Министърът на транспорта Петър Мутафчиев в студиото на „Седмицата” по Дарик радио
Отворихте ли „Промахон”?
Гръцкото правителство продължава преговорите със стачкуващите фермери. Два от пунктовете, „Илинден” и „Капитан Петко Войвода”, по информацията, която имам, са отворени. „Промахон” все още не е отворен.
Колко чакат, имате ли информация?
За този момент не, но вчера опашката беше отново от порядъка на седем километра.
Какво направихте лично вие, за да осигурите движението през Гърци
Аз не смятам, че всеки един министър трябва лично нещо да направи. Цялото правителство е общо. И аз затова искам да благодаря на външно министерство и на гранична полиция, че съумяхме да координираме действията си и от самото начало да направим всичко възможно по дипломатически път, така че да представим българската позиция и затрудненията, които изпитваха нашите граждани и превозвачите в България. Още първата седмица Министерството на външните работи направи разговори с посолството на Гърция в България и съответно нашият посланик в Гърция - срещи със съответните държавни органи, от които зависи въпросът с блокирането на границата. Знаете, че се опитахме да организираме преминаването на нашите превозвачи през Турция и Македония за Гърция. За съжаление,...
Но гърците затвориха и тези... ... затвориха, да, и тези пунктове. И тогава се наложи в петъка, миналия петък, да пуснем веднага нота до гръцкото правителство, че това е изцяло блокиране на движението между България и Гърция, две страни на Европейския съюз, и че това е нарушение на едно основно правило в ЕС, свободното преминаване на хора и товари. Но гръцкото правителство няма намерение да приложи сила, за да осигури движението по основните пътища. Това не е искане на българската страна, какво да прави гръцкото правителство, ние чисто и просто настояваме да се осигури нормално преминаване на граничните пунктове. Знаете, че се проведе и разговор в Брюксел с госпожа Дора Бакояни, от името на българското правителство беше госпожа Грънчарова. А същевременно ние поискахме и от гръцкото правителство /.../ на транспорта до Дирекция „Транспорт” да бъде осигурен коридор, поне един коридор. Те какво могат да направят в Брюксел? Брюксел трябва да предупреди гръцкото правителство, че се нарушава това основно правило. Знаете, че когато се нарушават правилата, ЕС е възможно, комисията съответно, да вземе решение за санкциите на една от държавите. Виждате, че затова, че не са спазени директивите, не е променено българското законодателство в определени сфери, винаги има предупреждение към нас. Това е единственото, което може да направи Брюксел. Но не е въпросът да притискаме до такава степен гръцкото правителство, че да създадем напрежение. Въпросът е да се разбере, че има сериозен проблем и този проблем може да бъде решен единствено с един добър диалог, вътре, в подпроблема между двете страни, и съответно всеки да носи отговорността си като член на ЕС да не пречи на останалите си партньори. Ако се вярва на заплахи от тази седмица на млекопроизводители, че ще блокират те пък границата с Румъния, за да спрели евтините млека от Европа, които взимали техния пазар, то може да се окаже, че и българското правителство ще трябва да дава пример на гръцкото как се разблокира граница. Аз се надявам, че българските фермери са разбрали, че въпросът не се решава, вътрешните проблеми, като пречиш на други страни. Всеки има право на протест и трябва да ползва това право на протест, когато вижда, че неговите права не са защитени, че има обещания, които не са изпълнени. Но, разбира се, максимално трябва да се стремим да не пречим на останалите. Има ли... Защото те не са виновни за това примерно, че аз имам някакъв проблем. Има ли предупреждение към правителството за такива блокади по румънската граница и за това, което се писа по вестниците? Не, не съм чул до този момент. Знаете, че по българския закон, когато има такива протести, в зависимост от територията, на която се правят, тези разрешения се искат от местната власт и съответно от МВР. Нямаме в момента предупреждение от МВР, че има някакви подобни акции с гражданско неподчинение, затваряне на пътища и граничните... Как ви звучи заглавието в коментара на „24 часа” тази седмица – „Компенсации за блокадата, колкото за газа”? Сложен е въпросът с компенсациите и аз това го казах още на срещата миналата неделя с превозвачите. Макар да сте цитиран или по-скоро озаглавено е ваше интервю в „Труд” как препращате всички