Трудно е да си представиш, че ще започнеш да свириш на чело на 3-годишна възраст и животът ти няма да бъде посветен точно на този инструмент. Естествено, че ще бъде. Инструментът ще стане част от теб, неразделна. Точно това се случва с Руфъс. Това накратко е и всичко, което трябва да знаете за Руфъс Кападоча и неговата музика - челист от канадско-американско-италиански произход, който се влюбва в инструмента от дете и всеки миг от живота си посвещава на него и звуците, които създава с него.
Освен че инструментът на Руфъс е уникален - направен от самия него, няма друг такъв в света, Кападоча свири неповторимо. Повлиян от различни култури и стилове, от живота на улицата, където изкарва прехраната си като музикант, а после развива таланта си, Кападоча вплита любимите си световни стилове в музиката, която излиза от неговото чело. В едно от пътешествията си за търсене на нови източници на музикално вдъхновение, той открива българската фолклорна музика. И остава завинаги влюбен в нея.
Ровичкането из библиотеки с world-music и улиците на Канада, Франция, Италия и Испания са допринесли много за обучението му като музикант. Днес той е артистично различен от останалите музиканти именно заради уроците, които е получил там, на улицата, както и от дисковете, които е слушал там, в музикалните библиотеки.
Самобитен и винаги влюбен в експеримента, Кападачо звучи индивидуално и няма как да бъде сбъркан с друг музикант.
Кападоча живее със семейството си в Ню Йорк. Той е гост на проекта "Иноваторите" на Дарик радио.
Константин Вълков: Освен че свирите на не особено популярен инструмент, вие го правите по различен начин, какво ви вдъхновява, за да експериментирате непрекъснато?
Руфъс Кападоча: На първо място, казвам го и на всички, които започват да свирят, за да имат музикална кариера. Музиката не е кариера. Не бива да се захващате с музиката, само защото трябва. Ако не ви идва отвътре, не го правете. Аз трябваше да свиря, чувствах вътрешна потребност за това. За мен определено музиката има някакъв по-особен израз на това, което съм. Музиката е това, което ме храни, дава ми сили. Тя има изключително важно значение за живота ми. Помага ми да продължа напред.
Как се случи така, че свирите на чело. Инструментът ли избра вас или вие него?
Бях на три години, когато получих първото си чело. Брат ми и майка ми свириха на чело, а аз исках да бъда като тях. Исках много да имам чело и в крайна сметка те ми подариха. Най-ранните ми спомени са свързани точно с това - как получавам подаръка, как свиря на чело. След това обаче прекарах много години в усъвършенстване на този нов инструмент, който имам - петструнното чело. Това чело е направено по изцяло мой проект, така че се получи наистина уникален инструмент, единственият в света. Няма никакви педали, предусилватели, батерии или каквото и да било. Просто пасивно се включва към един усилвател. И звучи невероятно. В този смисъл дори и не съм помислял да сменям инструмента си, защото този, който имам, е невероятен. Не си и представям, че ще свиря на друг инструмент. Това е все едно да си бил женен в продължение на 30 години, изведнъж се появява любовница, а жена ти няма нищо против.
Свирили сте на улицата, като уличен музикант. Какво научихте там?
Улицата ме научи на ритъм. Това е едно прекрасно място за експерименти. Когато започнах да свиря, в репертоара ми имаше основно класическа музика и забелязах, че публиката ми е предимно от стари дами. Естествено е като музикант да се запитам към кого точно е насочена моята музика, кого искам да привлека като слушател. Реших да опитам с моя авторска музика, защото така мога да имам повече млади хора, които да идват, да се интересуват, да поговорим. Не ме разбирайте погрешно - в това публиката ти да е съставена от възрастни дами няма нищо лошо, но по-скоро се опитвах да достигна да по-голяма публика.
Повече от всичко улицата те учи на това какво е истинско. Защото на улицата най-добре се усеща дали това, което свириш, идва от сърцето ти.
Четох някъде, че една песен ви е повлияла много. Когато за първи път сте чули The Thrill Is Gone на Би Би Кинг, това било като магия.
Има три сериозни музикални източника, които сериозно ми повлияха. Когато бях в колежа, отидох в етно-секцията на библиотеката, защото малко ми беше дошло до гуша от класическата музика. Там открих тези три различни музикални стила, които ужасно ме вдъхновиха и исках да създавам такъв звук, да свиря по този начин. Първият музикален стил идваше от пигмеите бака в Африка. Вторият диск представяше струнната музика в Африка. От гледна точка на ритъм и музикална техника, тази музика беше невероятна, все още имам този диск. А последният беше диск с българска музика. Това беше огромно откритие за мен. Това беше оркестров запис на композиции от 50-те години, български национален оркестър с фолклорни инструменти и женски хор. Като звук тази музика ми подейства изключително. Беше уникално преживяване. Може да се обясни исторически - откъде идва музиката и т.н., но мен ме разтърси.
И как точно попаднахте на българския диск там?
Преглеждах диск след диск всичко, което е налично в етно-секцията в библиотеката. Пусках по малко от всеки диск. Така намерих тези три диска.
Кое е най-голямото постижение в кариерата ви досега?
Когато погледна назад, считам, че имам някаква посока, някой, който ме направлява. Дори българската музика, която чух и така силно ми повлия. Можех ли да предположа, че след 15 години ще отида в България, ще свиря с Теодосий Спасов, а концертът ще се излъчи по националната телевизия. Това в известен смисъл е странно. Дори и първата музика, която харесвах като малък, тази на Джими Хендрикс, а след време се озовах в Ню Йорк и правих концерт с музиката на Хендрикс. Искам да кажа, че по този начин усещам, че съм направляван към извора на определен тип музика, с която се занимавам по-късно след това.
Живеете в Ню Йорк, нали? Какво ви харесва да правите в този град? Как минава денят ви?
Обикновено ставам в шест часа, правя закуска на децата си, закарвам ги на училище, после се връщам отново у дома, за да си доспя. Опитвам се да свърша малко работа през деня. Да оправя покрива на къщата си. Неусетно става време отново да взема децата от училище. Връщам се, правя вечеря. Те си лягат, а аз започвам да се занимавам с музика. Понякога се занимавам с музика до 2-3 часа през нощта, но в интерес на истината с музика се занимавам основно, когато съм на път, когато съм на турне. Нямам много концерти в Ню Йорк и пътувам често. Но тогава правя музика.
