Социалният министър Тотю Младенов - гост в „Седмицата”:
Имате ли опасения, че червеният картон е вече в ръката на премиера, защото вчера редица агенции написаха след отложената среща между министерството и синдикатите, че вие май си отивате?
Това е най-малкият проблем. За мен по-важното е в тази тежка ситуация да се възстанови социалният диалог, да има социален мир и да се проведат реформите, защото това е изключително важно на базата на това, което става в Европа. За мен това е по-важното. Другото е в правото на самия премиер.
Сериозни упреци последваха вашето интервю в Би Ти Ви, ако не греша, когато казахте, че, ако си отидете сега, това ще е бягство от отговорност. Наистина ли мислите по този начин?
Ами, най-лесното е човек да се уплаши и да си отиде от най-малкото нещо. По-трудното е докрай да се мъчи да реши проблема. Аз избрах по-трудното и затова казах, че в момента е безотговорно да го направя това. А вече, ако премиерът прецени, по всяко време. Вижте, ние не сме се родили министри, ние сме избрани, за да може да си вършим работата. Ако не си вършим работата, си отиваме, идват други. Така че тук няма драма.
Защото премиерът за качеството на състава на Министерския съвет винаги говори и за това, че, който не може да тича с неговото темпо, си отива. Смятате ли, че тичахте в нужното темпо през тези две години и половина?
Да, дал съм всичко от себе си и продължавам да го давам. Никога не съм се оценявал, има кой да ме оценява и най-вече премиерът. Когато прецени, че не си върша работата, си отивам, това е. Няма драма тук.
Помните ли колко пъти през последната година се налагаше на министър Дянков да казва, че няма да вдигате пенсии, докато вие ден по-рано твърдяхте обратното? Защо влязохте в този конфликт впрочем?
С министър Дянков сме в един екип, в цялото правителство, който се ръководи от премиера. Моята функция като социален министър е да искам, неговата работа като финансов министър е да не дава.
Да не дава.
И в крайна сметка, когато се вземе общо решение, всеки си казва становището в правителството, но когато се вземе решение от правителството, то се изпълнява от всички. Това е принципът.
Смятате ли, че през миналата година можеше да се реализира вашето желание за увеличаване на всички пенсии, а не само на вдовишките добавки?
Ако Европа вървеше към растеж - да, но Европа не върви към растеж. Европа отива в много тежка икономическа и финансова ситуация и ние сме длъжни да вземем мерки. Ситуацията е друга.Падат правителства, увеличават се дефицитите в Европейския съюз и ние сме длъжни да направим така нашите системи, чрез реформи, за да може да защитим голяма част от хората и да си защитим социалноосигурителните системи.
Четохте ли вестник „Капитал” от днес?
Не, нямах време тази сутрин.
Ползвах заглавието от вестника, признавам, при анонса на участието ви днес. Наричат ви много удачно синдикалист под прикритие в седмицата, в която премиерът ви нарече синдикален бос на правителството.
Вижте, всеки човек е работил някъде. Аз преди повече от десет години съм работил в синдикатите и не се срамувам от това, защото аз вече 20 години се занимавам с обществена дейност и моята роля винаги е била да защитавам интересите на хората. Преди повече от десет години съм бил синдикалист, след това бях шеф на инспекцията по труда, кмет и сега министър.
Убеден ли сте обаче…
Вие преди десет години, аз искам да ви питам, вие преди десет години какво сте работили?
12-та година работя това, което правя и в момента.
Браво и ви желая успех. Така че всеки човек е работил някога някъде. Преди четири години съм поел ангажимент към премиера и към Политическа партия ГЕРБ, още преди да стана кмет, и смятам да си изпълня докрай своя ангажимент.
Признайте обаче, бъдете честен, че през тези две години действително в опит да съхраните социалния диалог в тежката икономическа ситуация, в която се намира страната, вие бяхте доста безгласен по отношение на реформите, които Симеон Дянков и Борисов не спираха да опитват да прокарат.
