Димитър Костов, подуправител на БНБ в предаването "Седмицата" на Дарик
Ще говорим за лихвите. Много се изписа тази седмица. Всъщност БНБ не определя основния лихвен процент, той е резултат. Вие го обявявате.
БНБ оповестява средната величина за предходния месец, като примерно последната лихва 3.92 е средна от равнища в началото на месеца, първият работен ден от порядъка на 5, 5 и малко в последния работен ден беше малко под 3, 2.97. Средното е 3.92. Тоест основната лихва пада с почти 2 пункта спрямо предходния месец и почти 3 пъти спрямо 3 или 4 месеца назад. Това е лихвата, която банките дават и предлагат по краткосрочни кредити, кредити от днес за утре. И защо пада? Защо пада толкова драстично? Какво е обяснението? Значи това е ефектът върху поведението на банките. Някъде през октомври, когато се разрази кризата на страховете след фалита на "Леман брадърс" по цял свят, не само тук, банките се бяха уплашили и съответно предлагаха много високи и търсеха много високи лихви за тези овърнайт депозит. Тогава се вдигна лихвата на междубанковия пазар. Впоследствие, след като се успокоиха нещата, съответно лихвата започна да пада. Но като цяло по цял свят в момента тенденцията е, фактът, не просто тенденция, фактът е, че най-скъпото нещо, най-голямата ценност е ликвидността и съответно за тази ликвидност и тези, които я имат, и тези, които я търсят, са готови да предлагат високи лихви. Е да, ама основната пада. Тази резултативна височина. Е, резултативната падна, защото междувременно основните централни банки намалиха своята основна лихва в опит да противодействат на тенденцията на увеличаване и всъщност българските банки, чиито майки оперират в съответните зони на действие на другите централни банки, преди всичко на Европейската централна банка, също почувстваха това влияние. А защо в България лихвата не пада толкова много, колкото в Англия? През седмицата "Банк ъф Инглънд" обявява лихва на най-ниско ниво в историята си. А тази история е дълга история. Значи лихвата не е едно нещо. Лихвата е система. Лихвата се състои от множество неща. Има лихви между банките, има лихви между банките и техните вложители. Има лихва между банките и техните длъжници. Всичкото това все е лихва. Лихвата на централните банки е тази, по която те дават пари на търговските банки, когато са в съответния паричен режим. При валутен борд не е така. Това, че централните банки намаляват лихвата, не означава и в момента това е фактът, че лихвите на пазара, т.е. за крайните клиенти се намаляват. И впрочем... И тук стигаме до най-големия въпрос. Е, защо, какъв е смисълът да констатира БНБ, че пада основната лихва, ако не пада лихвата на Петров, който е взел кредит да си купи апартамент? Значи, в условия на пазарна икономика не бива да забравяме, че в момента сме в една от най-сериозните кризи от Втората световна война насам. То целият свят се намира в такава криза. След като се намираме в такава криза, не бива да очакваме, че средата ще бъде същата, каквато преди 3 или 4 години или преди 2 дори, когато нещата бяха във възход и целият пазар беше образно казано, наводнен от ликвидност. Същата работа е като с една река. Когато реката е пълноводна, имаме равна хубава водна повърхност. Имаме наоколо зелени морави. Като спадне нивото на водата, какво излиза? Излизат тинята и калта. Ние в момента сме в тази ситуация и в момента отговорността и важното нещо е да се огледа всеки какво може да направи да не затъне в калта, а да остане все пак отгоре. Добре, но кога ще се усети от бизнеса, от гражданите ефектът от, хайде, нека не е от тази лихва, от основната лихва и това, че тя пада, а от освободените от централната банка 3 милиарда лева от октомври насам като блокирани резерви на банките? Тази мярка целеше да внесе успокояване в среда на несигурност. Ако не беше предприета тази мярка, лихвата щеше да бъде доста по-висока, но в никакъв случай не може да се очаква, че от една такава мярка ще се получат повече кредити или пък оценката за несигурността ще се промени. Несигурността идва от това, че големите пазари - американски, на развитите икономики пазарите, са в жестока криза. Така или иначе нашата икономика е тясно свързана с тези пазари и това няма как да не се отрази. И в момента така както производителите и бизнесът там се мъчи да пренастрои