Списание Wallpaper е истинската лайфстайл библия, която въведе в обращение този термин, погълнат лакомо след това от всевъзможни печатни издания. Когато списанието се появи за първи път, изненада с особеното внимание към детайла, представянето на един живот, който сякаш не би могъл да съществува - удивително добри интериори, красиви хора, джетсет пътувания до всички краища на света, частни самолети, необичайни дестинации. Без да е просто лустросано и непременно отразяващо всичко скъпо, списание Wallaper привлече огромна аудитория, заради по-особения поглед върху материята. В Wallpaper можеше да прочетете големи и сериозни журналистически материали, които стояха на място до скъпите кухни и автомобили, които красяха фашън-историите. Големи репортажи от Триполи, Каракас и Бейрут съжителстваха логично с лъстиви фотосесии от Аспен и Сен Мориц.
Първоначално независимо, а после собственост на Time Inc., списание Wallpaper роди термин за поколението, което го четеше настървено - Wallpaper-generation.
След като създателят му Тайлър Брюле напусна, изданието преживя година в търсене на себе си, а някои подложиха бъдещето му под въпрос.
Настоящият главен редактор Тони Чембърс, заемал поста арт-директор преди това, е отговорен за истинското възраждане на марката Wallpaper и създаването на някои от най-успешните броеве. Днес Wallpaper е институция в пренаселения пазар от подобни списания, с която всеки се съобразява. Всеки брой изненадва с иновация, доскоро немислима в печатния бизнес.
От елегантната редакция на Wallpaper в сърцето на Лондон, главният редактор Тони Чембърс даде интервю на Константин Вълков за проекта "Иноваторите" на Дарик радио.
Константин Вълков: Здравейте г-н Чембърс, благодаря за кафето, какво става днес?
Тони Чембърс: Всичко е наред, след това хубаво кафе се чувствам прекрасно.
След кафето сутрин, когато нямате интервю толкова рано, какво обикновено правите?
След като се събудя, отивам за двата вестника, за които съм абониран, но преди това слушам Radio 4. Правя това вече 25 години. Бих казал, че предаването Today на Radio 4 определено е най-добрата радио програма в света. BBC продължава да държи високите стандарти и аз винаги се събуждам с това предаване. Около 7 часа сутринта вече съм получил дневната си доза новини от Radio 4. След това вестник Guardian, но честно казано - рядко имам време да го прегледам сутрин. Даже днес видях колко много вестници имам в апартамента си, които още не съм прочел - цяла купчина. Преглеждам и някои сайтове, но предпочитам традиционния начин за получаване на информация - радио и вестници.
Продължавам да твърдя, че вестниците няма да умрат, макар че трябва да се признае, че те представят вчерашните новини.
Какво мислите за иновацията в медиите, за дигитализацията?
Без съмнение дигиталната революция е най-голямата промяна, на която сме свидетели, от изобретяването на печатарската машина. И това не е преувеличение. Откакто е изобретена печатарската машина от Гутенберг, ние живеем в една зона на комуникацията, на информацията. Интернет и дигитализацията ни вкарват там. Все пак мисля, че засега се учим какво е възможно с дигиталните комуникации. И в този смисъл истинските иновации, на които сме свидетели, ще успеем да разберем едва след няколко години.
И към този момент съдържанието продължава да е най-важното нещо. Винаги е било и ще продължава да бъде. Как доставяте това съдържание - ето това се променя и ще продължава да се променя. Но като цяло ценностите на съдържанието не са се променили - това, което прави една медия успешна, не се е променило.
Четох старо интервю с вас в списание Creative Review, в което казвате, че сте направили рискован ход, когато от арт-директор сте приели предизвикателството да станете главен редактор. Разкажете ми за страхове ви, за първия ви брой, какво си спомняте?
