Мирослав Найденов: Интересът на Катар е огромен

Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов в „Седмицата” на Дарик.

Тази седмица в Абу Даби участвахте в конференция на страните от Персийския залив, посветена на прехраната. Бяхте в Обединените арабски емирства, където имахте двустранни срещи, в Катар и сега сте в Кувейт. Публикациите тук  са, че от ОАЕ искат пилешко, яйца, кашкавал, сирене, сезонни плодове, както и да участват в инвестиции в животновъдство, зърнопроизводство и хидромелиорации в България. Какъв ще е механизмът обаче да се организира всичко това. Вие договорихте ли се, как ще се изнасят тези неща?

Първо, искам да кажа, че интересът наистина е огромен, и това не е пресилено. Аз не съм сам, а с не малка бизнес делегация, изявени агробизнесмени, които имат доста сериозен бизнес. Български министър на земеделието не е стъпвал по тези ширини сигурно от времето на социализма, а не знам дали и тогава. Но за разлика оттогава, сега няма нито една българска стока. А това, което ни казват, особено по-старите араби, е, че почти всичкото месо, сирене и подобни продукти, зеленчуци, са били български. В момента ние сме изгубили тези огромни пазари и интересът наистина е огромен. Има и определена носталгия. Всичкото това в контекста на недостига на храни в световен мащаб. Във връзка и с глобалното затопляне, ние отново ставаме много, много актуални. Какъв е механизмът? Механизмът, разбира се, е гаранция от страна на държавите, съответно в случая България, и тъй като интересът, има и между другото конкуренция между самите държави. Ето аз вчера пристигнах в Кувейт от Катар и веднага, така, беше проявен изключително много голям интерес и някаква не толкова явна, по-скоро скрита конкуренция между двете страни. Механизмът е чрез бизнеса, чрез българския бизнес, съответно бизнеса на тази държава, която желае, и с държавните гаранции. Така че това е, ние ще го направим, предстои ни подписване на меморандум с Катар. Утре по всяка вероятност същото ще ни предложи и Кувейт, така че нека да видим, аз съм изключително много обнадежден.

Какво разбирате под държавни гаранции? Това означава, че ще се гарантират разплащанията, плащанията...

Не, не става въпрос за финансови гаранции, все пак...

А какви?

Става въпрос за гаранции, че ще има продължителност в снабдяването, че няма да има промени, резки промени по отношение на законодателството, които да ограничават по някакъв начин експорта, че при определени кризи и сътресения те няма да са за сметка на доставката към тези страни. Защото вижте, арабите са много мъдри хора. Те гледат и виждат в бъдещето... Към момента всъщност се усеща вече проблемът с недостига на храни, с несигурните, както и те казват, досегашни пазари по отношение на храните. Просто искат сигурност, сигурност и ангажимент, че утре това, което ние договаряме с тях, няма да го предоговорим с други. Затова са нужни държавните гаранции. Не става въпрос, отново повтарям, за финансови някакви гаранции, тъй като ние сме тук с идеята и това, което предлагаме, ние предлагаме нашата продукция, предлагаме за обработка нашите земи. Насреща, разбира се, искаме инвестиции, те разполагат с това. Така че обнадежден съм, обнадеждени са хората, които са с мен. За едно нещо съжалявам. Съжалявам, че не го направих по-рано. Защото буквално всеки ден, в който не се случват тези съвместни проекти, е загубен.

Въпросът е може ли един министър на земеделието в България да даде гаранции на друга държава за определени количества сирене, кашкавал, яйца, пилешко, плодове, след като всичко това се произвежда от частни фирми и те си решават къде ще изнасят...

Разбира се, всичко е конфигурация на пазара, но аз затова съм тук с бизнеса. Ние даваме гаранциите съвместно, държавата гарантира в случая, че към този сектор има по-специално отношение, че това е единственият сектор в момента в България, който печели ръст. Че ние освен всичкото имаме и гарантирани европейски субсидии за този сектор, променяме законодателството, за да улесним бизнеса. Така че това са гаранциите и това е нещото, което искат да чуят от нас.  Предполагам вашите слушатели го знаят, но нещата в арабските страни стават по малко по-различен начин, отколкото например в Европа. Тук наистина е много важна думата, важна е от кого е казана, важно е къде е казана. И самият факт, отново казвам, че в този форум на министрите от Персийския залив аз бях единственият европейски министър, поканен въобще. А това, че имам буквално срещи на всеки, да кажем, час, час и половина, и то с висши ръководители, с големи инвестиционни фондове, с всъщност големи бизнесмени е достатъчно доказателство. Това те не го правят само от куртоазия. Интересът е истински и се надявам, отново казвам, нещата да тръгнат към връщане на това статукво, което е било преди години.