производствена програма, разходи да оптимизира, за да може да намери новото си място след кризата, същото се случва и тук. Но всичкото това протича в една среда на несигурност. Разбира се, ако по-скоро се изяснят мерките, които развитите икономики очертават с цел излизане от кризата и снемат несигурността, която там съществува, съответно ще се намали и несигурността, която се транслира и към нашата икономика. И тогава вече може да се почувства някакво успокоение на пазара и възстановяване към други стандарти на функциониране, каквито виждахме преди година и половина. Българските банки нямат проблем с парите, нали? Имат налични. Поне това обяснявате всички. Да, ликвидност има. Е, като нямат проблем, защо се надпреварват с невероятни оферти за привличане на депозити? Това, че има ликвидност, нищо не значи за цената. Фактът на несигурност се отразява върху цената на ликвидността. Да, има я, но тя става по-скъпа. А трябва ли според вас да бъдат обуздани банките? Защото има такава връзка, като даваш 10 процента лихва на тоя, дето си е дал парите на депозит в твоята банка, после, за да ги дадеш същите тия пари на някого, за да произвежда или да си купи нещо на кредит, ще му искаш 15 или 14. Значи, така или иначе централната банка като надзорна институция осъществява надзор върху дейността на банките по отношение на тяхната стабилност и платежоспособност. В рамките на този надзор се следи внимателно и какво е съотношението между цената на ресурса и цената на активите, какво е качеството на активите при различните цени на ресурси и на кредити, какъв е буферът, с който банките разполагат под формата на капитал, за да управляват рисковете, което е техният бизнес. Така че надзорът следи тези неща и в условията на така разгръщаща се конкуренция, общо взето, ролята на банката е да следи именно тази конкуренция да не води до нарушения в стабилността. Е, как можете да ги озаптите, банките да не предлагат абсурдно високи лихви по депозити? Значи, в последна сметка важното са не отделните рекламирани продукти, а какво се случва накрая като цена на ресурса. Има банки, при които е по-голям делът на нисколихвените депозити, които могат да си позволят за един малък сегмент да приложат по-високи лихви. Има банки, които... т.е. фактът, че много от предлаганите високи лихви, са така структурирани, че да не водят до рязко поскъпване на общата цена на ресурса. И каква е средната лихва по депозитите в България? Има ли такава величина? Има статистика, доста подробна, в която се вижда за различните депозити каква е цената. Какъв е ръстът? С порядъци, със сигурност не можете да говорите сега с конкретни числа. Е, не, доста трудно ми е, но статистиката произвежда данни от порядъка на 10 вида, различни видове депозити. Отделно, че цената на ресурса много зависи и от това на каква цена са взети средствата отвън, тъй като те не са малко, това са 18 милиарда лева, ресурсът, който отвън е дошъл в банките, което също си има собствена цена. И отделно има факта, че близо 8 милиарда е капиталът. Значи, тук е въпрос на анализ и избор каква цена ще сложим на капитала. Трябва ли гаранциите за влоговете да са обвързани с разумността на лихвите по тях? Както предлага също бивш финансов министър, Стоян Александров. Той смята, че гарантирането на 100 000 лв. или 50 000 евро за всички стимулира депозитен туризъм към банки с неразумно високи лихви, където рисковете са много по-големи, отколкото в други банки. Увеличението на гаранциите на влоговете, е колективно решение на държавите в рамките на ЕС. Предстои промяна на минималния праг в рамките на следващите няколко месеца, увеличение до 100 000. Това е минимален праг. Отделни държави имат и по-високи прагове в момента. При тази обстановка е неразумно ние точно да вкарваме ограничения. Може би има логика, но не му е времето. И е хубаво да се направи колективно и организирано в рамките на ЕС, защото иначе ще се получи така, че държавата, която предложи най-добри условия, де факто ще може да деформира пазара. Тоест тези, които безгранично гарантират, без никакви условия например, както е и в момента, свързани с размера на лихвите, ще привлекат всички депозити или голяма част от депозитите? Да, ще създадат илюзии по-скоро, което е по-опасно. Защото това упражнение си има и обратната цена, поемането