Системата на парламентарната република се изчерпа и това се случва не за първи път в българската история през последните 135 години - причината се крие в това, че сме народ с авторитарна култура. Това заяви в интервю за Дарик историкът проф. Божидар Димитров. Според него трябва да се обсъди дали на страната е нужна президентска република, при която нямало да се допуснат безпринципни договорки между партиите и зависимостта на правителствата от един човек, както се случвало сега с кабинета „Орешарски", който се крепял на Волен Сидеров. „Хората ще решат съдбата на това правителство", коментира още проф. Димитров, според когото диалог и възможно партньорство между БСП и ГЕРБ в момента не се очертава, но не били изключени след нови избори. Ето какво още каза пред Дарик Димитров:
Ще започна от резултатите от изборите. Те доведоха до една патова ситуация и между нас казано, вече винаги ще бъде така, ако не се вземат мерки за промяна на политическата система. За мен е ясно, наблюдавайки развитието на България през последните 135 години, че за пореден път системата на парламентарната република се е изчерпала. Тя не се изчерпва за първи път в тези 135 години. Тя се е изчерпала веднъж в 1887 година, когато Стамболов без да отменя конституционната парламентарна монархия с много ограничени права на монарха; изчерпала се е в периода 1921-1923 година, когато Стамболийски, без да отменя пак парламентарната демокрация, на практика установява диктатура; изчерпала се е в 1934 година, когато ситуацията е разрешена с военен преврат, без партии и с мажоритарно избрани кандидати; толкова се харесва тази система на царя, че той я запазва. За периода на комунизма няма да говорим. Малко хора знаят, че поне формално и по конституция имахме парламентарна демокрация. Много хора, особено млади, не знаят, че никога не сме гласували за БКП през тези години. Гласувахме за Отечествения фронт - коалиция от комунистическата партия и Българския земеделски народен съюз. И сега парламентарната демокрация също се изчерпи. Тя се изчерпи още през 2001 година, но на два пъти тези, които редят политическия ни живот, измислиха силни фигури, които да поведат след себе си народа. Веднъж беше царят, втори път Бойко Борисов. Като веднага казвам, че Бойко Борисов все още не е изчерпан. Той вероятно ще спечели парламентарните избори когато и да се състоят. Но това не променя общата картина. Това го усещат и протестиращите. Но за съжаление липсата на дълбока политическа култура им пречи да намерят правилно решение. Затова тъй нареченият протест е абсолютно справедлив. Наистина да назначиш господин Пеевски за началник на българското ФБР, това означава все едно Рузвелт да назначи през 30-те години Ал Капоне за шеф на ФБР, както сполучливо отбеляза един коментатор. И това очевидно преля чашата на търпение. Но за съжаление аз не виждам дълбоки идеи, които да доведат до промяна на системата. Всички искат промяна на системата, но търсят решението другояче. Ако питаш организаторите на протеста през февруари, те повтаряха в захлас мажоритарни избори и отмяна на политическите партии. И един водзщ на политическо предаване попита не помня Янко или Йоана, или Ангел какво им говори името Кимион Георгиев. Те казаха, че не познават такъв човек. След това ги попита датата 19 май дали им говори нещо и нищо не им говореше. Тези хора, макар и избрани мажоритарно, е ясно, че не могат да управляват България, след като не познават най-близката й история. А точно тогава бяха реализирани идеите им. Първо от деветнадесетомайците и след това от цар Борис Трети. И резултатът беше трета национална катастрофа.
Така не се ли въртим обаче в същата какафония от идеи?
Разбира се. Всички казват „Велико народно събрание" и ако ги запитате какво ще прави това Велико народно събрание, какви промени ще направи, никой копче не може да ви каже. Втората мантра е нов Изборен кодекс - 50 на сто от депутатите да бъдат мажоритарно избрани. За бога, ако бъдат 50 на сто от депутатите избрани мажоритарно, как ще бъдат избрани, след като нямат пари. Те са частни, почтени хора, приемаме, но те нямат пари, за да се рекламират. А партиите ще имат пари. Очевидно партиите, които също ще обявят мажоритарни кандидати, скрити, ще оберат мажоритарния вот. Дори да допуснем, че влязат 50 процента честни, почтени, несвързани с партиите хора, знаете ли за колко време ще ги кипят? За три вечери. Ако не всичките, то значителна част. Така че всички тези работи няма да сработят. Просто ще продължи агонията на системата на парламентарната демокрация и пак ще се образуват съюзи, които ще бъдат странни. Какво по-странно от сегашното? В това е най-големият скандал. Една партия, обявила се за националистическа - само аз знаех, че не е такава, защото аз самият съм националист и знам, че тази партия просто не е свършила нищо националистическо през тези осем години. Защото подпалването на рогозките на джамията Баня Баши не е национализъм, а е ксенофобия и нещо друго, не и национализъм. Нацията се състои от всички етноси в една държава. Тя се състои от българите, турците, циганите и всички останали.
