Последният за годината двудневен Европейски съвет е натоварен с много очаквания за решенията, свързани с кризата в еврозоната. Скептиците вече изказаха аргументите си срещу поредната идея на Ангела Меркел и Никола Саркози за нов договор на ЕС със заложени в него строги санкции срещу задлъжнелите и недисциплинирани финансово държави. На фона на това френският президент предупреди, че Европа е изправена пред безпрецедентен риск заради задълженията си и заяви, че ключовата среща на върха е последната възможност за решаване на кризата.
Според евродепутата от групата на социалистите и демократите Ивайло Калфин, който е и зам.-председател на комисията по бюджетните въпроси в ЕП, лансираната идея за промени в Лисабонския договор няма да донесе бързи и ефективни решения. По думите му не затварянето на проблема в тесния кръг на няколко европейски държави ще реши казуса, а отварянето на ЕС и пускането на Международния валутен фонд в Европа, което би мобилизирало много по-голям финансов ресурс от икономики, които имат интерес от това еврото да бъде стабилно.
Евролидерите лансираха нова идея - Ангела Меркел и Никола Саркози излязоха с предложението за нов договор за ЕС. Не е ли това пореден опит с политически инструменти да се решава икономическата криза?
Точно това е. Не че трябва да се отрекат политическите инструменти, но икономическата криза има икономически решения. Това, което чакат финансовите пазари е стабилност и увереност, че страните, които имат проблеми с дефицитите в бюджетите в Европа ще имат възможност да получат финансиране, докато си съкращават разходите. Това може да се каже според мен по един единствен начин - тези страни да приемат много строги програми, както започнаха в Италия и Гърция. Въобще страните, които имат проблеми - в Португалия и Испания също има нови правителства след изборите и те ще наложат също доста по-ограничителни програми. Но второто нещо е да се гарантира, че ще има достатъчно финансов ресурс, който да подпомогне тези държави, докато се справят с най-тежкия период от плащането на дълговете. И тук е големият проблем. Това, което предлагат Меркел и Саркози, е тези финансови ресурси да се осигуряват и то с много скърцане от един тесен кръг европейски държави. Те не могат да се справят. Дългът на Италия е около 2 билиона евро - няма как този проблем да се решава само с европейски сили. Това, което трябва да се случи е точно обратното - вместо да се създават някакви вътрешни, по-тесни съюзи, просто трябва да се потърси кои са тези страни и тези институции, които имат свободни финанси и които имат интерес от стабилността на еврото. Такива са първо от Америка през Китай, Индия, Русия, Бразилия и т.н. - страни, които държат голяма част от резервите си в евро. Пътят трябва да бъде към отваряне, към привличане на ресурс отвън, не само от международните пазари, а от институции. Единствената институция, която може да го направи е МВФ, която да бъде водеща. Вярно е - ние я познаваме от България, тя има своите неудобства, но осигурява това, което трябва. Осигурява достатъчно ресурс и сигурност, че ще има прозрачност и последователност към бюджетните реформи. Така че, това е решението, което би трябвало да се вземе. На второ място Европа би трябвало да се обърне изцяло, не само страните, които имат проблеми в бюджетите, трябва да се обърне към втория проблем, който се наслага - това е рецесията. Просто Европа трябва да се върне на пътя на растежа. Ако не се върне на него, с никакви фокуси и никакви финансови операции няма да може да се помогне нито на закъсалите страни, нито на еврозоната. Решенията не са много лесни - през май месец догодина във Франция има избори, през 2013 г. в Германия има избори. Като че ли там лидерите са по-заети със собствените си проблеми и с начина на общуване с местните избиратели. Страх ме е обаче, че и да стигнем до правилните решения, ние стигаме късно. В Европа е необходима много повече енергия и насочване веднага към правилните решения.
Всички политически решения искат много повече време - това, което се предлага с промените в Лисабонския договор.
