Няма да се поддам на изкушението и няма да питам за Артър Милър и Даниел Дей-Люис. Първият - есеист и автор на прекрасни пиеси - все пак е бил съпруг на Мерилин Монро, как да не насочиш темата натам? Вторият - носител на Оскар, прекрасен англичанин, уникален талант, как да не питаш и за него?
В живота на Ребека Милър тези двамата са съответно баща и съпруг. Но няма да питам за тях. Сигурно всички питат. "Препоръчвам Ви да говорите за Ребека, за нейната работа, за нейната нова книга. Знаете ли, всички питат за Даниел и за баща й. Не че тя ще откаже, но...", казва асистентът й, докато уговаряме час за интервюто.
Ребека Милър е твърде много и твърде хубави други неща освен да е дъщеря на баща си и съпруга на мъжа си. Ребека е художник. Ребека е актьор. Ребека е писател. Ребека е режисьор. Ребека притежава таланти, за които може да се пита.
Казах си - тогава ще насоча разговора към женската част от живота й, след като всички питат за мъжката. Но и там се сблъсках с известност. Майка й е фотограф за знаменитата агенция Magnum, какво да говорим повече. Представих си за миг какво се е случвало в къщата й - разхвърляни пиеси, фотографии, интересни гости. Горката Ребека.
Когато й се обаждам в уговорения час, тя ме моли за 10-минутна отстрочка, какафонията около нея обяснява нещата. Децата току-що са се върнали от училище, не е време за интервю.
След 10 минути вече сме заедно. В Ню Йорк е слънчев обед, в София - дъждовна привечер. След обичайните любезности за времето оставаме с въпросите и отговорите. Тя в тиха стая, аз в студиото. Започваме.
Константин Вълков: Някой беше казал, че всеки писател трябва да чете три страници на други автори за всяка страница, която сам е написал. Последната чужда книга, която Вие прочетохте?
Ребека Милър: Хм, последната книга, която прочетох, е Dear Life на Алис Мънро. Трябва да призная, че наистина ми хареса. Има също една много хубава книга с кратки разкази на Уелс Тауър, която се казва Everything Ravaged Everything Burned.
Това са нови книги, четете ли стари? Имам предвид препрочитате ли някакви книги?
О, да, бих казала, че обичам да чета отново книгите на Юдора Уелти, която е страхотна американска писателка. Много я обичам. Странно е, но има една книга, която често препрочитам, ще Ви изненадам сигурно, но това е "Престъпление и наказание" на Достоевски. Не мога да се наситя и на пиесите на Шекспир. Последната, която препрочетох, беше "Сън в лятна нощ". Има определени книги, които буквално те хранят с нови идеи всеки път, когато ги четеш.
Опитвам се да наваксам със съвременните автори. Докато пишех последната си книга, нямах достатъчно време.
И какво откривате в новите книги? Оптимист или песимист сте за бъдещето на литературата?
Оптимист съм. Не мога да кажа дали съм оптимист за бъдещето на аналоговите книги на хартия, но вярвам в доброто бъдеще на литературата. Толкова страхотни и интересни неща се появяват. Съзнавам, че знанието ми за литературата е донякъде ограничено, наясно съм основно с това, което става в Щатите и Великобритания, но се опитвам да чета книги и от писатели от други страни. Наскоро четох книга на един мексиканец, преди това на японски автор. Харесва ми, че все повече млади хора се опитват да експериментират и правят нови неща, наоколо има много добри писатели.
Като добавим към това и истинската ми изненада, че хората продължават да четат книги, всичко е просто страхотно.
Кои са жените, които са Ви повлияли. Не е тайна, че сте повлияна от силното мъжко присъствие в живота Ви - баща Ви Артър Милър, съпругът Ви Даниел Дей-Люис. Но коя е Вашата жена ментор?
Хм, може да се каже, че майка ми е тази, която ми даваше непрекъснато личен пример, обучаваше ме по този начин - с примери какво прави, как реагира.
Истина е обаче, че в някакъв смисъл бях под опеката или поставена под сянката на мъжете в моя живот. Растях по един особен начин, развивах се в една гора, пълна с мъже. Майка ми беше единственото изключение. После, когато започнах да работя, също срещах повече мъже. Докато снимах филми - знаете, че няма чак толкова жени, които правят филми и бях обградена от мъже.