Ние, за да минем на другата по-важна тема, само искам да ви въведа за това, което питате, още от първия ден на това правителство поставихме въпроса, че системата на държавното обществено осигуряване трябва да се реформира. Вие знаете, че миналата година направихме много дълги дискусии с бизнеса, със синдикатите по този въпрос, накрая сключихме споразумение. Разчетите, които направихме тогава, бяха на база на това, че от средата на тази година в Европа ще започне растеж през следващите години. Това не се случи. Напротив. Има рецесия в момента и тежка финансова и икономическа криза в Европа. Държавното обществено осигуряване е пред огромен натиск заради това, защото в държавното обществено осигуряване като огледало се отразяват всички социално-икономически проблеми на държавата, и от тази гледна точка…
Обаче аз ви питам едно, вие ми отговаряте друго.
Не, аз ви казвам…
Аз ви питам за вашето лично поведение през тези две години.
Ами, аз ви казах. От първия ден започнахме да правим реформи и сега ги продължаваме.
Кои реформи?
От първия ден - в държавното обществено осигуряване, в социалното подпомагане, в заетостта. От първия ден и продължаваме с тези реформи.
350 000, ако не ме лъже паметта, са хората, загубили работата си, от една страна. От друга, дефицитът в НОИ е нараснал. Управителят на НОИ ще ни помогне в конкретиката да цифрите.
Икономическата криза се отрази най-вече и на заетостта, а оттам и на събираемостта в осигурителния институт. Но въпреки всичко, чрез Оперативната програма „Човешки ресурси” и чрез националния план по заетостта ние ме помогнали на много хора през тези две години и половина - субсидирана заетост, обучение, квалификация, преквалификация и продължаваме да го правим. Не случайно за следващата година има предвидени над 500 млн. лева по оперативната програма „Човешки ресурси” и по националния план по заетостта. Всичко това е за заетост, субсидирана, обучение, квалификация и преквалификация. Това са средства, които се ползват от бизнеса и от хората.
Това са думи обаче. Кажете ми цифри.
Не, това са реални неща.
Дайте цифри. Колко хора през последните две години и половина на база средствата, които получаваме...
136 000 човека са си намерили работа по тези програми от началото на годината до края на септември. Ето ви точна цифра - 136 000 човека. Всички общини, особено в тези общини, където те се явяват като един от най-големите работодатели по оперативна програма „Човешки ресурси” по развитие, сме им дали средства за субсидирана заетост, за да помогнат на дълготрайно безработни. 20 000 заети от началото на годината само за общините. И то в тези трудни общини, където няма друг бизнес.
Говорите за работодател община - 20 000 човека.
Точно така, общината е работодателят и те ги използват тези хора за озеленяване, за благоустройство и т.н. Все пак им помагаме и на общините, и на самите безработни лица.
Още веднъж за отношенията в правителството и вашето поведение? Няма да спра да питам за това, докато не ми отговорите искрено. Имахте ли конфликт с господин Дянков през тези месеци, докато вие настоявахте за по-плавни реформи, а той е определено радикален в исканията си?
Конфликт - не, дебати - да.
Съгласен ли сте с оценката на министър-председателя, че вие сте седял на завет, да се изразя по-образно, докато на него и на финансовия министър се е налагало да бъде на първата фронтова линия и да обяснява какво няма да се случи, докато очакванията на хората са за по-високи доходи, пенсии по-високи?
Министър-председателят е прав. И ако не съм си свършил работата, трябва да си я свърша.
Ще бъдете ли министър в понеделник? Ако сте гледал новини вчера, лидерът на КНСБ се усъмни в това, че има смисъл да идва до министерството ви за среща, защото вие няма да сте министър в първия ден на новата седмица.
Лидерът на КНСБ да си гледа неговите неща. Той има достатъчно ангажименти в момента и се надявам, че ще бъде мъдър. И мъдростта и реализма ще надделеят над емоциите.