Въпросът е има ли инструменти, с които тези, които недоволстват и ясно заявиха протеста си, могат да се преборят със задкулисието - битка с олигархията, с онези, които зад сцената дърпат конците?
И тук има няколко мантри, за които хората не си дават сметка. Какво значи олигархията? От гръцко време се ражда този термин, преди 2500 години и се има предвид богати хора, които са влезли във властта или управляват чрез подставени лица. Ама вие смятате ли, че американският президент се избира ей така, заради хубавите му черни очи, хубавата стройна фигура и така нататък? Смятате ли, че зад американските президенти не стоят примерно „Дженерал мотърс", „Шеврон" и така нататък? Защото един американски президент, когато започне да събира пари, точно тези корпорации му дават пари и в момента изборните кампании в САЩ струват три-четири милиарда долара.
Тоест минахме в крайността твърде утопично да търсим политика без задкулисие, каквато няма?
Няма такава никъде по света. И няма и да има. То е нямало още в антични времена. Когато се е раждала демокрацията в Атина, се знае, че още тогава се създават клиентелистки партии. Тоест стоят едни богати хора зад народните избраници, които менят своята политика. Друг е въпросът, че в този чист вид демокрация, която искат - вярвам - протестиращите не само че не съществува никъде по света, но дори е вредна. Не може да вървиш срещу капитала. Но трябва да се намери modus vivendi. Българските индустриалци не трябва да бъдат от латиноамерикански тип, но да бъдат да речем като в Италия. Да речем какво прави Анели - собственикът на „Фиат"? Всяка година той вика трите големи профсъюза и ги пита какво искат по скала мобиле (подвижната скала за вдигане на доходите). Споразумяват се за 8 на сто повишаване на заплатите. Тогава Анели иска за тези осем процента повишаване на следната производителност. Тоест капиталът трябва да се разбере с работническата класа. И тогава ще бъде по-добре за всички. Просто трябва да се установи капитализъм с хуманно лице в България.
Хората обаче се подразниха на безскрупулното смесване на бизнес и политика. Това не мина ли границите и има ли начин за разкъсване?
Аз ви казах сполучливото определение на един коментатор - „Ал Капоне през 30-те години начело на ФБР". Това беше случаят „Пеевски". Оттук нататък наистина, тоест аз знам какво да се направи, но знам, че никой не обсъжда политическа система президентска република. Какво ще ни помогне ли? Всичко това, което наблюдаваме, не може да се случи - безпринципни договорки, правителства, които се крепят на „средния пръст на един човек", на Волен Сидеров. Пак много сполучливо определение на един коментатор. Защото биометричните данни се вземат от средния пръст. И снощи един коментатор каза, че „правителството се крепи на средния пръст на Волен Сидеров". То има и дълбоко символично значение, макар по един нецензурен път. Нищо такова няма да има при президентска република. С един глас да спечели президентът, формира правителство и то започва да управлява. Ако има успехи, ползите са за него. Ако има неуспехи - сменя се президентът и толкова. Все пак президентът не е монарх да управлява докато е жив и после синът му и после внукът му.
Говорите за президентска република...
Хем оставаме в рамките на демокрацията, хем постигаме една стабилност в управлението.
По-скоро това е парламентарна република с разширени президентски правомощия или?
Не, директно президентска република, няма смисъл да правим половинчати неща. Това е моето мнение. Нека да го обсъди обществото и да види дали наистина ще му донесе полза или не. Казват „Ама много бързо ще се установи авторитарен ред в България". Че през тези 23 години нямаше ли авторитарен ред? Не бяхме ли всъщност премиерска република? И при Иван Костов, и при царя, и при Бойко.
И при Бойко Борисов.
Не бих казал, защото ще дойде време и ще плачем за Бойко. Казвал съм го много пъти. Това беше може би най-демократичното управление. На втория ден „диктаторът" си подаде оставката с една пукната глава.
Не е ли обаче от държавническа гледна точка партията с най-много гласове в този парламент, макар и останала в опозиция, да не стъпва в Народното събрание? Защото говорим за трудна ситуация, в която е държавата.
Вероятно са имали своите основания. Гербаджиите твърдят, че са били подложени на провокации, които е трябвало да доведат до сбиване и като гледам определения за шпиц командос какво правеше в парламента - налиташе на групата да се бие, да ги обижда, това наистина е така.
То е така, въпросът е, че могат да се карат, да се бият, грубо казано, но парламентът е теренът, на който да се вземат решения.
Не, не бива, ние не сме тайландски парламент или дори южнокорейски, нито дори украйнски, там се млатят. Понякога и в руския се млатят.
Идеята е, че ГЕРБ се държи като сърдито дете, което отказва ролята на опозиция. Отказва дори да води разговори. Друг е въпросът какво е поведението на левицата.