Това, което се предлага с Лисабонския договор е нещо, което по-принцип има смисъл. Ако има обща валута, трябва да има механизми, които да са наднационални, включително и във фискалната политика. Може би не точно тези, които се предлагат с автоматични наказания - там съм по-скоро скептик, че може да преработи, но това не е лечението на проблема днес. Това не е това, което чакат финансовите пазари. Промяната в Лисабонския договор е една процедура, която ще отнеме сигурно две години най-малко и която преминава през ратификация в националните парламенти. В някои страни преминава и през референдуми. Вместо да се намери бързо решение на финансов проблем, ние отключваме един дълъг политически процес, от който не знаем изхода. Решенията, които трябват днес, могат да се прилагат и при сегашния договор.
Очертава ли се обаче позицията на България в навечерието на тази среща и доколко си дават сметка и институциите и изпълнителната власт в страната за мащабите на кризата в единия и в другия случай като изход?
Притеснявам се, че България седи и гледа като един наблюдател. Като че ли сме отишли на театър и гледаме едни много интересни неща, които се случват на сцената. Там едни известни актьори в едни драматични събития участват, а ние сме си купили билета и удобно сме се разположили в залата да ги гледаме. Това е много измамно. Евентуални проблеми - задълбочаване в еврозоната и проблеми в ЕС, имат пряко отношение към България. Не знам колко ще пострада германската или френската, или италианската икономики, но зная, че българската ще срещне насрещно влака, ако има проблеми в еврозоната. Това са проблеми, които са важни за нас. И ние трябва да направим две неща - едното е да видим на какво можем да повлияем, да участваме в тях. Ще има при всички случаи промени в ЕС и еврозоната. Ние трябва да предлагаме, да водим, а не както правим досега, на всичко да казваме "не" и от всичко да се пазим. Ще станат и без нас, въпросът е да станат с нас тези промени. Второто нещо е, че ние трябва да помислим за собствената си икономика. Мерките, които прилагаше досега правителството са мерки, които сигурно могат да имат някакво обяснение - опитвам се да гледам положително на това, което прави правителството, могат да имат обяснение при кратка криза. Ако с ограничаването на бюджетните разходи има една криза, която минава за година, година и половина - о`кей, ще издържим тази година и нещо. Само че виждаме, че Европа влиза в нова рецесия. На България това й е основният икономически партньор, ние какво очакваме?! Това, което е важно за страната ни - това е важно и за цяла Европа, е да се върнем на пътя на растежа. Просто икономиките не е достатъчно да бъдат финансово стабилни, те трябва към това и да растат.
Работи ли се обаче по план Б? Все пак трябва да имаме предвид и негативния сценарий.
Ами аз това очаквам от правителството. Не очаквам от министър Дянков да се обзалага публично, че еврото щяло да изчезне като валута. По-скоро това не очаквам от един финансов министър на страна-член на ЕС. Очаквам различни сценарии каквито подготвят в различните страни. Какво става примерно при обезценка на еврото?! Има натиск и това са част от мерките, които трябва да се вземат - една активна роля на ЕЦБ, емитиране на европейски облигации, които няма да решат целия проблем, но по принцип ще са полезни в една определена ниша при обезценка на еврото. Това означава, че вносът ни поскъпва извън еврозоната. Това са основно горивата. Това значи, че износът ни става по-конкурентноспособен също извън еврозоната - къде изнасяме, на кого, какви са ни приходите?! Това означава, че резервите на централната ни банка, включително валутният резерв, трябва да се управлява по съответен начин. Ако приемем това, за което се обзалага министър Дянков, че еврото щяло да изчезне, което няма да се случи според мен, тогава въпросът е „Какво става с валутният борд в България?". Виждаме в доста страни направиха публично планове и казаха, ако се случи най-лошият сценарий и еврото изчезне, това ще се отрази по еди кой си начин на нашата икономика. Ама ние сме закачили националната си валута към еврото. Пак казвам - не очаквам, че еврото ще се разпадне от тази криза, но ако си го представим теоретично като краен вариант, изниква въпросът оставаме ли във валутен борд, към какво привързваме лева, към същия курс ли го привързваме, какво се случва?! Това, което очаквам от правителството е да каже: „Уважаеми сънародници, ние сме готови с няколко сценария - от най-лошия, който е невероятен даже, до най-положителния. И при всеки един сценарий ние ще имаме еди каква си политика". Според мен позициите ни в ЕС не трябва да бъдат отричане на всичко, което се предлага. ЕС няма да бъде същият - трябва да го разберем, ще има промени. По-хубаво е да участваме в тези промени, да кажем какво предлагаме и все пак да допуснем някаква публичност на този дебат. Доколкото разбирам и депутати в българския парламент питат каква ще е позицията на правителството на съвета и председателството на НС им връща отговора, че това не било тяхна работа. Това е просто абсурдно! Тук публичният дебат, публичният интерес и увереността, която трябва да дава правителството, че знае какво прави и има различни сценарии, са изключително важни.
