой ще дойде или няма да дойде. Имам предвид, че този продукт, който ние предлагаме, е продукт с високо качество, с високи конкурентни свойства и за този продукт винаги ще се намери купувач.
Има ли в момента Русия претенции за неустойки към България, към българските партньори, заради спирането на проекта, или е вярно заглавието във вестник „Стандарт” отпреди седмици „Русия преглътна „Белене”?
Много се съмнявам Русия да се занимава с благотворителност в чист вид. Живеем в сериозен свят, в света на сериозна конкуренция с много сериозни и конкретни търговски задължения. За това става дума, в духа на коректни, добри взаимоотношения да бъдат изчистени всички тези неща, свързани с взаимни сметки по „Белене”. Не очаквам, честно казано, някакви подаръци. Така че в заглавието смисълът „преглътна” не е особено коректен. Преговорите вече се водят. На 19 и 20 април се състоя първият етап на работата на специална работна група по енергетика, която беше създадена на 30 март по резултатите на визитата на министъра на икономиката, енергетиката и туризма г-н Добрев в Москва. От резултати на тази визита беше създадена тази група. И нейният мандат, на експертите в тази група, е много широк, да погледнат по целия спектър на перспективите на нашето сътрудничество с акцент върху перспективите на разкриването на потенциала на това сътрудничество. Вие споменахте ядрената енергетика. Но, разбира се, тук трябва да се говори и за проект „Южен поток”, който се реализира сега. И както вие знаете, има твърда уговорка, договореност преди 15 ноември да бъде взето инвестиционно решение за този проект от българските партньори и през декември тази година трябва да се започне строителството му. През 2015 г. той трябва да бъде реализиран.
Т.е. Русия обвързва проекта „Белене” и неговото приключване с проекта „Южен поток” и неговото започване, претенциите на Русия за „Белене” биха били по-малки в случай на добро сътрудничество за бърз старт на „Южен поток”?
Знаете ли, никакви механически обвързвания тук няма. Разбира се, има такова разбиране, че когато добре вървят нещата по редица направления, а по едно от направленията малко се спира нещо или се задържа, или има някакви въпроси, съгласете се, като има позитивен потенциал, винаги е по-лесно да бъдат решени проблемите по други направления. И в това отношение конструктивната основа на нашето сътрудничество, което ние имаме и което ще имаме занапред, аз съм сигурен в това, това ще помага да бъдат решени всички възникващи въпроси, сложности. . .
Но защо, Ваше превъзходителство, строителството да започне през суровите зимни месеци? Защо да не започне след 3 март, когато вече ще е по-топло? Какво такова голямо значение имат два-три месеца за Русия?
Първо, аз мисля, че за проект от този мащаб ние не можем да допускаме никакви затягания, даже изчакване на един излишен ден, по една проста причина. В такъв проект от такъв мащаб се слагат невероятни ресурси, различни - политически, интелектуални, технологически, финансови, кадрови ресурси аз имам предвид, и, разбира се, както в случая с всеки капитал, парите не могат да стоят като мъртва стока. Всичко заедно като общ капитал, общ ресурс, трябва да работи. Освен това висшето политическо ръководство на нашата държава, това беше потвърдено преди дни от г-н Путин, твърдо заяви за избраните дати. Това е политическо решение и ние не виждаме никакви основания да на тези решения.
Има и друго обяснение, че Русия настоява за бърз старт, за да бъде проектът изключение от новите енергийни правила в Европейския съюз, т.нар. трети енергиен пакт, според които правила такъв тип тръби ще трябва да могат да се използват и за друг газ, освен газа на този, който е инвестирал в правенето на тръбите. Това ли е причината Русия да настоява?
Знаете ли, не искам да гадая на кафе, да гледам на кафе какви от многото съображения изиграха своята роля, вероятно общо всички съображения. Разбира се, не затваряме очите по повод на това какви разногласия имаме с Европейския съюз, разбираме обективните усложнения, които ни създава третият енергиен пакет, както го наричат, и неговата тясна трактовка, която потенциално може да нанесе много сериозни щети на крупни газови компании и тези, които добиват газ, от типа на „Газпром”. Разбира се, когато ние разработваме сложни находища, да кажем находище... (не се разбира - бел.ред.) ...след това строим тръбопровод в Европа от там, значи слагаме десетки милиарди долари в такива проекти и трябва да сме сигурни, че тези пари ще се върнат. И само с едно решение, волево решение на трети страни, да бъдат лишени подобни компании от разумни перспективи за получаване на адекватна печалба, на адекватни средства, за да бъдат платени всички разходи, разбира се, такива позиции не могат да не предизвикват... от наша страна. И ние сега водим интензивен диалог с Европейския съюз да бъдат погледнати тези правила, разгледани, в това число и от гледната точка на интересите на доставчика... и това е разумно и законно.
