Георги Колев: Несериозно е да се твърди главен прокурор да поръча убийство

Новият председател на Върховния административен съд Георги Колев в „Седмицата” на Дарик.

Вие сте един от уважаваните наказателни съдии, преди това сте бил и следовател и прокурор. Докато се занимавахте с наказателно правораздаване, според вас бореше ли се държавата с организираната престъпност и в частност с разпространението на наркотици. Питам ви в контекста на скандала от тази седмица с Румен Петков, обвиненията срещу него, че от позициите в държавата едва ли не посредничил на наркоразпространението.

Държавата винаги се е борила, разбира се, с наркоразпространението, знаете, че това е приоритет не само на българската държава, а и на всички, на почти всяка държава в света  основен проблем е разпространението на наркотични вещества. Ако говорим за разлика, може би трябва сега да говорим за разлика в интензитета на тази борба.

По-малко интензивна ли беше във времената, когато вие като наказателен съдия сте очаквал такива дела да идват при вас?

Поне от моя гледна точка е била почти идентична, макар и последните години тя да се засили сериозно, говоря за години.

Вие имате ли впрочем лични впечатления, гледал ли сте такива дела за наркоразпространение?

Имам, разбира се, лични впечатления, но не съм гледал такива дела последните няколко години, преди това съм гледал много такива.

А бяхте ли си съставил картина за наркоразпространението в България - две големи групировки, едните изнасят, другите внасят... Това от гледна точка на конкретните доказателства, с които работехте, можехте ли тогава да направите такива изводи?

Такава картина за един съдия, който гледа конкретен казус, е много трудно да си състави. Разбира се, могат да бъдат дефинирани конкретни групи, които са се занимавали към, в различните периоди от време с наркоразпространение, но такава, такова глобално обобщение за съдията, решаващ конкретен казус, е изключително трудно да направи. Нека не забравяме, че по едно дело за разпространение или производство на наркотици се решава конкретен казус, има конкретни подсъдими. И тогава си ограничен единствено до фактите и обстоятелствата, т.е. изяснява фактическата обстановка при конкретните деяния и по конкретното дело.

А констатирал ли сте липса на факти, неясни обстоятелства пак заради нещо, което е пречело на държавата?

Вижте, делата за наркотици са едни от делата, които, поне по мое мнение, се изясняват най-лесно и бързо, защото... има различни казуси, разбира се, но там нещата се изясняват лесно и бързо от гледна точка на това, че изпълнител на деяния или ги има, или ги няма, или държиш наркотици, или произвеждаш наркотици, или това не е така. Там говорим за едни... (не се разбира - бел.ред.) ...които лесно се доказват.

Интересно дали вие като един от тримата вече големи на съдебната власт имате позиция по разменените реплики тази седмица между бившия и настоящия вътрешен министър?

Мисля, че нямам право на такава позиция. И мисля, че нито един от тримата големи няма право на позиция в това си качество, разбира се. Не мога да разгранича позицията, която заемам, т.е. като председател на Върховния административен съд, от личната такава, вече нямам право на лична позиция.

Има ли „Октопод”? През тези, вие сте десет години наказателен съдия, нали, преди това шест от тях сте и председател на наказателната колегия на Софийския градски съд, преди това сте няколко години прокурор, преди това следовател, във всички тия години оформи ли ви се усещането за една глава с много пипала в България в организираната престъпност?

Определено има данни за наличие на такива структури.

Те са няколко, няколко октопода плуват по...

Поне аз така мисля.

Впрочем вие работите до 2000 г. в Софийската районна прокуратура, т.е. закачате един период от управлението на главния прокурор Никола Филчев.

Точно така, да.

Съвсем кратък. Имахте ли някакви лични впечатления от работата с него или бяхте много...

Виждал съм го само веднъж, честно казано, виждал съм го само веднъж и това беше на някакво общо събиране на прокурорите. Лично не го познавам.

Нашият колега Богдана Лазарова ми припомни, че вие сте първият съдия, който гледа делото за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева и даже като заслуга изтъкват репортерите, че сте го разсекретил тогава и после правите отвод. Защо направихте отвод?

