Интервю с изпълнителния директор на БДЖ Йордан Недев в „Денят" по Дарик.
Въпреки очакванията ви, днес срещата се оказа безплодна. Ще има ли нови разговори със стачкуващите и кога?
Аз съм склонен да не се съглася с вас, че беше безплодна. Тя започна бурно и продължи дълго време - около три часа, но в крайна сметка мисля, че постигнахме нещо, което е повече, отколкото аз очаквах. Ще се опитаме да разрешим две основни неща. Продължението на нашите разговори със стачните комитети предстои на 1 декември в 10.00 часа сутринта. Втората точка, започвам от нея, защото тя е по-проста, т.нар. неизпълнение от наша страна на стачното споразумение от март. Разбира се, там имаме леки разминавания за терминологията. Нашето твърдение е, че ние имаме забавяния по две от точките, а именно изплащане на ваучери за стари периоди. Общият размер там е 2,3 милиона. В четвъртък ние ще предложим схема, по която да се разплатим по тези точки в следващата година. Другото е колективният трудов договор и неговото евентуално подписване, доколкото в момента няма действащ. Ще започнем от база колективния трудов договор от 2009 година, който беше валиден до 30 април 2011 година. По него ние имаме няколко коментара, които не са свързани със социалните придобивки на хората. Там почти нямаме проблеми. В някои дребни области, отново финансови, но недиректно свързани с възнагражденията на хората. Имаме пререкания, които трябва да изчистим със синдикатите. Основните неща, по които имаме проблем в колективния трудов договор от 2009 година са клаузи, които директно или индиректно са вмешателство в нашето оперативно управление - вземането от нас на решение и носенето на отговорност. Това, което ние твърдим, е, че ако някой иска да управлява, той трябва да носи и отговорност. Ако синдикатите твърдят, че не управляват дружеството, значи трябва да оставят ние да го управляваме. Трябва да „изправим" някои от членовете в това базово КТД, от което започваме, за да можем да си гарантираме нашата оперативна самостоятелност при положение, че ние носим цялата отговорност.
Две опорни точки, на базата на които ще стартирате отново разговорите си с протестиращите, обаче дните текат. В четвъртък е осмият ден от стачката в БДЖ. Прогнозата на финансовия министър бе, че след 10-ия ден от стачката БДЖ се затваря, товарните превози се приватизират, за пътническите - идеята е да се създаде нова компания, това ли е изходът?
Надявам се, че това не е единственият изход. Това определено е някакъв изход. Опитваме се да се движим в посоката на по-адекватен, въпреки че с всеки изминал ден не е ясно кое е по-адекватно - дали да продължаваме агонията или да направим нещо по-смислено.
Към осмия ден на стачката как изглеждат нещата, кое е по-разумно - да продължава ли агонията?
Много ще е показателен утрешният ни разговор. Надявам се по време на него да стане още по-ясно, не си мечтая за 100% яснота кой е верният ход. Аз все още имам вярата, че можем да постигнем нещо, което е в полза на дружеството, а не само на отделни негови членове.
Седмица след началото на стачката ясно ли е какви загуби се генерират дневно и има ли разчети с колко реално намаляха пътниците и след 16.00 часа, когато влаковете се движат?
Специално за конкретните загуби, те нещата доста се повтарят ден за ден, поне към момента. Загубите за пътническото предприятие са около 100 000 лева на ден и може би допълнителни разходи от стачката за товарното предприятие в размер на 20 000 лева на ден. За пътниците в момента не съм подготвен да ви кажа какъв е отливът и как той прогресира с течение на времето, но със сигурност утре ще я имам тази статистика.
Но губите пътници, вероятно има отлив в посока към автобусния превоз?
Със сигурност губим пътниците лека-полека. Доколкото това е невъзвратимо, също е нещо, което е по-скоро обект на спекулации, отколкото на ясни сметки. Въпреки това ми се струва, че ако успеем да оправим нещата в дружеството, ако успеем да го оздравим и с една по-стройна маркетингова кампания, която е крайно време да предприемем, разбира се след като е ясно какво се случва, мисля, че не би следвало да имаме огромни трудности да възвърнем пътниците, още повече доверието в БДЖ като транспорт.
С шега и ирония ли да приемаме изразеното по-рано през днешния ден от вас съжаление, че стачката в БДЖ наистина не е голяма и хубава, за да се пестят средства от заплати?
Исках по ироничен начин, може и да не се е разбрал по този начин - факт е, че аз мислех, и това бяха моите разчети, че по-скоро тази стачка ще намали загубата на дружеството, но то беше при разчети, че почти всички служители на пътнически превози стачкуват, което далеч не е факт, и то не е факт в над 90%.
В тази ситуация, в която нито Вие, нито стачкуващите правят сериозни отстъпки, кой според вас печели от всичко това? Оставам настрана автобусните превозвачи.
Кой печели - мога само да гадая. В момента не ми и хрумва някой да печели. Очевидно е кой губи. Стачката не я приемам като нещо супер лошо, защото това все пак е някакъв коректив. На чисто философска база ако гледаме, коректив е необходим. Този коректив на мен ми е полезен. Въпросът е дали той може да бъде и рационален, и конструктивен. За момента тези две качества малко се губят в цялата емоция и това е съжалението, което аз изпитвам. Така или иначе с или без стачка, без реформи, БДЖ има няколко месеци живот. Това дали този живот ще прекъсне утре или след два месеца, или след пет месеца, не е съществено от гледна точка на всички пътници, на клиентите, на работещите, на бюджета - въобще на икономиката.
