Новата българска номинация за еврокомисар Кристалина Георгиева в интервю за „Седмицата" по Дарик:
Остана ли ви, г-жо Георгиева, време след тази натоварена седмица да си дадете сметка какво направихте на себе си, пък и за България след онези пет минути в нощта, в която премиерът ви потърси, за да спасявате положението?
Аз сега съм настроена само на това да гледам напред. Трябва да ви кажа, че пред нас има 10 дена да се подготвя за изслушването на 3 февруари, в които 10 дни приоритетът ми е да, колкото се може повече информация да усвоя, така че да бъде разговорът с комисията на парламента по развитие, която отговаря за моето портфолио, да бъде този разговор качествен. А като мине 3 февруари, тогава ще се спра и ще се опитам да преценя положителното, отрицателното. Засега ми се струва, че положителното е повече. Получих стотици и стотици, стотици съобщения от хора, които казват, че много се радват за това, че в комисията ще има компетентна българка. Радвам се, че ме виждат като компетентен човек и най-вече, че за България това... Ние превърнахме една отрицателна новина в положителна.
Колко време според вас ще трябва на Кристалина Георгиева да върне добрия имидж на страната ни в Европа, който в известна степен се срина след скандала при изслушването на Румяна Желева?
Знаете ли, много бързо вестниците се настроиха на положителна вълна и ми се струва, че това чувство, горчилката в устата бързо ще премине. Разбира се, ние имаме много повече неща да решаваме, отколкото скандала, който се получи с номинацията и представянето на г-жа Желева и около нея, въобще около нейната номинация, много повече и много по-сериозни проблеми, които са вътре в страната, как можем ние да направим България постоянно една от страните с добри резултати във взаимодействието в европейски контекст, как да излезем от тази представа, че ние сме се присъединили преждевременно, как да стане така, че да гледат на нас като на пълноправен член. И тези въпроси те са много повече вътрешни, отколкото външни, но вие сте права. Има имиджов елемент и тези българи, които са по-видни, особено в европейските структури, как те се държат, какво впечатление оставят за себе си, разбира се, това е важно. Аз ще се постарая да направя всичко, което мога, да допринеса за хубав имидж, за хубаво представяне на страната ни.
Щяхте ли да се съгласите да бъдете кандидатът ни за еврокомисар, ако не се беше наложило задействането на план Б, както си говорим тук, ако ви бяха предложили да бъдете първата ни и единствена най-вероятно номинация?
Знаете ли, когато бях малка, имаше една такава приказка - ако баба ми беше мъжка. Това какво е щяло да стане преди... след факта много хипотези могат да се правят. Аз мога да отговоря само по фактите. По фактите са, че нямах никакво намерение да напускам Световната банка до май месец т.г. Във всички случаи моят контракт е, при нас задължителното пенсиониране е на 62 години, т.е. аз имах още доста време да бъда полезна тук, в тази институция, и в нея също това, че има, че единственият източноевропеец на висока ръководна позиция е от България, това също е добър имиджов фактор за нас. Ние сме само девет души, които сме на директно подчинение на президента на Световната банка. Аз съм един от тях, един от най-близките му хора. Това, разбира се, имаше и има положителна страна.
Не е ли малко обидно обаче да бъдеш резерва, макар и златна в конкретния случай?
Аз го виждам по-скоро като такъв, отличен ход да излезем от трудна ситуация. Не мисля за себе си като резерва, защото никой не ме е питал преди това искаш ли, Кристалина, да ставаш еврокомисар? В никакъв списък не съм била на второ или на което и да е друго място. И освен това съвсем откровено ще ви кажа - проблемът е много по-важен за всички нас като българи, отколкото за един отделен човек, за мен, нали, нямам никакво чувство на накърнено достойнство. За мен беше много приятно да се срещна с президент Барозу в среща, която беше планирана да е половин час и след това да си говорим с него час и половина, и да излезем, той да излезе от тая среща с голяма усмивка, със, така, много добро чувство към това как той очаква, че, колко добре той очаква, че ние ще работим заедно. И както казах в началото, аз гледам напред.
Казахте във видеоконферентната връзка през седмицата, че може би при вземането на решението е надделяло това, че като се събудите, винаги мислите за България. Кажете ни съществувал ли е всъщност някога вариант да бъдете вицепремиер в правителството на ГЕРБ, такъв, какъвто е гласен да бъде впрочем Илиян Михов? Навярно сте чули за неговата номинация.