Цитирахте данни от ЕК за средства, които страната ни няма да загуби, но няма и да получи тази година от европейския бюджет. Преди дни колегата ви Евгени Кирилов алармира за забавяне при усвояване на някои от фондовете - докога България ще строи с бюджетни пари пътища?
Пътищата тази година, магистралите специално, се строят с бюджетни пари. Чак в средата на ноември поискахме някакви частични плащания, ще видим и от тях доколко ще ни ги възстановят. Проблемите са два - първият е, че забавяме много проекти. Все още сме в рамките на тази финансова рамка, но сега е 2011 г. Ние до 2013 г. трябва да сме свършили с договарянето на всичко, а до 2015 г. трябва да сме похарчили тези 11 милиарда за седемте години. Ние сме страшно далече от тях. Ние имаме само предварителни плащания и някакви договори, от които нищо не следва. Реалните плащания по изпълнени договори са едноцифрено число. Проблемът с това, за което ЕК отговори на мой въпрос за средствата, които се пренасочват към други програми, е още по-притеснително. Част от тях са пари от ИСПА. Едни 87 млн. евро - общо за ЕС са 720 млн. евро, които се отнемат от досегашни програми за 2011 г. и се пренасочват към други. 87 млн. евро, това е над 10 процента от тези пари, са пари по ИСПА. Това е предприсъединителен фонд. България сега ще направи 5 години членство в ЕС. Предприсъединителният фонд се ползва две, хайде три години, а ние пета година искаме отлагане за шеста година на тези средства. Там има Дунав мост, има още няколко проекта. Сигурно ще ни дадат отлагане, те са ни обещали, но трябва да ни е ясно, че вече няма закъде да се отлага. Това, за което страшно много действително ме е яд е, че част от средствата се прехвърлят заради неизпълнение на газовите връзка със Сърбия и Гърция. Това са средства, за които ние сме се борили и които ни бяха отпуснати през 2009 г. с плана за икономическо възстановяване на ЕС. Там се крие независимостта, енергийната. Да можем да внасяме газ от различни източници - през Турция можем да внасяме от Кавказ, от Каспийския басейн, през Гърция има терминал за втечнен газ и през него можем да внасяме газ от цял свят. Това означава енергийна независимост - не опасният добив на шистов газ. Това се прави с европейски пари и не се прави две години. Сега го чух министър Трайков да казва, че тук сега щели да започнат някаква работа по това нещо. Какво правиха две години със средства, които са отпуснати?! И сега правим не зная какви поклони пред европейските чиновници и се молим да ни ги оставят за още една година с обещанието, че ще си похарчим парите, които ни дават. Това са проекти от национален интерес. Тук не става въпрос да загубим малко пари, няма да построим там 3 км път или нещо подобно, тук става въпрос принципно за енергийната независимост на държавата. Нещо, по което ние абсолютно не сме работили. Та тези средства, понеже нищо не сме направили за тази година, също се насочват към други програми.