засегнати да съдят гръцката държава. Малко пресилено беше заглавието, защото ако сте чели интервюто, вероятно... Добре, че няма визи с Гърция, няма да ви пускат, господин Мутафчиев. Вероятно... Но ако прочетете интервюто, точно такава реплика няма. Това, което и пред вас ще кажа, казах и пред колегата ви от „Труд”. Сложен е въпросът. Първо, българската /.../. И аз точно в този смисъл... ... точно за граждански безредици и ще се оправдават с форсмажор в Гърция. Точно така. Ситуацията е форсмажорна, така че труден е въпросът с компенсациите. Даже някъде четох, включително ме цитират, че по-лесно е да вземеш пари като компенсации от гръцките протести, отколкото от газа. Еднакво трудно е всичко. Така че не съм голям оптимист, но още веднъж искам да повторя, че ако подобни претенции има от страна на превозвачите и се търсят техните права и в международни институции, това, което може държавата да им съдейства, за да реализират това свое искане, ние ще го направим. Те са български граждани, български фирми и ние трябва да ги подкрепим в тая посока. Четох, че министерството ви изчислява загубите, а през седмицата имаше спор между две организации на превозвачите. Едните твърдяха, че докъм средата на седмицата са 10 милиона загубите, другите – 240 милиона. Интересно е вие имате ли начин, по който да определите колко са загубите? Кой е казал, че са 240 милиона загубите? Едната от асоциациите, ама не съм си записал името й. Точно затова, струва ми се, че днес не е моментът да коментираме. Аз и пред ваши колеги заявих в МС, че най-напред ще направим една среща с превозвачите и това вероятно ще бъде другата седмица, и в момента, в който приключат протестите, за да има една крайна точка на изчисленията, така да се каже, и да уточним реално колко са загубите. Струва ми се, че се работи малко фриволно с числата, но не е моментът... Как се смята загуба, кое влиза в загуба? Надницата на шофьора, дето стои? Или неустойки, които да се платят по непревозен товар? За пътническите превози много лесно може да се... Как? Примерно между Гърция и България има определени курсове, които са всеки един ден. Съответно пътници, които пътуват, включително и средно... Това е за автобуси. Може да ги изчислиш много бързо и ясно колко е реално загубата. Разбира се, и средно ако се сметнат и така наречените случайни превози, това са екскурзиите, които се извършват до Гърция, имаме данни за тях, така че там лесно могат да се изчислят нещата. По-трудничко е с товарните превози, но и това може да стане. Затова казвам за всеки един превозвач, на база на договорите, на база на курсовете, които е договорил за превоз на товари от пристанища в Солун или съответно от други терминали на територията на Гърция до България или до трети страни, също могат да се изчислят точно нещата. Но специално за товарните превози на нас ни трябва съдействието на превозвачите, защото нямаме такава информация в Министерството на транспорта. Пак казвам, много по-лесно можем да изчислим загубите от пътническите превози. Според вас добре ли беше организирана България в такава, да я наречем, бедствена ситуация? Червеният кръст чак след няколко дни осигури елементарни битови условия за шофьорите. В първата половина на седмицата заглавията бяха апокалиптични. Няма тоалетни, няма вода, човек припада от глад. Първото нещо, което е трябвало, да има доверие между държавата и гражданите, защото няколко пъти и от външно министерство, и ние предупреждавахме и превозвачите, български граждани,... Не пътувайте. ... не пътувайте. След като такава информация има външно министерство, всички ние трябва да се съобразяваме с нея, за да не си създаваме и сами проблеми. Виждате, че опашките станаха 10 км, всеки настоява да запази мястото си, за да може да премине през граничния пункт. И това създава затруднения. Това дава възможност и на хора, които ползват ситуацията, за да печелят от тежката ситуация за високи цени, да продават съответно безалкохолни напитки и храна и така нататък. Не смятам, че ситуацията беше бедствена, не бива в никакъв случай да го казваме това, но беше затруднена по отношение най-вече на времето на гражданите, за което трябваше да преминат през границата. То е сигурно, че Министерството на транспорта не отговаря в тая ситуация да сложи тоалетните или да занесе вода, ама има ли в България, кои са институциите, които трябваше да свършат това, според вас? Или не сме ги мислили тези неща? Не, напротив. Винаги има кой да го направи това