По темата за реформата в болничната помощ събеседник е доцент Стоян Александров, директор на дирекция "Медицински дейности" в здравното министерство.
Кажете в края на днешния ден имате ли вече някаква, макар и ориентировъчна цифра за това колко болници в страната ще бъдат закрити заради това, че не могат да покрият критериите на здравната каса?
Аз се опитах да направя връзка с Националната здравноосигурителна каса, с колегите. Те потвърдиха информацията, която беше подадена вчера. Идеята е, че днес нещата имат отново развитие. Те продължават да подписват договори. Трудно е и към момента, нали, на приключване на деня, без да е минало едно 2-3 дни, в които да се анализират резултатите, да се излезе с конкретни цифри. Вярно е, че голяма част от нещата, които хората казват, отговарят на действителността, но те и сега не могат да получават адекватна спешна помощ, след като нямат необходимите специалисти, примерно в Ивайловград или в Любимец, или в Тополовград така, както беше споменато. Вярно е, че линейките се обслужват от фелдшери, но идеята, която ние залагаме е точно наличният лекарски ресурс, с който разполага определено населено място, да може да се включи в едни 24-часови дежурства, за да може населението ни наистина да има контакт с лекари, а не само с фелдшери. От друга страна, искам да ви уверя, че не е вярно, че колите не разполагат с дефибрилатори, че не са оборудвани. Трябва да ви кажа, че в последните 2 години основният автомобилен парк беше обновен и точно за райони, за които ние знаем, че съществуват географски особености, планински терени, трудни пътища и т.н., бяха закупени коли от така наречените четири по четири движение, т.е. с двойно предаване, за да могат те да имат достъп точно до такива места.
В репортажа, който и вие слушахте заедно с нас, чухте опасенията на хора, пък и на лекари от областите Смолян и Хасково, където ще има най-вероятно закрити болници. Кажете на хората, които живеят в тези области, как ще им гарантирате, че при спешен случай те ще могат да получат бърза и адекватна медицинска помощ, при положение че се намират на 100 километра примерно от работещо лечебно заведение.
Ние предлагаме това, което съществува под формата на човешки ресурси и оборудване към момента, да бъде организирано в една структура, т.е. да се концентрират усилията на колегите. . .
По някой път обаче факторът време е много по-важен.
. . . с апаратурата, с която те разполагат. Те казват - не можем да ползваме рентген, не можем да ползваме клинична лаборатория. Това просто не отговаря на истината, тъй като тези структури могат да подпишат договори с касата и те могат да работят като извънболнични структури. Конкретно за Любимец чувам. Извинявайте, там са 20 легла, които имат използваемост между 20-25 до 30 процента, което значи, че градът няма нужда повече от едно 4-5 или 6 легла. И сега наличните специалисти не могат да посрещат всякаква спешност и те се транспортират до по-големите лечебни заведения, било то в Свиленград, Харманли или Хасково.
Тоест мислите, че има начин, по който все пак чрез реформирането на дадената болница. . . могат да останат хора, които да работят в нея, за да може да бъде оказана адекватна помощ?
Разработили сме различни модели на трансформация, различни модели, съобразно наличния ресурс. И пак ще се върна. Нека да се възприеме идеята, че не се прави, за да се закрива, а искаме да гарантираме по-високо качество на пациентите. И тук трябва да се направи разлика между неудобството, което те ще имат за това, че трябва да се наложи примерно да бъде транспортиран или да пътува, и сигурността, която ще му даде една болница, която предлага по-добри възможности. Ние можем да ви приведем и купища примери, в които наличието на малки болници, където няма достатъчно човешки потенциал и квалификация, завършват летално. Завършват летално. Срамота е в ХХ век деца, родилки или бременни да загиват за това, че с презумпция - вижте, ние имаме тук сграда, болница, ще я заведем там. Да, но там какво може да се направи? Вие самата виждате, че хората акцентират върху човешкия ресурс. Тоест липсата на кадри в тези обезлюдяващи се райони с ниско икономическо развитие. Аз много добре ги разбирам хората, но самата вие разбирате, че това, което ние можем да направим, е да търсим форми да им гарантираме една по-добра форма на обслужване и ние правим всичко възможно. Поставят въпроса съществува ли наличие на транспорт. Транспортът не може да играе ролята на таксиметрова служба, за да поеме всеки, който киха или кашля. Но тя може да гарантира този човек да бъде доставен в една структура, която е с много по-широк обем медицински дейности, за да може този човек да получи адекватна помощ.
Допускам, че хората в тези области по-скоро се притесняват от фактора време, а не от това дали апаратурата, с която разполагат в болниците, е достатъчно качествена или не. Поне предполагам, че това е първата им мисъл, която минава в главата - да имат наблизо болница, на която могат да разчитат.
Или поне добре оборудван спешен център със специалисти.
Защото сам разбирате - факторът време в някои ситуации е много по-важен от фактора качество на медицинска апаратура. Навременната реакция.
Разбира се, разбира се, това вече оттук нататък е форма на организация. Самите ние бяхме сюрпризирани от условията, които бяха поставени. Знаете, че дълги години въпросът с преструктуриране на болничната помощ виси в пространството. Много станаха хората, които знаят за какво става въпрос. Знаят какво трябва да се направи. Към конкретния момент ние търсим, нали, възможности. . .
Варианти.
. . . точно този проблем да бъде решаван и не случайно Министерството на здравеопазването тази година е дало приоритет на развитието на спешната помощ, най-вероятно като форма на организация по-нататък ще се търси възможност да бъде използван и въздушен транспорт за места, които са отдалечени, така, далече от едно населено място, но далече от базова болница. Мисля, че хората не би трябвало да се притесняват. И второто нещо, което е, мисля, че малко се изсилват нещата, защото информацията, която постъпва от касата показва незначителна редукция в броя на клиничните пътеки. Значи, миналата година, ако са били подписани договори за 18 хиляди, до вчера това беше някъде една цифра. . . към 16 700, което значи, че имаме възможност на територията на областната болница това нещо да бъде поето като контингент.
Да се върнем на болниците. Вярно ли е, че мениджъри на лечебни заведения подават фалшиви документи, за да спасят болницата. Регистрирани ли са такива случаи?
. . . аз бях информиран в една от телевизиите, когато бях, и бях изненадан. Подобен процес течеше и когато се пререгистрираха аптеките. При нас няма постъпила такава информация и не мога да я потвърдя.
Последно можем ли да поговорим около тази цифра, която в последните дни се появява в медиите - 150 закрити болници.
Тя е от вчера тази цифра. Министърът имаше организирана среща с някои от
представителите на лечебни заведения, за да види, интересува се как текат процесите по договорите. Така че от касата бяха съобщени тези цифри.
Можете ли да прогнозирате дали и тази цифра в известен смисъл ще бъде вярна, след като бъдат обработени всички документи, постъпващи в здравната каса? Ще достигне ли тази цифра. . .
Необходим е един интервал технологично време от няколко дни, за да може да приключат договорите. . . да бъде обработена цялата информация, за да може да има по-конкретна информация.
Кога да очакваме окончателна цифра според вас?
Ами, аз предполагам в близките дни.