Да, но Брюксел отказа на „Южен поток” особен статут на изключение от новите енергийни правила. И това поставя България в много деликатно положение. Ако тя позволи започването на строителството преди влизането в сила на тези правила, на практика ще помогне на Русия против правилата на Европейския съюз.
Знаете ли какво, в Европейския съюз влизат 27 държави, доколкото знам, в т.ч. и толкова големи членове на това сдружение, като Германия. Вероятно вие знаете, че тези дни е влязъл в строй вторият маршрут на газопровод между Русия и Германия. И не виждам принципиална разлика между тези два проекта, както някак не съм чувал и не съм виждал Германия да бъде поставена в лоша позиция, някой да я мъмри заради тези грехове. Затова, повтарям, този диалог се води, за мен той е ясен. Естествено ние не можем да си позволим като производители законните ни интереси да бъдат ощетени, това е първият аспект. Вторият аспект е, сигурен съм, че съществува потенциалът на добрата воля в този план да бъде постигнат разумен компромис. И трето, а може би и първо, има такова непоклатимо понятие за всички държави, по всички времена като национален интерес. И аз не виждам причини, по които защитата или осигуряването на националния интерес в Германия може да предизвиква въпроси по отношение към България, която е в аналогична ситуация.
Иска ли Русия собственост върху съществуващи тръби от газопроводната мрежа в България?
За това трябва да питате тези, които професионално се занимават с тези въпроси - „Газпром”, там да адресирате въпроса. По принцип, ако бях аз „Газпром”, щях да имам такъв интерес по една проста причина, че тази битова мрежа, не е важно дали е газова или е мрежа на бензиностанции или за електроенергия, за ток, разпределителни мрежи, в търговско отношение това са много интересни обекти. Затова такъв интерес, ако има, не го знам, не бих хитрувал, но лично аз бих бил заинтересуван.
Понеже това изглежда и политически въпрос. Тодор Живков не даде собственост на „Газпром” върху мрежите от газопроводи. Същото направиха след това и в ново време, включително руски възпитаници - Жан Виденов отказа, Костов води тежки разговори с Русия също за газопреносната мрежа. Дори при последните премиери - и Симеон Сакскобурготски, Сергей Станишев - този въпрос беше поставен във връзка с „Южен поток”. Всички те отказваха. Дали сега ще се случи Русия да има собственост върху част от газопреносната мрежа?
Не знам, не трябва да се гадае. Ако такъв интерес има, той би бил много естествен, абсолютно естествен. Доколкото знам, именно в тази посока поставят въпросите нашите специалисти от газовата промишленост и в Англия, и в Германия, и в редица други страни, с които те тясно сътрудничат, където ние доставяме газ. Това е съвсем естествен процес. Каквото се касае до българската газова мрежа, за такива планове не съм чувал. Ако имаше такива планове, това щеше да бъде съвсем естествено.
Как гледа Русия на непрекъснатото търсене на алтернатива на нейните доставки на енергийни източници от страна на Европа и конкретно от страна на България? „Набуко”, сега идеите за каспийски нефт през Азербайджан и Грузия - това всичко издава като че ли някакъв страх на Европа и на България, че Русия ще използва енергийните ресурси не само за икономика, а и за политика.
Първо, съвсем спокойно се отнасям към това, защото понятие за енергийна сигурност е немислимо без такова понятие като диверсифициране. Само бих искал да подчертая, че диверсифицирането не е монопол на потребителя. Обърнете внимание, вие през цялото време говорите от гледната точка на Европа - трябва да се диверсифицира, защото Русия, не дай Боже, че преследва своите политически цели като монополист на
доставките и затова трябва да се диверсифицира. Ами, диверсифицирайте. Но като доставчик Русия също ще диверсифицира от своя страна. Разбира се, преди всичко на изток, защото там има грамаден, широк пазар - Япония, Югоизточна Азия, Китай - търсенето там расте, нараства. И аз всички аналитици или които разсъждават на тази тема на тяхното място бих мислил в друга насока - например, доколкото знам, преди няколко дена бяха обнародвани прогнози за... много сериозни прогнози, че най-близките 7-8 години потребностите на Европа от газ ще нараснат със 100 млрд. куб.м на година. Натам трябва да се мисли. Да, Русия е готова да предостави такова количество, но разбира се, ние не сме благотворителна организация и когато ние мислим за дългогодишно стратегическо сътрудничество, искаме тази улица да бъде двупосочна. Русия като надежден... траен доставчик, който гарантира ето такива обеми на газ, обаче и потребителите на нашия продукт трябва с разбиране и с уважение да се отнасят към нашите интереси, като към интересите на производител...