нещо. Това може да се направи от граничните власти, това може да се направи от НАПИ, от всеки може да се направи. По-лесно е обаче да знаете, когато има, виждате, с летището, когато беше проблемът, по отношение на взривовете, тогава летището само си организира и водата, и напитките за хората, докато се изчакат... Кои взривове? А, тия, челопеченските. Челопеченските, да. И тоалетни бяха осигурени. Разбира се, в такава ситуация е необходимо малко време за организацията и не бива да бъдем толкова претенциозни, че виждате ли, станало е, след един час веднага ще бъдат... Така че има кой да се погрижи. Има и много обществени организации, за Червения кръст и така нататък. Но все пак трябва да знаем едно. Трябва да даваме правилна оценка на ситуацията. Това не е бедствена ситуация. Това е възможност, в която, пак искам да кажа, мога и да бъда на границата, мога и да не остана на границата. Мога да се преместя до Благоевград да изчакам и така нататък. Добре. По-големите въпроси са за алтернативите за придвижване. Може ли железниците да поемат товарите, които сега не може да се превозват с камиони? Категорично да. Ние скоро правихме, преди няколко дни, в Германия на конференция за лобистиката... Много е важно и как компаниите се настройват за преминаване от един на друг вид транспорт. Струва ми се, че очакването, че бързо ще бъде решен въпросът с граничните пунктове, не накара товародателите да се насочът към железопътния транспорт. Ако кризата продължи по-дълго обаче, очаквате ли да стане? Може да се организира такова нещо, няма никакъв проблем и... Няма проблем с линиите, с липса на вагони, с бавни скорости? Може пълноценно да го заместите? Скоростите са дадени в Гърция и в България на база на състоянието на пътя. И знаете, че това не е големият въпрос. Въпросът е до каква степен съответно товародателите са настроени да прехвърлят на друг вид транспорт и... Да. Откъде идва упорството обаче да се използва този автомобилен транспорт? Очевидно излиза, че е по-изгоден, така ли? Големият плюс на автомобилния транспорт е, че той превозва товара от врата до врата. Докато, когато се движиш с железница, ти отиваш до една определена гара... Трябва да го прекачваш... Трябва да имаш логистика обаче, което съответно ще ти осигури автомобилния транспорт, за да го преведе до предприятието, ако то няма примерно железопътна линия. Друга алтернатива? Коридор № 8 за Адриатическо море. Ако имахме сега една магистрала през Македония, да стигнем през Албания до морето, изобщо нямаше да ни интересуват гърците. Това е интересен въпрос. Нека да не си мислим, че когато имаме много коридори, няма да ни интересуват нашите съседи. Напротив. И с изграждането на Коридор № 8 ние зависим пак от нашите съседи, говоря и за Македония, и за Албания. Защо тази алтернатива се бави? Много неща се направиха. Аз имам и един актуален въпрос от госпожа Мозер. И тъй като вчера трябваше да отговоря, за съжаление не стигна времето. Прегледах и информацията, която сме й подготвили. На политическо ниво през тези три години много се направи с Коридор 8. Големият проблем обаче остава начинът на осигуряване на средствата. Ние сме уточнили, че приоритет за Коридор № 8 ще бъде изграждането на железницата. Това е уточнено между България и Македония, включително и Италия като четвърта страна, знаете, че чрез морски път ще бъде вързана към Коридор № 8 и Италия. От друга страна, направихме съвместни работни групи, които включително по свързването на железницата, направиха сериозни крачки по отношение на проекта, където да не струва толкова скъпо. Но все пак, необходими са само за железницата 250 милиона евро за връзването между България и Македония. ЕС не е готов да ги даде? ЕС все още не е обявил Коридор № 8 за приоритетен. Знаете, че на наша територия приоритетните коридори са два. Коридор № 4 с байпаса обаче към Истанбул, говорим Видин – София, София – Кулата, София – Истанбул, това е Коридор № 4. Коридор № 7, което е река Дунав и дава добри възможности за интермодалния транспорт. Коридор № 10 също е приоритетен в един втори етап, който касае Западните Балкани. Нашата цел сега е, ще има една среща на парламентарните комисии по транспорт на парламентите на четирите, в Албания, струва ми се, следващата седмица, където целта е да представим ефективността, и политическата, и икономическата, на този коридор, за да го обяви ЕС за приоритетен и да се намерят съответно пари.Тая ситуация с гърците не може ли да бъде използвана от България?
