Финансовият министър Симеон Дянков представи във вторник Пакта за финансова стабилност на България, който ще влезе в сила вероятно от 2013 г. Въпреки че го представя като нещо много уникално, оказа се, че подобни програми имат във всички европейски страни. Пред Дарик председателят на бюджетната комисия в Европейския парламент и бивш министър на финансите и министър по европейските въпроси на Франция Ален Ламасур дори определи създаването на подобни пактове като „състезание между добри ученици”. Фискалният борд ще ускори пътя на България към еврозоната, смята Ламасур. Ето какво още каза той пред Дарик:
Какви са основните предизвикателства във финансовата и икономическата политика на Европейския съюз?
Сред всички страни членки на Европейския съюз ние имаме две основни притеснения. Първото е, разбира се, как ще приемат финансовата и дълговата криза. Трябва да бъдем сигурни, че подобни кризи няма да се случват отново. Това беше обсъдено преди около месец от Европейския съвет и от Европейския съвет на финансовите министри (ЕКОФИН) и се надяваме до няколко седмици да се постигне съгласие по този въпрос. Разбира се, всичко, което може да бъде направено на национално ниво, за да подкрепи мерките и да осигури фискална дисциплина чрез конституцията или чрез специфично законодателство, ще бъде добре дошло.
Второто голямо опасение е свързано с гарантирането на инвестициите, които трябва да бъдат направени, за да върнем конкурентоспособността и растежа на нашата обща европейска политика.
Смятате ли, че е добра идея страни като България, които все още не са влезли в еврозоната, да имат фискален борд?
Да, аз вярвам в това. Ние споделяме тази идея. В моята страна, Франция президентът на републиката заяви, че конституцията ни трябва да бъде подобрена, за да осигури възстановяването на бюджетния баланс колкото се може по-скоро. Както знаете, в Германия конституцията беше променена в тази насока. Други страни, например Унгария, също вървят по този път. Всъщност, в момента има известно съревнование между европейските страни за фискалната стабилност - като между добри ученици. Така че, за България и за целия Европейски съюз е добре да има нови финансови правила.
В България тези правила се наричат „Пакт за финансова стабилност”. Той се състои от три основни точки – дефицитът да не надхвърля 3 %, преразпределителната роля на държавата да бъде най-много 37 % и промените в преките данъци да стават с квалифицирано мнозинство в парламента. Какво мислите за този пакт?
Разбира се, това е работа на българския парламент да решава, но ние във Франция в момента подготвяме мерки, подобни на тези, които в момента се обсъждат в България.
Мислите ли, че ще има и други страни като Гърция и Ирландия, които ще имат нужда от финансова помощ от Европа, за да се справят с нестабилността си. Може би Португалия?
Не, надявам се, че не. Всяка страна е в различна позиция. Ясно е, че в Гърция лъжеха. Предишните гръцки власти лъжеха своя народ, лъжеха и Европейския съюз за числата – за брутния вътрешен продукт, за бюджета, за публичния дълг. Това беше в основата на дълговата криза на Гърция.
В Ирландия беше различно. Те не лъжеха, но те спекулираха и когато балонът се спука, те бяха много зле. В Португалия е още по-различно. Там има трудности, но се надявам, че те ще успеят да ги превъзмогнат.
И ако вземем някои от критериите за бюджета, за публичния дълг и валутния борд в България, моята оценка е, че всъщност страната не е в лоша позиция и това ме радва.