Вярно е, че имахме такива разговори за това може ли, бих ли могла да участвам аз. И тогава, и сега потвърждавам един съвсем такъв очевиден факт, че аз имах много важна задача тук, в банката. Сега моето напускане създава затруднения за нашето ръководство. Аз съм сигурна, че ще се справим, аз съм сигурна, че банката ще намери решение, но до май месец аз нямах никакви планове да водя такъв разговор. След май месец бях отворена да мислим за това в зависимост от потребностите на страната ни. Бях готова, ако ситуацията е такава, че се налага да се доведат повече, да има подкрепления в правителството, да го взема сериозно под внимание, но никакво решение не бях взела, нито пък съвсем конкретно предложение ми беше направено, защото нямаше условия тогава. Възникна форсмажор и ситуацията се промени.
Познавате ли Илиян Михов?
Да, познавам го, много го уважавам. Илиян е изключително интелигентен човек. Той е също едно от отличните лица на България навън, извън България. Аз смятам, че като качество на неговата компетентност няма никакво съмнение. В каква форма той ще бъде полезен, това е, разбира се, решение на премиера, решение на г-н Михов, те ще го обсъждат. Аз знам, че той беше, когато формирахме този малък съвет, тричленен съвет да съдейства, да се мисли повече дългосрочно, средно дългосрочно за България, и да се даде, така, отстрани мнение по някои от критичните въпроси на икономическата политика, че той беше много положително настроен да предостави своите знания като съветник на правителството.
За тази тричленка, за която говорехте, може ли да поясните и...
Г-н Борисов предложи една тричленка, Илиян Михов, Любомир Христов и аз да бъдем като малък икономически съвет, като икономически съвет към премиера. Идеята беше, и тя си остава, аз няма да се учудя, ако г-н Михов я продължи, идеята беше да има хора, които, без да са ангажирани директно в управлението, да могат обективно да предлагат добре обосновани мнения, да създават място, форуми за обсъждане на важни, приоритетни въпроси за България, и най-вече да разговарят на темите, които са по-дългосрочни, защото, като влезе човек в правителството, го завъртат приоритетите на деня и не винаги най-срочното е и най-важното. И това беше смисълът на този съвет. Сега се получава така, че ако бъда утвърдена като комисар, аз излизам от него, а ако г-н Михов дойде в България, той също излиза от него, и предполагам, че ще се помисли малко как, може би ако той е без портфейл, може би той все пак ще има в своите задължения да следи тези стратегически направления и възможността да се търси мнение на независими неправителствени, извън правителството експерти.
Смятате ли, че всъщност доброто образование и публикациите по икономика на Запад помагат да се решат реални проблеми на Изток?
Винаги е добре човек да стъпи на земята и да познава конкретните условия, за които дава съвет. Аз, да кажем, аз за себе си мога да кажа, че на мен, разбира се, много ми провървя в банката да имам възможност да работя в конкретни условия в много страни, които са сходни на България, и да поддържам директно връзка с България, да съм в България на два месеца поне веднъж, ако не и по-често, и доколкото аз знам за г-н Михов, той по същия начин е запазил корените си в България. Той често идва в Европа и често идва в България, и следи много отблизо това, което става у нас. Естествено човек, ако се захване с нова работа, трябва да си калибрира знанията, трябва да стъпи много здраво в реалността, но опитът, умението, анализите, правени в сходни условия, естествено те много помагат. Най-вече помага комбинацията на компетентност, знания и възможността добре да се преценяват условията.
Доколкото разбрахме от премиера, Илиян Михов ще е вицепремиер без портфейл и ще помага за еврозоната. Според вас кога най-реалистично страната ни ще попадне в преддверието на еврозоната, в така наречената чакалня? Тази година се каним да кандидатстваме.
