Независимо от макроикономическите показатели, всеки един от нас съди за кризата по собствения си джоб. Изследване на институт „Отворено общество” и Световната банка показа, че повече от 20 на сто от домакинствата живеят под прага на бедността. За половината от най-бедните кризата дори няма изгледи да свърши. Още за резултатите от изследването ще чуем от един от програмните директори в института Боян Захариев:
Между февруари и март миналата година и септември миналата година е имало известно намаляване на натиска на кризата върху домакинствата. Около 5 на сто от тях са по-малко от тези, които казват, че са били засегнати през септември, отколкото през февруари. От септември насам няма промяна и практически всички основни индикатори, които наблюдаваме – доходите, безработицата, остават на същите нива. Това включва и самочувствието на домакинствата, техният оптимизъм или песимизъм.
Изследвали ли сте факторите, които са довели до това да няма сериозна промяна от септември досега?
Ако погледнем върху доходите, първо ще видим, че промяна всъщност няма. И тук говоря обективно, а не дали някой просто казва, че е бил засегнат от кризата или не. Няма и особена промяна в нещата, от които хората пестят, за да се справят с кризата - това, което ние наричаме „стратегии за справяне”. Продължава да се ограничава потреблението. В макроикономически план това също се вижда, вътрешното търсене е слабо. Домакинствата, които имат големи проблеми, казват, че се отказват от купуване на определени храни, пропускат хранения, някои се отказват от важни разходи, свързани със здравето, например от покупка на лекарства и от разходи, дори свързани с образованието. Понеже ми казаха, че някои от лекарствата са покрити (бел. ред. – от Здравната каса), но в нашето изследване се включват и тези, които не са здравно осигурени. Т.е. те трябва да си плащат за лечение, за лекарства – от тази гледна точка, не е учудващо, че има хора, които споделят, че не купуват лекарства.
Какъв процент от домакинствата са под прага на бедността?
21 % - този, който се ползва в България и от Евростат. Няма промяна, това е доста високо равнище на бедност. Едно от най-високите в Европейския съюз.
Това като сума за месечен доход какво представлява?
Мисля, че беше равно на 246 лева. Средните доходи по групи ние ги делим на пет – 20 % най-бедни, следващите 20 % и така до 20-те процента с най-високи доходи. Така при най-долните 20 на сто беше около 120 лева на човек, а в най-високодоходната група – там има рязък скок, което аз мисля, че се дължи на нашата данъчна система с плоския данък и с горния таван върху осигуровките, който прави разликата още по-голяма. Там вече е около 800 лева средният доход. И пак казвам – това са около 20 % от населението, това са много хора – например, около 1,4 млн. души е всяка една от групите.
Като обобщим Вашето изследване – какъв ще бъде ефектът върху макроикономиката? Ще се раздвижи ли икономиката и заради вътрешното търсене?
Все още няма индикатори за раздвижване на вътрешното потребление при домакинствата. Въпросът откъде ще се разплете този възел е доста сложен. Според мен външните фактори ще трябва доста да помогнат на нашата икономика в момента, тъй като не виждам откъде може да дойде вътрешното потребление – нито има някакви сериозни стимули от държавата, които са класически рецепти за стимулиране чрез повече публични разходи, дори правене на дефицит. Още повече, че в Европа вече премина тази вълна. Сега правителствата са на етап спестяване, след като са направили тези усилия. По-скоро аз очаквам бавно излизане от кризата.
Домакинствата са последните, които ще го усетят, след като всички други индикатори говорят, че сме излезли. Когато говорим за домакинствата, пак трябва да имаме предвид това огромно разнообразие от хора с различни доходи, социален статус. Те по различно време ще излязат от кризата, а някои може да не успеят всъщност. Има едни 10 на сто, които са трайно засегнати.
