- Около 80 общини без автобусни превозвачи
Председателят на Националното сдружение на автобусните превозвачи Ивайло Константинов обяви пред Дарик, че броят на фирмите в сектора непрестанно намалява, а дори и големите фирми работят без увеличение на печалбата. Повечето от превозвачите с по един и два автобуса вече фалираха, коментира Константинов. По думите му 80 общини в България изобщо нямат регистрирани автобусни превозвачи. Константинов предложи правителството да намали ставката на ДДС за автобусния бизнес, както и да се бори част от парите за транспорт от европейските фондове да отиват и за автобусния бранш. Ето мнението на Ивайло Константинов:
Тази година по линия на международните превози се запази нивото от миналата година, тоест не продължава спадът по отношение на рентабилността, бяхме около нулата. А по отношение на междуградските превози спадът се задълбочи с около 4 процента. Що касае това с колко са намалели фирмите, е трудно да се каже във всеки момент. Няма големи или средни предприятия, които официално са обявили ликвидация, но малките фирми, които преустановяват съществуването си, обикновено го правят с продаването на единствения си или двата автобуса, които имат. Що касае членове на сдружението, които на този етап са прекратили членството си заради това, че са обявени в несъстоятелност или са обявили ликвидация, имаме към момента само три такива предприятия.
Този бранш беше рентабилен до момента, в който най-новият автобус в България, с който се обслужваше редовна автобусна линия, беше 20-годишен. В момента, в който тръгнаха инвестиции в тази посока, всички разбраха за какво става дума. Факт е, че това, което се случва в България, се е случило навсякъде в Европа. Факт е, че и никоя институция на този етап не обръща достатъчно внимание на бранша, за да заздрави позициите му. И при перфектна организация и добре свършена работа ние не можем да бъдем рентабилни. Ето заради това във всички европейски страни програма “Транспорт”, включително и “Регионално развитие”, касае и финансова помощ и бенефициране на някои от транспортните предприятия с цел помощ при инвестицията им при покупката на нови транспортни средства.
Допълнително да ви подпомогнат да си купите нов автобус например?
Да, това се е случило вече в почти всички европейски страни. Един автобус струва в най-добрия случай половин милион лева. Имаме някои допълнителни утежняващи фактори в бизнеса. Това са няколко допълнителни типа конкуренция. Тези безкрайни субсидии за железницата, които ние не възразяваме, че трябва да ги има, но е логично и за нас да ги има, след като и ние предоставяме такава обществена услуга. А още повече, че и европейската директива задължава обществените институции да ни обърнат внимание в тази посока.
Казахте, че една от мерките, които могат да подпомогнат бранша, е да се намали ДДС, например да бъдете подпомогнати като сектор туризъм. От 20 на сто на колко би могло да падне ДДС-то за автобусния бизнес?
Това е въпрос, който подлежи на анализ и аз едва днес за първи път го повдигам като такъв. Да бъде предварително съгласуван с Министерството на финансите и тогава да получи публичност.
Кога според вас може да се случи?
Честно казано, не съм оптимист. По логиката, по която туристическият сектор получи подобна преференция, бихме могли и е нормално да я получим и ние. Ролята на автобусните превози като икономически сектор винаги се е подценявала, което мен лично много ме е дразнило. Никой никога не можа да прецени, че това е едни съвсем реален и с не нисък дял сектор, който, ако си спомняте, имаше един момент през 2008 година, когато спряхме за един ден, разбраха и съседите ни за какво става дума. Така че от тази гледна точка едва ли е нужно да се случват такива неща, за да чуе някой проблемите ни.
Казахте, че има около 80 общини, които нямат автобусен транспорт. Дайте пример за някоя от тези общини.
Това е целият Делиорман, на практика няма превозвачи. И Ямболският край със сигурност почти всички общини нямат превозвачи, освен тези, пътуващи до големите градове. В Пещера или Батак, в Пазарджишкия регион непрекъснато общините предявяват претенции пред националното сдружение да им осигурим превозвачи в региона заради това, че нямат превозвачи по общинските схеми. Истината е, че няма такъв икономически интерес.
С какво се возят там хората?
Срам ме е да кажа. Возят се кой с каквото намери, като започнем от каруците и стигнем до лекия автомобил на съседа.