Ами, проблемът с моя отвод беше следният. Тогава беше ми поискано това, нали, това не беше самоотвод, от поверниците на частните обвинители и гражданските ищци, като едновременно с това бяха депозирани няколко жалби до, тогава до инспектората и до Висшия  съдебен съвет, с обвинения, общо взето, че било забавено делото. Но сами разбирате, че след наличие на жалби за проверки от инспектората и Висшия съдебен съвет, нито един магистрат не може да бъде оставен безпристрастно да решава едно дело. И с това се мотивира...

...това дело и защо не се стига до истината според вас толкова години след тази история?

Имаше редица обективни фактори за забавяне на делото. Както знаете и към онзи момент делото за един от подсъдимите се гледаше задочно. Това обуславяше множество отлагания, неколкократни искания за екстрадиционни производства, които към онзи момент не бяха реализирани, и съответно това доведе и до забавяне на делото. Разбира се, близките на всеки един от, не само по това дело, а всяко дело, по което има пострадали от такъв характер, искат максимално бързо да бъде приключено.

А вие успяхте ли да се ориентирате тогава във фактическата обстановка. Бил ли е Никола Филчев там, когато е станало убийството? Това ставаше ли ясно от кориците на делото?

На този въпрос вече няма как да се отговори на този етап. Делото все още е висящо и предстои да има решение от страна на решаващия съдия.

Но никой не се е опитвал, докато вие бяхте съдия по него, да го забавя?

Просто това е...

Казвате, че странични бяха причините.

...доста несериозно. Да, имаше и продължава да има според мен едни редица обективни причини, които водят това забавяне на делото. Тези причини и тези проблеми са и пред настоящия решаващ състав. Както знаете, той и до момента не е решен. Отново по обективни причини.

Мислите ли, че главен прокурор на България може да поръча или извърши убийство? Как ви изглежда това?

Несериозно. Това е единственият отговор, който мога да дам.

Вие ръководихте кратко Софийския градски съд. Имаше няколко шумни оправдателни присъди, около които се вдигна шум, включително през последните седмици. Според вас, когато съдът и специално Софийският градски съд, стигаше до оправдание, къде беше причината най-често - в неспособността да бъдат събрани годни доказателства, в съмнения в способността на съда да вземе едно независимо решение, защото е имало някакъв натиск върху конкретни съдии или пък техни зависимости, или третото възможно обяснение - защото най-често просто тези хора са се оказвали невинни?

Във всички случаи изключвам възможността да говорим за каквито и да било натиск и зависимости, когато говоря за Софийски градски съд, т.е. върху хората, които...

Понеже външният министър пак тази седмица направи реплики в тази посока, че ще бъдат страшни нещата, не конкретно, разбира се, за Софийски градски съд, изобщо за магистратите.

В конкретния случай не съм запознат какъв е бил коментарът, но моето мнение е, и мога да говоря единствено за градски съд, че такива зависимости и такъв натиск не е имало. А какви са причините за постановяване на оправдателни присъди, те са много и различни. Но на първо място, едно различно тълкуване на събраните доказателства. Все пак не забравяйте, че интерпретация на събраните доказателства от страна на прокуратурата е едно, интерпретацията, която е последната фаза от страна на съда, е съвсем различно нещо. Просто, различна оценка...

Да, но вие сте от съдиите, които  произнасят осъдителни присъди. Примерно, не се притеснявате да осъдите депутат - Фидел Беев, висши чиновници на ключови постове - тези от пътната агенция, срещу които произнесохте осъдителни присъди. Това означава ли, че има съдии, които са склонни да тълкуват така правото, че да се влиза в затвора от хора, в чиито престъпления се съмняват останалите, а други съдии са прекалено стриктни и формални в тълкуванията си?

Това означава само едно нещо - че по казусите, по които аз съм се произнасял, фактическата обстановката и събраните доказателства са били достатъчни за произнасяне на осъдителна присъда. В останалите дела вероятно не са били, по които са произнесени оправдателни присъди, но няма как да се ангажирам с това, тъй като това би значело да съм прочел тези дела изцяло, а аз не съм, след като не съм се произнасял аз.

Впрочем седмицата дава и друг пример за начина, по който се използват специални разузнавателни средства и от това, което се изписа по повод на делото срещу бившия министър на отбраната Цонев, повечето коментари са като че ли, че тези доказателства не са особено годни. Тези записи, които са правени, не са такива, че да стават, за да обосновават едно обвинение. Вие имате ли такова наблюдение, по-широко, не по конкретното дело, за такъв проблем със специалните разузнавателни средства в България.