на ангажименти от страна на държавата се отразява върху нейната кредитоспособност. Значи, видяхме, че в последните седмици на няколко държави от ЕС им бяха намалени кредитните рейтинги. Една от причините беше и доста големите, тежките програми за подпомагане на банковите им системи. Да, сигурно имат нужда, сигурно са по-зле, но това са фактите. Трябва ли да се разшири контролът от страна на централната банка изобщо върху даването на заеми в България? Седмицата даде примери с промяна в нормативната уредба на заложните къщи, които се оказва, че дават заеми на безгранични лихви, приемат безконтролно обезпечение и съответно хората изгарят. Така те се явяват и конкуренти на банките? В рамките на разумното... всъщност с последните предложени промени в Закона за кредитните институции се предвижда въвеждане на някаква форма на контрол върху дейността на небанковите кредитни институции. Но по принцип не е хубаво да си представяме нещата в такива екстремални направления, защото накрая може да се докараме, че който иска да вземе заем, да трябва първо да дойде да пита централната банка дали може да вземе. Да ви кажа, чувал съм, вие ще кажете вярно ли е, че в Австрия например не можеш да си даваш на брат, братовчед и другар ей така, просто заем. Че има режим, през който трябва да декларираш, да уведомяваш, че даваш, че има ограничения. Сега, вие със сигурност познавате по-добре законодателството. Не са ограничения, по-скоро правила. Значи, такива правила, реално погледнато... Защото тук всички наши бандити, като ги питаш откъде взе джипа, той вика баба ми даде на заем, от пенсията цял живот събрала. В последна сметка, не бива да натоварваме централната банка със законоохранителни функции. Да, има държавата доста институции, които се занимават и с това... Въпросът е, че вие обаче, регулирате една сфера, банките. Докато остава една огромна безконтролна сфера, която прави същото като банките. Значи, централните банки, надзорните органи, защото не навсякъде това са централни банки, регулират финансовото, банковото посредничество с цел на постигане на дадено определено публично благо. А това е именно стабилността на взаимоотношенията между вложители и кредитори, и преди всичко защитата на вложителите. Да, безспорно има и други публични блага, които трябва да се регулират, но трябва да е много ясно какво е публичното благо, което преследваме, и кой е органът, който е подходящ да го регулира. Защото иначе ще се получи дублиране между отговорностите, създаване на множество излишни публични органи. През седмицата "Дойче банк" обяви също, че излиза на загуба. Странно ми е, аз не разбирам от финанси в тази степен, в която вие, но става ми все по-неспокойно, колкото повече всички вие ме успокоявате колко добре са българските банки. Простата ми логика е, че не може "Дойче банк" да загубва огромни пари, в целия свят банките да са толкова зле и само нашите да са някакви прекрасни острови, в които аз не трябва да виждам никакъв проблем. Има доста съществени разлики между, да речем, германската банкова система и българската и между американската и българската. Българската банкова система последните 10-12 години работи при едни много по-строги изисквания. Значи примерно капиталовата адекватност, т.е. съотношението между капитала, с който се разполага, и поетите рискове. При минимален стандарт, така, общоприет, от 8 процента за българските банки минималният стандарт беше 12 процента. И надзорните наблюдения се интензифицираха от нива над тези, дори над тези 12 процента. Отделно много строги изисквания за ликвидност, доста по-високи, отколкото за редица банки в развитите икономики. И не на последно място факт е, че българската банкова система не е, все още не е навлязла в сферата на тези сложни финансови продукти, на които сега им викат токсични активи. Да, беше малко по-назад в, да го кажем, технологично отношение, но това икономиса експозицията... Тоест един път изостаналостта ни да е предимство, това е истината. Не, не е само това предимство. При първото предимство са по-строгите регулации. В момента държавите, които ги удари кризата най-много, затягат банковите регулации постепенно. Докато при нас открай време са доста по-строги регулации. Да, сигурно им беше по-тежко на банките да работят в такива по-строги изисквания, но