Прилагането на Изборния кодекс, а не текстовете в него са причината за забранителните списъци
Прилагането на Изборния кодекс, а не текстовете в него са причината за забранителните списъци / снимка: Sofia Photo Agency, Надя Коцева
Председателят на парламента Цецка Цачева в „Годината“ - 17.12.2011
48247
Председателят на парламента Цецка Цачева в „Годината“ - 17.12.2011
  • Председателят на парламента Цецка Цачева в „Годината“ - 17.12.2011

Председателят на Народното събрание Цецка Цачева в „Годината” на Дарик:

Вие от какво се лишихте в годината на кризата?

В личен план по-скоро съм лишила моите близки, тъй като криза означава преди всичко повече работа и търсене на нови решения, които са нестандартни в друга ситуация…

Т.е. наложи се повече да работите, твърдите…

Да, така може да се каже.

Така ли?

Лишила съм се от лично време за себе си.

Търсим име на кризата. Вие как бихте я нарекли?

Много сложен въпрос.

Трябва нещо велико да има в името, нали, за да се изживеем, че преживяваме голяма криза?

Аз съм имала поводи да споделя, че за първи път от съществуването на Европейския съюз въпросите са повече, отколкото отговорите, и в този смисъл каква е кризата? Политическа, икономическа, криза на еврото, криза на доверието, криза на общуването с гражданите. В този смисъл съм склонна да перефразирам един наш известен интелектуалец - Иван Кръстев, който казва, че кризата днес е тотална, навсякъде и няма гаранция и сигурност, на които… никъде и за никого…

Намерихте една дума, която върви с грейт, с велика - тотална криза.

Да, така е.

А трябва ли парламентът да одобри споразумението за икономическа и фискална интеграция, което се обсъжда в момента от Европа, или доколкото то ще е междуправителствено може да се приеме, че парламентът не трябва да се занимава с него.

Нашата конституция предвижда за актовете, които правителството по линия на Европейския съюз изработва, да информира парламента, и безспорно това ще се случи. Такъв дебат трябва да се състои и аз изпреварвам да информирам чрез вас гражданите, че още в понеделник в парламента стартира цикъл от дебати, дискусии, които ние сме нарекли европейски разговори в парламента, с участието на интелектуалци, на видни политици. Първи наши гости ще бъдат Елмар  Брок, член на Европейския парламент, и Жан-Доминик Джулиани, президент на фондация „Робърт Шуман”, заедно с президента Плевнелиев, заедно с представителите на гражданския сектор, на работодателски организации, на синдикатите, на граждани. В пленарна зала ще задаваме въпроси и ще търсим заедно отговорите, защото в една парламентарна република дебатът за това как трябва да участва държавата ни в международните си връзки, в политиките, които произтичат като задължения за нас от членството ни в Европейския съюз, според мен трябва да се състои на територията на парламента.

Да, ама едно е дебат, друго е формално одобрение. Според вас, позовавайки се на конституцията, не се налага парламентът да вземе решение за присъединяването на България към това споразумение.

Зависи как ще бъде зададена рамката след срещата в Съвета на Европа от 9 декември миналата седмица. Очаква се до края на тази календарна година да бъде избистрена юридическата основа на тези нови договори, които ще се подписват. Не е невъзможно по силата на решение на правителството да се изиска решение и на парламента да бъде препотвърдена позицията на правителството и да се търси консенсус на по-широка основа в парламента. И като казах консенсус, искам, така, да споделя моето мнение. То среща подкрепа в много от колегите, с които разговарям, и с имена в българската политика. Обществено-политическият живот във време на криза, каквато е безспорна, тотална, не може една партия да остава сама. Според мен тя трябва да търси подкрепа по важните неща, дългосрочните неща за България. И в този случай и по отношение пакта за стабилност ние продължаваме да търсим, като казвам ние, имам предвид групата на ГЕРБ, съгласие и подкрепа от най-широк кръг от парламентарно представените партии в парламента.

Ще бъдат ли внесени отново, като нов проект, конституционните промени, свързани с ограничения в областта на финансите, или ще продължите да настоявате, че пропуснатите конституционни срокове не са пречка да си се гледа онзи отпреди изборите проект.

Отговорът ми на този ваш въпрос ще зависи от това каква рамка ще бъде зададена от срещата на държавните и правителствени ръководители и в тази рамка, ако се налагат промени в конституциите, каквито очаквания имам, ако там има условия, които към настоящия момент в този проект не са залегнали, за мен не е невъзможно да бъде оттеглен този проект, който в момента е в Народното събрание, и да бъде внесен отново проект, пакт за стабилност, но на по-голяма основа и отговарящ на онези критерии, които ще ни бъдат зададени по линията на тази рамка за спасение на еврозоната.