Какво значи това? Че вие настоявате за тази среща в понеделник, поканил сте ги и ще ги очаквате?
Абсолютно. Ние сме направили среща с г-н Петков за понеделник за 9.00 ч. със синдикатите и с работодателите на експертно ниво. След това подготвяме на националния съвет за тристранно сътрудничество, който обяви и премиерът тази седмица…
За петък идната седмица.
За петък, да, така че се надявам, пак казвам, разумът да надделее над емоциите.
А какво ще дискутирате, простете, при положение че депутатите свършиха онази работа, която тристранката след разпада си не успя да свърши? Вчера…
Мерки за повишаване на приходите в Националния осигурителен институт. Има много предложения и от синдикатите.
Нещо конкретно, нещо конкретно, което смятате, че ще проработи?
На първо място да се криминализира укриването на осигурителните вноски.
Това е ясно, това значи да…
Има над един милиард, има над един милиард и двеста милиона несъбрани в осигурителния институт от Националната агенция по приходите. Изплащането на заплатите да става само по банков път, да се даде възможност и на НАП да глобява работодатели, които наемат работници без трудов договор, а не само Инспекцията по труда. Ето, това са част от мерките, които идват от самите синдикати, и аз искам да ги коментираме тези неща…
Аз говоря обаче за другите, аз говоря обаче за другите мерки. Синдикатите бяха категорични, след като видяха 21 депутати от ГЕРБ да внасят вчера промените, наричани от някои радикална, от други плаха пенсионна реформа, че няма да се върнат на масата на преговорите, защото са били заобиколени.
Никой не е заобиколен. Когато синдикатите… Аз искам да ви дам един факт и една хронология, за да видите за какво става въпрос. Когато в понеделник аз поканих двамата лидери на синдикатите - на КНСБ и на КТ „Подкрепа”, и си поговорихме честно оттук нататък какво трябва да направим, когато те напуснаха тристранния съвет. Във вторник имаше среща на парламентарната група на ГЕРБ с тях, в сряда премиерът ги прие, в четвъртък те поискаха премиерът да води тристранния съвет, той дойде и те започнаха да казват: ама, това бил нелегитимен съвет или не. Ние бяхме готови с разчетите с г-н Петков от НОИ да им покажем какво искаме да направим и да чуем тяхното мнение. Не, това е много важно.
Добре, но, г-н Младенов, признайте обаче, че по закон, ако тази тристранка се
беше провела в четвъртък, без значение дали синдикатите щяха да кажат да или не на тези мерки, вие можехте да прекарате онази реформа, с която те не са съгласни, просто защото тристранката е обсъдила тези намерения на правителството. Това е факт.
Те обидиха премиера. Не може премиерът да идва на тристранен съвет на базата на това, което те искат, и в същото време да казват - ама, това било нелегитимно. Кое е нелегитимно, премиерът ли е нелегитимен?
Не, не, заседанието.
Премиерът дойде и каза: уважаеми дами и господа, аз искам да бъда и да продължавам да бъда социален гарант на социалния мир. И те казват това било нелегитимно. Извинявайте.
От свикването до провеждането на така наречената тристранка трябва да има три дни. След искането им в сряда заседание в четвъртък означава неспазен срок по регламент.
Вижте, това са формални неща. Много по-важни неща трябваше да се обсъдят в четвъртък и ние бяхме готови, само че те не пожелаха. Ей това е големият проблем. Не трябва точно в тази ситуация да се бяга от отговорност.
Чух ви вчера да казвате по телевизията, че социалният диалог не е прекратен. Вярвате ли в това наистина?
Абсолютно вярвам, защото съм се чул вчера с всички областни управители, в момента текат срещи на областните съвети за тристранно сътрудничество с участието на синдикатите и на работодателите. Във всяко министерство си работят отрасловите съвети за тристранно сътрудничество. В нашето министерство Национален съвет по условия на труд, Национален съвет по заетостта, Национален съвет за квалификация. Никой не е спирал диалога.
