Към иска на либийските офицери, които съдят медиците, може да се присъединят и други

14 март 2007 20:59

Не е изключено към гражданския иск на тримата либийски офицери, които съдят българските медицински сестри за набедяване, да се присъединят още техни колеги. Това заяви адвокат Хари Харалмбиев, който се завърна от Либия:

Изненадващо гражданските ищци станаха трима. Към тях се присъедини и Осама Уейдан. Очаквате ли още либийски офицери да се присъединят към този граждански иск?

Мисля, че по тоя въпрос Бизанти взе отношение и каза, че не е изключено вече като гроздове един по един да идват в съдебната зала и останалите мъчители. Въпрос на време е да узнаем дали и други ще се присъединят към този процес.

Вашият адвокатски нюх какво подсказва? Ще се изреди ли дълга опашка?

Не е изключено, не е изключено.

Тогава? Като виждате как върви делото, смятате ли, че то ще продължи още доста дълго време?

Ами, разбира се, че защитниците ще искат непрекъснато да се запознават с новите и новите искови молби, с новите и нови материали и по тоя начин делото може да продължава до нескончаемост.

Разбирам, че вашият колега Осман Бизанти е обяснил, че основната цел на този съд, който сега гледа делото за набедяване, е да установи дали когато са твърдели, че са били изтезавани, медицинските сестри са направили това злонамерено, или пък са направили това с абсолютно чиста съвест. Аз обаче се питам какво точно означава това и откога чистата съвест е предмет на съдебно производство?

Бидейки опитен и в добрия смисъл на думата ловък адвокат, Бизанти е наясно, че ние нямаме кой знае какъв голям шанс, ако продължим да твърдим, че по отношение на сестрите са упражнявани физически мъчения, затова, защото вече и Върховният съд на Либия е постановил, че мъчителят Мишри не е такъв. Следователно тезата на Осман Бизанти е да се насочим не към физическо, а към психическо насилие, за да се твърди, че наистина такова е упражнявано и следователно медицинските сестри не са набедили Джума Мишри, Алшул и останалите в престъпление, не са им приписали подобно нещо, с оглед на което да се претендира за оправдателна присъда.

Адвокат Хараламбиев, не е ли много трудно сега, чак след 8 години, да се докаже, че върху сестрите е упражнявано психическо насилие?

Ние имаме едно сериозно доказателствено средство, каквото са обясненията на медицинските сестри. Ние от техните обяснения ще правим извод упражнено ли е психическо насилие върху тях или не. Отговорът, вън от всякакво съмнение, е положителен. Разбира се, че е трудно и днес, прибирайки се от Либия, се връщам с едно подтиснато състояние. Умувам откъде да се тръгне и как да се тръгне в този привидно елементарен процес, но той никак, никак не е елементарен.

Накрая ми се ще да чуя и какво мислите по една тема, която ми се струва значима, идеята българските медицински сестри да бъдат спасени, като техните кандидатури бъдат издигнати за евродепутати.

Добре, избирате ги за евродепутати. Либия ще се съгласи ли, ще уважи ли тутакси имунитета, който те ще придобият като евродепутати? Това е големият, значимият въпрос. Мисля, че не е много удачно това, което се предлага, защото то няма кой знае каква правна сила, кой знае каква практическа сила, ако те бъдат избрани. Кой ще ги пусне? И аз твърдя още нещо. Това, което направи като изявление Джума Мишри, че бил готов да дойде в България, за да отговаря, тъй като бил невинен, първо, приемам го като едно фриволно изказване. Но за миг да допуснем, че той се озове в пределите на България. Какво могат да направят компетентните власти? Да го задържат, абсурд. Той много добре знае, че българските медицински сестри са заложници в Либия и на това основание той ще се върне на бял кон в своята държава. По-добре да не идва.