От гледна точка на българите, които плащат цената на газа, Русия се занимава с благотворителност за някои западни държави, където цената е многократно по-ниска, отколкото цената за българите. Защо се получава така?
Първо, не бих така боравил с цифрите, толкова произволно, че многократно... Аз нямам такива данни. Това първо. Второ, знам, че по отношение на няколко наши традиционни потребители в Европа на газ бяха направени определени отстъпки в цената. Не виждам никакви неопреодолими препятствия, бариери да бъдат обсъдени такива въпроси между български и руски партньори за подобно понижаване на цената по отношение на доставения в България газ, обаче това е предмет за корпоративни преговори, не бих искал да ги изпреварвам. Смятам, че хубава перспектива винаги има.
Заплаха ли е шистовият газ за Русия? Премиерът и бъдещ президент Владимир Путин казва преди няколко дни, че икономиката на Русия трябва да бъде готова за заплахата от прекрояване на пазара на горива заради развитието на технологията за добив на шистов газ.
Знам, че е такава тенденцията. Първо в САЩ, където те практически се самоосигуряват с газ за сметка на шистовия газ. Знам, че в редица европейски страни, такива като Франция например, всички проучвания и добив на шистов газ са забранени, защото съществуват твърде сериозни негативни последствия от гледна точка на околната среда и преди всичко от подпочвени води при такива методи за добив на шистов газ. Окончателните изводи ще правят учени специалисти. А това, че Русия като доставчик трябва да има предвид този факт, разбира се, ние ще го имаме предвид. И доколкото разбирам, акцентът върху развиването на индустрията на втечнения газ и неговото транспортиране, а ние обръщаме внимание натам все повече и повече, това са действия, в които се отчита факторът шистов газ. Това е по-мобилен, по-гъвкав способ на търговия, стокова търговия, както с нефта на борсата. Добиха, втечниха, ами ако не харесвате, значи за Токио ще насочим. Това позволява по-гъвкаво да бъде структуриран пазарът.
Мъртъв ли е проектът за нефтопровода „Бургас-Алексадруполис”? Понеже на 7 април вицепрезидентът на „Транснефт” Михаил Барков казва, че това е замразен, а не
прекратен проект.
Готов съм да се присъединя към това мнение, защото, както в ситуацията, за която ние разговаряхме преди, самият проект е много интересен и не случайно той и до сега се смята върху него не е сложен засега кръст, край не е сложен. По силата на определени съображения българското правителство взе решение да излезе от тристранния проект, а той е тристранен. Значи от страната на другите участници ще бъдат проведени съответни процедури, които позволяват в нови условия да бъде разгледано какво да се прави с този проект по-нататък. Затова глаголът замразен в този смисъл е коректен. Нищо не е вечно на този свят. Ще видим, ще поживеем, ще видим. Колко, той примерно 15 години беше, по него работиха. Значи, плюс-минус 15 години...
Понеже ще завършим с енергийните проекти, от всичко, което казахте, аз разбрах, че Русия е търпелива.
Разбира се.
Че от историята знаете, че е имало периоди, правителства, които не са искали да правят определени проекти с Русия по най-различни причини, говоря още за времената след Освобождението. Русия е преживявала тези правителства и са идвали други, с които нещата са ставали. Горе-долу това ли искате да кажете сега и за „Белене”, и за „Бургас-Александруполис”?
Не бих искал така праволинейно да провеждам някакви паралели с политическия ландшафт или с политическия процес. Имах предвид друго нещо, по-широк подход, по-широк смисъл. Повтарям, вече използвах тази дума днес, има такова понятие качествен продукт. Когато нещо е направено много добро, но не е било поискано в днешната ситуация - това може да бъде проект, книга, добре написана книга, но която не се възприема от читателите днес - това съвсем не означава, че, ако този продукт има високо качество, това не значи, че няма да бъде поискан след определен период от време. Ще се промени енергийният пазар. Ще се променят потребностите. Значи, можем различни модели да строим, но качественият продукт никога не пропада напразно. Той може да бъде поискан по-късно, при други обстоятелства.
Актуалното състояние на руските инвестиции в България. Четох, че руснаците са направили над 1 млрд. евро инвестиции в български имоти. Това вярна цифра ли е според вас?
Вие имате предвид...
Апартаменти, къщи...