Както сами разбирате, конкретен отговор на този въпрос за конкретно дело ще се получи едва  в момента, когато прочетем мотивите по него. Това е факт.

Аз затова ви питах - дали има общ проблем в начина, по който се използват тези специални разузнавателни средства?

Специалните разузнавателни средства не са изключение от всички останали доказателства и естествено са налице случаите, които процесуалният ред за тяхното събиране е нарушен. Да, има такива случаи, разбира се. Но и при останалите доказателства по делото също са налице такива.

Последно, секретни ли ще бъдат те или не? Оказа се, че по това конкретно дело съдията не видя никакъв проблем в това те да бъдат публично показани. По всички други досега дела обаче специалните разузнавателни средства не се показват. Какъв ще бъде принципът в България? Ще бъдат ли те публични в рамките на процеса или не, вашата позиция каква е?

Значи, тук има един доста сериозен спор между колегите в градски съд. Общото становище, което се прие е, че методите и способите, които са събрани, именно тези материали, т.е. специалните разузнавателни средства, те са секретни, но самите данни, събрани от тях доказателства, те вече не са, тъй като вече са изпълнили своето предназначение. В конкретния случай, нали, съдията по делото срещу Цонев, е на това становище, няма нищо лошо в това.

Т.е., аз разбирам, че и вашата позиция е по-скоро за публичност?

Разбира се. Няма никакъв проблем за това, поне по мое мнение.

А това как трябва да бъде разрешено - законодателно или ще бъде достатъчно едно тълкуване например на Върховен касационен съд, по какъв начин си представяте да стане?

По всеки конкретен казус следва да бъде решаван този въпрос от съдията докладчик и   защото това е така. Например: налице са специални разузнавателни средства, при които е използван така нареченият договор, нали, т.е. така наречената доверителна сделка, когато е налице агент под прикритие. Сами разбирате, че в този случай почти е изключено те да бъдат публично достояние, защото дори самите доказателства или факти, които са събрани чрез тях вече да не представляват някаква, да няма гриф „секретно”, самата самоличност на този човек, който участва, тя би следвало да продължи да бъде опазвана. Така че в този случай например за мен е задължително да продължават да бъдат секретни.

Вие колко разрешения за подслушване сте дал като председател?

За какъв период от време?

Ами, за това време. Много ли се подслушва? Хайде, може би цифрата няма да значи нещо, но според вас смислен ли е броят на исканията за такива подслушвания в България?

В България е смислен брой. И ще ви кажа защо. Малко, преди няколко месеца, нали, преди вече да престана да бъда председател на Софийски градски съд, направих едно проучване, касаещо броя на използваните такива способи -  било подслушване, било външни наблюдения, в  други европейски страни, както и Съединените американски щати. Трябва да ви кажа, че са налице няколко европейски държави, които са далеч преди нас в използваните такива средства, например Холандия...

Холандия.

...където тези способи надвишават неколкократно броя на разрешенията в България.

Т.е. вие не смятате и за правилно и твърдите, че се дават и много пари за това?

Ние сме в средните граници на дадените разрешения в рамките на Европа.

А като ефективност? Като сте сравнявал Холандия и България?

Не разполагам с такъв статистически анализ  за съжаление. Нямам данни доколко ефективни са при останалите европейски държави, а за това вече трябва едно много сериозно проучване. Не мога да посоча такива данни.

А нужни ли са според вас промени в правилата за задържане в ареста на хора, на които им предстои да им бъде повдигнато обвинение, респективно да бъдат или са вече обвинени, или са подсъдими. Това е пак покрай доста шумното по време на управлението ви в Софийския градски съд пускане например на Алексей Петров, което впрочем окончателно стана не във вашия съд обаче. Но имаше пък други случаи, в които медиите и обществото настръхваха, когато някой задържан е пуснат...

Тук не става въпрос за правила, а по-скоро става въпрос за интерпретация, съответно на установените позиции в Наказателнопроцесуалния кодекс. И обстоятелствата, при които се постановява мярка за неотклонение „задържане под стража” и при които след това се изменя. Въпросът е, че тук пак става въпрос за тълкуване на обстоятелсвата от конкретния решаващ съд. Няма как да има еднакъв модел.

