Заснети тела на хора в операционни зали, корупция и размяна на стряскащи обвинения между уважавани български лекари - това са само част от сюжетите, които ни предложи столичната болница „Св. Иван Рилски” в последните седмици. Ще ви припомним началото на историята. В началото на миналия месец лекари от клиниката по неврохирургия в лечебното заведение излязоха на протест срещу директора д-р Дечо Дечев. Една от причините беше фактът, че с негова заповед са монтирани камери в операционните зали без да се иска съгласието на пациенти и медицински персонал. Дечев обясни, че е направил това заради съмнения за злоупотреби в клиниката.
Шефът на клиниката проф. Венцислав Бусарски и Дечев си отправиха обвинения в корупция и злоупотреба с обществени поръчки. Седмици по-късно проф. Бусарски е подал оставка, а шефът на болницата е назначен повторно след конкурс от здравният министър Стефан Константинов.
Вчера Дечев обяви пред журналисти, че агенция „Медицински одит” не е констатирала редица нарушения, извършвани в клиниката и заснети от камерите. Според него директорът на одита доц. Златица Петрова е прикрила голяма част от тези нарушения. Минути след изказването на Дечев, здравният министър обяви на друго събитие, че започва проверка по случая. Какво е прикрито и как ще продължи тази история - разговор с доц. Златица Петрова - директор на агенцията:
Доц. Петрова, директорът на болница „Св. Иван Рилски” Ви обвини вчера, че сте манипулирала доклада от проверката на лечебното заведение, като прикривате нарушения, извършени в Клиниката по неврохирургия. По какъв начин всъщност се намесихте Вие в изготвянето на този доклад?
В никакъв случай, категорично отхвърлям каквито и да е било обвинения по отношение, че аз съм се намесвала в работата на Комисията. Разбира се, след като ние получихме това възражение, което д-р Дечев беше направил още в началото, изпратено и до министъра на здравеопазването, и до мен, на базата, на което възражение аз поисках писмени обяснения от Комисията дали тези обвинения отговарят на истината. Това е първото нещо, в което аз съм се намесила или по-точно съм поискала обяснения от Комисията и тези обяснения съм ги връчила отново на министъра на здравеопазването.
Твърди се, че на тези записи от прословутите камери ясно се показва, че има разминаване между медицинската документация и реално извършените операции. Така например се твърди, че има фалшифициране на часа за край и началото на операцията. Вие констатирахте ли подобно нарушение, сблъскахте ли се с подобен казус в Клиниката по неврохирургия?
Разбира се, но нашите доказателства са свързани със самата документация, т.е. с медицинската документация. В медицинската документация, в оперативните протоколи, както и в електронната информация, която лечебното заведение трябва да води във връзка с избора на екип и с подмяната на избора на екип. Всички тези документи ние ги притежаваме. Колкото до анализа на самите видеоматериали, Агенцията няма компетенции да анализира видеоматериалите, защото ние не сме специалисти в тази област, но въпреки това в самия протокол Комисията е отразила това, което е констатирала, преглеждайки видеоматериалите и участвайки директно в наблюдението на тези видеокамери. Така че категорично ние отхвърляме тези обвинения. Освен това всички резултати от проверката са изпратени както до Комисията за финансов контрол, така и до Криминална полиция, както и до Агенцията за лекарствата. Тъй като това е наше задължение. Ако в хода на проверката установим неща, които не са от нашата компетенция, уведомяваме компетентните органи.
На вас лично какво Ви направи впечатление от резултатите, от всичко, което се е случвало в тази клиника?
Невинни няма. Да, има нарушения на правата на пациентите; да, има нарушение от страна на неврохирурзите; да, има нарушение на икономическите им права; има документация, която си разминава, което също е нарушение. Но това, което ми направи впечатление е, че ние сме проверявали това лечебно заведение и това е четвърти или пети път. Във всички тези предишни проверки сме отразявали тези констатации, за които д-р Дечев твърди, че не сме ги отразявали и не само това. Ние сме налагали съответните актове. Това, което ми направи впечатление е, че за година и половина д-р Дечев не е предприел абсолютно никакви мерки, тъй като задължението да се уведоми и да упражняваш своите управленски качества и умения, тъй като този, който отговаря за цялостното управление на лечебното заведение е изпълнителният директор. До момента в самото лечебно заведение не бяха открити, без правенето на видеозапис и доклад по тези видеозаписи, няма никакви други писмени документи, с които д-р Дечев е искал обяснение от тези лекари, налагал е дисциплинарни наказания, уведомил е борда на директорите и са взети каквито и да е било други мерки по отношение на този проблем. Единственото, което само като наличие са именно тези видеозаписи, по които ние не сме компетентни.