Преувеличен е. Общият обем на нашите инвестиции през последните 10 години е повече от 1,6 млрд. евро. 1,6 млрд. евро за 10 години, от които около 1,4 млрд., в дадения случай в долари смятам, това са инвестиции в Бургас, „Нефтохим”, в бургаския завод по линия на нашата корпорация „Лукойл”. Още, даже повече ще кажа, че „Лукойл” планира в най-близките години да вложи още 1,5 млрд., и 500 000 долара във висока технология за оборудване на този комбинат. Освен това имаме такива инвеститори като „Мечел”, металургична компания, която закупи ТЕЦ „Русе”, около 100 млн. евро. Друг обект от инвестиционен интерес е санаториален комплекс „Камчия” на московското правителство, около 150 млн. евро. Още един пример. През миналата година „Булгартабак”, нали знаете, беше купен - малко над 100 млн. евро. Каквото казахте вие и попитахте за инвестиции в недвижими имоти, според нашите сметки - около 200 млн. евро, и тази цифра непрекъснато нараства. Смятам, че това е много добра тенденция. Руските граждани обичат България, с удоволствие купуват тука недвижими имоти и този процес е идеален в случай на такава среща... на насрещните интереси.
Има ли руснаци, които съжаляват, че са купили къща, апартамент в България по високи цени, а сега те паднаха много? Част от комплексите не бяха завършени, има ли пострадали руснаци от това?
Да, за съжаление такива, такива хора има, пострадали от недобросъвестен строител. Разбира се, тука са засегнати не само руснаци. Но може би руснаците са повече, защото тяхното количество е достатъчно голямо. И моите сънародници понякога са малко наивни в юридическата сфера. Нали знаете, че ние влязохме в периода на пазарна икономика отскоро, 20 години, едва 20 години, даже по-малко. И затова такъв, бих казал, вкус и умение, и навик да се работи с правни особености, със закони е недостатъчен при нашите граждани. Те не знаят да четат с малки буквички, както има такава поговорка: най-напред четете, каквото е написано с малки буквички. А нашите не го правят. Има недоволни, разбира се, но доколкото знам, самият факт, че с всяка година броят на инвеститорите от Русия се увеличава, това означава, че количеството на тези, които са задоволени, надвишава тези, които са недоволни. И, дай боже, с наши съвместни усилия тези негативни истории да бъдат сведени към нула.
Ще участват ли „Российские железные дороги” в приватизацията на БДЖ „Товарни превози”? Според вестник „Труд” имало руски интерес към българския товарен превозвач, заедно с гръцкия жп превозвач?
И аз четох това съобщение именно в българските вестници. От руски сериозни източници досега не съм получавал потвърждение. Но самата логика тука има, има логика, по която това може да представлява интерес. Ако стане, ще се радвам, както вероятно и българските партньори.
А очаквате ли руски инвеститори да закупят български облигации, за да участват в заема, който България търси през тази година?
Доколкото знам, банката на Русия особено много се занимава с държавните ценни книжа, доколкото аз знам.
А частни банки?
Частни банки може би имат такъв интерес.
Вие не знаете.
Честно казано, не съм в течение, защото нищо... Обаче нищо свръхестествено не виждам във въпроса, това е обикновен пазарен инструмент.
Сега да поговорим за възможностите на България за присъствие на руските пазари. Онзи ден българският премиер казва на среща с молдовския си колега, че Русия е наложила на България най-високите мита, защото, казва той, вероятно с известна ирония, сме най-богатите в Европейския съюз. Вярно ли е, че Русия е наложила на България най-високите мита в Европейския съюз?
За пръв път чувам такова нещо и знам обратно - че само през 2011 г. българският внос за Русия нарасна с 20 на сто и представлява 730 или 732 млн. евро, има положителна динамика. И знам, че като добър стимул стана отварянето на фериботната ни връзка Варна - порт Кавказ, когато без Молдова и Украйна, напряко, стоки от България стигат до Русия и... свързано с вашия въпрос. На руската територия по молба на българската страна беше оборудван специален митнически пункт за акцизни стоки, в дадения случай българско вино, и вървят добре нещата, може би не толкова, колкото бихме искали.
Вие обяснявате как да се избягва Молдова, докато българският премиер говори с молдовския премиер Владимир Филат българският бизнес да избягва високите мита за внос в Русия именно чрез Молдова, като закарва полуфабрикати, които да се дообработват в Молдова. Как е по-изгодно - да се направи продуктът в България и да се внесе директно в Русия или да се приготви почти докрай продуктът, да се закара да се дообработи в Молдова и да се внесе вече като молдовски продукт?
