Общините все още са най-големият длъжник на строителните фирми, като задълженията им са над 200 млн. лева, заяви в интервю за Дарик председателят на Камарата на строителите в България Светослав Глосов. По-големият проблем пред бранша обаче са търговете, в които има „насочващи" и дори дискриминационни критерии, които предопределят фирмата победител.
За да оцелеят, много фирми участват в търгове с оферти почти на себестойност, а после се надяват да се споразумеят за финансови корекции, за да приключат обектите си качествено, обясни Глосов. Той призова колегите си от строителния бранш да престанат с тези „игрички" и да не участват в търгове „на всяка цена". Ето какво каза още Глосов пред Дарик:
По принцип в последните години спадът в строителния сектор е много голям и всяко тримесечие статистиката сочи продължаващ спад кога с повече, кога с по-малко, но общо взето спадът в строителството продължава. Ако ги разделим на сектори в жилищния сектор или високото строителство да не казвам крахът, но спадът е тотален. Почти няма нови жилищни сгради, които да се изпълняват или да се започват. Много малко нови разрешителни за строеж има. Довършват се сгради и ако има някакъв подем, това е главно в курортното строителство по Черноморието, което се дължи на руските инвеститори. Не е тайна, че основни инвеститори са руснаците, които купуват жилища по нашето Черноморие. Това, което все още крепи строителния бранш, са европейските програми. Там също вече се чувства малък спад, тъй като големите обекти по магистралите, един по-едни приключват. Да, появяват се нови, започват и нови проекти. Работи се вече по проектите по програмата за околна среда – пречиствателни станции, водопроводи, канализации, също и по транспортната инфраструктура. Но като цяло като че ли понамаляха и там нещата. Нашите надежди са, че с новия програмен период на ЕС, с новите проекти, които ще тръгнат, това ще държи бранша. А иначе като цяло към намаление... За съжаление се увеличават освободените хора, тоест безработицата в бранша. Може би над 90%, 95% инвестициите в строителството са следствие на програмите от ЕС.
Вярно ли е, че строителните фирми са принудени да участват в търговете с оферти почти на себестойност на проектите, за да могат все пак да получат някаква работа?
Вярно е. Липсата на работа определя стремежа на фирмите на всяка цена да спечелят даден проект. Това от своя страна крие много сериозна опасност, първо за фирмите – те се декапитализират. Второ, не могат да изпълнят проекта със средствата, които са оферирали, или пък ако се изпълнят, това е компромис с качеството. По-лошото е, че вследствие на едни такива неизпълнения след това могат да водят до финансови корекции по проектите, което е загуба за страната в крайна сметка, освен за фирмите.
Какъв е изходът от тази ситуация?
Изходът е промяна в критериите, които се залагат при тръжните процедури. Трябва да намалява делът на показателя най-ниска цена за сметка на технически други възможности на фирмата, тъй като най-ниската цена виждате, че е пагубна в момента за българските фирми и за изпълнението на обектите. Този критерий - най-ниска цена, го има и в Германия, и в Австрия, но там ниски цени няма. Ако съпоставим цените и критериите, по които се работи, ще видите, че там може да се спечели най-ниската цена, но тази ниска цена осигурява качествено завършване в срок и развитие на фирмата, която е предложила тази цена. За съжаление тук не е така. Мисленето ни като че ли е малко по-различно. Аз бих посъветвал колегите: не играйте на търг на всяка цена. Играйте го така, че да си съхраните фирмите.
Всъщност ако една фирма не изпълни качествено проекта, гаранциите, които дава и последващите дейности, които трябва да изпълни, за да коригира това, няма ли да я въведат в още по-големи разходи?
Точно така. При лошо изпълнение вследствие на нереално ниска цена, гаранционните срокове ги определя законът. Те са отговорни в целия гаранционен срок за некачествено изпълнени работи или появили се дефекти. Колкото по-некачествено е изпълнено, това значи, че следват по-големи санкции за самата фирма. Те трябва да вложат допълнителни средства, за да отстраняват тези некачествено извършени работи.
Може ли да кажем, че фирмите дават ниска оферта с ясното намерение след това да поискат корекция в цената?
Да, има и такива случаи. Мисля, че в такива случаи възложителят трябва да застане на ясна позиция – проектът или се изпълнява и то качествено на цената, която е оферирана, или ако възложителят види, че съответната компания не изпълнява възложените работи вследствие на нереално занижена цена, тогава трябва да се прекрати договорът и да се проведе нова процедура. Мисля, че това е начинът, по който ще се сложи край на тези игрички на строителните фирми. И самите възложители страдат от това нещо. Особено при общините, които търпят финансови корекции от недобре изпълнени проекти. Недобре изпълнени проекти не се дължат само на недобро качество на строителните работи от строителя, а и на недобре проведена процедура. Голям проблем е все още, че има процедури, които включват в себе си показатели, които са или насочващи, или дискриминационни - неща, които след години, особено когато е по европейски програми, тези неща се санкционират от Европейската комисия.
Ще има ли проекти, по които ще се наложи да връщаме европейски пари именно заради процедурите, които описахте?
Доколкото съм запознат със статистиката на финансовите корекции, които се налагат и то главно на търговете при общините, около 25 на сто се движат финансовите корекции, така че такава опасност има винаги.
Ще продължи ли строителството да разчита основно на европейските проекти следващата година?
Да, мисля, че и следващите години ще разчита предимно на средства от европейските програми. Да се надяваме, че ще се върне доверието на чуждите инвеститори, които ще инвестират в България.
А как стои въпросът със заетостта в сектора? Вие загатнахте, че безработицата се увеличава в сектора.
Преди три-четири години в строителния сектор бяха заети 350 000-400 000 работници и служители. Те в момента са около 130 000-150 000 души.
И ще намаляват?
Те намаляват, да, за съжаление намаляват.
