Жълтата преса се отличава от т. нар. сериозна по език, стил, съдържание и.... истинност. Жълтата преса по презумпция тиражира слухове, които нарича „сензация", а сериозните вестници по правило пишат проверена информация и факти.
Българинът се информира от жълтата преса и тя е победила сериозната. В това е убеден заместник-главният редактор на вестник „Капитал" Алексей Лазаров. Потърсихме коментара му заради доклада на бившия американския посланик у нас Нанси Макълдауни. В секретен доклад от 2009 г., публикуван от „Уикилийкс" през тази седмица, тя твърди, че печатният медиен пазар у нас е наводнен от жълти издания „еднодневки", които са с анонимни собственици. Макълдауни смята и друго, че българските репортери и редактори са подкупни. „Това са неща, които публично се говорят у нас", казва пък Цветанка Ризова от „Нова телевизия". Тя обаче не иска всички журналисти да се слагат под един знаменател.
В медийната рубрика на Дарик тази седмица потърсихме и мнението на управителя на Darik Web Людмил Кърджилов. Темата тук обаче е друга - ще последват ли българските новинарски сайтове световните вестникарски интернет-страници, които „заключиха" част от съдържанието си и направиха достъпа до него платен?
Вестникарският пазар е залят с жълти вестници с кратък живот и анонимни собственици, които не плащат данъци и не спазват основни журналистически принципи. Статиите не се подписват и никой не е защитен от клевета. Репортери и редактори приемат подкупи, за да отразяват събития и да публикуват пропагандни статии, сякаш са новини.
Тази тежка присъда за българските медии е произнесена преди по-малко от 2 години от посланика на Съединените щати у нас тогава Нанси Макълдауни. Тезисите й са написани в доклад до Държавния департамент във Вашингтон, засекретен до 2029 г. Документът е от юни 2009 г., т.е. малко преди парламентарните избори у нас. Всъщност това, което казва Макълдауни, в България се говори отдавна. Но когато започне да го твърди американски дипломат, тогава то изглежда като звучен шамар, който носи след себе си меко казано обида.
Цветанка Ризова вече близо 10 години е автор и водещ на публицистичното предаване „На четири очи" в неделния ефир на Нова телевизия. Търсим я в качеството й на член на Комисията по етика в електронните медии. Ризова казва, че изобщо не е учудена от появата на доклада на Нанси Макълдауни до Държавния департамент на Съединените щати:
Вече прочетох достатъчно неща от „Уикилийкс". И аз съм сред тези хора, които смятат, че появата на „Уикилийкс" и на тези информации, които изтичат от там, е изключително полезна за обществото. Смятам, че всичко, което може да бъде показано на белия свят, както се казва, от зад кулисите, трябва да го направим. Беше въпрос на време да изтече и подобна тема, след като четохме за енергетиката, за политиката, за икономиката и какво ли не още. Дали е работа на един американски посланик, това си го решават американците. Аз лично не смятам, че е работа публично да говорят и да ни съветват тук у нас, вътре. Предполагам и нашите власти искат от българските посланици по света определен вид информация.
Четейки този доклад на Нанси Макълдауни, доколко ви се струва точен нейният анализ?
Първо, не знам дали това е целият доклад, дали това не е поредица от доклади, за да можем да преценим дали има пропуснати медии. Нищо чудно и Дарик радио, и Нова телевизия да се окажем в някакъв следващ доклад. Това е техническата страна на въпроса. Като цяло, това са неща, които публично се говорят у нас. Да, ние предполагаме, че има купени медии, предполагаме, че има репортери, предполагаме, че имаме водещи, които работят с определени лица, групировки, корпорации и финансови институции. Аз обаче съм от хората, които категорично отказват да говорят за общност и за категории хора, за професии като цяло. Смятам, че има подкупни журналисти и съм убедена, че има неподкупни, както има подкупни лекари и неподкупни лекари, както има продавачи, които са склонни да те излъжат в сметката, и такива, които са точни. На мен такова нещо не ми се е случвало. Но иначе ми се струва, че тя е уловила атмосферата в обществото. Мои приятели, които са извън медиите, така говорят за нас.
Алексей Лазаров освен заместник-главен редактор на седмичника „Капитал" е и член на другата етична журналистическа комисия - тази, която отговаря за печатните медии. Лазаров не просто не е изненадан от доклада на бившия американски посланик, а даже е разочарован, защото в него има само коментари и малко факти:
Как ви се струва този анализ? Доколко е точен?
