В продължение на почти месец аз твърдя, че няма обективни обстоятелства цената на хляба да се увеличи, и имам много солидни аргументи. Разбира се, най-важен дял във формирането на цената на хляба заема цената на пшеницата, която рефлектира върху цената на брашното. Това е факт.
Но при положение, че цената на хляба в момента се формира на база на цена на пшеницата около 250 лева за тон без ДДС, борсова цена, и при навлизането в реколтата, при положение, че тази цена, смятам, че ще остане, защото около нея и над нея в момента вървят фючерсни договори с нашата страна, така че, бих казал, че на базата на тези аргументи не очаквам увеличаване на цената, разбира се, с уговорката, че винаги може да се получава някакъв минимален процент, който да бъде свързан с горива, енергоносители и други фактори, които влияят върху калкулацията.
Контрааргумент на вашия обаче. Вестник "Дневник" пише, че около 60 процента от засетите площи са засегнати от сушата. Това просто значи по-малко зърно. В един нормален пазар би трябвало да се отрази на цената.В един нормален пазар това неминуемо се отразява, но ако се прочете внимателно статията, ще се види, че става въпрос, че около 60 процента от реколтата ще бъде в различна степен засегната от сушата като краен резултат, като прибрано зърно в хамбарите. Много малък е процентът на 100 процента пропадналите, които ние ще компенсираме след, както се договорихме след срещата с представителите на зърнопроизводителите.
И има вече от 1 януари друг фактор. Ние сме на част от общия пазар на преработени и непреработени земеделски продукти на ЕС, така че всяко увеличаване, всеки възходящ трент на цената, веднага ще бъде туширан с известни количества внос отвън. По този начин се балансира като цяло цялата система в Европа по отношение на търговията с такива важни, бих казал, базови продукти от първа необходимост.
Лично аз не успях да се ориентирам от изписаното за вашата среща със зърнопроизводителите. Вие приехте ли тяхното условие сушата да бъде обявена за бедствие, което според тях било изискване на европейските регламенти, за да получат помощ? Не, не съм приел. Останахме на различни позиции в диалога. Аз изказах моите аргументи, те казаха своите си аргументи. Защото за мен обявяването на бедствие в национален мащаб става по реда на определен закон с решение на Министерския съвет, при което вече се включват всички механизми. Държавата е в бедствено положение, обръща се към международни институции за помощ и т. н., и т. н. Аз се съгласих с тях обаче, че тази година има необичайна климатична ситуация, има засушаване, което тръгна още от зимата заради това, че нямаше достатъчно запасяване с влага на земята. Също така имаше много малко валежи и през пролетта, което даде отражение върху развитието на есенните култури особено в най-критичния момент за тях, когато започна изкласяването, преди това вретененето, изкласяването и преминаването в прехода на формирането на зърното. Добре де, ако няма бедствие, Брюксел ще се съгласи ли да даваме помощи?Разбира се, не е условието да обявим национално бедствие, за да получим някакви помощи от Брюксел. Има си регламент от миналата година, който регламентира точно по какъв начин се докладва в Европейската комисия подобна ситуация, която, обърнете внимание, ще касае пряко доходите на фермерите. Общата селскостопанска политика много ясно казва, че тя, тази политика, едно от основните неща, които трябва да постига като резултат, е защита на доходите на фермерите.
И именно в тази посока са всичките решения, които взимаме на правителствено равнище, на равнище в нашето министерство с обследванията, с анализите. Искам да кажа, че в момента аз съм във, намирате ме в страната. Днес ще бъда в Северна България. Утре ще се прибера през Южна, за да видя, лично да се убедя по какъв начин дъждовете оказват влияние върху не толкова есенната реколта, която в момента вече навлиза във фаза на зреене, колкото върху пролетната реколта, лично да се убедя - неофициално, без срещи с производители, без срещи с различни фактори, прости лично аз да се убедя за нещата от мой поглед.