Въпросът е, че очакванията на българите са, че някой, като влезе в ареста даже по  подозрение, това се превръща в присъда срещу него.

Разбира се, отлично знаем, че това не е присъда, това е само една мярка за процесуална принуда, която цели осигуряването на участието на съответния обвиняем, респективно подсъдим, в наказателното производството и нищо повече. И естествено цели предотвратяването на извършването на други престъпления от него. Това е оценката.

Вие ще издигате ли кандидат за нов председател на Софийския градски съд? Имате тази възможност вече от позицията, която имате.

Пряка възможност такава нямам.

Да, но можете да участвате в...

Да, бих могъл да участвам, но нямам такова решение до момента. Но все пак нека не забравяме, че приоритет да издигне такъв при сега действащите разпоредби на ЗСВ е на съответния апелативен председател.

Понеже се появяват вече имена за наследника, какво знаете за съдия Владимира Янева Манолова?

Разбира се, познавам съдия Владимир Янева от много време, в това число, както знаете, тя е била и прокурор, преди да стане съдия.

Тя била отскоро в съда, четох някъде, или в Софийски градски съд от колко време е?

Тя е значителен период от време вече в Софийски градски съд. Съдия Владимира Янева познавам от 1997 г. предполагам, когато тя беше все още прокурор.

Според вас тя е подходяща или?

Такова становище ще даде съветът. Питате ме за конкретно име, аз отговарям...

Подкрепяте ли, вие всъщност подкрепяте специализирания съд?

Да, така е...

...и не подкрепяте персоналния подход в такъв съд, в смисъл делата, които ще се гледат, да се определят от качеството на хората, които са подсъдими пред специализиран съд.

Да, и това не е само мое мнение. По отношение делата по отношение на лицата с имунитет, магистрати, както и лица, заемащи висши държавни длъжности, ще продължат да бъдат разглеждани от Софийски градски съд и това е мнение и на мнозинството от законодателния орган.

А покрепяте ли гражданската конфискация на имущество без доказване пред съда на извършено престъпление от човека.

Определено не.

Какво ви притеснява?

Не мисля, че това е позиция, която трябва да бъде въведена като модел. За да може да се каже, че едно лице е престъпник буквално, би  трябвало да има влязла в сила присъда. Всички останали случаи са само хипотези.

Правосъдният министър обяснява обаче, че има хипотези, в които не може да се докаже престъпление, но може да се направи обосновано предположение, че имуществото, което някой е придобил, е станало по незаконен начин, без този незаконен начин да значи непременно престъпление.

В конкретния модел при закона „Кушлев”, ако това се има предвид, все пак това лице трябва да има влязла в сила присъда дори за друго престъпление. И дори да не може да бъде направена конкретна връзка между това имущество - дали то е придобито от конкретното престъпление, то би следвало то да подлежи на конфискация. Това е същото, което е казал вътрешният министър.

Другото по-популярно обяснение обаче е, че през тези години се доказа, че докато се чакат присъдите, с огромните имущества, с които разполагат бандити, те успяват да отлагат делата непрекъснато срещу тях и да не получават възмездие.

Затова са налице ред процедури за така наречените обезпечителни мерки, т.е. запори върху банкови сметки, възбрани върху съответни недвижими имоти, които за мен обаче тук, в тази фаза, следва да бъдат прилагани в по-голяма степен и доста стриктно.

Въпросът е как да се разграничава истината от слуховете или откровените клевети, а даже ще прибавя и трета възможност, какъвто беше вашият случай, от една техническа грешка. Покрай избора ви толкова се изписа за това, че сте изписал някакви земи в декари вместо в  квадратни метри.

Да, изписа се...

Та въпросът е как да се разграничи истината от слуховете, клеветите или грешките по нашумели случаи с имоти на хора на властови позиции в България?

Ами, както се разграничава от всеки един наказателен казус. В единия случай има доказателства, а в другия са само слухове,  без каквито и да са доказателства.

Не, понеже, хайде да кажем, във вашия случай беше направена проверка във Висшия съдебен съвет, излезе със становище, но хора пък на политически позиции, които разчитат на прекия избор на хората, като се пусне един слух за тях за едни имоти, това със сигурност влияе върху избора им.

Да, този слух, всеки слух би могъл да повлияе на...

Вие трябваше да убедите, 19 души мисля, че успяхте да убедите, че сте прав.