Да, да, да.
Ние, че пари няма да видим, дето са стояли нашите камиони, е ясно, с обезщетения. Това е един добър повод да се постави въпросът, че в подобно, защото това е дестабилизиране изцяло на района със затварянето на границите, трябва да се търсят алтернативи на пътищата. Единият от главните пътища, това е Коридор № 8. Друга голяма тема от седмицата е за сигурността в автобусите. Поводът е отвличането на рейса от София за Варна от Мирослав Блажев. Трябва ли да се минава през скенери на автогарите? Това може да се раздели дори на две, да се минава ли на скенери хората с ръчния багаж, както е на летищата; вариант № 2 – да минава на скенер само багажът, който се товари в багажните отделения на автобусите? Има подобна практика в много малко обаче европейски страни и то там, където има сериозна заплаха от терористични актове. Вие знаете кои са тези страни. Подобна система може да се въведе единствено при създадена подобна сериозна терористична обстановка в страната. Колко автогари има в България? В почти всеки град има автогара. Така че има много спирки. Как ще контролираме спирките? Така че... Това са хиляди скенери... Сигурно. И много гари, също го знаете. Така че при една засилена опасност от такава обстановка, тогава се предприемат такива действия. Лично моето мнение е, че в момента нямаме подобна ситуация. И ако си спомняте, 10-те мерки, които аз наложих като министър на транспорта след трагичния случай с влака София – Кардам, една от мерките беше да се наблюдава багажът от страна на обслужващия персонал на влаковете, на транспортна полиция, тоест всеки да знае, че със собствения си багаж е там, и когато има съмнение у персонала за съответния багаж, да се уведомява полицията и да се извършва проверка. Това е единственият начин. Днес чета заглавие, Мутафчиев каза по автогарите, нали, да тарашат багажа. Не съм казал такова нещо, но контролът за това, че всеки трябва да пътува със собствения си багаж и да не се допуска страничен багаж, е една превантивна мярка, която без много финансови средства и усилия, може все пак да се покаже контрол и гарантиране на определена сигурност. Така че това е пътят, който е в този момент. Тоест вие сте против скенери. Не, нека да не говорим против. Но аз пак казвам, при една утежнена обстановка това е задължителна мярка, която трябва да вземем. Ние трябва да ги вземем тия скенери, ние трябва да ги имаме. Трябва да ги произведат. Ще трябва с обществена поръчка да се купят сигурно. Ако тръгнем да разсъждаваме как ще стане, ще стане много трудно, наистина. Да. Тоест ние, ако ще чакаме такава обстановка, трябва отсега де си ги вземем скенерите. Тоест България трябва да реши какво ще прави... Не може да каже министърът на транспорта. Категорично да каже този въпрос, да каже вижте какво, трябва да има скенери. Навсякъде трябва да има обаче по-сериозна бдителност от всички ни. Друго възможно решение – камери във всеки автобус. Пловдивска фирма има. И сега щели още да монтират. Интересно е. В нашата страна, когато стане някакъв случай, почват най-различни екзотични идеи. Аз мисля, че това е работа все пак на хората, които се занимават с... JPS-и. ... антитероризма и така нататък. Нека те да ни кажат каква е ситуацията, трябва ли ние да предприемем други мерки, какви са най-точните мерки. Паник бутони. Аз не мисля, че съм специалистът, който може да каже точно как би било най-добре. Има си експерти в тази област. Нека те да кажат. То може да се стигне още по-далеч. В Египет във всеки туристически автобус има по един картечар. Може много далеч да се стигне. Аз затова казвам нека първо да се прецени обстановката, затова има органи, които преценяват обстановката. Да кажат, господа, има опасност, предприемете такива и такива мерки. Ние ще се съгласим на всички мерки. Но струва ми се, че засега това, което ние като транспортни работници можем да направим, е да увеличим бдителността, да не разрешаваме на багажи без пътник да се качват горе, в багажните отделения, и съответно в автобуса. Това е практика, да си пратиш багажа по рейса. Отиваш и викаш, моля ти се... Даже „Дарик” беше правило експеримент. Но това е куриерска услуга, извинявайте. Наш репортер беше дал с пистолети, доколкото си спомням, с оръжие... Е нормално ли е? ... една бохча и беше заминал. Нормално ли е да взимаш