Добре де, вие ще се убедите, обаче трябва да създадете пак от това, което четох, че сте се разбрали, огромна организация - да ходят хора, ваши експерти, в комисии и да оценяват загубите. Има ли ресурс министерството ви точно в този месец, в който приключват регистрациите, очаква се да започнат изплащанията на субсидиите по европейска линия, имате ли физически ресурс да направите още една организация за нещо толкова грандиозно - да се оценят загубите в цялата страна?Господин Вълчев, ако Министерство на земеделието чрез регионалните си дирекции и общински служби и второстепенни разпоредители, които са в изнесените регионални структури, нямаше този ресурс, за който вие говорите, ние за година и половина, почти две години, нямаше от толкова забележки, притеснения на Европейския съюз нашият сектор да бъде присъединен без предпазна клауза. Имаме го.
Даже едно от решенията беше към тези комисии да има и по един представител на въпросните организации на земеделските производители, по-точно зърнопроизводителите. Ние го приехме това разбира се, като един добър момент, така че те, комисиите, вече се формират, те са формирани някои от тях и започват реално да работят.
Добре де, а докога смятате, че ще направят оценките? Обследванията и оценките трябва да бъдат направени до началото на жътвената кампания - това е, което сме се споразумели. А има решение на Министерския съвет, създадена е междуведомствена работна група, кризисна, специално по този проблем. След прибиране на реколтата тази работна група трябва да излезе с един доклад и точно да каже състоянието какво е, какви финансови ресурси, какви като източници, какви решения трябва да се вземат на правителствено равнище, за да могат да бъдат компенсирани земеделските производители. Добре де, а защо само тези, които са пострадали сто процента, ще ги компенсирате? Няма ли логика на някого, на когото са му отишли 40 процента от реколтата, да бъде компенсиран за 40 процента? Разбра се, това има възможност да стане и беше с най-големи детайли беше обсъдено на тази среща. И техническите въпроси по това ще бъдат продължени на 6 юни, когато се свиква Консултативният съвет по зърното. Тези, които имат частична загуба, но все пак ще реколтират зърно, ще могат да се възползват от всичките възможности, които предоставя регламентът на Европейския съюз, който третира точно тези въпроси. Там има. ...пшеницата и ечемикът ли ще бъдат компенсирани? Зеленчуците например? Зеленчуци засега - не, само пшеницата и ечемикът, защото зеленчуците по принцип този, който иска да работи зеленчуци и достатъчно да формира добър доход от това производство, чрез добър добив и технология, по принцип се ориентира към поливно земеделие. Много е нисък процентът на зеленчуците, които... Които чакат на дъжд. Ясно. ...в нашата страна, да, в неполивни условия. Колко са регистрираните земеделски производители и с какви площи? Вчера говорихте за 81 хиляди регистрирани с над 33 милиона декара площи. Да. Това от колко очаквани? Колко са всички, тоест какъв процент можем да кажем, че са регистрирани вече и ще се подпомагат? ... в дефиницията за подпомагане по схемата за единно плащане на площ влизат около 148 хиляди субекта в нашата страна, това са физически лица, юридически лица, земеделски кооперации, сдружения и т.н. Тоест към 60 процента са се регистрирали. Това спрямо други държави как е? Спрямо други държави на пръв поглед е ниско, но в момента възможностите на нашата страна подсказват, че първата година, разбира се, в тези плащания ние ще влезем горе-долу с този брой на земеделските производители, които са пожелали да бъдат подпомогнати. Защото дефинициите са такива, че например право на подобно подпомагане има земеделски производител, който отглежда земеделски култури, трайни насаждения не по-малко от 5 декара, под 5 декара няма право, и полски култури не по-малко от 10 декара. А има ли риск да не бъдат получени помощите от Европейския съюз във връзка с очакваните поредни оценки от Европейската комисия? Аз ви благодаря