Не мисля, че това е начинът за взимане, не би следвало това да е начинът на взимане на решенията на един кадрови орган, както и хората, които гласуваха, го показаха обективно. Слуховете са си слухове, събраните доказателства са нещо друго.

Какъв регламент за конфликта на интереси е нужен? Върховният административен съд, който оглавявате, преди да го оглавите, се произнесе в тричленен състав, че в случая с хонорара на Ахмед Доган, който е лидер тогава на партията мандатоносител на правителството, и този хонорар е получен от частна компания с интереси, свързани с енергийната политика в България, та такъв хонорар не е конфликт на интереси. Вие сега съм убеден, че ако ви попитам какво мислите, ще кажете, че това ще научим от 5-членния състав, няма да искате да го коментирате...

Освен това ще добавя и още нещо. Убеден съм, че съдиите, произнесли решението на   3-членен състав, са се съобразили със закона, а съм убеден, че и съдиите, които ще произнесат впоследствие решението на 5-членния състав, също ще се съобразят със закона.

То въпросът е, че и в 3-членния бяха двама на един наистина в полза на това, че Доган не е в конфликт на интереси.

Има изразени ясни писмени становища и те, доколкото съм запознат с това, касаят по-скоро давността.

В закона ли според вас е проблемът или в прилагането му, когато България не успява ясно да дефинира конфликт на интереси в конкретни случаи?

Не може да бъде дадено такова разграничение. В много случаи проблемът е в прилагането на закона, но има и ред случаи, при които самият закон и самата нормативна уредба създават едни сериозни затруднения. Преди малко говорехме за закона „Кушлев”. Например това би могло да бъде едно от нещата, които да създаде  сериозни затруднения.

Според вас под страх ли взима решения Висшият съдебен съвет, под страх от смяна? Това беше втората група от коментари, не само по повод и на вашия избор, но вече всичко, което реши съветът, почти всичко, се казва: те го решават, защото във всеки един момент управляващите могат да вземат решение да ги сменят.

Да, този въпрос беше многократно интерпретиран. Не аз съм човекът, който трябва да отговори на този въпрос, разбира се. Би следвало да отговори Висшият съдебен съвет и той отговори категорично, че всеки един от хората, които са гласували, са действали по вътрешно убеждение, а не под страх. Не мисля, че има такова нещо.

Трябва ли чрез институция на изпълнителната власт да бъдат проверявани членовете на Висшия съдебен съвет, включително висшите магистрати, които влизат по право в него, за да имат достъп те до информацията, въз основа на която взимат своите решения или правят избор на ръководители в съдебната власт?

Ами, това е, знаете, че е много спорен въпросът, т.е. имате предвид допуска до класифицирана информация, предполагам, това е...

Опитах се да го обясня, да, така че да разберат слушателите.

...проблемът, но в крайна сметка за мен ще е налице едно, бих казал, диспозитивно начало за всеки един от членовете на ВСС. Ако той желае да работи с такива материали, би следвало да има такъв допуск. Ако не желае, спокойно може да работи без тях. Не забравяйте, че тези случаи са един... т.е. работата с класифицирана информация по време на съдебен съвет са може би един процент от всички останали.

Става дума, че като се избира примерно някой за председател на някой съд, да се подготвя справка за него от специалните служби, в която да кажат - ние имаме данни, че той  примерно...

Аз поне нямам информация за такова изискване в Зaкона за съдебната власт при кадровия подбор и няма данни за такова предложение.

Да, а какъв е смисълът тогава от тази класифицирана, нали целта е да се разбира кой избираш, защото това са основните решения, които се взимат?

В момента за съжалени, обсъждаме само един проектозакон, който все още не е приет на второ четене. Каква ще му бъде съдбата, все пак предстои да видим, не мога да се ангажирам с по-конкретно становище в този случай.

За да направим прехода към работата ви като вече председател на Върховния административен съд, да завършим все пак с градския. Кое е най-важното, което направихте там?

По този въпрос все пак би следвало да попитате колегите, но аз мисля, и го казах неведнъж, мисля, че успях да осигуря едни много добри и спокойни условия на работа на колегите, така че те да не бъдат притеснени от външни фактори.

Ще ви пречи ли това, че не сте се занимавал с административно право, за да бъдете председател на Върховния административен съд? Всъщност това беше третият основен аргумент на вашите критици около избора ви.