Одобрявате ли поставянето на камери в операционните зали и това би ли ви помогнало да следите за качеството на медицинската дейност, каквото всъщност е вашето задължение?
Да, разбира се. Но нека да се разберем. Тези камери, ако следим за качеството на медицинската дейност трябва да се прави запис на самата операция - как се оперира, с какво се оперира, какъв метод се използва за операцията. Т.е. прави се запис на самата операцията, за да кажем този метод, който се използва, качествен ли е или не. Тук вече говорим за други камери. Може, никой не казва, че не може да има - има нарушения, побоища, кражби и т.н. В края на краищата д-р Дечев е действал целесъобразно. Това, което обаче той е пропуснал да направи и го признава в своите интервюта, въпреки че е недоволен от препоръката, която агенцията му е дала в тази част, а именно - пациентът трябва да бъде индивидуално информиран за това, че му се извършва съответното видеонаблюдение.
Как си обяснявате моменталната реакция на министъра на здравеопазването Стефан Константинов, който вчера съобщи, че направи проверка на „Медицински одит”, на агенцията, която е ръководена от Вас?
Право на министъра е да направи проверка на „Медицински одит”.
Казахте преди малко, че няма невинни. Кой визирате в този случай за болницата „Св. Иван Рилски”?
Както са виновни лекарският екип на неврохирургията, т.е. поименно има доста лица, за които има документация, че нарушават правата на по отношение подмяната на екип и по отношение на това, за което д-р Дечев твърди, че го няма, а него го има. И срещу болницата също има два акта. Точно визирайки, нарушенията на икономическите права на пациентите и това, че електронният регистър не отговаря на действителните участници в избира на екип и в оперативните интервенции и на д-р Дечев заради това, че той, да, предприел е действия да сложи камери, казах, че е действал целесъобразно, само че за тази година и половина и тези проверки, които сме правили, има основания. Установени същите нарушения, той не е предприел до момента абсолютно никакви действия.
В последните две години станахме свидетели на много случаи, в които лекари са обвинявани в немарливост, грешки и др. В голяма част от случаите тези грешки не бяха доказани, те останаха само в медийното пространство, за други пък пациентите и техните близки не разбраха имало ли е или не лекарска грешка. Тази неяснота вреди както на лекарите, така и на пациентите. Какво пречи на Медицински одит да се произнася категорично по дадени казуси?
Ние се произнасяме категорично по дадени казуси, когато те имат достатъчно потвърждение, както за медицинското поведение, така и за всички онези данни, които са свързани с диагностично-лечебния процес. Причинно следствената връзка, която се установява при неблагоприятни последици за самия пациент, може да се установи от т. нар. вещи лица. Агенцията не е вещо лице.
Т.е. тук говорим за съдебните експертизи?
Да, иначе агенцията е административно наказателен орган. Когато пациент има загуба 100%, трудно е, когато му отговориш, че всъщност това усложнение, говоря за близките на пациента, че за съжаление пациентът е починал не в резултат на лекарска грешка, а в резултат от болестта, усложнение. Разбира се, че са недоволни. Най-често такива пациенти са свързани с онкологичните заболявания. Има един такъв случай също при нас. С ампутация на една гърда, направена вече по време на анестезия, защото колегите са преценили, че ракът е в такава степен, че трябва да се ампутира гърдата. Но след като пациентката се е събудила, тя пише жалба, оплакване, че никой не й е разяснил, не е питал дали тя ще разреши да й бъде отстранена гърдата.
Кой е прав в този случай?
Проблемът е, че лекарите са прави дотолкова, доколкото са предприели радикална операция, за да удължат живота на болната. Това е чисто медицинската преценка. Затова казах, че е много сериозен този въпрос. Съществува обаче и чисто човешка преценка. Пациентката не си е представяла, че ще се стигне чак до такава радикална операция и заради това се казва, че трябва да има достатъчно информация, за да предприеме и да каже своето решение.
