Догодина по-голяма част от домакинствата ще използват спестяванията си, за да финансират текущите си нужди. Това заяви за Дарик икономистът от „Индъстри Уоч” Красен Йотов. Той представи доклад за финансовото богатство на българина, което се е увеличило с цели 4 млрд. лева за една година въпреки кризата. В момента финансовото богатство на населението надхвърля 38 млрд. лева. Йотов прогнозира, че българинът ще се ориентира към все по-рискови инвестиции от страна на хората заради все по-ниските лихви по депозитите. Международните фондове са много по-предпочитани от българските, допълни Йотов. Ето какво каза той:
През последните 12 месеца има нарастване на спестяванията на населението като отговор на финансовата криза. Хората спестяват повече, защото има по-голяма неизвестност, особено на пазара на труда, където безработицата нарасна значително. И в отговор на това спестяват. Вижда се, че за около 12 месеца спестяванията са нараснали с 4 млрд. лв., което е доста значителна сума. И това се случва въпреки че лихвите по депозитите започнаха да намаляват, което показва, че домакинствата спестяват не само заради по-големия стимул за спестяване, защото поне доскоро имаше по-високи лихви, но и за да се презастраховат срещу евентуална загуба на доход. Така че това са може би най-важните резултати от проучването.
Депозитите ли са основният инструмент за спестяване, който използват домакинствата или се обръщат и към други?
Депозитите са основният, но прави впечатление, че са нараснали вложенията във взаимни фондове, които са чужди и всъщност инвестират основно в акции на международните финансови пазари, където и възвръщаемостта е по-голяма. Като цяло има едно отдръпване от българските акции и инвестициите в местни взаимни фондове общо взето не нарастват през последната година. Но въпреки това депозитите остават основният актив на домакинствата.
На какво се дължи това отдръпване от българските фондове?
Мисля, че най-вече на лошото представяне на акциите, които се търгуват на БФБ в сравнение с други фондови борси както в Източна Европа, така и в Европа като цяло. И освен това има някои други активи, които също имат много доста висока възвръщаемост, особено през последните месеци като суровините и най-вече ценните метали - мед, сребро, злато, така че това всъщност показва, че домакинствата донякъде реагират на промените в глобалната обстановка. И има нещо друго, че чуждите взаимни фондове като цяло имат възможност за по-голяма диверсификация, тъй като са по-големи, предлагат се в различни страни и като цяло това води и до намаляване на риска.
Във вашия доклад има ли статистика какъв процент от домакинствата имат депозити и какъв е делът на тези, които инвестират във взаимни фондове например?
Около 68 процента от общото богатство е в депозити, а във взаимни фондове - малко над 1 процент. В абсолютна стойност в депозити са 26 млрд. лв., а във взаимни фондове 250 млн. лв., като от тях около 110 млн. са във български взаимни фондове, а останалите в чужди. Но наистина прави впечатление, че през последната година близо два пъти са нараснали инвестициите в чужди взаимни фондове, като част от тях се предлагат и от някои от българските банки.
Имотите атрактивна инвестиция ли са за домакинствата?
Може би тепърва ще стават, защото това, което се наблюдава през последните месеци, е, че има някакво раздвижване на пазара, особено в някои градове. В София например има лек ръст на цените спрямо предходното тримесечие и вероятно тази тенденция ще продължи, но в някои от другите градове примерно Пловдив, Варна, Бургас, Русе има лек спад на цените. По-скоро с оглед и на голямото обезценяване вследствие на кризата жилищата стават все по-изгодна инвестиция, имайки предвид че от една страна, цените на жилищата се понижиха доста, а от друга, наемите не са паднали чак толкова много, така че дори инвестицията в жилище с цел отдаване под наем също става по-изгодна.
Какви са вашите очаквания за следващата година, тъй като тя също се очаква да бъде нестабилна от гледна точка на икономиката. Ще продължи ли това поведение на домакинствата или те ще се обърнат и към по-рискови инвестиции.
Като цяло спестяванията ще продължат да нарастват, но мисля, че с по-бавни темпове отколкото досега и част от домакинствата наистина ще се насочат към по-рискови инвестиции просто защото и лихвите по депозитите започнаха плавно да се понижават и ако тази тенденция продължи, лихвите ще станат всъщност доста ниски и това според мен ще е една от причините част от домакинствата да инвестират или в доброволни пенсионни фондове, или във взаимни фондове, може би и в животозастрахователни продукти, които носят доходност, която е сравнима с банковия депозит, а има и някои други положителни характеристики.
Очаквате ли част от домакинствата да използват парите от депозитите за финансиране на своите текущи нужди с оглед евентуалното задържане на високото ниво на безработицата и загуба на други доходи?
Твърде е възможно. Даже мисля, че в момента има такъв елемент. Просто тези, които спестяват, са повече от тези, които теглят и затова общият ефект е положителен и мисля, че точно следващата година може да се очаква по-голям такъв ефект, защото безработицата вероятно ще остане относително висока и през 2011 година. И имайки предвид че са загубили работата си през 2010 година, вероятно ще свършат обезщетенията за безработица, така че е твърде възможно да посегнат и към част от спестяванията. Друт е въпросът кой ефект ще доминира. Защото по принцип тези хора, които спестяват, най-вероятно не са тези, които са застрашени всъщност от загуба на заетост.
Не е препоръка за инвестиционно решение