Много е важно да се следи развитието на ситуацията в еврозоната предвид на това, което стана в Гърция. Защото в момента е по-сложно, отколкото беше преди, преди да се затегнат икономическите условия там, в нашите съседи. Трудно е да се каже... Нека да погледнем малко по-широко, даже не само за нашия регион. Светът излиза от криза, но с много неизвестности. И затова да се правят смели предсказвания за нас и еврозоната или за това как ще се развие гръцката криза, дали ще има някъде другаде проблеми, това, трябва да си държим ръката на пулса, трябва да го следим много внимателно и трябва много гъвкаво да се приспособяваме. Но за България, това, че ние трябва постоянно да държим курса към влизане в еврозоната, това е абсолютно категорично, тоест нещата ще се променят, условията ще се променят, но нашата цел, тя не може да се променя.
Няма да се ангажирате с някакъв срок.
Не, няма да се ангажирам с дати, защото... Знаете ли, с дати можехме да се ангажираме преди 2007 г., когато се правеха смели дългосрочни прогнози. Сега никой никъде не иска да казва - ами, ние знаем, че така и така. Не знам дали четохте във вестниците днес или във вашето предаване дали покривахте какво става с икономическия растеж в Китай, Япония и кой на кое място е в света. Значи, имаше преди... няколко месеца се смяташе, че на Китай, на Китай ще му трябва още доста време да се качи на второ място икономически. Добре, обаче изведнъж това, последното тримесечие растежът в Китай накара на всички да им изхвръкнат очите, защото мина пак 10%. Направиха се преоценки на техния брутен продукт и сега нищо чудно още тази година да бъдат номер две. Нищо чудно да се окаже дори, че те са вече номер две, тоест повече има, повече неизвестност има, отколкото преди, и трябва да сме внимателни да я държим, така, да си калибрираме очакванията в съответствие на много бързо променящи се обстоятелства. Но пак казвам, целта ни е категорично да влезем в еврозоната. И има един фактор за постигането на тази цел, който е макроикономическа стабилност, който е абсолютно във всякакви условия е номер едно.
Трябва ли да се изготвят спешни мерки за излизане на страната ни от кризата, за каквито и родната опозиция, а пък и партньорите на ГЕРБ в парламента, така, настояват, казвайки, че няма реална антикризисна програма, като говорите за стабилност?
Тук има два, два момента. Първият е, че ние сме много зависими от външни условия и по-малко зависими от това какво правим ние вътре в страната. Затова колкото повече, да кажем, се укрепя, особено в еврозоната, икономиката на еврозоната, толкова по-добре при равни други условия, толкова по-добре при нас. Но винаги е добре хората да гледат в собствените си, нали, какво можем ние да направим у нас, в България, за да можем по-бързо да излезем от кризата. Аз и преди го казвах, и сега ще го повторя - ние се движим, да кажем, шест до девет месеца по-късно от всички останали и трябва само да гледаме това те какво правят, и да се опитваме да го, да го адаптираме за нашите условия. И това, което навсякъде хората правят, е да казват - тази криза има много сериозни условия, последици за безработица, значи, трябва да търсим мерки, които да ни помагат да създаваме допълнителни работни места. И в този смисъл аз ще кажа, че е добре да се търсят такива точки на въздействие, които да могат да помогнат на нашия вътрешен пазар на труда и те не са, нали, те не са някакви, такива, гениални неща. Аз няма да кажа нищо ново, което хората в България не го знаят. А трябва ли правителството да бъде малко по-активно, моето мнение е, че не му е лесно на правителството да е по-активно, защото трябва да я пази тази пуста макроикономическа стабилност, но разбира се, че трябва поне да определи къде са най-критичните точки, където могат с политика на стимули, където те могат да въздействат. Ние, понеже имаме валутен борд, ние нямаме толкова много инструменти. Тези, които ги имаме, трябва да ги използваме, колкото се може по-активно.
Илиян Михов тук е обсъждан и с това, че има различно виждане за валутния борд, говори за модифицирането му. Какви рискове крие и изобщо крие ли такива евентуално реализиране на подобни съждения на практика?
Аз не смятам, че има риск. Той, ако дойде в България, ще дойде с намерение да прецени, да види, да се ориентира и да може да, да, от теорията, както се казва, от теорията да отиде на практика. Той е много внимателен човек, моето впечатление от нашите общувания е, че той ще търси широка платформа за ангажиране със специалисти, не е такъв тип, който да каже - ами, аз всичко си го знам, прочел съм там една дебела книга и сега ще ме слушате мен, гледайте ме в устата, каквото кажа, това ще правите. Той ще бъде такъв, типичен експерт, който влиза в политиката с отвореност към дебата, към мнението на другите. Ние сме дискутирали с него, водили сме спорове, интересното е това, че последният спор, който водихме, беше именно на тема трябва ли, не трябва ли ние да се фокусираме на влизането в еврозоната като първостепенен приоритет. И ако той действително идва с тази задача, значи имало е полза от нашия разговор. Това беше точно преди Коледа в София.
