Вчера министър-председателят Сергей Станишев и министърът на икономиката Петър Димитров тържествено обявиха края на газовата криза. Въпреки това пред Дарик радио президентът Георги Първанов заяви, че кабинетът трябва да направи обосновано искане пред Европейската комисия за повторното отваряне на 3-и и 4-и блок на АЕЦ „Козлодуй”. Два от аргументите на държавния ни глава за това са, че двата реактора не са част от миналото и че АЕЦ „Белене” не е алтернатива на АЕЦ „Козлодуй”. Пред Дарик Георги Първанов призна, че кризата е хвърлила сянка върху отношенията ни с Русия и че са необходими енергични решения и на София, и на Москва в икономическата сфера.
Ето какво още каза президентът Георги Първанов в специално интервю за Дарик: Господин президент, руският газ вече тече към България. Приключена ли е за вас темата за рестартирането на трети или четвърти блок на атомната ни централа или смятате, че процедурата, която вече е задвижена, трябва да продължи и кабинетът трябва да поиска от Европейската комисия отварянето на един от двата реактора? Смятам, че кабинетът трябва да направи формалното, обосновано искане не заради процедурни причини, разбира се. Тази криза нанесе много щети на българската икономика не само в енергиен план. Тоест позоваването на чл. 36 от Договора за присъединяване може да засяга повече от един сектор извън онова, което се случи в енергетиката и аз съм сигурен, че правителството ще направи точно такова обосновано искане, защото щетите са далеч над 100 млн. лв. и мисля, че рамките на един толерантен диалог с Европейската комисия ние можем и трябва да ги убедим в необходимостта от това АЕЦ „Козлодуй” да заработи с трети и четвърти блок по степен на готовност, разбира се, така че да могат да бъдат покрити тези щети и за България, а бих казал и за съседните страни. Господин президент, нямате ли обаче усещането, че след като подписахме Договора си за членство в Европейския съюз, от темата за рестартирането на трети и четвърти блок се вадят само политически дивиденти, но не и електричество за съжаление? Защото не сме единни. Ние не бяхме и преди, и по време на самия процес на присъединяването, в частност при подписването. Ако бяхме единни, може би щяхме да завоюваме други, по-стабилни изходни позиции за решаването на този въпрос. Ние сме жертва на едно изкривено, нестратегическо, недалновидно решение на част от европейските ни партньори по темата ядрена енергетика. И това трябва да е ясно. Трети и четвърти блок бяха затворени не защото те са опасни, напротив, тяхната безопасност е доказана, а защото наистина това бяха политически искания на определени среди в рамките на Европейския съюз и ние не успяхме, преговарящите от българска страна не успяха да защитят нашия интерес. Но така или иначе проблемът стои и трети и четвърти блок не са част от миналото, както някои се опитват да внушат. Еврокомисар Меглена Кунева например. И не само тя. Аз виждам в някои от партиите, в това число и в рамките на коалицията, в частност НДСВ въпросите се поставят точно така. Не може да бъде част от миналото нещо, което може да произвежда безопасно ток, при това става дума за сериозни обеми и да решава сегашни проблеми и което е по-важно да създава възможност за инвестиране в бъдещето на българската енергетика. АЕЦ „Белене” не е алтернатива на АЕЦ „Козлодуй”. Ние съхранявайки, развивайки още известно време трети и четвърти блок на „Козлодуй”, можем да създадем повече възможности за инвестиции в „Белене”. В началото на февруари заминавате за Москва, където ще се срещнете и с президента на Русия Дмитрий Медведев, и с премиера на страната Владимир Путин. Смятате ли че газовата криза дискредитира Русия, като сигурен и лоялен партньор на България в енергийната сфера? Газовата криза показа, че нещата не стоят добре не само от гледна точка на източника на газ, но и от гледна точка на транзитьорите. И аз неслучайно в своята лекция по национална сигурност обърнах внимание върху необходимостта да се работи със страните, които са потенциални източници, нямам предвид