багаж, без да знаеш какво има в него, и не се качва пътникът горе? Това не е куриерско предприятие. Това е предприятие за превоз на пътници. Ако се задълбаем, както казахте, с нали, какви мерки могат да се вземат, утре някой ще каже от пощите, от куриерските услуги, чакай бе, това не е лоялна конкуренция. Това си е сектор... Те ще започнат пък да пренасят хора. Пренасят пратки, което не е нормално. Всъщност дали пък случаят с този шофьор на ТИР, Живко Русев, с хероина в Иран, не е и нещо подобно, някой да му го е пробутал? Имате ли информация? Изобщо Министерството на транспорта има ли нещо общо с тая история? Не. Това, което ние имаме като сигнал, то е от медиите, че е извършвана размяна на разрешителни. Вероятно разрешителни за Турция, не знам за коя страна, между две фирми, която е нарушение на закона и на наредбата на министъра на транспорта. Правим проверка именно в тази посока. Чакам другата седмица да получа... Не ви разбрах. Този камион, с който той е пътувал, не е имала разрешение, фирмата му не е имала разрешение за превози. Не. Собственикът на фирмата, ако е цитиран правилно във вестника, казва така, абе ние имахме отношение с този човек, тъй като негови разрешителни, от негова фирма ние ползвахме за нашите камиони. Което де факто е нарушение. Може би има такава практика, но това ни дава един сериозен знак да започнем и проверка в тая посока. Това е много интересно, как може работодател да не знае къде му е човекът. Как да ви кажа? Вероятно е знаел къде е човекът, защото... То по-лошото се оказа, защото и роднините му не знаеха. Така поне твърдяха. Съмнявам се в това, но това е лично мнение. Нека да не го коментираме. Всъщност отиваме към по-голямата тема. Смятате ли, че с кризата с икономиката расте социалното напрежение? И такива случаи като отвличането на автобуса стават по-вероятни? Ние влязохме в сферата на психологията. Трудничко ще ни е... Защо? Вие сте в сферата на политиката. Усещате ли напрежение по принцип в България, което да избие в транспорта? Няма начин световната финансова криза да не окаже влияние върху социалните процеси, в която и да е страна. Вие виждате Франция. Аз бях в Германия, където с директорите на „Дойче банк” споделихме каква е ситуацията в момента с товарите. Както при нас, така и при тях, в момента, за януари, ние имаме 40 процента спад в товарите в ЖП транспорт. Това е знак... За един месец, 40 процента спрямо предходния или спрямо същия... Спрямо ноември 2008 година. Това означава един рязък спад. Имахме дни, когато беше и до 50 процента. 50 000 тона дневно превозваше железницата. В началото на януари имахме дни, в които превозвахме 25. При автомобилния транспорт нямате още информация? Има. Забелязва се. Там е по-трудна статистиката. В смисъл такъв, че трябва малко време, за да се изчисли колко товари са превозени, защото фирмите са много, докато от БДЖ това е ежедневна информация, която идва. Така че няма начин да не се окаже социално... И какво ще правят германците? Вие виждате, че мерките, които взема правителството, са насочени именно в тая посока. И аз ще ви кажа само каква е социалната цел, която ние следваме в антикризисните програми в предприятията в транспорта. Целта ни е да запазим чрез всички тези мерки и допълнителни средства, които дава правителството, около 3000 работни места. Защото оценявайки и товарооборотите, и спада на работа, това са рисковите места, където могат да бъдат съкратени. Целта е да ги запазим. Какво ще правят тия хора? 3000 души ще стоят, без да работят. Няма да стоят, без да работят. Напротив. Знаете, че ще натоварим Национална компания „Железопътна инфраструктура”, където ще извършват текущите си ремонти на железопътната инфраструктура с хора, които са от железопътната инфраструктура. Тоест ремонти на гари. В България толкова много работа има, че... Начините, по които можеш да ангажираш хората, важното е, от една страна, да се дава продукт за това, че е ангажиран човекът, от друга страна, да не се стига до съкращения. И още нещо. С проектите по отношение на ремонта на вагоните, рециклирането на вагоните, по отношение на оперативните програми, и ИСПА, и Кохезионният фонд, и средствата, които даваме за ремонт на железния път, изпълнявани от външни предприятия, ние с проектите, които сме предвидили, в един по-дълъг период