В последния работен ден на седмицата ще ви срещнем с автора на един пътеводител, при това не какъв да е, а „Пътеводител на българския гражданин". Ако това ви звучи прекалено абстрактно, поясняваме, че става въпрос за опита на един българин да ни накара да се замислим върху живота си днес и тук. Радослав Бимбалов, който е име в рекламните среди, стартира посланието си просто като лична реакция във Facebook. Там вече има 45 принципа, правила, закони - първият, от които е Принцип на адаптацията и е: „Днес си по-глупав от вчера". Реплика, с която Радо се изправя срещу „всеобщото изпростяване", което според него се шири в страната. „Малцинството е повече" пък гласи основният изборен закон в неговите постулати. В интервю за „МеждУредие" в „Дарик кафе" той обясни още, че принципът на социалното осигуряване сочи, че „Пенсията е равна на годините ти". Някой от вас свързват името на Радослав Бимбалов със "Замунда банана бенд". Без значение дали ще погледнете с насмешка към този виртуален засега „пътеводител", който набира фенове и активни участници във Facebook, сме сигурни, че репликата на Радо поне ще ви накара да се замислите.
Толкова ли се е загубил българинът, че има нужда от пътеводител?
Аз поне се чувствам загубен и може би затова тръгнах да го правя пътеводителя. Дали ще помогне на още хора, надявам се, че да, защото иначе да правиш нещо сам във Facebook, без никой да те подкрепя, е малоумно. Facebook е като една кръчма, в която изведнъж някой става и казва нещо и номерът е от съседните маси да започне да се говори за това. Така че смятам, че българинът има нужда от пътеводител, най-вече за да се ориентира в някои неща, които може би се опитва да не вижда или си затваря очите и смятам, че това е един интелигентен начин да си говорим истината в очите, без да ни боли особено много.
За какво си затваряме очите днес българите?
Според мен за това, че изпростяваме генерално и това се дължи може би на интереса на една сериозна вихрушка отгоре, да ни държи в една масова, сива среда, от която си мислехме, че сме излезли преди 20 години. Това се връща с бясна сила и то не е само начинът, по който управляващите комуникират с нас, не е само този тон на отношение - евтин хумор. Това е дори и в изкуството. Вижте какви български филми се появяват. Част от тях са много качествени, но има едни други български филми, не искам да говоря за имена, защото ми е тъжно, че участват страхотни хора там, които опитват да държат българина в една сива, равна и много едноцветна среда. Това е навсякъде, повсеместно. Вижте класацията ни за футболист на годината! Вижте как се толерира това да се дават награди на личности като проф. Вучков, който взе преди няколко месеца някаква награда, ако не се лъжа за цялостно творчество! Има ли смисъл да ги давам тези примери, те ни заливат отвсякъде. Премиерът, който е рисувал и си е правил скици в Министерски съвет, се сравнява с Ван Гог. Всичко това за мен е една ясно целенасочена инициатива на една управляваща вихрушка да държи в подчинение народа и аз, тъй като се чувствам част от този народ, не мога повече да търпя да бъда изпростяван, защото не ми харесва.
Затова ли първият принцип на адаптацията беше „днес съм по-глупав от вчера"?
Днес съм по-глупав от вчера и това всеки ден можеш да го усетиш, защото това затъпяване е ежедневно, примесено с немотията, в която сме принудени, поради една или друга причина, да съществуваме вече толкова години; с депресията, която ни обхваща, защото новините са пълни с депресиращи факти, част от тях идват отвън, друга част си създаваме ние. Всичко това ни държи в мъглата, от която имат сметка някои, които са над нас.
Какъв е изходът от мъглата? Вицовете се върнаха, иронията, насмешката над властта, но май гневът ни остава само на маса, като изключим синдикалния протест сега!
За съжаление всеки гняв някой трябва да се опита да го овладее и да го поведе в някаква посока. В тази мъгла обаче изпада и опозицията, ако трябва да говорим за политика, защото без политика не може да се прави общество. Ние каквото и да си говорим, каквото и да правим във Facebook, трябва да има политическа среда, която да създава правилата на обществото. Опозиция няма. Един от принципите в пътеводителя: „Коалиционният принцип е: той те държи за ръката, ти го държиш за топките". Такава е ситуацията с нашата опозиция, някой ги държи за топките. Аз искам да знам защо на последните избори нямаше опозиция, защо нямаше реално противопоставяне на повече от една идея. Това вече започва да става много грозно.
Като каза опозиция, не се ли опасяваш всичките тези послания, които излизат от пътеводителя, да бъдат яхнати политически?
Няма да го допусна. Ще изтрия страницата на мига. Защото не мисля, че аз самият мога да бъда овладян от политически амбиции, нямам такива. Аз имам бизнес, този бизнес върви добре. Аз не съм човек, който търси реализация, извън моят бизнес. Аз се чувствам добре с това, което правя, просто не се чувствам добре в тази държава. И като казвам опозиция, нямам предвид конкретна политическа опозиция, политическа сила, защото опозицията е всяка позиция, различна от управляващата. Така че в момента, за съжаление, всяка позиция, различна от управляващите, я няма. Това, което сега започват синдикатите е много закъсняло, стои несериозно сега тепърва да се активират. Къде бяха последните две години? Защо мълчаха?
Конкретно за пенсионната възраст, преди 2 седмици стана ясно, че ще се вдига.
Не знам, някак си ми се струват прекалено ясно подредени нещата. Приключват едни избори, преди изборите се активират някакви опозиционни настроения, за да пренастроят гласовете в подходяща посока, не много далечна от правилната, свършват изборите и всички опозиционни настроения изчезват, изпаряват се и се появяват едни леко протестни настроения от страна на синдикатите. Всичко ми звучи като един много лош сценарий, тъп филм, който сме го гледали и не ни е бил особено интересен.
