Новата книга на Параг Кана, експерт по международни отношения или външнополитическия вундеркинд на Барак Обама, както го наричат някои, излиза тъкмо навреме. В нея се разказва за великата игра между страните, които се борят за ресурси и за финансова стабилност в свят, който все повече e превзет от глобалния хаос. В този свят всеки играе сам за себе си - групи от хора, корпорации, градове, държави, империи.
Идеите на Параг Кана за нова дипломация, която да реши проблемите на света, са понякога стряскащи, но винаги интересни. Предишната му книга The Second World беше обявена за бестселър и Барак Обама го привлече в екипа си по време на президентската кампания. Нестандартните му идеи за управлението на света и днес вдъхновяват глобалистите, които пледират за ново световно статукво. Не е случайно, че списание Esquire го определи за един от 75-те най-влиятелни хора в света.
Кана живее в Ню Йорк със съпругата си Айша и дъщеря си Зара. В момента е директор в New America Foundation.
На телефона от Вашингтон геополитическият експерт разсъждава къде отива модерният свят в интервю за Константин Вълков и проекта "Иноваторите" на Дарик радио.
Константин Вълков: Вие сте от Индия, израснал сте в Обединените арабски емирства, в Щатите, после сте учил в Германия. По какъв начин ви повлияха тези страни, какво се променя у човек, когато расте на толкова различни места?
Параг Кана: Най-важното, най-хубавото нещо, което ми се случи, което ме направи това, което съм, е именно пътуването. То имаше огромно влияние върху мен. Като започнем от Индия, където съм роден и откъдето е семейството ми, аз всъщност пътувах и след това често до Индия, имам сериозна връзка с тази страна. Влияние ми оказаха и Обединените арабски емирства, както и Близкият изток, особено когато наблюдавах как тези региони се превръщат в световни икономически центрове. Това са динамични места, които играят важна геополитическа роля. Тези страни не са били разнообразни от демографска гледна точка, а изведнъж стават космополитни. Много неща могат да се наблюдават там. Естествено, аз съм и гражданин на Съединените американски щати, работил съм с американското правителство, както знаете, бях съветник на Барак Обама по време на неговата кампания. Учил съм и в Германия, поради което имам отношение и към европейската кауза и интеграционните проекти там.
Казвали сте, че границите вече нямат такова влияние, заради глобализацията. Вие четете световната карта по нов начин - кои са днешните силни играчи?
На първо място трябва да се отбележи, че картата непрекъснато се променя. Няма как да твърдим, че една карта, която гледаме сега, е постоянна или статична. Или че картата е перфектна или мирна. Това би било голяма грешка. Подкрепям активната еволюция и промяната, докато достигнем до нещо, което е стабилно. Само така може да се постигне баланс между хората, ресурсите и територията. Засега сме твърде далеч от това равновесие. Ако разгледате постколониалния свят и особено Африка, Близкия изток и Азия, може да забележите много от това, което аз наричам "картографски стрес". Не мисля, че светът може да бъде по-мирен, само като казвате на хората да бъдат мирни, да се борят за мира. Пример за това може да бъде създаването на Южен Судан, евентуалното създаване на Палестина. Това са политически картографски дилеми, които получават някакво решение.
Така или иначе обаче малките страни не играят чак такава роля, каквато вие им предричате в книгите си?
Това е едно от обобщенията, които всеки прави - о, да, ами Щатите контролират света! Аз посещавам страна след страна и много хора смятат така - че Щатите играят задкулисни игри, че манипулират. Ако отидете до Египет, Азербайджан или Пакистан, всеки казва нещо подобно. Но това съвсем не е истина. Обществото на всяка една държава има голямо влияние върху политиката й, само дето на места това се случва по много тъмен, корупционен начин. Аз просто не живея в това клише, което твърди, че суперсилите движат и управляват света. Това е нонсенс за мен. Има много суперсили, които имат влияние, но истинската история на бъдещето се корени в множеството други сили, които ще имат влияние и тези сили не са държавите. Поради тази причина фокусирам голяма част от изследователската си работа върху компаниите, фирмите, неправителствените организации и други автономни играчи. Дори религиозните групи. В дипломацията всички те си сътрудничат по особен начин.