Ако знаех отговорите на всички тези въпроси, щях да работя в друг бизнес. Знам друго, че митническите бариери, а всяко преминаване на граница това е митническа бариера и преодоляване на митническа бариера, означава допълнителни стойности за всяка експортна стока. Каквото казват нашите молдовски колеги? Да им помага Господ, но знам, че всеки износител предпочита пряк път за износ, отколкото през три допълнителни държави. Това е аксиома. Не трябват никакви доказателства.
През ноември 2010 г. казвате в „Стандарт”: можем да изкупим виното ви за 100 години. Защо не го изкупувате?
Ще ви обясня. За съжаление към... най-голямото ми съжаление, съществува парадокс - българското вино от моята гледна точка, не съм специалист, но аз така смятам, аз мога да отлича добро вино от лошо вино, българското вино и при него съотношението между цена и качество е уникално. Това, което в България може да се купи за 15-20 евро, в Европа или в Северна Америка вие ще платите 70-80 евро, 100% ви го казвам. В какво е проблемът? Те са няколко: дребно товарно производство, това е първото нещо. Винаги когато пристигат делегации, а те са много, от руските региони, аз винаги им казвам: уважаеми колеги, обърнете внимание на такива традиционни български стоки с високо качество, с конкурентни цени като вино, лекарства, козметика и т.н. Сега говорим за вино конкретно. Те питат: какви обеми те могат да ни доставят, за една изба става дума. Производителят, винарската изба казва - 200 000 литра годишно. В отговор има усмивка - а при нас само един микрорайон изпива 10 пъти повече. Малко преувеличавам, но смисълът е в следното: наистина пазарът е толкова обемен, че обемите на доставките са необходими много големи. Изходът е да се обединят винарските изби, българските винопроизводители, и заедно по някакъв начин своята продукция да продават. По тази тема разговарях с българските колеги, с уважаемия г-н Пламен Моллов, който оглавява асоциацията на специалистите по вино. Обаче процесът на обединението и създаването на някакъв... един пул, се оказа много сложен. Второ, необходим е маркетинг, промоушън реклама на всичко това, всичко, свързано с влизане на българското вино на руския пазар. Това е доста сложно да се направи, защото на руския пазар сега присъства целият спектър на световните вина - от Нова Зеландия между другото, Чили, Аржентина, разбира се, Франция и т.н. Затова трябва много целенасочено да се вкарва този продукт и това изисква влагане на пари, т.е. има разходи, доста високи са тези разходи. Дребен производител няма възможност да влага такива средства за своя продукт. Един от изходите, ние неведнъж го казвахме, да се създава площадка за вкарване на тези стоки, от широк спектър, вино и т.н. Такава площадка би могла да бъде организирана като павилион в руския, всеруския изложбен център, където при добри условия да бъде предоставен на български производители и на постоянни условия. Да има там и възможност за дегустация, за българска кухня, успоредно човек се запознава с последиците от постиженията на българската култура... Т.е. един такъв комплекс, в който да има реклама на българските стоки и българските културни ценности да присъстват. Такова нещо би могло много да помогне отново да бъде, да се появи вкус към българската продукция. Защото по-старото поколение има нежна обич към български продукти, в тях, в това поколение го има - вино, може би това не е политкоректно, но тютюн, козметика, такива чудни неща, великолепни, като български сарми в консерви и така нататък. Всичко това, няколко поколения ползваха тези неща, най-малко две поколения изразснаха.
И още един български продукт - туризмът. Обаче има проблем с това, че заради ЕС трябва да има визи. Водят ли се разговори между Русия и ЕС за облекчаване на визовия режим и докъде са нещата?
Постоянно се водят. Много ми хареса вашият въпрос, защото вие, така, гледате в корена на нещата, в основата на нещата. Погледнете какво става. Миналата, през миналата година имахме 455 000 туристи. С 20 на сто нарасна количеството им тази година, не съм сигурен, минимум 500-520 000 ще дойдат. Но ние можем да стигнем три пъти по-високо ниво. Милион и половина, това е абсолютно реална цифра за България. Какво трябва да се направи? Номер едно - визи. Ако визи ще се издават с по-прост режим, милион и половина ще дойдат тук. За нас това е най-важният въпрос. Всичко разбираме. Стремежът на България за Шенген, едновременно ние ценим много, че добрите български политици разбират колко е важно това, и ние оценихме, че от първи февруари в България може да се влиза с шенгенска виза. Да, това е палиатив, това не е решение, но това облекчава ситуацията. Нови визови центрове, които ще се отворят, и това ще направи ситуацията по-добра. Но крачка след крачка трябва да се върви напред. Погледнете в други посоки. Не трябва да се изобретява топлата вода. Погледнете други страни от ЕС как те грижливо, грижливо се отнасят към увеличаването на туристическия поток от Русия. Начините са различни. Например в разгара на курортния сезон можете да получите виза направо на летището. За фиксирано време получавате, в Испания, Португалия това го има, за Кипър и не говоря даже. Да не говоря за вашата, за съседната на вас Турция, която изобщо отмени визовия режим, 100-процентово. И вие, разбира се, виждате, че за човек, който живее в центъра на Русия, далеч от големите градове, е сложно да се получи, от битовата гледна точка, опитайте се, на разстояние от 1500 км от най-близкия визов център, да си направите център, а след това да пътувате. Значи, като рефлекторният въпрос е дали има виза или няма виза.
