Ген. Кирчо Киров: По-вероятно е хора с БГ паспорти да са засечени в редиците на джихадистите

Вероятно в информациите на службите, че българи воюват на страната на джихадистката групировка „Ислямска държава” става дума за хора с наши паспорти, а не за етнически българи. Това коментира в интервю за предаването на Дарик „Междуредие” бившият директор на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров.

Контрапродуктивен, ако не и опасен според него е разнобоят в оценките и мненията по тази тема на различните държавни институции, отговарящи за сигурността в България. Въпреки, че не вижда смисъл от свикването на Съвета по сигурността към МС, ген. Киров подчерта, че президент и премиер трябва да координират добре дейността между българските специални служби, за да може „всяка една информация, дори и такава, която не представлява особена значимост, да не бъде пропусната от гледна точка на националната ни сигурност”.

Как гледате на информациите, че българи се сражават в редиците на „Ислямска държава” и доколко съюзници и чужди дипломати могат да бъдат надежден източник на информация?

Гледам със сериозно внимание и известни опасения на поднесената от министър Шаламанов информация. Бих искал тук да изразя едно мнение за наличието, поне на мен така ми се струва, за наличието на разнобой в оценките и мненията на различните държавни структури и държавни мъже, които са ангажирани и чиято задача е да работят именно по тези проблеми. В понеделник бяхме свидетели, че министър-председателят отрече да има такава информация. Преди три-четири дни министър Шаламанов ни сюрпризира, слизайки от американския самолетоносач „Джордж Буш”, че разполага с такава информация. В същото време сегашният директор на НРС не потвърди за наличието на такава информация при тях, освен за едно лице, което според него не попадало в критериите за връзка с Ал Кайда или Ислямска държава.

Струва ми се, че това различно говорено е да не казвам опасно, но все пак е контрапродуктивно - и от гледна точка на информирането на обществеността за реалното състояние на нещата. А от друга страна - опазил ни Господ, да дърпаме дявола за опашката, защото едно такова разнопосочно говорене свидетелства за разнобой в действията и начина на мислене на институциите.

Без да разполагам с реална информация съм склонен да мисля, че ние като държава не можем да останем встрани от действията на такива структури като „Ислямска държава” конкретно и въобще на глобалния тероризъм. Защото много пъти съм казвал, че България по силата на членството си в НАТО и ЕС, по силата на членството си в различни коалиции - като се започне от Ирак и се стигне до Афганистан, по същество е във война, в реална война с тези структури, с глобалния тероризъм.

Що се отнася до участието на българи, аз съм по-склонен да мисля, че тук става дума за хора с български паспорти. Не бих искал да допускам, че български граждани участват във войната в Сирия и Ирак. Във всеки случай намирам за реално и допустимо хора с български паспорти да присъстват на бойното поле. Вероятно това могат да бъдат хора от Татарстан, както днес прочетох някъде, могат да бъдат хора от съседни държави, които притежават български паспорти. Вижте колко български паспорти има в македонски граждани, колко български паспорти има в македонски граждани, в граждани на Косово, на Албания.

По-скоро с това си обяснявате тези информации?

Да. Познавайки добре практиката на службите, стигам до извода, че вероятно министър Шаламанов разполага с добра информация, защото вчера беше налице разнобой между директорите на двете външни разузнавателни служби - на НРС и на служба „Военна информация”. Докато директорът на НРС отрече да е получавана подобна информация, то директорът на служба „Военна информация” потвърди, че министърът разполага с тази информация, което означава, че вероятно по партньорска линия е получена такава информация за наличието на такива лица и е предадена на служба „Военна информация”. Защо НРС не разполага с такава информация това вече е въпрос на друго мислене и тълкуване.

Откъде службите ни могат да получат в такава ситуация най-достоверна информация?

Българските служби са членове на няколко разнородни клуба, които са клубове на специалните служби не само на европейските държави. И в тези клубове и на двустранна и на многостранна основа се обменя активно информация. Познавам добре този механизъм и смятам, че и по отношение на участието на нашите служби в различните структури на НАТО, на ЕС, би могла такава информация да протече. И определено бих приел такава информация като сериозна и заслужаваща доверие.

Според вас нужно ли е свикването на Съвета по сигурността към МС и второ - отново се заговори за това, което много държави направиха, но България все още не е сторила, да се криминализира подобно деяние, участието в подобни групировки?