Как виждате Европа в този контекст?
Мисля, че е мит, че развитите страни, които изваждат благосъстоянието си на преден план, по някакъв начин градят икономиките си върху неустойчива почва. Всъщност това трябва да бъде целта на всяка една успешна система. В този смисъл успехът на Европа трябва да бъде приветстван и изследван. В известен смисъл Съединените щати използват част от опита на Европейския съюз. Универсалното здравеопазване е един от примерите. Китай също се опитва да се възползва от опита на Европейския съюз, като намалява неравноправието и създава работни места. В много отношения Старият континент все още е пътеводната светлина, по която много нации се ръководят, за да постигнат стабилна, демократична система на управление.
Интересно е как определяте мястото на Япония, особено след трагичната ситуация там. До каква степен кризисният мениджмънт в днешно време е задължително изискване за успешното управление на една страна?
Ако това се беше случило в която и да е друга страна, със сигурност опустошението щеше да бъде в далеч по-голяма степен. Япония е компетентна и добре подготвена за подобни неща. В моите книги описвам как природните бедствия в други страни, които нямат тази подготовка, инфраструктура и технологично развитие, буквално се заличават, прогресът им спира. Това се случва в Иран, Пакистан, Централна Америка. Ние забравяме много бързо за тези неща, но те продължават да унищожават обществата там. Това ни връща до една стара тема и това е наличието на достатъчно капацитет в управлението на дадена страна, за да се справи.
От какви лидери се нуждаят малките страни днес? Ето, вие сте били в България, а тук предстоят избори тази година. Дайте ни съвет.
Що се отнася до малките страни, според мен Европа създава възможности за растеж, както и да станат по-атрактивни за международните инвеститори. Когато една страна като България е получила печата на одобрение от ЕС, това е само голяма възможност за вас. Единственото, което трябва да разберете, е кое е вашето конкурентно предимство на фона на останалите страни, за да бъдете атрактивни на световния пазар. Трябва да откриете вашата ниша. Очевидно е, че в Румъния и България има преход от един тип икономика и производства, на които сте залагали преди, към нови неща. Освен това съседството ви с Турция също може да бъде благоприятно и доходоносно за икономиката. Лидерът на страната трябва да бъде онзи, който съумее да фокусира икономиката върху развитие на тази ниша, на вашата конкретна способност.
Какво ви вдъхновява в ежедневието ви?
Много неща, на първо място поставям пътуването. Правя го често и пътуването е основното нещо, което ме вдъхновява, заради достъпа до много информация, нови идеи, възможността да наблюдавам отблизо това, което се случва, истинския живот. Така получавам информация от първа ръка, а не след като е минала определен филтър, поради което пътуването поставям на първо място. Много важна е и комуникацията, връзката с хората.
Идолите ви, вашите ментори, хората, на които се възхищавате?
Имах щастието да срещна повечето от хората, на които се възхищавам. Те са разнообразни, като започнете от големия американски писател и футурист Алвин Тофлър, след това генерал Стенли МакКристъл, за когото съм работил - той е невероятен лидер и мениджър. Той има особена способност да разрешава проблеми, свързвайки малки и големи звена от нещата, които са породили проблема.
Имате ли Facebook и Twitter? Използвате ли тези нови социални мрежи?
Да, използвам ги. Мисля, че те могат в краткосрочен план да привлекат вниманието към нещо и да имат някакво значение. Те всъщност са част от една по-голяма промяна, която протича в момента. Те улесняват това. Естествено, че Facebook и Twitter няма да се използват за избор на нов лидер, но могат да помогнат за мобилизирането на хората. Така че те имат лимитирано, но много важно значение.
Какви качества трябва да притежава един човек, за да бъде наречен иноватор?
Креативност, но и също така възможност да прилага новите си идеи в решаването на конкретни задачи, на конкретни проблеми. Да има способност да съчетава използването на новите технологии по начин, който наистина ни помага да се развиваме.