Ако си спомняте, аз и на този въпрос отговорих, и той е следният: аз съм се занимавал с проблемите при административното правораздаване, и то немалко. Бих казал, че един от основните проблеми, които срещам в Софийски градски съд, това бяха делата, които се разглеждат от административно отделение, и проблемите, пред които бяха изправени именно съдиите от административно отделение, които са едни проблеми от чисто обективен характер, и причините, които довеждаха до едно забавяне на делата. Многократно сме коментирали и с тях и впоследствие както конкретните причини, които водят до забавяне на тези дела, проблемите при тяхното разрешаване, както и начините това да се подобри. В тази връзка не мисля, че ще имам такъв проблем. Ако говорим за тясна специализация, кратковременно забавяне по отношение на всичко останало.

А вие самият ще следвате ли практиката на предходния председател да се включвате в състави?

Разбира се, следващата година и това ще стане.

Вестник „Политика” пише: реформатор пое Върховния административен съд. Какво ще реформирате?

На първо място като реформа, ако това може да бъде правено като реформа, пак казвам, иницииране с всички видове способи, които разполагам, натовареността на съдиите във Върховния административен съд да бъде рязко намалена. Не може да се приеме, че е нормално, както неколкократно го заявих, натоварване от порядъка на 200-250 дела, от които огромен процент първоинстанционни. Такова натоварване все пак е присъщо за един районен съд и един окръжен съд, и то някои в големите градове, но не би трябвало да е присъщо за Върховния административен съд.

Впрочем сега Върховният административен съд насрочва дела след почти една година.

Абсолютно вярно и това е пряко следствие именно от това натоварване. Както сами разбирате, някои от тези дела защитават едни значителни обществени интереси и забавяне не е допустимо. Единственият начин обаче това да става в едни много по-кратки срокове, е част от делата, част от подсъдността на делата, които се разглеждат от Върховния административен съд, да бъде изменена.

Вие всъщност казахте за идеята ви за една група дела, които да отпаднат от подсъдност на Върховния административен съд, тези, свързани с уволнения, които са извършени от министри.

Точно така, да.

Друга група ще кажете ли, която задръства безсмислено според вас съда?

Това е основната група, т.е. делата за уволненията както по Закона за държавния служител, така и по Закона за МВР, но макар и там нещата да са доста по-сложни, тъй като режимът е различен, както и делата по Закона за отбраната и въоръжените сили. Там просто трябва да се предприемат съответните мерки и органът по назначение да бъде различен от министър, което и го прави именно и, поради това, което е обстоятелството, за да направи това дело подсъдно като първа инстанция на Върховния административен съд.

А колко административни съдилища трябва да има в България?

Това е един от най-сложните въпроси и предстои един изключително сложен анализ. На първо място, аз вече коментирах и едно друго обстоятелство, което е пряко свързано с техния брой, и това е направеното в момента предложение за изменение в административно-процесуалния кодекс, касаещо производствата по Закона за административните нарушени и наказания. И предложението буквално касае връщането на разглеждането на тези дела като касационна инстанция на окръжните съдилища. В момента те се разглеждат от регионалните административни съдилища и заемат един значителен брой от делата, които се разглеждат, близо 30%. След като това отпадне, следва да се направи един нов анализ на необходимостта от евентуално намаляване на числеността на отделните съдилища и един сериозен финансов анализ за необходимостта от съществуването на цели структури. Разбира се, има различни...

Т.е. ще тръгне към вариант в апелативните райони да има по един административен съд.

Този вариант...

Или това ще е твърде малко?

...е твърде, това, първо, е твърде малко, второ, не може да се премине към едно, грубо казано, директно окрупняване на съдилищата. Много е сложен въпросът за това и последващите анализи ще покажат точно какъв модел ще изберем, но модел ще има, изменение в тази...

Т.е. вие сте за модел, при който административните съдилища ще бъдат в една уникална структура, няма да са нито на равнище апелативно, нито на равнище окръжно, а някъде по средата.

И това е възможно да стане.

А по принцип трябва ли да се мисли за окрупняване на окръзите например, в които работят останалите окръжни съдилища? Въобще имате ли по-глобална идея вече като един от тримата големи за организационната структура на българската съдебна система?