Не е отказвал да води разговори. Отказани му бяха в самото начало. Сталин наричаше едно състояние на духа опиянение от успехите. Факт е, че в първите дни бяха опиянени от успеха си, от общата победа над ГЕРБ. Иначе нямаше да назначат Делян Пеевски. Но те бяха толкова уверени, че са победили. Сега с отсъствието си ГЕРБ показва, че не са победили, че зависят от един човек и по-точно от средния му пръст. Ако натисне копчето, ще има парламент. Ако не натисне копчето, няма да има парламент. Пропусната беше една прекрасна демократична възможност, която при едни нови избори за мен е единственото решение.
Кабинет ГЕРБ-БСП?
Да. Така наречената „голяма коалиция". Тя се практикуваше дълги години в Германия, в момента е в Италия. При нас казват „ама така ни обидиха", лични обиди на двамата водещи. Ами извинявайте, ама най-хубавата дума, която използваше за сегашния си съюзник Берлускони, не искам даже да я произнеса. Берлускони знаете, че е цапнат в езика и такива думи използваше за него...
Тук се искат извинения, има обиди. Не се ли взират прекалено в пъпа си двамата лидери и изобщо основните политически фигури?
Има едно правило, че политическият мениджър би трябвало да прощава личните обиди в името на нацията. Топката вече не може да се върне назад. Може би наистина нови избори и оттам нататък да му мислят. Защото някои казват, че ще се повтори. Няма да се повтори. Атака няма да влезе в следващия парламент, това е ясно. Нейните избиратели стоят изумено, гледат и не могат да повярват на очите си. БСП и ГЕРБ ще запазят позиции, турците да не говорим. И оттам нататък може да влезе и този блок, който ще образуват старите десни партии, макар че те май се и отказаха, още не бяха почнали да правят блок и вече се скараха. И оттам нататък да сядат да му мислят двете големи партии.
Ако пак го играем така, не изключвам след нови избори, на третия ден да има отново хора на улицата.
Нали ви казах - блазня се като историк да бъда по-широк. Голямата беда е, че при нас системата на парламентарна република или монархия много бързо се изчерпва. защото сме народ с авторитарна култура. Ние 12 века до 1879 година сме управлявани авторитарно - от царе, византийски императори, турски султани. И изведнъж през 1879 година на един народ с авторитарна култура му тресват най-демократичната конституция в Европа. Някои казват, че е преписана от белгийската. Подобрена е даже и то в посока на демокрацията. Тресват ни я и ние трябва да живеем по нея. Е, как един народ, който има авторитарна култура, затвърдена през тези 135 години от авторитарното управление на Стефан Стамболов, Александър Стамболийски, Александър Цанков, от авторитарното управление на девеетнадесетомайците, след това десет година на цар Борис Трети, след това 45 година на комунистите. Ами то от тези 135 години демокрация конституцията е действала по-малко от половината време. Оттук нататък как искате да се развиваме по този път?
Изчерпи ли всички опции да си върне макар и минимален процент от доверието кабинетът „Орешарски"?
Не знам. Хората ще решат. Аз познавам Орешарски, той наистина е добър специалист. Но случаят с Пеевски показва, че той не си избира министрите, а те са много важни. И не само министри, но началници, директори и така нататък. Те очевидно не са по експертен, а по квотен принцип.
Пропусна ли шанс левицата, вие познавате кухнята на тази партия...
Е, познавах я.
...да изтегли овреме политическата опека над Орешарски, да му даде шанс дори да признае тази грешка, но с начин, по който да изтегли и министрите?
Не би могла да го направи. Защо? Нейните министри са само няколко. ДПС има повече министри. Нейните министри изглеждат добре. Аз напуснах БСП доста отдавна. Формално през 2009 година, но...
Оставка на Станишев през първите дни щеше ли да успокои улицата?
Оставка на Станишев може да поиска не улицата, а неговата партия. Защото той не е министър-председател. Тя му беше поискана, но се видя, че той добре владее апаратните игри и само шест човека гласуваха против. Но иначе, в партията сред редовите членове съпротивата срещу него е много голяма.
Избори след няколко месеца не са ли по-разумни като време, в което поне изборните правила да се пипнат?
Смятам, че да, че това е единственият шанс. Смятам, че въпреки героичните пози ръководството на БСП, а донякъде и на ДПС е унизено от това, че зависят от средния пръст на Волен Сидеров. Може би ще приемат някои социални мерки, за да засилят позициите си пред едни бъдещи избори. Ще кажат, че са намалили тока, вдигнали са детските, майчинските, пенсиите, за да имат по-голям шанс на идващите избори.
Ако има избори в късната есен обаче не мислите ли, че връщането на ГЕРБ на власт ще извади друга голяма маса хора?
Тя ще излезе само ако ГЕРБ даде повод. После правителството ще бъде коалиционно. Бойко при всички случаи каза, че няма да управлява вече сам, ще управлява в коалиция.