Отлично ви разбирам, Ваше превъзходителство, защото моят син много иска да отиде в Москва и причината аз да му казвам - хайде да отидем някъде другаде, е това, че и Русия искате визи. Има много държави в света, които независимо от наличието на визи за ЕС са освободили определени граждани от съюза от визи. Защо Русия не премахне визовия режим за българите, който беше въведен наистина реципрочно, но няма никаква пречка да го отмените.
Значи, вие предлагате по принципа на взаимно...
Не, не, защо не отмените, да, да... защо ви е българите да пътуват с визи?
Това е неочаквана постановка на въпроса, но може би и реалистична в този смисъл, че тук има върху какво да се помисли. Разбира се, пълна симетрия може и да няма. Може и да има от някоя страна някакви крачки напред за определено време, но при това бихме искали по-отчетлива перспектива на нашия диалог с ЕС по отношение на отмяна на визите, на премахване на визите, защото иначе става малко абсурдно. Ние имаме много напредничави отношения с ЕС, които нашият главен партньор, стратегически партньор... в смисъл на визите със САЩ при нас е по-напред, отколкото с ЕС. Смятам, че това е ненормално. Колкото повече ще излезем на нивото на такава позитивна траектория, толкова по-бързо ще можем да направим това, за което вие говорите - да направим несиметрични крачки, едностранчиви крачки от страната на Русия. Но дайте да го подпомагаме този процес от различни страни. Националното ниво, да търсим пътища за облекчаване на това, което да може да бъде облекчено. Да съдействаме на линията по ЕС, като цяло да върви активно процесът. И тогава ще стигнем до третото, за което аз казах, т.е. до... Наличие на тази позитивна динамика ще дава възможност на руската страна не само да излезе насреща, но и по-големи крачки да прави.
Планират ли се срещи на президентите на България и Русия в Москва или в София, има ли конкретен план, или на премиерите?
Това, което ние планираме и такива срещи ще ги има, не се съмнявам. Въпросът е в това - кога? Като цяло смятам, че нашият диалог е добър. Няма да гледам в миналото, само за сегашното говоря. В края на април, след една седмица, пристига в България, както вие знаете, патриарх Кирил, патриарх на цялата Русия, московски и на цяла Русия...
Дарик е медиен партньор на посрещането, което ще се организира в София и Пловдив. Има клип, който върви по нашето радио.
Много се радвам на това, защото ние добре разбираме, че тази среща, за първи път през последните 20 години, е невероятен символ на духовната близост на нашите народи. Това, което аз смятам... само по себе си е голяма ценност в нашите отношения, за нашите единни духовни корени, културни корени. Тук, разбира се, има неща, които излизат... (не се разбира - бел.ред.) ...рамките на междуцърковните отношения между руската и българската православни църкви. Самата личност на патриарха... руският патриарх има голям авторитет не само в Русия, но и в света, разбира се, в православния свят. Това събитие ние го очакваме с нетърпение и се готвим за него. Смятам, че това ще даде нов тласък на нашите отношения. През май ние очакваме председателя на нашия парламент, на нашето федерално събрание г-жа Валентина Матвиенко. Тя пристига в навечерието на празника 24 май, на деня на Кирил и Методий, и аз мисля, че това ще бъде много сериозен случай още веднъж да разгледаме целия дневен ред на нашите двустранни отношения.
Засягат ли ви пропуски като този на президента на 3 март, който не спомена Русия като освободителка от турците в речта си за националния празник на България?
Честно казано, засяга може би не е най-точната дума. Това ме учуди по-скоро. И честно ще ви кажа, това учуди не само мен. Защото след тези празници при мен идваха десетки мои колеги с различни чувства. Някои с ирония, някои с дълбока загриженост казваха - Юра, обърнал ли си внимание на този факт? Така че това ме учуди. Но вече имах възможност да кажа, че не виждам в това някаква лоша мисъл или умисъл или недружествени, неприятелски чувства. По-скоро това е вероятно някаква техническа грешка. А кой отговаря за това нещо, аз не...