Някой ни го режисира, или просто ние българите с апатията си допускаме този сценарий да ни се развива около нас?
Не знам, не съм толкова умен, за да го разбера това. Хич не обичам да говоря за това какви сме ние българите, но на моменти и аз го правя. Улавям се, че го правя. Казвам, че българите сме много адаптивни и това е проблем. Дали някой ни го режисира, дали преди все сме си мислели, че някой отвън ни режисира, сега си мислим, че някой отвътре ни режисира, а пък актьорите сме ние. Може би всички ние сме си виновни за това, в което се впускаме и за това, че имаме господар, сме виновни ние. Просто ние се чувстваме като слуги. Предполагам, че всеки от нас трябва да започне да си ги задава тези въпроси.
Как може да се случи промяната? Как може всичко това да излезе и от Facebook, за да промени всеки от нас нещо?
Като се появят правилните модели, на които да се подражава, защото това е най-основният проблем на обществото ни в момента и в последните няколко години. Моделите, на които ние подражаваме, дали ще бъдат псевдо културтрегери с неясно културно минало и още по-неясно културно настояще, дали ще бъдат някакви неясно как забогатели хора, или пък изкуствено изглеждащи жени... Моделите ни за подражание не са качествени. Всичко, върху което се гради едно нормално общество, се базира на някакви модели, които ние май сме си ги изродили в тези 20 години. Защото преди не беше точно така. Преди поне имаше някакви модели в изкуството и културата, които се опитвахме да следваме, изгубихме за известно време, имаше някакъв буферен период, а в момента всичко е тотална мъгла.
Казвате, че първата буква от азбуката е „Б", камък в градинката на медиите ли е това?
Да, категорично! Да обвиняваш медиите е много лесна позиция, но като човек, който работи с медиите, осъзнавам колко е трудно за една медия да поддържа позиция и да се опитва да бъде обективна, но смятам, че медиите възприеха този тон, който според мен идва отгоре, който е леко унизителен, и те търсят забавлението в този тон. Това ми намирисва на едно време, когато се смеехме на лафовете на Тодор Живков за проводници и полупроводници. Мисля си обаче, че цялото това нещо е нагло, когато се случват тези грозни неща в България - да умират родилки поради някакви нелепи случки и цялата черна криминална хроника. Нагло е един премиер да прави изцепка след изцепка, на която ние да се смеем. За много по-малки неща в други държави хората са си загубвали не просто позицията, а политическата кариера, а ние тук му се смеем и му се радваме. Това е показателно за нещо. Струва ми се, че започваме да се радваме на това, че ни тупат по дупето. Не ми харесва и смятам, че не съм само аз. Трябва да започне да се говори за тези неща, трябва да има някакви хора, които да се появят и да кажат открито своята позиция и тези хора трябва да дойдат от средите, които би трябвало да са най-мислещи. Интелектуалците къде са? Къде са младите хора, които тепърва ще градят тази страна? Няма ги. Интелектуалците ги няма в опозицията и пак не говоря за политика.
Може ли да се говори за младите, че вече са едно изгубено поколение?
Не знам да е загубено. Загубено за кого, за нас? Може би и за нас е загубено. Специално младото българско поколение, това, което би могло да бъде ядрото на едно ново общество, гледа навън. То не гледа към държавата. Случва ми се да говоря и да се запознавам с млади хора, тяхната идея е наистина да се разкарат, колкото се може по-бързо от тук, което е страшно.
Мислиш ли пътеводителят да напусне страниците на Facebook, да излезе, да има някакъв друг живот?
Какво ще се случи с него, не знам. Това е интересното на Facebook, че е толкова интерактивна медия, че вътре нещата се променят ежедневно. В момента има 700 активно четящи и това е за една седмица. До къде ще стигне, не знам. Сигурно ще има още хора, които ще го споделят. До къде аз ще мога да генерирам подобни принципи, те вече са повече от 45, също не знам. Какво ще ги правя после, нямам никаква идея. Мислех си, че трябва да отидат на хартия и по някакъв начин да ги дистрибутирам при някакви хора, на които това би могло да им свърши работа. Дали ще се случи, нямам никаква идея.
Как така да им свърши работа?
Мисля си, че една такава протестна книжка би могла да бъде подарена на определени хора. Има ли смисъл, какъв ще е ефектът, все още си задавам тези въпроси.
Определени хора, примерно властта?
Не само властта, защото дали един депутат ще го прочете това нещо, или няма, няма никакво значение. По-скоро хора, които бих искал да събудя; хора, чието мнение бих искал да чуя; хора, чиято реакция от една такава моя импулсивна инициатива може би е важна за всички нас, не знам, нямам идея. Това е една инициатива, която иска да предизвика хората и тръгвам от Facebook, виждам, че те се включват и започват да коментират, дават идеи и ме допълват. Не спорят все още с мен, което е интересно. Не знам, може би някой друг ще измисли какво да прави с този пътеводител, а може той просто да изчезне в един миг.
Хората свързват името ти със „Замунда банана бенд". Какво се случи с този проект?
Проектът не е свършил, просто аз се оттеглих от него. Той си беше много удачен за времето. Беше един много интересен и по-скоро сатиричен поглед. Тази маймунска държава, измислена, бананова република беше огледален образ на България тогава. Колкото повече гледам назад към нещата, които пеехме тогава в тези песнички забавни, толкова по-актуално ми звучат, което пак ме убеждава, че колелото се врътна много рязко назад.