Той ми се струва верен. Уви, нещата в него се описват по доста достоверен начин. Той е неприятен, но за съжаление това е положението.
И все пак вътре не се казва нищо за сериозни медии, а в България има и такива. Вие сте представител на вестник „Капитал", който излиза от доста години. Вътре обаче се говори основно за жълтата преса и за това, че българинът се информира основно от нея. Съгласен ли се с тази констатация?
Тук предполагам, че посланичката се е съсредоточила само върху негативните тенденции. Но да, като цяло, когато говорим за вестници, българинът по-скоро се информира повече от жълтата преса. Общият тираж на жълтите масови вестници е над 700 хиляди седмично, сравнен с общо 100 и няколко хиляди на т. нар. сериозни вестници. Жълтата преса е победила сериозната в борбата за хората. В момента се наблюдава такава тенденция, че нивото на българската журналистика, разбира се, има изключения, но като цяло спада и то доста сериозно. Българските медии имат много сериозни проблеми със собствеността си, с независимостта си от собствениците и от интересите, които те представляват. И това се отразява върху доверието на хората в тях.
Смятате ли, че това е част от някакъв по-голям доклад? Тук не виждаме имена на електронни медии.
Доколкото четох останалите телеграми няма основание да се смята, че това е част от нещо по-голямо.
И още една тема намира място в медийната ни рубрика тази седмица. Миналият път говорихме за възможността и у нас да бъде въведен платен достъп до сайтовете на вестниците. Първият, който го направи, беше Мърдок. От месец The New York Times прилага схемата на платения достъп и то успешно. Възможно ли е това да има продължение и то да засегне и новинарските сайтове. По темата говорим с Людмил Кърджилов, управител на Darik Web. Групата притежава 18 сайта:
Големи световни вестници наскоро въведоха платен достъп до интернет сайта си. Разбира се, те го правят с користната цел, ако могат да покрият поне част от загубите си, защото вестниците на хартиен носител търпят големи загуби, особено след като започна кризата. Може ли новинарски сайтове да бъдат платени или някаква част от тях?
Такава идея е трудно да се реализира в България. Предполагам обаче, че в бъдеще ще бъдат направени опити част от съдържанието на определени сайтове или пък цели сайтове да бъдат достъпни след плащане на определена такса. За мен обаче в момента в България няма условия за такъв тип платено съдържание по простата причина, че за да платиш за едно съдържание, то трябва да е уникално по своята същност. В новинарския бизнес, ако един от сайтовете си затвори съдържанието или поиска да бъде плащано за него, подобен тип новини, със същото съдържание, читателите или потребителите могат да открият в конкурентите сайтове. Тоест, ако един от големите новинарски сайтове си затвори съдържанието чрез плащане, той просто ще загуби читатели. Това ще се случи на практика и поради тази причина е възможно да се мисли в посока да се затваря уникално съдържание. Ако даденият сайт има такова съдържание, което е специфично, само негово и то е полезно за определен кръг от хора, е възможно да бъде поставена такава такса за достъп само до това съдържание.
На определена секция, в която има ексклузивно интервю, коментар, разследване...
Възможно е. Анализи, коментари... Това би могло да стане, но правя уговорката, че на тези страници пък няма да има търговска реклама. Проблемът е, че издателите на съдържание в интернет, а това е много скъпа дейност - да се поддържат новинарски сайтове с качествено съдържание, в момента покриват разходите си, които са много големи, от търговска реклама. Това е скъп продукт.
И смятате, че възвръщаемостта ще бъде минимална?
Издателят на добро съдържание в интернет трябва да получава приходи, достатъчни, за да се възпроизвежда това съдържание. Търговската реклама в момента е на ръба поради кризата. Тоест бизнесът започва да търси начини да може да се възпроизвежда, да печели добри пари, така че да поднася качествено съдържание. Начините са търговска реклама или затваряне на част от съдържанието или пък на целия сайт. А може да се търси и още по-различен модел. По такъв модел се забелязва, че сега се правят опити в Словакия, където се затварят определени секции, рубрики от няколко конкурентни сайта, но човек, плащайки месечна такса, има достъп до това съдържание във всичките тези сайтове.
Предполагам, че говорим за минимална такса.
Да, например 2, 3, 4 лева, което наистина е минимално, но пък на страниците на тези рубрики няма търговска реклама. Идеята, че тази такса ще стигне на издателите да покрият разходите, за да произведат това съдържание.