Времето напредна, но все пак е важна оценката на Русия на ситуации в горещи точки на света, за които се говори много и през последната седмица - Сирия, Иран, Северна Корея с ракетите, които се опитва да изстреля. Остава впечатлението, че Русия е някаква спирачка световната общност да успее да се наложи над диктатори, над хора, които вървят срещу своите народи. Защо Русия заема често по-особени позиции от западния свят, например за Сирия?
Първо, не бих го насочил само към Русия, между членовете на Съвета по сигурност има и Китай... и още няколко държави се изказаха срещу тази резолюция. По една проста причина... Русия не е срещу някой, както вие попитахте, срещу западни страни, да кажем. Русия се изказва за това този алгоритъм, който беше... (не се разбира - бел.ред.) ...в Либия, да не бъде пренесен върху Сирия механично. Това е първо. А най-важното е - съдбата на сирийската държава трябва да бъде решена от сирийския народ. Както при нас... вътрешен диалог, без намеса отвън. И тук бих искал да бъда разбран и да бъда чут - Русия не защитава някакъв режим, в дадения случай в Сирия, ние защитаваме правото на сирийския народ самостоятелно да определи съдбата си. Това защитаваме ние. Ние водим диалог не само с правителството, сегашното правителство на Сирия, ние водим диалог с опозицията, с Лигата на арабските държави, други регионални обединения, разбира се, с ООН по линията на Съвета за сигурност. Ние горещо и всестранно поддържахме мисията на Кофи Анан и смятаме, че тук се появи светлина в края на тунела. И много внимателно поглеждаме и поддържаме с нашите действия мисията на международните наблюдатели в Сирия. Смятаме, че това е сериозен шанс да бъде стабилизирана обстановката и да бъде избегнато кръвопролитие и гражданска война.
Западът често критикува Русия и за вътрешнополитическата ситуация в страната, за липса на достатъчно демокрация, за начина, по който се провеждат избори. Не знам дали сте видял, тази седмица списание „Тайм” включва само един руснак, и то опозиционно настроения блогър Алексей Навални, в списъка на стоте най-влиятелни личности в света. Какъв отговор давате на тези критики?
На тази критика бих отговорил много лесно. На руски има и друга дума - „критиканство”. Т.е. критика в отрицателен смисъл, неоснователна, което означава двойни стандарти. Ако отидем натам, мога да ви разкажа, тонове да ви дам и часове примери на нестерилна демокрация в класически западни демократични страни, започвайки от Северна Америка до традиционни страни в Европа, на страни от европейската демокрация. Много грехове имат всички. Не малко. В това отношение има и при нас, разбира се. Причината е много проста. Ние живеем по правилата, по каноните на демокрацията от вече 20 години, плюс-минус една-две години. Вие много добре знаете, за да бъдат добре отработени всички демократически институции и връзките помежду им, значи всички... (не се разбира - бел.ред) ...за това, доколкото си спомням история, средно аритметично е необходимо 200 години. Ние имаме само 20 години. Затова, разбира се, има върху какво да се работи. Можем да търсим и да намираме причини и да ги посочваме с пръст - ама вие имате това, вие имате онова. Ние го виждаме. Но виждаме и друго, и това е може би по-важно, процесът върви. И ако погледнете даже през последните години какво става... Преди една година, честно ще ви кажа, не бих направил залог, не бих се обзаложил относно това, че ние... преди една година не бих го направил, за това, че ще имаме след една година свободни избори на губернатори, защото преди това, до ден-днешен, се назначаваха. За да бъде регистрирана партия, политическа партия, преди една година са били необходими 40 000 подписа. Сега - 500 подписа. Има ли разлика - 40 000 и 500? Много други неща, които сега се развиват, които са в рамките на задълбочаване на демократическите процеси, които вървят в нашата страна едва 20 години... Пътят не е лесен и понякога ние правим не идеални крачки. Те предизвикват въпроси. Тези въпроси например се появиха по улиците в Русия преди изборите. Но реформите, за които аз казах в началото, и тяхното правно обезпечаване, не съвпадат с периода след митингите на протеста... Това се започна преди това. Може би протестите ускориха малко този процес. Но принципно важно е, че самият процес на демократизирането... това стартира преди това, преди протестите. Не искам да идеализирам процеса, защото това е един живот, това са проблеми, въпроси, но бих искал да подчертая тази позитивна динамика. И още едно нещо, два-три щриха. През 2011 г. за първи път, за