Когато пиша книги, нямам определен ментор - това са всички други писатели, тъй като чета техните книги. Имам непрестанното усещане, че ми говорят през книгите.
Вие самата ментор ли сте на някого?
Да, имам студенти, на които преподавам. Усещам, че някои от тях са ме избрали да бъда нещо като техен ментор.
Трудно е да Ви опише човек с една професия - писател, сценарист, актриса, изкуствовед. Коя е най-близката до сърцето Ви професия? За коя ще плачете, ако загубите?
Навярно най-близко до мен е писането, сякаш това е осъзнатото ми влечение - да пиша книги. Започнах да правя филми преди книгите и все още смятам, че режисирането на филми е някаква форма на писане. Да редактираш филм е като да пишеш, затова при мен сякаш писането е доминиращото. Писател съм. Не мога обаче да забравя магията на киното, особеното чувство да бъдеш аткриса, не бих искала да загубя това.
Хареса ми Ваше телевизионно интервю, в което показвате бюрото си, докато работите над филм. Осеяно е с всевъзможни цветни листчета, има голяма дъска с различните сюжетни линии, всяка оцветена различно. Как и кога пишете? Сутрин или вечер? Пиете ли кафе? Разкажете ми.
Всеки ден ставам точно в 7 без 15. Трябва да събудя децата си и да ги закарам на училище. Когато след това се върна, започвам да пиша. После си правя лек обяд или излизам. И продължавам да работя. Към 3 часа отивам да се разходя, понякога ходя на фитнес, а след това вземам децата си от училище. Ако трябва да разделя времето на сутрин и следобед, в първата част на деня пиша, а във втората правя бележки, редактирам, препрочитам. Установих, че мога да свърша много неща по този начин. Колкото до кафето, пия достатъчно кафе, когато се събудя (смее се).
Как обаче разбирате дали сте написали нещо хубаво? Книгите си остават нещо субективно - на едни харесват, на други не. Кой е довереният Ви критик?
Агентът ми Джонатан Галаси е този човек. Също така и моята много близка приятелка Барбара Брауни, която също е писател, тя е професор. И съпругът ми Даниел Дей-Люис.
Блокаж? Изпитвали ли сте това чувство, че не може да напишете нито ред?
Веднъж ми се случи. Току-що се бях омъжила и отидохме в Ирландия. Тогава изпитах пълна блокада. Започнах да работя като доброволец в една женска организация - занимаваше се с изоставените жени, които дори нямаха подслон. Усещах, че имам спешна нужда да направя нещо коренно различно, тъй като бях абсолютно неспособна да пиша. За щастие блокажът ми се случи само веднъж.
Ставате ли по-добра в писането с годините? Такъв занаят ли е писането - колкото повече го практикуваш, толкова по-добър ставаш?
Сигурно е така, особено ако съдя по последната си книга, където наистина достигнах до друго ниво. В отговор на въпроса бих казала директно "Да". В някакъв смисъл променяш стила си, както е и с новата ми книга. Това естествено не означава, че предишните ми книги имат по-малка стойност, но боравенето с езика е далеч по-добро. Възможностите да правя това, което искам, са по-големи. Имам вътрешното чувство, че вече имам повече избор - кога да използвам по-кратък език, кога да се впусна в по-голяма гимнастика в изказа, ако мога така да кажа.
Последен въпрос, тъй като въобще не обичам фокус-групи, но все се каня да попитам талантлив и популярен писател като Вас за тях. Когато Ви хрумне за какво да бъде следващата книга, правите ли проучване дали тази тема, този сюжет би се купувал, би привлякъл читателски интерес?
О, не (смее се). Не съм правила това. Не съм сигурна дали и другите го правят.
Но няма да отречете, че се появяват модни течения и доста писатели ги следват - примерно днес ще пишем за вампири, друг път за нещо друго...
Да, но аз не правя така. Човек трябва да започне да пише с това, което наистина иска да каже, да сподели. Да развие своята идея, като знае, че е свободен. И да се надява, че някой ще хареса написаното.
А кое е най-изнервящото нещо в писането?
Безкрайното объркване, че има по-добър начин да кажеш нещо, че той е някъде там, пред теб. Това наистина изнервя. Безкрайното търсене.