Но Тренчев и Димитров на 30 (бел. ред - ноември) свикват национален протест и не смятат да се връщат на масата на преговорите. Това е нарушен диалог.
Аз мисля, че е рано да се казва дали няма да се върнат, или ще се върнат. Аз мисля, че разумът ще надделее и в тази тежка ситуация, в която се намираме в момента, правилната позиция е да продължим чрез диалог, но не чрез извиване на ръце.
Кой извива ръце?
Ами, аз ви казах хронологията от тази седмица и вие виждате, че въпреки нашите усилия, въпреки личния ангажимент на премиера, те не поискаха да дебатираме важни неща.
Добре, вие оставате…
Или пък за тази стачка в БДЖ.
Какво за стачката в БДЖ?
В една фалирала компания се стачкува, за да се запазят 2000 работни места. В БДЖ и в НКЖИ работят 27 000 човека. Тази стачка в тази фалирала компания ще доведе да си отидат много повече хора.
Колко?
И аз призовавам…
Колко според вас?
Зависи колко време продължи тази стачка. И аз призовавам и синдикатите, и работниците да бъдат мъдри, защото в крайна сметка да не стане така, че да си отидат много повече хора. Всеки ден Агенцията по заетостта под моя контрол работи с БДЖ и НКЖИ за хората, които им предстои да бъдат съкратени, да се търсят алтернативи за заетост, за квалификация, за обучение и т.н. БДЖ има и социални функции…
Нещо конкретно ще ни кажете ли, нещо конкретно ще ни кажете ли за хората, които… защото колегата ви Московски преди минути каза в студиото, че вече работите по план за наемане на хората, които ще бъдат освободени от БДЖ…
Част от тези хора могат да отидат да работят, вече се говори по този въпрос, в метрото.
Това е ясно, но извън София?
Сключихме спогодба с Израел в момента, в понеделник ще подпиша договора с тях, за над хиляда работни места в строителството и в други сфери за Израел. Още от 1 декември ще започне набирането на документи. По оперативната програма „Човешки ресурси и системи за преквалификация” в националния план по заетостта за следващата година сме планирали също такива мерки. Така че пак ви казвам - ние работим по тези въпроси.
Т.е. железничарите да станат строители в Израел, това ли предлагате?
Аз пак казвам, тези, които са имали някаква квалификация, преди да станат железничари, или тези, които искат да се преквалифицират, могат да ползват безплатно тези програми. Мина времето, когато един работник започва да работи в едно предприятие и се пенсионира там. Динамиката е изключително голяма на пазара на труда, той става все по-гъвкав и непрекъснато човек трябва да се усъвършенства, да се обучава, да се квалифицира и да се преквалифицира, за да бъде пригоден за пазара на труда. Това е истината. Тук е ролята и на синдикатите да подпомогнат този процес.
Т.е. вие сте съгласен с препоръката на изпълнителния директор на БДЖ синдикатите да седнат на масата на преговорите, за да договорят по-добри компенсации за онези, които ще бъдат освободени от работа.
Разбира се. И не случайно вече над 800 човека по тази схема напуснаха срещу шест заплати. Ние търсим как да оздравим тази компания, тя не може да продължава да съществува така и аз затова пак искам да призова и синдикатите, и работниците в БДЖ - бъдете разумни, за да не се налага да се съкращават много повече хора.
Кога за последно сте се чувал с г-н Тренчев или г-н Пламен Димитров?
Ами, и вчера се чухме с г-н Димитров, с г-н Манолов. Д-р Тренчев е в чужбина, доколкото знам. Непрекъснато. Вижте, вратата…
Какво ви казаха?
…вратата на министерството на труда за синдикатите е била отворена и ще бъде винаги отворена. Но нека да бъдем разумни и да не се прекалява, и да бъдем национално отговорни. Това съм им казал аз.
Т.е. те са проблемът?
Аз не казвам, че те са проблемът, но мисля, че емоциите трябва да останат малко на по-заден план.