А има ли България достатъчно земеделска продукция за такъв износ. Питам ви, защото тази седмица четох някъде становище на съвета на българските аграрни организации, че България използва една 65% от квотата си за мляко в Европейския съюз и възниква въпросът, ако няма достатъчно мляко, как ще правим сирене за износ за арабите?

Вижте, въпросът с млечната квота е друг и той касае това, че ние нямаме достатъчно големи и крупни ферми. Но тъй като интересът в арабския свят е по-скоро към месото, и по-специално пилешкото и овчето, за пилешкото ние имаме необходимия капацитет. А по отношение на овчето много бързо можем да се върнем, и агнешкото, много бързо можем да се върнем на нивата отпреди години. Когато има гаранция за пазар, и то такъв пазар, какъвто е арабският, мисля си, че интересът и инициативата в този сектор ще бъдат много големи. Защото това като цяло е и изход за българското животновъдство и, така, наистина един светъл лъч.

А за конкретни инвестиции в животновъдство, зърнопроизводство, хидромелиорации, тоест за пари от тези арабски държави, които посетихте, за конкретни неща говорихте ли?

Говорихме и за конкретни неща. Има конкретни проекти, които са представени, но позволете ми, преди да станат факт и да бъдат финализирани, да не ги оповестявам. Просто не е прието да се прави така. Наистина говори се с конкретни цифри и нещата ако се случат, а аз съм сигурен, че ще се случат, ще бъдат много добри.

Две теми от седмицата тук, в България, но сигурно сте в течение. Има ли интерес за тютюн в Персийския залив, понеже българските тютюнопроизводители тази седмица отново напомниха за себе си с искане за нови 140 млн. лева субсидии и заплахи за протести. ДПС искаше близо общо 400 млн. лева за земеделие още през 2011-а.

Това, което разговарям, използвайки факта все пак, че се намирам и в мюсюлмански държави, е, че над 90% от населението, което се занимава с тютюнопроизводство, изповядва тази религия. И когато те определено подпомагат, тъй като аз имах разговор освен в тези държави, докато бях в Обединените арабски емирства с министъра на Саудитска Арабия, наистина изложих нещата такива, каквито са, призовах ги към инвестиции не само в земеделието, въобще към инвестиции в тези региони. Защото аз бях прекалено откровен с тях и им казах, че ние виждаме в повечето случаи техните инвестиции се материализират в техни духовни храмове, в джамии, но наистина джамията няма как да ги нахрани, затова съгласиха се и те, че трябва, и съм сигурен, че те ще намерят начин да реагират за конкретни инвестиции, които по някакъв начин да подпомогнат населението в този край. Конкретно към тютюнопроизводството те нямат, тъй като добре познават ситуацията и рестрикциите, които Европейският съюз налага, нямат определени намерения, но мисля си, че те ще намерят начин да инвестират в тези региони.

Има ли риск Европейският съюз да си поиска парите за земеделие, за чието даване на земеделски производители е подписвала Калина Илиева, която нямала диплом за завършено висше образование според съобщение от Висшия институт по техника и икономика в Берлин, впрочем потвърдено и от вас вчера.  Може ли според правилата на Европейската комисия човек със средно образование да подписва за такива европари?

Вижте, аз ще се позова на позицията на говорителя на Европейската комисия, който е заявил, че няма опасност, и това е добрата новина в цялата тази нелепа ситуация. Чух коментари и от страна на Върховна касационна прокуратура в същия смисъл. Така че, тъй като аз не съм юрист, ще заложа на мнението на юристите и на мнението на Европейската комисия. Слава богу, няма да има проблем и аз в понеделник ще бъда на съвет на  министрите в Брюксел, тъй като от Кувейт ще пътувам към Брюксел. По всяка вероятност ще ми бъде зададен въпрос и от страна на комисаря по земеделие. Готов съм с отговора. Нелепа е ситуацията. Искрено, искрено се надявам и ще ми се да не вярвам, че това е истина. Просто, ако това е истина, дано е станала някаква наистина огромна грешка. Не ми се иска да мисля, тъй като това би било огромно петно въобще за българската администрация.

Искате да не вярвате, че Калина Илиева е нямала диплома. Сбъркахте ли с нея?

Вижте, когато тя е избирана от управителният съвет на фонд „Земеделие”, тя е представила легализирания български документ, който е издаден съвсем редовно от Министерството на образованието. И ако въобще има някаква манипулация или, не знам, какъв термин и аз да използвам, все пак се намирам на няколко хиляди километра от България и ми е трудно въобще да асимилирам ситуацията, може би е станало, това нещо е станало, преди да се подадат документите за легализиране в Министерство на образованието. Ние при избора й сме спазили абсолютно всички правила и сме се позовавали на съвсем редовно издаден български документ. Наистина не искам да влизам и повече да разсъждавам, все пак тя в момента не е изпълнителен директор и мисля си, че ако се е случило това лошо, добре поне е, че просто тя в момента не е на тази позиция.