пръв през двадесетте години, инфлацията ни беше 6,1 на сто, а нашият държавен дълг е по-малък от 10% от нашето БВП, от вътрешния продукт, и нашият златен резерв е третият по величина в света. Нашата работна заплата нарастна два пъти, два пъти и половина... като имате предвид инфлацията, реалната заплата така се увеличи. Тези цифри, това са много важни неща. Това означава, че успоредно на процеса на демократизирането, за който ние говорим, става, върви процес, много сериозно повишаване на нивото... на жизненото ниво на хората, равнище на хората. Казват понякога - имате там манифестация. Дайте честно да питаме, себе си да попитаме, как мислите, 147 милиона руски граждани, от тях какъв процент, какъв дял съставляват тези, които излизат на тези митинги? Нищожен, нищожен дял. Нямам предвид, че не трябва да се вслушват в тях и че трябва да се игнорират. Не, разбира се, че трябва да се вслушат в техните предложения, всички трябва да бъдат изслушани, и те са наши граждани. Но едновременно трябва да се вслушват и в мнозинството, с какво живеят повечето хора. А те, повярвайте ми, това са хора, които са уморени от революции. Ние сме преяли от тези революции, не искаме. Искаме стабилност, благополучен живот. Ето това ние искаме.
Вие сте четвърта година посланик в София, нали?
Да, да.
Сега обаче сравняват американския посланик с някогашния съветски посланик, а не руския. Приемате ли тази шега?
Не бих искал да коментирам дейността на моите колеги. Искам да кажа, че от моята гледна точка, за себе си говоря в дадения случай, за моите колеги от Русия, ние имаме такава школа, в добрия смисъл, ние сме по-консервативни, ние се стремим да спазваме духа и буквата на Виенската и Женевската конвенции, в които е написано какво може и какво не може, как трябва да се позиционира, да се държи представител на една или друга държава в страната, където той работи. На някои мога да препоръчам да ги прочетат тези конвенции, там всичко е написано много добре.
Мисля, че с този едночасов разговор в Дарик постигнахме известен баланс. Вие не сте идвал от началото на мандата си. За това време американският посланик участва поне четири-пет пъти по двайсетина минути. Така че поне към време вече постигаме равнопоставеност.
Не мога за равнопоставеност да кажа, вие трябва да се грижите за това. Аз идвах тук толкова пъти, колкото вие ме канихте.
А, канихме ви по-често, ама съботата не ви е удобен ден...
Да, разбира се, вашите потребности и моите възможности трябва да се съчетават.
Само ударението върху името ви, върху фамилията ви - Исаков, бъркат българите в отношенията с Русия, или има проблем с ударението въобще?
Разбирате ли, има такъв закон - колкото са по-сложни двустранните отношения, толкова повече шансове има, че някакви сегменти... на този плат ще има някакви възли, някакви места, където трябва да бъдат реставрирани. Когато имате само един конец, една нишка, тогава и проблеми няма да имате, а когато това е такъв сложен плат, може да има всичко. Ако правилно разбрах вашия въпрос. Ние сме живи организми от гледната точка на политически системи... да не говорим за нашите народи, това е съвсем отделен разговор. Но не искам да го драматизирам, защото през целия си живот го знам, а повече от 40 години работя във външното министерство, най-важното, което може да съществува, това е добра воля и желание да бъде чут вашият събеседник и да бъде разбран. Когато това присъства, всичко може да бъде решено. А когато априори присъства нещо друго, например всичко, което произлиза от Москва... от там трябва да се чака нещо... трябва да се чакат някакви негативни моменти... И такива хора съм срещал в България, които като дявол от тамян тичат от всичко, което е свързано с Русия. За щастие, за моя голяма радост, те са малко. Голямото мнозинство с голяма мъдрост възприема това, което ние имаме между България и Русия, а ние имаме много голямо богатство, което се е изковавало в продължение на стотици години, значително преди началото на българската... възобновяването на българската държава, което беше постигнато благодарение на Русия и нашия войнишки съвместен подвиг. Но и преди това ние сме имали православие, християнство, Кирил и Методи, култура и много други неща. Това богатство никой няма да може да го унищожи. И аз смятам, че като го имаме, винаги можем да си сверяваме нашите часовници и много грижливо, искам да го подчертая, грижливо да се отнасяме към това, което натрупахме. И второ, ние винаги имаме добра база, за да вървим напред. А да вървим напред и къде да вървим, също имаме... потенциалът е огромен.