сега това се отплаща. Повече от десет години по-късно идва време да отговаряте пак на въпроса трябва ли България да има предпазно споразумение с Международния валутен фонд. Вие бяхте финансов министър в онези бурни години, когато МВФ беше едно магическо съкращение за българите и всички обсъждаха какво ще каже МВФ и какво ще стане със споразумението ни с МВФ. Има една важна разлика. В момента валутният резерв е над 12 милиарда евро. Вие нямахте нищо тогава, нали? Практически да. Трябва ли сега споразумение? След малко ще го обосновават НДСВ, че е необходимо. За... "страх лозе пази" горе-долу е тяхната позиция, нали, ние да имаме едно, ако закъсаме, че може да вземем едни пари от МВФ. Значи, според мен в момента не е толкова остро наложително да се сключва предпазно споразумение. Даже има известна доза риск, че ще се изпрати погрешен сигнал на външните пазари. Ама да, ама други го правят, четох, европейски държави. Е, точно затова е проблемът със сигнала, защото го правят тези, които имат нужда, и то не предпазни споразумения, а реални споразумения. Готов ли сте да национализирате като ръководител на банковото управление на централната банка, изпълнявайки препоръката и на бившия главен икономист на МВФ Кенет Роглас. Той казва единствен изход от кризата е национализация на трезорите. Сигурно е говорил за Щатите. Стоян Александров говори обаче за тук. Той казва: БНБ трябва да е готова за една нощ да прибере, независимо колко велик е западният собственик на някоя българска банка, за една нощ да я национализира безкомпромисно. Ами Законът за гарантиране на влоговете, Законът за несъстоятелността на банките са факт от близо десет години и там е разписана процедурата. Ние готови ли сме с процедура да действаме като американците или като западноевропейците за една нощ да се събуждат тия банки вече държавни, ако се наложи? Значи, законодателният режим е налице. Като процедура обаче толкова ли бързо ще стане? Техническите процедури изобщо не са толкова сложни. Въпросът е дали има нужда. Според мен доста голяма разлика има между нас и американските банки. Не би имало нужда. И на второ място, това, което според мен се наблюдава като проблем сред... в западния свят, при тези инжекции от страна на държавата е, че не се действа достатъчно категорично да стане ясно, че акциите на сегашните акционери струват много и наличният мениджмънт също трябва да се смени. Последните, последната седмица се... почнаха да предприемат действия и в тази посока, и да допълват мерките, които предприемат. Беше оповестено как ще се редуцират, т.е. практически ще се елиминират бонусите на досегашния мениджмънт, беше оповестено как ще се сменя досегашният мениджмънт, но така или иначе първите действия, които бяха предприети още миналата година, малко пропуснаха този елемент. Но факт е, че българските банки за момента са доста далеч от такива ситуации. Накрая - еврото. Вие към коя група се подреждате? Към тая, която казва "дайте да го приемем предсрочно и бързо, колкото може по-бързо", или към групата на такива като Сорос, които казват, че еврото просто ще умре, защото се набълбукало с американски ценни книжа чрез европейските банки, токсични ценни книжа, както казвате. И двете са крайности. Аз предпочитам да се придържам към по-трезвия разум. Кога България трябва да въведе еврото? Когато има готовност. Но това се отдалечава с кризата нашата готовност или не? Не, значи факт е, че на практика ние сме вързани с еврото по един механизъм, който работи добре и допринася за създаването на сигурност. Извън това има криза, но тя е нещо различно, трябва всички така, както развитите икономики, така и развиващите се, включително и ние, ще трябва да си намерим новото място. Защото кризата всъщност е част от пазара. Просто пазарът така се развива. И кризата не е просто природно бедствие, струпало се отгоре ни, а време, когато всеки трябва да осмисли, да намери своето място на пазара, да види какво предлага, дали предлага това, което се търси, дали го предлага на цената, на която се търси. Това важи и от най-малката фирма до такива гиганти като американските автомобилостроители, които трябва в момента да осмислят дали произвеждат точно това, което се търси на пазара. Тъй че кризата има и тези измерения, които са не по-... може би най-важните са.