С премиера обсъждахме в какво трябва да се инвестира в кризата. При вас, предвид това, че сте от Плевен, Белене е близо, логично е да ви попитам продължавате ли да смятате, това, което през 2010 г. няколко пъти казвате, че „Белене” е значим обект, ще се строи, ще стане по правилния начин. Продължавате ли да го мислите?

Онова, което мисля и в момента, и за съжаление времето между първите ми мисли по този въпрос и днешния ден не налага промяна в това, което ще препотвърдя при вас. За мен регионът, Плевен, съседните области нямат перспектива за икономически подем, а той влече след себе си всички останали - демографски и т.н., без такъв проект като „Белене”.

Вие искате „Белене” да стане?

Аз искам да има обект индустриален, такъв, който да може да създаде достатъчно работни места, да направи региона жив, защото, повярвайте ми, в момента…

Не, то може да е… Това, което казвате, то може да е като в Тайван - завод за компютри, нали, защо трябва да е „Белене”?

Нека да бъде завод за компютри, но тогава, когато стане ясно, че България няма нужда от „Белене”. Към днешна дата аз не съм убедена, че това е така. Разбира се, друг е въпросът на каква цена, при какви мерки за сигурност, защото в крайна сметка това е най-важното. За какво ни е работещ, голям, крупен обект, ако той по някакъв начин е вреден за нас, за нашето здраве и оставяме нещо вредно за бъдещето след нас и за нашите деца? Но фактът, че и в момента се строят такива централи, не бива еднозначно така, с лека ръка, само защото това е атомна централа, да се отхвърли и априори да се мисли, че това е нещо, което не бива да се случва.

Събитие на годината са и изборите. Според вас… включително това, което констатира и Конституционният съд в мотивите си към решението, с което не ги касира, дали налага промяна на изборния кодекс?

След като получих решението на Конституционния съд, съответно аз съм го разпределила на комисиите, които имат отношение към тази тема, заявявам съвсем отговорно пред вас, че много внимателно ще бъдат разчетени констатациите в това решение, препоръки, защото там се съдържат такива. Това е въпрос, който трябва да се обсъди и в мнозинството в парламентарната ни група, трябва да се вземе и съответното политическо решение. За мен не е невъзможно да има промени, които да направят изборния процес по-прозрачен, за да няма съмнение и след провеждането на изборите обвинения, които най-малкото вгорчават…

Е, то основният упрек беше, че много хора не са могли да гласуват заради забранителните списъци.

Вгорчават, така… заслужените… ако щете, радостта на онези, които са спечелили. А по отношение на забранителните списъци аз мисля, че тук не толкова нормите са пречката и самият изборен кодекс, който прилага… а по-скоро прилагането му от съответни институции. Някъде там за мен се крие фактът, че наистина има граждани, които без основание бяха лишени от възможността да гласуват.

Проблемите със специалните разузнавателни средства тази година също се нареждат сред събитията, които видяха медиите и после хората, които избираха събитие на годината. Ще промените ли правилата за СРС?

Те чакат своите законодателни инициативи от началото на тази календарна година. Тогава, когато има законодателна инициатива било от Министерски съвет или от група народни представители, тогава конкретно мога да отговоря на въпроса.

Вие какво бихте променили? Така, няма да ви оставя предвид образованието ви и авторитета ви като юрист, със сигурност може да кажете повече от това стандартно за един председател на Народното събрание изречение.

За мен тези средства са полезни тогава, когато чрез използването им се постига резултат в наказателния процес. За съжаление от това, което чета като цифри и като изводи, една малка час от използваните специални разузнавателни средства са годни, за да бъдат такова доказателство, от което да последват осъдителни присъди. И може би тук трябва да се търси мярата, балансът на нещата, но повярвайте, това е нещо много трудно. Ако някой си го представя че така леко може да бъде реализирано, аз съм готова, да заповяда, ще правим разговори, да се предложат готови текстове, като законодателна инициатива те могат да бъдат припознати от страна на народни представители. Темата е сложна, нееднозначни са отговорите, не бих си позволила аз да предопределям по някакъв начин тук във вашето студио занапред как ще се развият нещата.