за този въпрос, защото това, което ще кажа, е в продължение на отговора ми вчера по време на парламентарния контрол на народния представител г-жа Дикова. Използвам случая чрез ефира на "Дарик" радио да кажа: не, няма такава опасност, защото целият ресурс, това са 200 милиона евро за първата година по преките плащания за нашата страна, плюс 25 процента от сумата за развитие на селски райони, които са прехвърлени като доплащания, или общата сума прави някъде около 391 милиона евро, те са заложени в бюджета, както и 170 милиона лева са заложени в бюджета по развитие на селските райони. Така че те са заложени в бюджет 2007. Как гледате, неизбежните политически въпроси накрая, как гледате на идеята за разделяне на министерството ви на земеделие и гори? Не знам дали чухте Гергана Грънчарова, аз я питах от гледна точка на европейското членство как ще се отрази едно голямо министерство да почне сега да си дели папките на две и съответно чиновниците му сега да се разделят. Ако е за доброто на нашата страна, ако е за бързото преминаване на преходния, буферния период след членството в нашата страна, който за мен ще продължи, специално в областта на земеделието, храните, горите, ще продължи според мен в първия планов период, първите 7 години, ако е за доброто на нашата страна, за повечето успехи, не бих имал нищо против. Сега, вие отговаряте като добър политик, но за доброто ли е? Бих приел всяко решение на базата на аргументи и на базата на политическа съобразност, която се взима на съответното високо равнище. Чухте ли досега такива аргументи? Разбира се, разбира се. Аз бих сложил на масата и моите аргументи, все пак съм министър на земеделието и горите. В момента такива аргументи ясни и точни на мен не са ми предоставени, нямам информация. Разбира се, бих казал от почти 2 години насам най-различни идеи, една от друга по-авангардни, по този въпрос съм чувал. Ще водите ли дела да се защитите срещу приказките, че постът ви струвал 1 милион лева? Няма смисъл, г-н Вълчев, за какво? Този бизнесмен Мирчо Петков, дето му викат Циганина. Срещу кого да водя дела, срещу кого? Чудя се какъв е механизмът в една правова държава такива твърдения да не остават да висят ей така във въздуха и да си казват сега хората: абе, там с Нихат Кабил има нещо, тоя дето каза така. Г-н Вълчев, аз това нещо вчера го казах в кулоарите на парламента на един кратък брифинг. Като страна - член на Европейския съюз, след толкова много усилия, които поколения българи положиха, оттук нататък не ни ходи да бъдем страна и общество, което няма елементарно самоуважение, себеуважение. По тази логика утре, вдругиден, както казах, могат да изкарат ценоразпис и на водещи журналисти в нашата страна, например и вас да ви оценят в този ценоразпис. Вие как бихте реагирали е въпросът ми? С Мирчо, с Мирчо, Мирчо да извади... Примерно. Винаги може да се намери някой Мирчо, Кирчо и т.н., не искам да изреждам имената, и същевременно някои хора, които водят своята лична битка срещу други хора, излизат в национален ефир - било телевизионен, било радио, било чрез вестници, показват някои документи, твърдят, че са автентични, там пише едни неща. В края на краищата се оказва някаква партенка и кьорфишек, нещата отминават, обаче петното остава. Като че ли политическата класа в България през всичките години на прехода, бих казал, известно време ще си върви с това нещо като една, бих казал, неотменимост. Вие няма да се занимавате обаче с процедури срещу тези, които твърдят? Няма да се занимавам, г-н Вълчев, защото имам достатъчно много работа на главата си, достатъчно проблеми по отношение на сектора, вземане на решения, ето за сушата въпросът, идва одитна мисия от началото на идната седмица по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, сиреч готовността на България, с всичките системи одитирани и акредитирани за трансфер на тези средства, които ще стигнат до банковите сметки на нашите фермери, проблемите с млечния сектор, проблемите с предприятията за преработка. Да изреждам ли още?