ще създадем около 8000 работни места, временни, разбира се, за момента на строителството, но това никак не е малко. Така че това е ролята на правителството. Тежка е ситуацията, много неща ни сполетяха, и то все отвън, виждате – финансова криза, газова криза, затваряне на граници. Но аз съм уверен в нашите действия, тъй като правителството не стои безучастно, напротив, има ясна визия за излизане от ситуацията. Не можем да преодолеем всичко. Но най-важно е да бъде с минимална социална цена. Кое е най-важното, което ще се строи в транспорта тази година,... Много са важните неща. ... където ще се отворят тия работни места, за които говорите? Много са важните неща, които ще се строят в транспорта. Знаете, продължава строителството на Дунав мост 2, пред старт е строителството на втория лот по ЖП линия Пловдив – Свиленград. Тя си я има, вие я електрифицирате. Не, ние я модернизираме със 160 км в час, където се променят и територия на трасето. Юни месец ще приключи първият лот, който е Пловдив – Първомай. Дай, Боже, да успеем да го открием. Това ще бъде първият участък за 160 км в нашата страна, изцяло електрифициран. Пловдив – Първомай за колко време ще се ходи? Като вдигне 160? Колко е разстоянието? 40 км, така че сметнете. Докато тръгнеш и ще спреш. Да. Ако не спира на гарите, но дори и да спира, с новите мотрисни влакове, които имаме, те са добри като превозно средство, и скоростите, които развиват, са 140 км. Това, да кажем, че е проектът на местния ви патриотизъм. Не, в никакъв случай не го свързвайте с това, че аз съм от този край. Не го свързвайте само като местен патриотизъм. Това е един от важните коридори, аз ви го съобщих. Целта не е на местен патриотизъм, а на една ясна политика за развитие на инфраструктурата в страната. Пускаме проекта Свиленград – турската граница, пак по ЖП транспорт. Няколко са проектите, които са в ЖП инфраструктура, от порядъка на, струва ми се, 50 милиона за строителство на железния път, подобряване на железен път, което също ще ангажира една част от нашето предприятие. Това са мерките. Има ли вариант да давате държавни помощи на частния сектор в транспорта, ако го закъсат много? Защото в много сектори на Запад това се оказа политиката. Няма такава политика. За транспорта не знам, но банки, застрахователи. Има два сектора, където може да се дава държавна помощ, в ЕС говоря. Това е земеделието, това е ЖП транспорт. В никой друг сектор директивите не позволяват държавата да финансира съответно бизнеса. Включително, когато говорим за транспорт, виждате, че там нещата са само в едно от направленията, ЖП транспорт. Без цялостна европейска политика в тая насока, България не може да си позволи такова нещо, тъй като за всяко едно такова действие ние трябва да нотифицираме своето решение в ЕС. А една нотификация, честно да ви кажа, върви някой път до шест месеца. Така че подобна мярка трудно би се очаквала. Трябва да има косвени действия, които да доведат до ефект в българския бизнес, тоест ние да инвестираме най-вече в инфраструктура, да ангажираме нашите строителни предприятия, покрай тях да се ангажират съответно и базите за строителни материали и така нататък, да се ангажира работна ръка. И правим точно това в този момент. Това не е измислено от нас. Това е доказана практика със своята ефективност при подобни... Това, което не разбрах, е очаквате ли съкращения и безработица в транспорта? Така, както описахте, в държавния сектор няма да има съкращения или ще има? Не можем да бъдем никъде сигурни, че няма да има съкращения. Важното е тези съкращения да бъдат минимализирани. Това е нашата цел. Ако някой каже, че в момент на криза няма да има съкращения, няма да има увеличаване на безработицата, той ще ви излъже. Напротив, ще има увеличаване на безработицата, но тази социална цена трябва да бъде много ниска. За това се борим ние, да не е висока социалната цена. Да повторим пак, не тръгвайте за „Промахон”, към всички, с ТИР-ове, с коли, автобуси, не пускат. За този момент да. И още нещо ще ви кажа, че информация има в интернет на гранична полиция. Там винаги може да се разбере. Ние говорихме и с комисар Петров по този въпрос. Той каза, че информация се подава от гранична полиция. Преди да се тръгне, нека да получим тази информация и тогава да предприемем конкретни пътувания.