Размириците в Катуница - друго събитие на годината, на почетното трето място в класацията. Според вас има ли въпрос към парламента, понеже всички казват това е всъщност доказателство за проблема на работата на институциите в България. Според вас парламентът трябва ли да бъде слаган в тази група, или правилата, които са написани, са добри, обаче другите не са ги прилагали?

Първо това, което се случи в Катуница, е финалът на едни процеси, които във времето при различни действащи правила са се наслагвали и днес става ясно, че шофьорски книжки за правоуправление, издавани без… нелегитимни и така нататък… Просто наслагване на неправомерни резултати при една нормативна система, която все пак е действала. Тогава, когато чувството за справедливост на български граждани не намира подкрепа в държавните институции, тогава се стига според мен до един такъв резултат. За мен в Катуница бе накърнено чувството за справедливост, което отделният човек има и очаква като негово основно право да бъде защитено от държавата.

А вие в коя група ще наредите по повод другото обсъждано в предаването събитие - арабската пролет, в групата на премиера Борисов и предшественика му Костов, които се изказаха доста скептично дали тази пролет не е пролет на  ислямистите всъщност и дали е толкова хубаво това, което всъщност се е случило в арабския свят, или напротив - на възторгнатите хора от падането на диктаторите.

Трябва да ви кажа, че възторг у мен никога не е имало по простата причина, че когато вървяха събитията в Египет, още преди финалната развръзка имах възможност да се срещна с Шимон Перес в Израел, който каза, че радостта ни от революцията, която върви там, много скоро може да се обърне в горчивина от последиците на тази революция. Наистина голям политик, и начинът, по който се развиха нещата във времето, го доказаха, но това на мен ми даде възможност да имам, как да кажа, като жълта светлина пред мен едно внимание по отношение на това, което се случва там. Да, гражданите имат правото да живеят в демократични общества, но всяко едно демократично общество трябва да има правила, там липсват правилата. И е много опасно кой ще изработи тези правила. В такъв един аспект чисто като парламентарист разсъждавам, че обществата за мен там не са готови.

Какво ще стане с правилата за пушенето? Ще подкрепите ли…

Дискусионна тема… Ще има дебати на територията на парламента…

Вие лично като председател на парламента смятате ли, че трябва да бъде забранено пушенето в заведенията?

Лично аз като председател на парламента успях да забраня пушенето в кулоарите на  парламента, в клуба на народния представител, в кабинетите на парламента.

Значи, само още малко трябва да дозабранявате… из цялата страна.

И тук трябва да се намери границата, защото всяка една абсолютна забрана влече след себе си нейното нарушаване.

Аз не останах, аз не останах с впечатление от това, което каза министър-председателят, че  политическото решение на партията е за някакви междинни варианти. Той каза навсякъде трябва да се забрани…

Решението е ясно, така както е в голяма част от европейските държави, а не само там. Наскоро се върнах от Индия, Индия, за която на пръв поглед бихме казали, че там едва ли не се пуши навсякъде. Няма такова нещо. В парламента, навсякъде, където…

Ще подкрепите ли забраната в този вид, в който я предлага правителството?

Не съм я видяла как е предложена, нека да видим.

Ами навсякъде, във всички заведения, с изключение на летища в специални помещения…

Специални помещения могат да бъдат поставени не само на летища, а и на други места в обществени сгради, защо само на летищата да има такова специално помещение?

Но в заведенията да има ли възможност да се пуши?

Нека да видя текста във вида, в който е предложен…

Не, аз ви питам без текст - да може ли да се пуши в заведение?

Зависи какво е заведението, ако имате предвид…

Ресторант, в ресторант да може ли да се пуши?

В ресторанта считам, че не е редно да се пуши.

Усмивка. Защо в ресторант няма да…

Защото в ресторанта…

Сладкарница.

В сладкарница. Не може моето право, аз съм пушач, и желание да пуша и желание да пуша да се сблъсква с правото на човека до мен, който не желае да бъде, да вечеря в ситуация на тютюнев дим.

Т.е. ще подкрепите.

Приемем самоограничението върху мен, ще подкрепя лично аз, защото всяко едно право трябва да се прилага дотам, докъдето среща  правото на другия срещу теб.

Накрая да напишете на тази картичка какво хубаво се случи през 2011-а, годината на криза.

Знаете ли, аз съм човек, който не обича миналото време и съм някак си така отворена към… погледът ми е напред, освен това 2011 г. календарно все още не е изтекла…

То хубавото предстои ли…

…и затова аз ще напиша, че… Какво хубаво се случи през 2011 г.? Пиша… най-хубавото все още предстои.