Започвайки отзад напред, аз съм привърженик на това подобно деяние - участието в такива структури и бойни действия, да бъде криминализирано за български граждани. Но какво да ви кажа, обстановката в нашата страна е сложна - все още няма избрано правителство, служебното правителство е в края на мандата си. В такава една мътна вода най-лесно се лови риба от една страна. От друга страна това влияе в известна степен деморализиращо на личния състав на специалните служби, влияе и върху доверието на нашите партньори към нашите специални структури. Това е нещо, върху което политиците следва да се замислят и да имат много, много сериозно отношение! Защото банална истина е, че специалните служби, особено службите на външното разузнаване - служба „Военна информация” и НРС, са много сериозна част от имунната система на държавата. А когато имунната система не е в добро състояние, този организъм страда. В този смисъл страда и нашата държава, от тази гледна точна и нашата национална сигурност.

Основателно ли е недоверието на българите към службите ни? Има ли основания за приказки от типа, че дори и да има хора, които се бият на страната на джихадистите - ние нито ще научим, че са заминали, нито че са се върнали? Или да не смятаме така лековато, че подобни действия ще останат извън погледа на службите?

Не бива така лековато и повърхностно да се отнасяме към качествата и възможностите на нашите специални служби - и външни и вътрешни. Но неоспорим факт е, че службите десетки години вече от началото на прехода, са обект на множество промени, множество реформи, множество кадрови удари понесоха. От друга страна отношението към тези служби продължава да бъде не докрай изяснено в различните политически фактори и един елементарен показател за това е тяхното финансиране. Погледнете бюджетите на НРС и служба „Военна информация” и вие ще разберете, че с един такъв бюджет е смешно и несериозно да се говори за сериозна борба. Познавам добре възможностите на нашите служби и мисля, че те работят на предела на своите възможности, но тези възможности са силно ограничени именно от подобни фактори като финансиране, като материално-техническо обезпечаване, технологично.

Днешното разузнаване, освен всичко друго, предполага и висока технологична обезпеченост. Помня още по мое време, сега съм сигурен, че също не е радикално променено положението - нашите служби за външно разузнаване изостават технологично. Нямам представа как е в ДАНС, но би трябвало да бъдат на изключително високо технологично ниво, защото информация изпреварваща, информация за опасни актове, засягаща националната ни сигурност, трябва да се търси и се търси от големите служби в света в сайтове, тези сайтове са скрити, покрити. Прихваща се кореспонденция на отделни лица, които гравитират към подобни структури, както и обмен на информация между тях и това са нещо, които заслужават внимание. От тази гледна точка възможностите на нашите служби са изключително ограничени, а това се отразява на доверието от страна на нашите партньори.

От това, което казвате по-скоро смятате за нужно едно заседание на Съвета по сигурността към МС, за да се изчистят противоречията в сигналите, които дават различните институции по темата?

Не, не мисля, че е належащо едно такова заседание. По-скоро в лицето на президента и министър-председателя трябва да има хора, които да съумяват да координират добре дейността на българските специални служби и да поискат от тях цялата съществуваща информация. Защото едно такова изявление на министър-председателя в противоречие с данните на службите е най-малкото несериозно.

А доколко, ако се потвърди една такава информация за българи, които воюват на страната на джихадистите, доколко това повишава риска пред националната ни сигурност?

България, от гледна точка на състоянието на своята система за сигурност и на своите структури за сигурност, винаги се е смятала за държава с мек режим. Това преведено на нормален език означава държава, в която съществуват реални възможности за осъществяване и на терористични актове и на дейност от рода на структури, каквито са и Ислямска държава и Ал Кайда, и други признати в света за терористични организации. Аз определено смятам, че обществото ни трябва да е наясно и да поддържа една висока степен на готовност, на тревожност, тъй като България не може да бъде изключение от опасностите в съвременния свят.

Друг е въпросът, че след известен застой расте и броят на бежанците, които влизат в страната ни?

Безспорно. Извън всякакво съмнение е, че в този брой чужденци, които влизат тук, има и лица, инфилтрирани от подобни структури. Затова работата по контингента от чужденци и на територията на страната и при хващането им на границата, когато се прогнозира какви групи ще идват и откъде идват - това съображение за сигурността трябва да бъде първостепенно.

Трябва да се следят информациите, които идват от партньорските служби - не зная доколко е увеличен броя на хората от Балканите в конфликтния регион?

Ето, ние не можем да потвърдим дали има българи или български граждани, които воюват на страната на „Ислямска държава”, но знаем с точност, че няколко десетки чужденци от близки до нас държави - от Македония, от Косово, от Албания, вече намериха смъртта си на бойното поле. А това са държави, които са наши съседи, така че това явление придобива все по-глобален характер, от наша гледна точка и регионален характер.