Още няколко часа след смъртта на патриарх Максим във вторник стана ясно, че той ще бъде погребан в Троянския манастир. Такова е било личното желание на Негово светейшество, описано не в отвореното му вече завещание, а заявено приживе.
Гробът на българския патриарх ще се намира в църквата "Успение Богородично" на манастира. Той е сравнително близо до родната къща на дядо Максим в село Орешак и е едно от любимите му места. Още на 12-годишна възраст родителите му го дали за послушник в светата обител. И до последно той се връщаше в нея.
Ритуалът по погребението на патриарх Максим ще започне в 15.30 ч. Ковчегът с тленните му останки ще бъде спуснат в гроб, намиращ се в храма на манастира, в пространството зад прочутата чудотворна икона на Света Богородица Троеручица. Преди това да се случи, ще бъде отслужена кратка заупокойна молитва.
Как ще премине погребението на българския патриарх, с какви одежди ще бъде погребан той, какви хора ще го изпратят в Троянския манастир и защо това място беше толкова специално за дядо Максим? За всичко това е следващото интервю с Русенския митрополит Неофит, който е и говорител на Светия Синод.
Приживе Негово светейшество е пожелал да бъде погребан в храма на Троянския манастир, в южната част, в скромния ъгъл на неголемия храм. Той е много уютен и изпълнен с молитвите на вярващите поклонници през вековете.
Това ли е точно мястото зад прочутата чудотворна икона на Света Богородица Троеручица?
Да. Зад нейния кивот, в ъгъла на храма. Мястото е съвсем скромно. Там няма възможност да се устройва някакво разкошно надгробие, широко и високо. А както и по живот дядо Максим беше скромен, така и в смъртта си е изявил това скромно желание - да бъде погребан в неговия любим храм в светата обител, която е до родното му село.
Как ще протече самото погребение? Какъв ще е ритуалът?
Тъй като опелото вече ще бъде извършено в патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски", в манастира сигурно ще има кратка заупокойна молитва и след това спускането на ковчега в гроба. Молитвата може да бъде и на двора, за да има възможност повече богомолци да слушат и наблюдават, а може да бъде извършена и в храма.
С какви одежди ще бъде погребан дядо Максим? Патриаршеската корона няма да е на главата му.
Да, за да може тя да се остави или в музей, или да се ползва от неговите наследници. Да не изгнива в земята. Затова главата му скромно ще бъде покрита с було - или монашеско или патриаршеско. В случая предполагам, че ще е патриаршеското було, бялото.
Какви хора ще присъстват на погребението в Троянския манастир? Кои ще са представителите на държавата, кои на църквата?
Не бих могъл да ви кажа, не зная. Но главните държавни мъже имат възможност в София да се поклонят, за да не пътуват до Троянския манастир. Вероятно част от гостите от чужбина ще бъдат в манастира. Местните хора, местната власт, много поклонници също ще има. От нашата епархия в Русе е организиран автобус с близки на дядо Максим, които са пожелали да пътуват до Троянския манастир.
Има ли нещо специално, свързано с погребението, което дядо Максим е пожелал да бъде направено? Някакво желание, което е предявил преди смъртта си, освен че е посочил точното място, на което иска да бъде погребан?
Както ви казах, той винаги е бил скромен и за себе си нищо не е искал и търсил. Във връзка с погребението други уточнения не е имало, приживе не сме чули да казва.
А всъщност на кого е съобщил, че иска да бъде погребан в Троянския манастир? Понеже това е желание, което не е посочено в завещанието му, а е съобщено преди време. На кого?
Предполагам на някои от архиереите в Светия Синод. Или на някои от хората, които са били около него. Приживе и аз съм улавял такива моменти, когато са му идвали мисли, че това местенце би било добре да му го отредим за вечен покой.
А защо той толкова много обичаше това място? Знаем историите за това как родителите му са го водили там като дете, как на 12-годишна възраст са го оставили за послушник в манастира, после колко често той се е връщал в него. Но какво харесваше в този манастир?
Беше му като родно място. Той рецитираше едно четиристишие:
Където и да ида,
все си иска мен,
селцето си да видя,
дето съм роден.
За него това беше една възможност да се потопи в духовната атмосфера на светата обител, да си спомни младите монашески години и добрите старци, с които е общувал и които са го наставлявали в духовния живот. Също да се поклони на чудотворната икона, да участва в празниците на манастира, рождения си ден там да отбележи, гробовете на майка му и баща му да посети, да запали свещица...Това са много лични, но и много мили чувства, които са го вълнували и са му били приятни.