само Русия. Знаете, че бях в четири-пет страни през изтеклата година, които са такива източници на газ, но и с онези през които ще се транзитира газът. Добре е, ако ние имаме своите съмнения в трайността на Русия като стратегически партньор, то тогава, какво правим за обезпечаването на Турция, защото това е другият клапан, другата най-непосредствена възможност. Поставям този въпрос, защото това показва и трябва да ни докаже, че ние трябва да имаме отворена политика и към едните, и към другите и когато възникнат затруднения да имаме способността, механизма за преодоляването на проблемите. Въпросът ми е по-скоро смятате ли, че тази визита е удобното време и правилното място да дадете знак на Москва за преосмисляне на отношенията между България и Русия? Ние преосмисляме отношенията от много отдавна. Аз твърдя, че имаме равноправни взаимноизгодни отношения във всички сфери. Визитата е планирана много отдавна, знаете, във връзка с Годината на България в Русия и не може да става дума за никакво отменяне или отлагане във времето. Разбира се, кризата хвърли сянка върху нашите отношения и това трябва да се осъзнае и в София, и в Москва и ние трябва добре да разберем, че са ни необходими смели, прагматични, енергични решения и от двете страни, засягащи преди всичко икономическата сфера и аз очаквам по време на тази визита да бъде даден и ясен знак за необратимостта на нашите отношения в прагматична посока. Още една важна тема – изборното законодателство. То е толкова неясно, бих казала, колкото беше и през цялата изминала година. Миналата година дадохте ясен срок на политическите партии - това беше ноември, да постигнат консенсус по това как да изглежда изборното ни законодателство. Иначе обещахте да инициирате референдум за това да има повече мажоритарност в нашите избори или не. Защо се отказахте от обещанието си да инициирате такъв референдум, сега е почти края на януари? Не съм се отказал. Все още в мен има надежда, каквато надявам се има и в мнозина други. Онова, което реши макар и много частично, непълно Българската социалистическа партия – да се ориентира към една мажоритарна квота в листата за бъдещия парламент от порядъка на около една четвърт – горе-долу толкова са 58-те депутати, които те предлагат. Ако това стане, това е едно частично решение, една малка, но необходима стъпка към налагането на мажоритарното в рамките на една смесена избирателна система. Аз не искам да правя самоцелни действия. Референдумът има смисъл тогава, когато са изчерпани другите средства. Твърде възможно е да се наложи референдумът да се проведе заедно с изборите, тоест той да бъде решение не за тези избори, а да отвори вратите за прокарване за мажоритарното начало от юни нататък. Аз си запазвам тази възможност. Избори в един и същи ден – парламентарни и за Европейски парламент, как ви се струва? Аз лично предпочитам този вариант, но не е моя работа да се меся, това е по-скоро парламентарен въпрос. Освен това само парламентът може да го реши, в това число може би и с корекция в Конституцията, която да позволи подобно тълкувание. Ако това не стане, разбира се, ще създадем необходимата организация. Въпросът е в това, че ще ни дойдат много два избора в рамките на два-три месеца и не е въпросът само в разхода на повече средства, демокрацията изисква средства и ние трябва да сме готови на това. По-скоро се опасявам, че това ще изтощи допълнително електората, че това ще доведе до едни изборни дебати, които по-скоро ще деформират самата дискусия, тя ще бъде отдалечена от същността, от необходимостта да се намерят управленски решения по едни или друг въпрос, да се очертаят някакви стратегически перспективи, а ще се фокусират нещата върху междуличностен дебат. Слоганът на 16-я рожден ден на Дарик радио тази година е „Моята първа любов”. Коя беше Вашата първа любов? Ако не беше много претенциозно, бих повторил думите на Христо Ботев от кораба „Радецки”, който се обръща към Венета: „После отечеството си, най-много обичам тебе”. След отечеството със сигурност това е моята съпруга.
