Енергийната ефективност не се нуждае от особени стимули, защото сама по себе си това е печеливша дейност. Позицията е на директора на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект арх. Здравко Генчев. Центърът от години работи в тази сфера в партньорство с институции, местна власт и други организации. Питам арх. Генчев все повече ли се говори в България за енергийна ефективност отколкото се върши:
А не, напротив - много се върши в България и на държавно, и на местно равнище. Понеже аз работя с общините и мога да го кажа съвсем ясно, че, разбира се, не във всички общини и не в еднаква степен, но много общини вече са много напреднали. Тук се даде пример с община Добрич. Неслучайно тя е премирана вече на няколко пъти в ЕК за това, което върши. Също Лом прави трогателни усилия, Бургас, много други общини, но Добрич много се откроява.
В какви посоки обаче мисли местната власт, когато става въпрос за енергийна ефективност?
Най-големите проблеми на местната власт са сградите, преди всичко общинските, защото там те плащат енергия от собствените си бюджети. Така че започнаха с обновяването на собствените си сгради - училища, болници, административните сгради на общината и постепенно преминават към други неща. В транспорта възможностите им не са много големи, освен дотолкова, доколкото те имат общински фирми, но главно в сградите са постиженията им засега.
Достатъчни ли са стимулите за българите, за да мислят в посока пестене на енергия?
Сега аз не мисля, че в енергийната ефективност толкова стимулите са важни. Защото сама по себе си това е печеливша дейност. Значи аз ако печеля от една дейност, защо трябва да ме стимулират, за да печеля аз. Друг е въпросът с възобновяемите източници, които са все още малко скъпи и там трябва известно насърчаване на началния старт, за да могат те да достигнат едни по-приемливи цени. Но при енергийната ефективност проектите са рентабилни, така че те сами се откупуват, няма никакъв проблем.
Т. е. давате една добра оценка на онова, което България дотук е постигнала?
Добра оценка, като се има предвид откъде тръгваме, да, наистина много е направено. Но нека не се сравняваме с тези, които са след нас, защото има и такива, които са след нас разбира се. Но нека да се сравняваме с Германия, с Дания, с Швеция и Австрия, защото това са лидерите и с тях трябва да вървим. И сега ние се опитваме да направим съвместни проекти именно с тях. Особено в сградите - там водеща е Германия. Има един прочут институт Passivhaus Institut, който е създал концепцията на „пасивните сгради" и е всепризнат лидер в това направление. Сега се опитваме да започнем съвместен проект с тях, да се наредим сред най-силните, а не да се мъчим помалко, стъпка след стъпка да вървим напред.
„Умните" мрежи - метафора как да мислим за енергията по новому
Според арх. Здравко Генчев „умните" мрежи, за които се говори все по-често са метафора за новия начин, по който трябва да се отнасяме към енергията:
Всичко, което е свързано с енергийната ефективност е повече или по-малко „умно". То идва до голяма степен от т.нар. „умни" мрежи - smart grids, но това е един технически термин. Докато в случая това е метафора, която олицетворява според мен по-скоро новия начин на мислене, новия начин на живот, новото отношение към енергията изобщо и към околната среда. В този смисъл терминът „интелигентна енергия", какво й е интелигентното?!? По-скоро нашето отношение към нея е по-интелигентно. Ясно е, че се изчерпват източниците, рано или късно те ще се изчерпят. Ние трябва да вървим по посока или да търсим нови източници, което не е „или", защото това е едно от направленията. Но по-важното е по-икономично, даже не бих казал по-икономично, а по-ефективно да използваме енергията. Защото икономията е майка на мизерията, както се казва. Т.е. не да икономисваме на всяка цена, да стоим на студено и на тъмно, а напротив - да подобряваме комфорта, обаче с по-малко енергия. И това е напълно възможно, доказано е.
„Негавати"-те срещу „мегавати"-те
Главното, което трябва да се разбере е, че енергийната ефективност всъщност е един източник на нов енергиен ресурс, казва арх. Генчев. „Значи вместо да построим нова атомна централа, можем да насочим тези пари към по-ефективно използване на енергията и този ресурс ще го получим чрез по-голяма ефективност. Което мнозина наричат „негавати"*, т.е. отрицателни вати, такива, които не произвеждат емисии, а само ресурс", обяснява директорът на Центъра ЕнЕфект. Питам го дозрял ли е българинът да строи пасивни къщи, да гледа наистина в бъдещето?
Не бих казал, че българинът не е дозрял. Цяла Европа в момента се бори, т.е. ентусиастите в Европа се борят да пробият в собствените си страни. Така че това не е български феномен, че ние сме скептици. Просто постепенно трябва да се информират хората, да им се правят сравнения и то умни сравнения, а не просто за вдигаме шумотевица. Посевната сграда не е по-икономична по отношение на енергията - тя е и по хигиенична. Защото пасивната сграда задължително има вентилация, при което вие живеете в чиста среда, дори има прости съвременни технически системи, които мерят въглеродния двуокис в сградата, автоматично включват вентилацията и така нататък. Тоест един по-висок комфорт с по-малко енергия. Ето това трябва да се обясни на хората. И в рамките на жизнения цикъл на сградата, а той е 50-100 години, кой знае колко, тя излиза по-евтина, защото пасивната сграда е сграда без отоплителна система. Тя е такава, че не изисква да има отделно отопление.
Разделяме се с арх. Генчев с обещанието, че ще продължим разговора си в детайли, когато в Smart Planet ви представяме идеята за т.нар. „умни" сгради или „пасивните къщи".
*Терминът „негават" е въведен през 1989 г от Еймъри Ловинс. "Негаватът" е спестен мегават като следствие от приложени енергоспестяващи мерки. Вложеното 1 евро инвестиция в негават е равно на инвестиция от 2 евро в създаване на енергийна мощност.
