Интервю

Плоският данък ще ощети, тези които лъжат

1 септември 2007 12:44

Заместник-председателят на Българската стопанска камара в интервю за Дарик радио.

Г-н Тебеян, очакваха ли работодателите, че правителството ще вземе предвид искането им да се въведе плосък данък и в България?

Откровено казано, такива искания специално за плосък данък бяха поставени, но не се очакваше, че толкова бързо правителството ще откликне. Общо взето бих казал, че работодателите бяха изненадани от тази идея.

По какъв начин 10-процентния плосък данък ще се отрази върху работата на бизнеса? Ще излязат ли на светло фирми, които до сега са работили в сивата икономика?

Аз бих казал, че по начало плоският данък засяга в по-голяма степен засяга не самите работодатели, а колкото висококвалифицирания персонал получаващ по-високи доходи. Доходи над 450 лева. Затова, защото самият собственик на фирмата има хиляди начини своето потребление да го прекара през счетоводството на фирмата и да го отчете като разход. Така, че плоският данък преди всичко стимулира висококвалифицирания труд. Труда на хората с дефицитни професии, с добро заплащане, които имат заплати над средната за страната. В този смисъл, аз бих казал, че плоският данък е по-скоро един стимул за повишаване на квалификацията и за получаване на по-високи доходи, отколкото някакъв стимул за самите работодатели.

От страна на правителството обявиха, че са приели основните насоки, по които ще се разработи Бюджет 2008. Там е записано, че заради въвеждането на единния 10-процентен данък върху доходите, те ще компенсират хората с най-ниски заплати. Става въпрос за държавния сектор. В частния има ли такива намерения?

Искам да ви информирам, че преговорите за минималните осигурителни прагове, които текат в момента, дават много обнадеждаващи резултати. Имам вече информация за договорените минимални осигурителни прагове в машиностроенето, металургията, химическата промишленост. Сега току-що получих и договореностите в пивоварната промишленост. Виждам, че там минималните осигурителни прагове, а това са началните заплати за съответните категории персонал нарастват с 25 – 30 процента, въпреки препоръката на социалното министерство да се стремят поне към 20-процентно увеличение. Това показва, че въвеждането на плоския данък и евентуалните съмнения, че това ще ощети хората с ниски заплати ще бъдат опровергани, именно заради това голямо увеличение на заплатите, което се очертава. Искам също да кажа, че повишението на минималната работна заплата с 40 лева от 180 лева на 220 лева неизбежно ще изтегли и останалите заплати нагоре. Не на последно място е и фактът, че в българската икономика се очертава дефицит на работна ръка. И то на хора с по-добра квалификация и на хора от дефицитните професии. Това показва, че въвеждането на плоския данък вероятно няма да ощети хората с ниско заплащане в частния сектор.

Очаквате ли от страна на синдикатите да започнат извиване на ръце на работодателите с цел да се постигне още по-висок процент на увеличение на заплатите?

Общо взето при преговорите синдикатите са настоявали за по-високо увеличение на заплатите и както виждам хората се договарят. Поне в тези браншове, за които аз имам информация. Все пак това са браншове с доста голям брой заети – машиностроене, металургия, химическа промишленост и т.н. Така, че смятам, че общо взето ще се получи едно по-сериозно увеличение на заплатите през следващата година. Нещо повече – ако има някакви потърпевши от въвеждането на плосък данък, това няма да бъдат хората, които са в светлата икономика, затова защото както ви казах там заплатите ще се повишат. А също и минималната заплата ще изтегли останалите заплати нагоре. Тези, които ще бъдат ощетени ще са тези, които лъжат. Тези, които да речем обявяват, че получават 200 лева заплата и не плащаха никакъв данък, а в действителност получаваха разликата от заплатата си на ръка, сега ще бъдат принудени да внасят поне някакви 20 лева под формата на данък.

Ясно е, че за да се изсветли още повече икономиката, пък и Стопанската камара има една такава акция, започната още в началото на годината, най-голямо влияние оказва осигурителната тежест. Правителството обеща и каза, че от 3 октомври с още 3% пункта осигурителната тежест.

Да, това вече е в ход и е обявено в основните предпоставки на разработвания на бюджета за следващата година. Предвижда се намаление с 2% на вноската за безработица на вноската за безработица, което е нормално, тъй като този фонд излизаше със 220 млн. излишък. Предвижда се също намаление с 1% на вноската за пенсии, според нас би било по-удачно да се намали с около 0,5% вноската за пенсии и с половин процент да се намали вноската за фонд „Гарантирани вземания” на работниците при несъстоятелност на работодателя, защото досегашните данни показват, че само от лихвите при депозита от фонд в БНБ се получават повече приходи, отколкото са годишните разходи на фонда. Така че за нас по-удачно би било да не се трупат парите в този фонд и да стоят неизползваеми, а по-добре половината процент да отиде във фонд „Пенсии”, където винаги има дефицит.

Зная, че сте правили изчисления. Трите процентни пункта, които ще бъдат въведени от октомври месец, достатъчни ли са? Ще искате ли ново намаление на тази голяма осигурителна тежест до края на мандата на правителството?

Безпокои ни това, че и за следващата година се залага един излишък от 2,5% процента от БВП. Според мен една голяма част от БВП ще се преразпределя през държавния бюджет, така че за мен логичното би било, ако ще се трупат такива големи излишъци – по-добре да се намаляват още осигурителните вноски. Ако държавният бюджет среща някакви затруднения, виждаме, че ще излизаме на дефицит, то тогава бихме могли вече, че не трябва да има намаление на осигурителните вноски, дори напротив – би трябвало да се увеличават. Ние сега трупаме някакви излишъци, които се преразпределят през бюджета, накрая запушват някакви дупки, без това да е гласувано в Народното събрание. За нас това не е логично. Не е логично да събираме големи данъци и накрая да трупаме бюджетни излишъци. Всички тези очаквания, че така ще се намали дефицитът по текущата сметка, се оказаха илюзорни. Всяка година има големи бюджетни излишъци, но това не намалява дефицита по текущата сметка, защото той се дължи на съвсем други причини.