Подобряването на живота на българите се отлага най-рано за 2013 г. Това е прогнозата на Центъра за икономическо развитие. Пред Дарик председателят на центъра Георги Прохаски описа настоящата ситуация като „мини рецесия", тъй като през първите три месеца на годината икономиката ни бележи спад и не е изключено спадът да продължи и до средата на годината. И въпреки че след това се очакват нови ръстове на икономиката, те няма да надхвърлят минималния един процент, който ще бъде отчетен единствено в икономическата статистика, но не и в живота на българите. Възможно увеличаване на заплати може да се очаква чак в средата на следващата година, с изключение на публичния сектор. Според Георги Прохаски има сериозна опасност правителството да жертва инвестиционната политика и дори големите проекти за сметка на минималното увеличаване на пенсии и заплати преди изборите. Ето какво още каза той:
Според нас е твърде слаба вероятността да изпаднем в рецесия, тоест и за първото, и второто тримесечие да регистрираме спад на икономиката, тъй като общо според нас тенденциите са за стабилизиране на ситуацията както в европейската икономика, така и в българската. Но със сигурност през първото тримесечие на 2012 година ще регистрираме отрицателен растеж. Тоест една минирецесия, която дори да продължи и през второто тримесечие ние считаме, че общо за годината икономиката ще излезе на положителна територия с едни по-силни трето и четвърто тримесечия. Това се обуславя както от по-кратката рецесия, която се очаква да има в Европейския съюз и стабилизиране на европейската икономика през второто полугодие, така и на конкретното състояние и потенциал на отделните сектори на икономиката.
Доколко обаче е опасно тази минирецесия да се превърне в по-голяма на база случващото се в Европа?
Българската икономика показа през последните кризисни години, че може да се адаптира към едни по-неблагоприятни международни условия. Ако вземем например Гърция, тя вече трета година е в сериозен икономически спад, но износът на България към Гърция се увеличава. Това означава, че нашите стоки са конкурентоспособни дори в икономики, които са в условия на спад, тъй като всяка икономика си има свои особености и връзката не е автоматична между общ спад в другите страни и съответно тенденции в българската икономика. Ако нашите стоки са конкурентоспособни, ако са в обхвата на по-евтините стоки, които се потребяват в тези страни, те ще продължат да бъдат купувани и потребявани дори в условията на един спад в европейската икономика. Разбира се, това се отнася само за някои производства. За други, особено за суровините, за компонентите в по-големи машини и оборудване, които се произвеждат в Западна Европа с наши компоненти, има съвсем пряка връзка – ако там се намали производството, съответно спада производството и износът в България.
Кога българите ще могат да усетят подобрение в тази крахка икономическа ситуация?
Ние преди година имахме надежди, че 2012-а може да бъде преломна в това отношение и очаквахме някаква такава тенденция, но за съжаление тази рецесия, която наблюдаваме в европейските икономики, така да се каже попари тези надежди, забави растежа на българската икономика и възможностите за едно такова развитие. Сега надеждите са ни за 2013 година. Ние очакваме, че през 2013 година, може би нормално от лятото заетостта в страната да започне отново да расте. Това, разбира се, трябва да се гледа и на микрониво, тоест възможностите ще се различни в отделните предприятия, но общата картина би трябвало да започне да се подобрява от средата на следващата година.
Доколко ще помогне този процес решението на правителството да премести част от администрацията от София в други части на страната?
Не виждам някакви бързи ефекти от тази идея на правителството. По принцип тя не трябва да се отхвърля изцяло, тоест трябва да се гледа конкретно администрация по администрация за какво преместване става дума и то не кампанийно, а систематично, постепенно, с времето да се направи анализ за съответната административна структура, съответно това да се реализира. Но ако това се направи кампанийно, колкото само да покажем реализация на тази идея, това обратно, първо може да доведе до разбъркване на дейността в самата административна структура и по-лоши услуги и, от друга страна, повишаване на разходите с всички разходи по оборудване на нови сгради, самото преместване, евентуално стимули за ключови специалисти, за да се прехвърлят на друга територия.
В цялата картина, която начертахме за икономическото състояние на страната и перспективата 2012 година, можем ли да говорим за правителствен начин за увеличаване на доходите – минимална заплата, пенсии, преди изборите догодина?
За 2012 година очевидно няма сериозни възможности. Бюджетът вече е направен, в него няма такива резерви, които да бъдат използвани с тази цел, въпреки че изпълнението на бюджета върви добре от началото на годината. Съмнявам се, че ще има толкова допълнителни резерви, че да може още в рамките на тази година да се направят тези повишения. Вече как ще бъде разчетен бюджетът за 2013 година, зависи много как ще бъдат балансирани различните разходи в него. Аз имам известно опасение, че с оглед и предизборните цели на правителството, ще бъдат направени тези повишения в заплатите на публичния сектор и пенсиите на всяка цена, тоест включително и с орязване на капиталовите разходи за следващата година, което няма да бъде добър знак с оглед важните инфраструктурни проекти, които се строят в момента. Не би трябвало това увеличение за заплащането да бъде за сметка на капиталовите разходи.