Аз нямах друг избор, след като издателите ми подсказаха, че трябва да се кандидатирам за позицията на главен редактор. Бях много доволен като арт-директор, защото считам, че за списание като нашето това е най-добрата възможна позиция. Защото ако си добър и имаш добър главен редактор насреща, влиянието ти пак е голямо, но основната отговорност не е твоя. Можеш да поемаш повече рискове, но като главен редактор нещата вече се променят.
Кандидатствах, процесът на одобрение беше дълъг - около три месеца. Списанието вървеше много добре и издателите не искаха да го променят, тъй че отговорността беше още по-голяма. От друга страна, това беше промяна в кариерата, която трябваше да направя, иначе щях да съжалявам. За да бъда откровен с вас, ако тогава знаех всичко, което после разбрах за трудностите на работата, може би нямаше така бързо да се съглася. Първите години обаче, наивността, липсата на знания, беше доста трудно.
За щастие списание Wallpaper е различно от останалите и визията е много важна, това ми помогна - за разлика от повечето други места, където съм работил - Sunday Times, списание GQ. Макар че всички списания в една или друга степен трябва да изглеждат и като празник за окото.
Много се говори, независимо дали става дума за политически или лайфстайл издания, за натиска отвън. Понякога линията между реклама и редакционен материал е много тънка...
Съществува това правило, записано е и в длъжностната ми характеристика, че съм отговорен само за съдържанието. Нямам отношение към рекламата, но - съвсем естествено - ако имаме проблем с набирането на рекламодатели, това пак рефлектира върху мен. В този смисъл може да се каже, че рекламният натиск е голям, но трябва да се пази чиста линия между редакционно съдържание и рекламно съдържание. Няма причина да масажирате егото на рекламодателите, само за да рекламират в списанието. От друга страна, предвид идеята на списанието, в някои от секциите така или иначе представяме продуктите на някои от нашите рекламодатели, защото те правят отлични неща. Кухните Boffi например са толкова красиви и е нормално да ги има в списанието. Но ако не харесвам кухните Boffi, може да сте сигурни, че няма да ги представяме в редакционната част на списанието.
През 1996 година отидохте на работа в списание GQ. Преди време правих интервю с Дилън Джоунс, главния редактор, попитах го за три съвета, които би дал на всеки редактор. Той каза, че редактираното е свързано не с нещата, които пускате в списанието, а с тези, което не пускате. И чак след това идват идеите и здравата работа. Вашите съвети?
Съгласен съм с първия съвет, той всъщност е на Харолд Евънс, аз също винаги съм се ръководил от това. Спомням си, че когато прочетох тази реплика на Харолд Евънс, макар че никога да не съм работил с Харолд, защото той не беше редактор на Sunday Times - когато аз отидох на работа там, спомням си, че влиянието му все още се усещаше. Всичко това приляга много и на Wallpaper, защото ние разполагаме с толкова много материали, биха ни стигнали месечно да издаваме по няколко броя.
Тоест вие по-скоро следвате инстинкта си, не вярвате в разни проучвания и фокус-групи, нали?
Имаме страхотни редактори тук, редакционният директор е от началото на списанието с нас - той ползва инстинкта си, аз също. Това е нашата работа - да ползваме инстинкта си, да редактираме, да казваме "не" на някои неща. Трудно е да спазваш такава дисциплина. Спомням си още, когато бях в Sunday Times, случва се така, че имаш 20 фотографии и всички са много добри, но не можеш да сложиш всички. Те ще намалят силата на историята, ще попречат на текста. Намали ги до пет, но пък ако бъдат по-големи, ще бъде по-добре - намали ги на три.
Впрочем, малките гидове, които правим за градовете по света, са чудесен пример за това. Там редактирането е огромно. Идеята ни е да помогнем на заетите хора, които посещават Билбао или Каракас за няколко дни, те нямат време да прочетат няколкостотин страници с информация за 80 хотела вътре. В нашите гидове има шест хотела, шест ресторанта и ние заявяваме, че те са най-добрите. Тоест тези гидове вършат някаква работа за вас и в това е тяхната стойност. Същото се случва с добрите вестници и списания. Поради тези причина те ще победят сайтовете и блоговете - макар че те също имат своите предимства, но информацията там е прекалено много.