И какво излезе от този спор?
Той като дойде г-н Михов, ще го видим какво е излязло. Моето мнение беше, че, както ви казах и преди малко, че това е приоритет, независимо от това какво става у нас, в Гърция или не Гърция, ние трябва да си поставим ясна цел, да се адаптираме към условията, в които я реализираме, но да не си сваляме очите от тази цел, погледът трябва да ни е насочен към нея. Г-н Михов казваше - да, разбира се, това е вярно, но има такива в момента сложни условия и ние трябва да гледаме в по-широко пространство, т.е. трябва да строим тази цел в една по-такава, средна дългосрочна стратегия за страната. Аз с това съм съгласна, т.е. ние в крайна сметка стигнахме до такова общо виждане, но интересно е, че след този разговор, малко по-такъв, теоретичен или по-скоро концептуален, може би г-н Михов ще запретне ръкави да се свърши малко работа в това направление, и това ще бъде много добре.
Имате ли някакви притеснения за изслушването на 3 февруари?
Аз съм с много положително очакване от това, че ще бъде добър, конструктивен разговор. Това е комитет, в който хората имат експертиза в областта на развитието, което е, дето се вика, 20 години от моя живот. Аз с много голям интерес искам да видя какви въпроси се задават, какви нови идеи могат да се родят от този разговор. Аз се надявам, че това ще бъде първа от много срещи с този комитет, не първа и последна, и че ще поставим основите за много добро сътрудничество между комисията и парламента.
Ако бяхте в българското правителство, щяхте ли да подкрепите кандидатурата на Меглена Плугчиева за вицепрезидент на Европейската банка за възстановяване и развитие?
В това отношение аз имам малко консервативен подход, който се състои в това, че ние в тези международни институции, българите, когато кандидатстват, те трябва обезателно да се налагат на базата на собствените си качества и умения и че политическата поддръжка може би не е най-ефективното нещо, което може да се предложи. Защо? Защото тогава човек никога не знае нашия, този кандидат, действително ли е най-добрият кандидат, или понеже малко мускули са били приложени, е получил тази длъжност. В моята професионална кариера никога зад мен не е стояло правителство, никакво, нито нашето или нито някакво друго, и в този смисъл аз знам, че винаги, нали, на каквато позиция да съм била, хората са ме приели заради това, че съм била най-добрият човек, най-добрият кандидат за тази позиция. Това, разбира се, не значи, че има нещо лошо да се каже - да, ние смятаме, че е много добър, компетентен човек, но в международната банка на развитието личните качества, професионални качества са най-добрият, най-добрият път за постигане на резултат.
Като български еврокомисар, след изслушването и след гласуването на комисията, живот и здраве, ще имате ли време и ще се търси ли от вас помощ като съветник на премиера?
Аз се запознах с материалите на комисията по техния код, етичен код, и той в момента, в който, ако всичко е успешно, ако мине изслушването добре и ако цялата комисия бъде потвърдена, от този момент нататък комисарите трябва да са неутрални. Те представляват страната си в смисъл на включване на всички възможни мнения, на това, че всички членове могат да бъдат част от взимането на решение, но не като представители на своето правителство и определено не за да прокарват техните национални интереси. Но като го казваме това, разбира се, колкото по-добре работи представителят на една националност в комисията при всички други условия, равни, толкова по-добре за неговата или нейната страна. И затова аз ще се постарая да работя толкова добре, че да е добре, да има положителен ефект и за България. Защо има връзка? Защото, колкото по-авторитетен е човекът, толкова повече му се цени мнението, толкова по-вероятно е хората да се интересуват за това как аз оценявам едно или друго развитие в България, и толкова по... да кажем, разговорът, който водихме, за влизането в еврозоната като пример, толкова по-вероятно е, ако имам някакво мнение, това мнение да има някаква тежест.