Да, вече разработваме една такава идея. Но, както казах, предстоят едни много по-сериозни анализи. За какво става въпрос? Обсъждам и въобще разработвам идеята, ще я обсъдя, разбира се както с колегите от Върховния административен съд, така и от страна на Висшия съдебен съвет, нека не забравяме кой определя структурите, аз не мога да определя сам тази структура. И това е някои от по-малките регионални административни съдилища да станат териториални отделения на по-големи такива, като, разбира се, се извършва едно централно разпределение на делата в конкретен район. И по този начин...

Т.е., примерно го казвам, без това да значи нещо, но за да стане ясно, Пловдив има административен съд, а има отделение в Смолян и в Пазадржик  например.

Например. Като разпределението на делата би следвало да се извършва примерно в Пловдивския съд между всички териториални отделения, както и в самия Пловдив. Това би изравнило значително натоварването на делата, натоварването на отделните съдии.

Съвпадението на много от позициите ви с тези на управляващите, макар че вие тук за първи път формулирахте едно фундаментално различие с тях по отношение на закона за гражданската конфискация, но това стана повод някои да се съмняват дали пък оглавяваният от вас Върховен административен съд ще бъде, ще се противопоставя на администрацията, когато нарушава закона. Кой е вашият аргумент за това, че няма да има компромис?

Определено противопоставяне на администрацията, която нарушава закона, би следвало да бъде изразена в едни решения, конкретно състави, стига да има такива нарушения. И определено, ако има нарушения от страна на администрацията, ще има и решения срещу нея. Няма как да стане друго. В противен случай не би ни било необходимо да има съд. Но ако има нарушения.

Вестник „24 часа” публикува тази седмица едно интервю, където вие казвате, че държавата губи делата заради некомпетентни юристи, които се явяват да я защитават. Даже процент казвате. Този процент откъде пък го взехте  - 4%? Как, как я сметнахте...

Вижте, може би терминът, който съм употребил, е неправилен, имах предвид поради липса на съответния ресурс и необходими...

Нямат хора да се явят по дела примерно...

Точно това имах предвид.

...или тези, дето се явяват, са тамън завършили и не знаят примерно какво да правят.

Един юрисконсулт в едно държавно учреждение получава възнаграждение в размер на 400-500 лева. Сами разбирате, за едно такова възнаграждение какво натоварване се очаква от него и каква работа.

Как да бъде преодолян този проблем обаче?

Не бих могъл да дам рецепта за това.

Впрочем този въпрос стои и за съдиите, прокурорите, които се явяват. Даже от това специално разузнавателно средство, тези записи, които пускаха тази седмица, излизат някакви грандиозни суми, които били предлагани на съдийка в Софийския градски съд. После прокуратурата каза, че са извършили...

Това няма да коментирам, разбира се...

...проверка. Но по-скоро фактът, че тези, които извършват нередни неща могат да предлагат много големи пари... Държавата не може да предложи такива пари на своите хора.

Аз бих казал, че този проблем съществува в 70% от държавите в света, нали.

Да, сигурно в 100.

Навсякъде е така. 

Сигурно в 100.

Ако не и в 100. Той не е български проблем, той е всеобщ. Винаги се търсят различни способи...

Според вестник „Стандарт” любимият ви филм бил за крал Артур.

Точно така, вярно е.

Това е кралят идеал и по време на война, и по време на мир. И той е известен с това, че умиротворява, след като римските легиони се оттеглят от Британия, впрочем има много спорове коя е истинската фигура крал Артур, но като се оттегля от Британия през около 400 г.сл.Хр. той спира варварското нашествие от север и умиротворява целия остров. Според вас какво трябва да се направи в България, за да се стигне до умиротворение?

Това все пак е само филм. Ние живеем в друга реалност. Всеки един от нас, ако изпълнява стриктно задълженията си, ще успеем да постигнем един стабилитет на държавата, което и целим. Това е необходимо - стабилност.

Въпросът е меч ли трябва?

Стабилност както на държавата, така и на институциите, което следва да постигнем. В момента може би се нуждаем, институциите, институцията съд, съдилища, т.е. стабилността на институциите като съдилища да бъде утвърждавана, както и техният авторитет.

Не говорите за меча Ескалибур, един голям меч, който да бъде развъртян.

Не, не говорим за това. Говорим само за стабилизация, поне това е моето лично становище, и утвърждаване, както казах, на авторитет.