Получи се много дълъг отговор на вашия въпрос, но трите мои правила са редактиране, редактиране и пак редактиране.
Вашата любима секция в списанието и тази, която бихте искали да промените?
Моята любима секция, труден въпрос, но харесвам първата част от списанието. Смятам, че това, което направихме с първата секция през последната година, е успешно, опитахме се да вкараме малко повече енергия в нея, да има малко повече неща вътре в нея. Понякога оценявам списанията по тяхната първа секция. Ако трябва да бъда честен, при наличието на добър бюджет, е сравнително лесно да направиш една дълга история на 20 страници с много хубава фотография. Не е чак толкова трудно, особено ако имаш опит. Далеч по-трудно е да създадеш хубава първа секция, където материалите са кратки, но повече. Понякога тези кратки материали, които иначе привличат читателите, могат да изглеждат като пълен хаос. В Wallpaper не можем да си позволим това, всичко трябва да бъде елегантно.
Ако ви дам 15 лири, кои списания бихте купили днес?
Ще бъдат обичайните. Няма как да поставите под съмнение качествата на списания като Vanity Fair - естествено, че има своите силни и слаби моменти, но в същото време е списание, правено от много талантливи хора. Разполага и с много добри бюджети, което продължава да има значение, когато искате да инвестирате в качествена журналистика. На второ място списание New Yorker - истинска наслада за четене, удоволствие. По същата причина и Economist. Материята там е по-суха - темите са такива, но всичко е написано толкова елегантно. Интересно ми е да видя как списание T на вестник New York Times ще се развие с новия си редактор и дизайн.
Коя е най-голямата ексцентричност по време на типичен работен ден?
Едва ли има типичен ден, честно казано. Един от стандартните е, когато съм в офиса. Освен това толкова често на ден те прекъсват за какво ли не, така че не може да има типичен ден. Политиката ми е да работя на отворена врата, което често прави работата ми трудна. Като добавим към това и множеството имейли, тази модерна болест. Непрекъснато сме бомбандирани с имейли, които все пак трябва да бъдат проверени, защото сред стоте безполезни може да има нещо важно.
Най-големият успех в кариерата ви?
Мисля, че миналогодишният брой, наречен от нас "ръчно изработения брой", беше нещо много съществено. То беше отражение на таланта на целия екип. Много амбициозен проект, тъй като поръчахме повече от 100 оригинални продукта - използвахме опита и контактите си, за да произведем наистина тези продукти и след това ги изложихме в Милано. После в списанието публикувахме всички неща, които направихме.
Всичко беше отпечатано на различни видове хартия, за да се получи усещането, че държите "ръчно изработен" брой в ръцете си, а що се отнася до корицата, за да завършим цикъла, там направихме най-голямата промяна. Направихме възможно, благодарение на новите технологии, всеки наш абонат да направи дизайн на собствената си корица. Използвахме една много умна програмка, която качихме на сайта. Чрез нея всеки читател можеше да направи дизайн на собствената си корица и да получи броя на списанието точно с неговия проект за корица. Така се получиха повече от 21 хиляди индивиду ални корици. Изключително амбициозен проект, броят беше посрещнат много добре и се превърна в един от най-продаваните.
Как успявате да не включвате звезди в списанието и въпреки това да сте успешни?
Успяваме, защото май сме единствените. Трудно е да се отрече, че има някаква особена притегателна сила в това да фотографираш, да пишеш, да представяш звезди, поради което 99 процента от списанията го правят и са успешни. Но когато имате нишата на Wallpaper, по-скоро е успокоение, че не трябва да разчитаме на звезди. Понякога има познати имена, които се появяват като гост-редактори на наши специални броеве. Но те играят ролята на наши сътрудници, не ги поднасяме на сребърен поднос на читателите ни.
