Къде отидоха цирковете? Циркът е едно изкуство, което като деца много обичахме, но в последните години много по-рядко се намира, и по-скоро трябва специално да го потърсим, за да го намерим. Благодарение на открития и откровен начин, по който мислят младите в модерна България, няколко отделни групи хора са сътворили свои формации за т.нар. "улично изкуство", което съчетава музика, клоуни, жонглиране и много други театрални и акробатни изкуства, които свързваме с понятието "цирк". Те могат да бъдат намерени навсякъде. Тези формации, особено през лятото, правят представления по площадите, в парковете и взимат участие в музикални фестивали из цялата страна. Една от тези циркови формации се казва "Къмбо съркъс" (Cumbo Circus) и нейните изпълнители живеят и работят основно в София. За да разберем с какво се занимава тази иновативна група младежи, говорихме с нейния основател - италианецът Давид Романело, който преди три години е пристигнал в България и, макар да идва от един от най-красивите европейски градове - Венеция, е решил да остане в страната ни. Ето какво разказа още Давид:
Как започнахте с този цирк и какво точно вършите в него?
Направили сме един екип с независими творци в България. Включваме циркови номера, театрални елементи и музикални представления. Правим и представления за деца - това е един социален аспект в нашия проект. Освен че правим собствени номера, взимаме участие и във фестивали, особено през лятото.
Лесно ли намирате места където да се състоят вашите представления?
Понякога се налага да адаптираме подхода си спрямо ситуацията, но си имаме ръчно направена шатра. На някои фестивали особено ползваме нея, но понякога и на открито правим представления. Понякога сме в театри и киносалони, били сме например в Дома на киното. Като че ли по-хубаво става в по-малките театри, като например в Ателие 313, случвало ни се е и в Мола да играем.
Ти лично как реши да дойдеш в България?
Запознах се с група хора от Финландия, които имаха един театрален проект, пътуваха из Европа с един микробус и правеха "улично изкуство". Всъщност пътуваха от Финландия до Непал. Около месец прекарахме в България. Правихме представления в училища, по улиците... Запознахме се с доста готини хора, много от които се занимаваха с подобни неща и те като продължиха, аз си останах! Лека по лека започнах този проект. Преди това се занимавах само с улично изкуство, но като дойдох в България видях как могат да се съчетаят различни видове представления.
А какъв вид улично изкуство практикуваш?
Предимно жонглиране и клоунство. Жонглирам с бухалки.
Публиката все още ли харесва цирка като изкуство?
Според мен много хора го харесват, защото е нещо различно, но не винаги знаят точно как да го интерпретират. Не се занимаваме с класически цирк, а смесваме много различни неща. Това, което правим, изглежда доста спонтанно и много хора го харесват точно заради това. Ние като че ли споделяме една изненада с тях, те така го възприемат.
Защо според теб чужденците харесват България? Ти лично защо я хареса?
Тук се запознах с много хора с открит начин на мислене, отворени към нещата. Имаме готини спонсори, като например Фондация „Беглика". Вече три години се занимавам с това, оттогава съм тук и то върви много добре. Всеки от нас си има паралелни проекти, но много добре се съчетаваме точно в този проект. Особено през лятото успяваме да направим много неща. Миналото лято, например, успяхме да се явим на цели осем фестивала - Spirit of Burgas, Казанлък Rock Fest, Sun & Moon, Беглика, „Различният поглед в Стара Загора". С нашата работа хората харесват факта, че няма нужда да плащат за билет в началото на представлението ни, защото ни виждат по улицата и ако им хареса, оставят по нещо накрая, при това колкото решат. Нямат никакви задължения предварително да дават някакви пари.
(снимка: cumbo.org/)
Колко хора сте във вашата група?
Имаме няколко музиканти - работим с група „Попара", с група „Лоши петли". Освен тях, сме няколко човека, основно българи - някои от нас жонглират, други и свирят и жонглират. Моята приятелка Невена е актриса. Аз съм основният чужденец в групата. Но са ни гостували и чужденци. Дойдоха едни наши приятели, които работят и живеят в Атина. Те са от Уругвай, Япония, Гърция и Сърбия. Правехме общо представление с тях. Общо взето през годините винаги сме имали по някой друг чужденец в групата. Винаги е много готино.
Как намираш живота в България? Намираш ли трудности?
Намирам го като играта флипър. Ти си като едно желязно топче и всички те очукват наляво-надясно.
Виждам, че говориш малко български. Лесно ли го научи?
Много трудно. В по-голямата част от времето се старая да "сърфирам вълните" из града, така да го кажем. Непрекъснато се опитвам да организирам нещата за групата ни - техническите, административните. Координирам нещата и, за съжаление, нямам много време да уча езика. Но съм много впечатлен от факта, че всички тук говорят английски, така че комуникацията е много добра.
Чувстваш ли се спокоен в България? Има ли неща на Запад, които намираш за по-трудни, отколкото нещата тук?
Да. Когато дойдох с моите приятели от Финландия, целта ми беше да разкрия балканската култура. Може би не знаете, но в Италия, в Централна Европа модерната музика силно се влияе от балкански ритми. Алтернативната култура тук е много интересна и има страхотни хора. Познавам доста хора от проекти, подобни на моя. Готино е и аз точно това исках - да съм тук и да разбера какви са нещата в България и наистина ми харесва, готино е!
Как са парите? Печелите ли достатъчно от представленията си, или всеки от вас си има и друго занимание?
Нямам време за друга работа, за съжаление. Горе-долу смогваме. Нашият проект не цели да печели кой знае колко пари. Да, цирк е, може да се погледне като бизнес, но като цяло начинът ни на работа е по-скоро "възобновяем", така да го кажем, т.е. каквото печелим, ни стига да се издържаме и да финансираме бъдещите ни представления. Всеки един от нас печели един справедлив хонорар и колкото повече представления успеем да направим, толкова повече печелим.
Какъв съвет би дал на младите, които искат да правят това, което вие правите?
В София има един танцов център „Студентина", те правят импровизационни танци, обучават в жонглиране. В Пловдив също има един готин център за модерен цирк, танци и йога - „Анахата". Но има и много хора, които всичко си правят сами - сами се учат да въртят огньове например. С годините все повече хора се интересуват от подобни неща. Мисля, че ще е хубаво повече такива неща да се случват в парковете, да има повече място за тях, не само буквално, ами културата да се открие към тях.
Доста хора правят подобни представления. В Борисовата градина в София, например.
Да, така е. Има представления на лятната сцена. Може би ще направим нещо по време на Sofia Design Week. Предстои един италиански културен фестивал, организиран от Италианския културен институт. На много хора от големия град им е приятно да виждат подобни неща в публичните пространства, като например парковете. Общо взето винаги има място за такива неща и на музикалните фестивали, предоставяме някакво разнообразие. Хубавото с нашите улични представления е, че публиката се чувства близо до нас. Няма я тази дистанция, която се получава в един театър. Много повече можем да споделим с тях с едно външно представление.
Къде ви е следващото представление?
Ще вземем участие в Зелените дни, това ще е идният уикенд. Ще има забавления за деца пред Националния театър „Иван Вазов". Ще бъде част от еко седмицата. Така че, да, взимаме участие в подобни неща. Ако искате да ни видите, там можете да ни намерите.
